Определяне на издръжката на дете според социално-икономически показатели

(публикувана за първи път в сп. „Собственост и право“, 2022, № 6)

1. Увод

Теоретичните схващания за същността на задължението за издръжка и за неговото определяне са отдавна известни. Издръжката по българското право представлява установено от закона въз основа на дадена семейноправна връзка строго лично и безвъзмездно задължение на определени членове на семейството да доставят средства за съществуване на други нуждаещи се членове на същото семейство¹.

Когато съдът присъжда издръжка в пари – напр. в бракоразводен процес, в производство по чл. 127, ал. 2 СК или при предявен иск за издръжка по чл. 139 и сл. СК, то той има за задача да определя по размер спорното право, тъй като то не възниква с точно фиксиран размер. Размерът на спорното право се приема за обективно определяем от извънпроцесуални факти, които страните трябва да докажат. Спрямо обективно установимия размер на правото съдебното решение има декларативно действие. Приема се, че става дума за т.нар. конкретизиращи съдебни решения, които не са конститутивни, а осъдителни, те пораждат не конститутивно действие, а изпълнителна сила².

Това последното обаче е по-скоро фикция, отколкото реалност в процеса у нас. Повечето практикуващи брачни адвокати и брачни съдии ще потвърдят неофициално, че у нас издръжките се определят от съда нерядко „на око“³. В България нямаме, за разлика от Германия, т.нар. „Дюселдорфска таблица“⁴, с помощта на която всеки може отнапред да прогнозира каква издръжка би присъдил съдът на детето съобразно доходите на родителя, възрастта на детето и др. фактори. Българското право не фиксира издръжката като процент от доходите на родителя, нито предвижда автоматичното индексиране на издръжката на детето при увеличаването на доходите на родителя⁵. Математически и социално-икономически, отнапред не може да се прогнозира каква издръжка би присъдил съдът у нас на детето.

Целта на настоящата статия е да предложи социално-икономически показател, който има максимално голяма степен на обективност; актуализируем е ежегодно съобразно промените в доходите на населението и инфлацията; и даващ определена гъвкавост на съда при изчислението на издръжката на дете.

2. Регламентацията на издръжката на ненавършило пълнолетие дете

Задължението на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда до това да се предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството. Задължението на родителя за издръжка към детето е безусловно, т.е. родителят дължи издръжка и ако детето е трудоспособно и може да се издържа от труда си, както липсата на трудова заетост у родителя нe го освобождава от задължението за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и ако няма имущество. Издръжка може да се търси и за минало време, но само за период от година преди исковата молба. Размерът на издръжката зависи не само от нуждите на детето, но и от възможностите и материалното състояние на родителя, като по арг. от чл. 59, ал. 5 СК размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот на детето, каквито е имало преди развода на родителите, освен ако това би създало особени затруднения за дължащия издръжка родител.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете, дължима от единия родител, не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. Конкретните възможности на ответника да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК). Те са функция от неговите доходи, имущество и квалификация – т. 5 от ППВС № 5/1970 г.

3. Социално-икономическите показатели

3.1. Първият социално-икономически показател, който се ползва от законодателя и в съдебната практика, е минималната работна заплата. Минималната работна заплата цели да осигури основните жизнени потребности на работника или служителя, неговото физическо оцеляване; определя се за най-нискоквалифициран труд, полаган при нормални условия. Тя е задължителна за страните по трудовото правоотношение, които не могат да уговарят трудово възнаграждение в по-малък размер⁶. Минималната работна заплата се определя с акт на Министерския съвет след обсъждане със социалните партньори.

В редица нормативни актове минималната работна заплата се използва като критерий за определяне размера на различни парични вземания или задължения. А съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на дете, дължима от единия родител, е 1/4 от минималната работна заплата. Погрешно обаче би било според мен да се съобразява увеличаването на минималната работна заплата при първоначалното определяне или при увеличаването на издръжката, освен за да се актуализира издръжка, която вече е под минималния актуален размер по чл. 142, ал. 2 СК. Ако напр. издръжката първоначално е определена в размер на 200 лв. и от този момент до момента на предявяването на иска са минали години и минималната работна заплата се е увеличила напр. с 80%, погрешно би било да се счита, че детето сега трябва да получава издръжка в размер на 1,8х200=360 лв. Минималната работна заплата е инструмент за социална политика, МС може да реши да я увеличи напр. с по-голям марш, отколкото се налага с оглед инфлацията или нуждите на най-уязвимите работници. Или може, за да не затруднява стопанския оборот и бизнеса, нарочно да не увеличава за известен период от време минималната работна заплата, макар през този период инфлацията да е стопила част от реалната покупателна способност на трудовите възнаграждения. Минималната работна заплата и нейното движение не е непременно функция на реалните доходи на пълнолетните лица.

3.2. Следващ социално-икономически показател, ползван от част от съдебната практика при определяне на издръжките на деца, е гарантираният минимален доход. Той се определя съгл. чл. 12, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане от МС като база за определяне размера на социалните помощи по чл. 12, ал. 1 от същия закон. С ПМС № 305 от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход този размер е определен на 75 лв. на месец и оттогава не е актуализиран. Този показател е негоден за определяне и актуализиране размера на издръжката на дете, ако не по друга причина, то заради факта, че не е актуализиран повече от 4 години. Той е от значение само за фискални нужди.

3.3. Третият социално-икономически показател е линията на бедност. Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС Методика с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г. Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз основа на данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за страната се изчислява по формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където:

t е текуща календарна година;

t-1 – предходна календарна година;

t+1 – следваща календарна година;

LB – линия на бедност за страната;

PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването EU-SILC;

PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.

Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения размер за предходната календарна година.

Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната.

Този показател е обективен, тъй като е базиран на реални статистически данни. Ищците по дела за издръжка на деца не са пълнолетни лица, но намирам, че именно линията на бедност поначало е ориентир, на който следва да се стъпи, за да се прецени необходимата издръжка за едно дете, за която може да се предположи, че е процент от издръжката на пълнолетно лице, като се има предвид, че този показател наистина е обективен и ежегодно се актуализира от МС. Така за 2019 г. линията на бедност беше 348 лв., за 2020 г. – 363 лв., за 2021 г. – 369 лв., а за 2022 г. – 413 лв.

Или поначало около 413 лв. мес. за текущата 2022 г. би била общо нужната издръжка на едно дете, с обичайни нужди на дете на неговата възраст, което няма здравословни проблеми, посещава държавно училище и няма черезвичайни потребности.

4. Примерен алгоритъм за изчисляване на издръжка на дете

Поначало по-голямата част от дължимата издръжка следва да бъде покрита от неотглеждащия родител – ответника, между 2/3 и 3/4 част, тъй като отглеждащият родител дава издръжка в натура, докато полага непосредствените грижи за детето, т.е. за 2022 г. между 275,33 лв. и 309,75 лв. Именно това е приблизителният диапазон на издръжката, която съдът може да присъди в полза на дете и в тежест на дължащия издръжка, след като съобрази, разбира се, и възрастта на детето (по-малките деца могат да са в долния край на диапазона, по-големите – в горния) и други особености на конкретния случай.

Както вече се посочи обаче, размерът на издръжката, дължима от родителя на ненавършилото пълнолетие дете, зависи от възможността му да я дава, т.е. от неговите доходи, имущество и квалификация – т. 5 от ППВС № 5/1970 г.

Издръжката, която може да плаща родителят, следва да бъде такава, че родителят да може да покрива собствената си необходима издръжка (в случая 413 лв. – линията на бедност за текущата 2022 г.), издръжката на други ненавършили пълнолетие деца и евентуално да заплаща необходимите разноски за живот (наем), без които не би могъл да живее, работи и да дава издръжка от доходите си.

Да вземем два примера.

В първия пример детето е 14-годишна ученичка в София, в държавно училище, с обичайни нужди. Издръжката, от която се нуждае от неотглеждащия родител, с оглед по-високия стандарт на живот в столицата и по-голямата възраст на детето, е в горния край на диапазона – 300 лв. Ответникът има месечен доход около 1300 лв., няма собствено недвижимо или ликвидно движимо имущество, живее под наем от 600 лв. Във възможностите на ответника е да плаща издръжка в размер на 1300-(413+600)=287 лв. Т.е. съдът ще го осъди да плаща тази сума, а не 300 лв., като за разликата на 287 лв. до 300 лв. искът ще бъде отхвърлен.

Втори пример. Същото 14-годишно дете. Ответникът има доказани доходи около 900 лв. Има два леки автомобила, единият от които не шофира и не му е нужен. При справка в общодостъпни сайтове за продажба на автомобили се установява, че пазарната стойност на такъв автомобил е около 3000 лв. Ответникът не живее под наем, а в собствено жилище. Той обаче е осъден да плаща издръжка в размер на 250 лв. на друго свое по-малко дете. Каква издръжка може да плаща той на 14-годишната тийнейджърка? Ако извадим от текущите доходи на ответника минималната необходима издръжка на самия ответник (413 лв.) и издръжката на другото дете (250 лв.), ще получим остатък от 237 лв. Този остатък е по-голям от минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 СК в момента, но по-малък от издръжката от 300 лв., от която тийнейджърката всъщност се нуждае. Остатъкът до 300 лв. в размер на 63 лв. може и трябва да бъде покрит от продажбата от страна на ответника на ненужен ликвиден актив – втория автомобил. Продажната цена от 3000 лв., разделена на оставащите до пълнолетието на ищцата месеци (48), дава сума от 62,50 лв., приблиз. 63 лв.

5. Заключение

Линията на бедност като социално-икономически показател има редица характеристики, позволяващи ползването му при определяне на издръжката на ненавършило пълнолетие дете. Той се базира на статистически данни за доходите на лицата в страната, актуализира се ежегодно, което позволява да се отчита както в положителната част на „уравнението“ (нужната издръжка на детето), така и в отрицателната част на същото (изваждане на необходимата на самия родител издръжка).

Бележки под линия: