(публ. за първи път в сп. „Собственост и право“, 2022, № 2)

1. Увод

Семейният кодекс от 2009 г. за първи път уреди сключването на брачни договори, като една от допустимите уговорки в съдържанието на брачен договор е тази относно издръжката на децата от брака – чл. 38, ал. 1, т. 7 СК. Другаде СК не съдържа специални правила за тази брачнодоговорна издръжка на децата, а това поражда редица практически проблеми в практиката. Настоящата кратка статия разглежда няколко въпроса: какво е естеството на задължението за издръжка на дете в брачен договор; как е допустимо да се определи (формулира) задължението; как се присъжда изпълнение на задължението; как то може да се измени.

2. По същината на задължението за издръжка на дете и уговорките в брачен договор за издръжка

Издръжката по българското право представлява установено от закона въз основа на дадена семейноправна връзка строго лично и безвъзмездно задължение на определени членове на семейството да доставят средства за съществуване на други нуждаещи се членове на същото семейство1.

Колкото до издръжката на децата, съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това децата оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават издръжка (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. Конкретните възможности на ответника да дава издръжка обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК).

Когато съдът присъжда издръжка в пари – напр. в бракоразводен процес, в производство по чл. 127, ал. 2 СК или при предявен иск за издръжка по чл. 139 и сл. СК, то той има за задача да определя по размер спорното право, тъй като то не възниква с точно фиксиран размер. Размерът на спорното право се приема за обективно определяем от извънпроцесуални факти, които страните трябва да докажат. Спрямо обективно установимия размер на правото съдебното решение има декларативно действие. Приема се, че става дума за т.нар. конкретизиращи съдебни решения, които не са конститутивни, а осъдителни, те пораждат не конститутивно действие, а изпълнителна сила2 .

Издръжка – както на ненавършило пълнолетие дете, така и на съпруг – може да бъде установена обаче и в договор, сключен между страните. Такъв договор е бракоразводното споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, респ. аналогичните бракоразводни споразумения по отменените семейни кодекси, уредени в чл. 24, ал. 1 СК-1968 г. и чл. 101, ал. 1 СК-1985 г. Сега действащият СК дава нови възможности за договорно уговаряне на издръжка между съпрузи и по отношение на децата – в брачен договор по чл. 38 СК и в споразумение по чл. 127, ал. 1 СК.

В тези случаи обаче, независимо от обстоятелството, че издръжката на съпруг или дете от брака (връзката без брак по чл. 127 СК) е установена по размер в договор, СК продължава да говори за „издръжката“ (членувано) и съответно да смята тези иначе породени от договор вземания за еднородни със законовите вземания за издръжка, които биха съществували, ако нямаше договор. Нещо повече, законодателят допуска – при това не само по СК-2009 г., но и по отменените семейни кодификации – изменение или прекратяване по съдебен исков ред на издръжки, определени с бракоразводно споразумение, а така също и преуреждане със споразумение на издръжки, присъдени със съдебно решение в исков процес. В това няма и никога не е имало никакво съмнение – вж. напр. чл. 59, ал. 9 СК, чл. 51, ал. 4 СК и др. Ето защо нецелесъобразно е да говорим, че издръжката, уговорена в брачен договор, е някаква си различна от законовата издръжка по чл. 143 СК договорна издръжка, поради която тя няма как да се присъжда от бракоразводния съд, а следва да се търси в отделен осъдителен процес. Тази издръжка действително е уговорена в договор и наистина има договорен произход, но в очите на СК тя продължава да е „издръжката“ (членувано), която, когато става дума за ненавършили пълнолетие деца, непременно следва да се присъди от съда и за правилното определяне на която съдът следи служебно.

Неправилно е, също така, да се приравнява3 издръжката на дете в брачен договор с договорната издръжка по т. 3 от ППВС № 5/1970 г., която изключва законовата издръжка. Пленумът на ВС е разгледал случая на сключен договор за гледане и издръжка срещу прехвърляне на недвижим имот. Децата обаче поначало не се предполага да имат собствено имущество (освен по наследство), а договор между родителя и детето със съдържание родителят да поеме договорно задължение за гледане и издръжка на детето си срещу насрещна престация от страна на детето прехвърляне собствеността върху недвижим имот, несъмнено нищожен като накърняващ добрите нрави. Задължението на родителя да издържа и да се грижи за детето си е безусловно, то е скрепено както с правила на семейното право, така и с наказателноправни санкции.

Като последица от горното, издръжката на ненавършило пълнолетие дете, уговорена в споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, в споразумение по чл. 127, ал. 1 СК или в брачен договор по чл. 38 СК, трябва да бъде в интерес на детето и да се подчинява на същите изисквания за издръжка, каквито законовата издръжка трябва да осигурява – да бъде задължение за ежемесечно плащане на определена или определяема парична сума, която да покрива нуждите на детето (съобразно и възможностите на дължащия издръжка) и да не влошава стандарта на живот на детето след развода или раздялата – арг. чл. 59, ал. 5 СК. Издръжка, която е уговорена по друг начин и не изпълнява тези функции, изобщо не представлява издръжка по см. на СК или е издръжка, но е нищожна като противоречаща на закона.

3. Уговорки за парични плащания в полза на детето в брачен договор, които не представляват издръжка

В практиката са познати брачни договори с клаузи, според които единият или и двамата родители се задължават да отделят някакъв процент от доходите си или фиксирана сума пари в полза на детето и сумите да се трупат по спестовна сметка или влог на името на детето, за да послужат например за неговото бъдещо образование или лечение. Натрупваната по такава сметка на името на детето сума обаче не е издръжка по смисъла на СК. Суми от сметката биха се теглили само с разрешение на съда по чл. 130, ал. 3 СК и не могат да служат за незабавно покриване на текущи нужди. Издръжката по чл. 143 СК, макар и формално да е вземане на самото дете, се превежда или изплаща чрез законния представител на детето и по негова сметка, за да не се налага теглене на суми със съдебно разрешение. Ясно е защо – издръжката по българското право е задължение на определени членове на семейството да доставят средства за съществуване на други нуждаещи се членове на същото семейство, а това е възможно само ако задължението е за точно определена сума или за ясно определяема чрез препращане сума и е незабавно изпълнимо, без нужда от допълнителна съдебна санкция. Напълно извън целите на СК е да се изплаща издръжка по начин, непозволяващ незабавно ползване на сумата за нужди на детето. Подобни суми не съставляват издръжка, а допълнително целево имущество на детето.

4. Допустими и недопустими уговорки за издръжка на дете в брачен договор

Поначало брачният договор като институт на семейното право съществува, за да зачете договорната автономия на страните в семейното право, като същите функции имат и споразуменията по чл. 51, ал. 1 СК и чл. 127, ал. 1 СК. След като е допустимо сключването на такива съглашения, то несъмнено принципното правило е, че установената в тях издръжка има приоритет пред издръжката, която съдът би присъдил по силата на закона и при приложенията на правилата на чл. 139 и сл. СК. Условие за това обаче е споразуменията по чл. 51, ал. 1 СК и чл. 127, ал. 1 СК и брачният договор да са действителни, т.е. да не съдържат нищожни клаузи. Кои клаузи за издръжка на дете в брачен договор обаче са нищожни?

Клаузи в брачен договор, предвиждащи издръжка за дете като процент от доходите на родителя напр. за някакъв период, колкото и големи да са тези доходи, са нищожни. Налице е противоречие със закона – с правилото на чл. 2, т. 4 СК, предвиждащо особена закрила на децата, както и с редица правила на СК, предвиждащи закрила на децата по отношение на издръжката. Нарушава се принципът, че всеки родител, освен този, който е доказано нетрудоспособен и без доходи и имущество, е длъжен да плаща издръжка в минимален размер от 1/4 от минималната работна заплата в страната (чл. 143, ал. 2 СК), ако в брачния договор няма минимален размер на дължимата издръжка, независим от доходите на родителя за предходната година.

Всъщност при присъждането на издръжка в пари съдът трябва да присъжда точно определена сума или определяема чрез препращане (per relationem) парична сума. Това положение е изводимо от правилата на чл. 59, ал. 2 СК, чл. 51, ал. 1 СК и др. във връзка с чл. 242, ал. 1 ГПК. Съдебното решение за присъждане на издръжка в пари, както се посочи, има конкретизиращ характер, като целта му е незабавно да добие изпълнителна сила и така да гарантира на получаващия издръжка точно определен или ясно определяем чрез препращане (per relationem) размер на издръжка за покриване на периодичните нужди на търсещия издръжка. Допустимо е присъждането на издръжка например като процент4 или като функция на минималната работна заплата в страната (примерно: издръжка в размер на 3 минимални работни заплати в страната) или на друг обективен показател, визиран в нормативен акт, приет от държавен орган в страната и известен на страните и на съдебния изпълнител5, който има за задачата да изпълнява принудително съдебното решение. Подобно препращане per relationem е допустимо. Не е допустимо обаче съдът да присъжда издръжка, която се определя от бъдещи несигурни събития или състояния (какъв доход би получил неотглеждащият родител напр.), защото подобна издръжка не би имала изпълнителна сила и би била безполезна за детето с оглед целта на издръжката. Недопустимо е и уговарянето по този начин на издръжка на дете в брачен договор.

5. По какъв ред се присъжда и как се изпълнява принудително задължение за издръжка на дете в брачен договор?

В теорията е изказано становище, че уговорената издръжка на децата при развод ще стане част от бракоразводното споразумение по чл. 51 СК или ще бъде възприета от съда с решението за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по чл. 49 СК, след като съдът прецени, че клаузата е действителна и интересите на децата са достатъчно защитени6. Т.е. според това становище издръжката на дете в брачен договор сама по себе си няма изпълнителна сила, договорът не поражда право на принудително изпълнение, а клаузата му следва да се „пренесе“ в бракоразводното споразумение или в бракоразводното решение на съда.

Според друга теза7 издръжката в брачен договор може да се присъжда и изпълнява принудително въз основа на издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение, т.е. извън бракоразводен процес. Акцентира се върху това, че брачният договор се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието и като документ попада сред документите по чл. 417, т. 3 ГПК.

Аз мисля, че и двете становища са правилни, но разглеждат различни хипотези. Издръжка на дете в брачен договор може да се уговори както за периода на брака, така и за в случай на развод. В последния случай принудителното изпълнение на задължението може да стане по реда на заповедното производство или по исков ред. При издръжка на деца за в случай на развод обаче непременно съдът, разглеждащ молбата за развод по взаимно съгласие или иска за развод, следва да се произнесе по издръжката на децата, като прецени дали клаузата е действителна и интересите на децата са достатъчно защитени.

6. Изменение на издръжка на деца, уговорена в брачен договор

Брачният договор може да бъде изменен само по споразумение между съпрузите, повелява чл. 41, ал. 1 СК. Иск за изменение на брачния договор поради съществено изменение на обстоятелствата СК не предвижда, а предвижда единствено иск за прекратяване на брачния договор, ако са настъпили изменения на обстоятелствата и договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на децата и на семейството – чл. 42, ал. 1, т. 2 СК. Така поне следва от буквата на тази разпоредба. Но всестранната защита на интересите на децата стои над буквалното тълкуване.

Според мен чл. 150 СК следва да се прилага по аналогия на закона и към задълженията за издръжка на дете, уговорена в брачния договор8. Ако нуждите на детето от издръжка съществено са се увеличили и брачнодоговорната издръжка вече не е адекватна на тези нужди или е вече под актуалния размер на минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 СК, то аналогията на закона налага възможността за изменение на издръжката на детето по съдебен ред. Както вече се посочи, СК разглежда издръжката на дете в брачен договор като издръжката на детето, каквато иначе би му се присъдила по реда на чл. 139 и сл. СК или с бракоразводно споразумение или бракоразводно съдебно решение. Да се приеме противното, означава да се приеме, че брачният договор по чл. 38 СК предоставя по-малко възможности от споразумението по чл. 51 СК или съдебното решение по чл. 49 СК и че защитава в по-малка степен интересите на децата от последните, а това едва ли е волята на законодателя.

И така, според мен брачнодоговорна издръжка на дете може да бъде изменяна. Изменението на издръжката обаче може да стане само по съдебен ред. Не споделям становището, че доколкото издръжката на дете в брачен договор е договор в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД, то родителите винаги са свободни да отменят уговорката, преди тя да е приета9. По арг. от чл. 41, ал. 1 СК и чл. 42 СК отмяната на уговорката може да стане или по съгласие на страните по договора, облечено във формата, в която се сключва брачен договор, или по съдебен ред и по никакъв друг начин.

7. Заключение

Изложението сочи, че повече от десетилетие след приемането на СК институтът на брачния договор все още не е получил достатъчно яснота по отношение на своето приложение в теорията и съдебната практика. Може само да се съжалява, че с изменението на ГПК, ДВ, бр. 8/2017 г., беше премахнат касационният контрол по дела за издръжка.

Бележки под линия:

1 Ненова, Л. Семейно право. Кн. II. Нова ред. по новия СК от 2009 г. от проф. д-р Методи Марков. С., Софи-Р, 2010, с. 481; Матеева, Ек. Семейно право на Република България. Разширен лекционен курс. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, 477–483; Марков, М. – В: Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, Вес. Петров, Ем. Балевска, Б. Дечева, В. Мичева. Семеен кодекс. Приложен коментар. С., Труд и право, 2015, с. 447.

2 Сталев, Ж. и др. Българско гражданско процесуално право. 9 изд. С., Сиела, 2012, с. 378.

3 Каквато теза има в съдебната практика – Решение от 04.12.2018 г. по гр.д. № 2698/2018 г., СГС, I-ви въззивен брачен състав.

4 Така и Марков, М. – В: Ненова, Л. Семейно право. Кн. I. Нова ред. по новия СК проф. д-р М. Марков. С., Софи-Р, 2009, с. 406.

5 Например гарантирания минимален доход и линията на бедност.

6 Станева, А. В: Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, Вес. Петров, Ем. Балевска, Б. Дечева, В. Мичева. Семеен кодекс. Приложен коментар. С., Труд и право, 2015, с. 134.

7 Георгиев, Ив. Издаване на заповед за изпълнение въз основа на задължение, поето с брачен договор. // Търговско и облигационно право, 2014, № 6, с. 53 и сл.

8 Така неизрично и Топузов, Д. Нищожност на брачния договор. С., Сиела, 2016, с. 68, според когото е нищожна уговорка в брачен договор за отказ да се иска увеличение на издръжката на дете или добавката към нея при изменение на обстоятелствата, т.е. неявно се приема, че поначало такова изменение е допустимо.

9 Станева, А. Брачният договор. 2 доп. и прераб. изд. С,. Сиела, 2011, с. 80.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.