(Сборникът „Предизвикай: Несъстоятелността!“ съдържа 15 статии, систематизирани в 5 тематични раздела, посветени на проблемите на несъстоятелността, включително на въпросите на трансграничната несъстоятелност и производството по стабилизация.
Сборникът „Производството по несъстоятелност в практиката на ВКС (2012–2017)“ систематизира формираната в периода 2012–2017 г. казуална съдебна практика по чл. 274, ал. 3 и по чл. 290 ГПК, фокусирана върху въпроси от правната уредба на производството по несъстоятелност.
Към онлайн рубриката „Производството по несъстоятелност“, представяща актуалните съдебни актове на Върховния касационен съд в материята на несъстоятелността – последвай този линк)
Решение № 382/11.01.2019 г.
по т. д. № 1825/2017 г. на ВКС, II т. о.
докладчик: Светла Чорбаджиева
Тълкувани разпоредби:
[чл. 649 ТЗ] (Доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм., бр. 84 от 2000 г., бр. 20 от 2013 г.) (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.
(2) В случаите по ал. 1 синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
(3) Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.
(4) В производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.
(5) Иск по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.
(6) В производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.
[чл. 135, ал. 1 ЗЗД] Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК
[вероятна недопустимост]
280-2-2 Въпрос:
Допустимо ли е съдебно решение, с което предявен от кредитора Павлов иск е разгледан като специален отменителен иск по чл. 649 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД и атакуваната правна сделка е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако производството по несъстоятелност срещу длъжника не е било открито към момента на завеждане на делото?
Мотиви:
1. За да потвърди решението на окръжния съд,
въззивният съд е приел, че предявеният иск е конститутивен – по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност на ответното дружество-длъжник.
Прието е за неоснователно възражението му за произнасяне на първоинстанционния съд по непредявен отменителен иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, с какъвто не е сезиран.
Обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо.
2. Обективните и субективните предели на правния спор, в рамките на които съдът дължи произнасяне, се определят от страните съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.
Спорното материално право, предмет на защита, се индивидуализира от ищеца
– чрез обстоятелствената част
– и петитума на исковата молба.
Наведените в обстоятелствената ? част фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи
а) за вида
б) и правната квалификация на иска, с който е сезиран съдът.
3. В случая с предявената искова молба
– се твърди валидно възникнало вземане на ищеца към ответника-жалбоподател
– и се претендира обявяване за недействително спрямо него възмездно разпореждане на длъжника с недвижими имоти под формата на непарична вноска в полза на втория ответник – свързано лице по смисъла на § 1 ТЗ, чието знание за увреждащото действие на апорта се презюмира в хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
След предявяването на Павловия иск е
! открито производство по несъстоятелност срещу първия ответник.
С определение първоинстанционният съд
служебно е конституирал като съищец синдика на ответното дружество на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ.
4. Искът е разгледан като специален отменителен иск по чл. 649 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД, основан на накърняване масата на несъстоятелността, и е
! уважен в полза на кредиторите на несъстоятелността,
като атакуваният апорт е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД в нарушение на диспозитивното начало в процеса.
Първоинстанционният съдебен акт е потвърден с обжалваното въззивно решение, което също се явява недопустимо, като постановено по непредявен иск.
5. Специалният Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД има за предмет правни действия, разкриващи общи признаци на противоправността, характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него е
! основан и на накърняване масата на несъстоятелността.
Процесуална предпоставка за предявяването му е
– наличието на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника
– и прието вземане на ищеца в него по чл. 693 ТЗ към момента на предявяването на иска от кредитор при бездействие на синдика.
6. Със създадената изрична специална уредба на иска по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, с измененията на чл. 649 ТЗ от 28.02.2013 г. (ДВ, бр. 20/2013 г.) са регламентирани
– преклузивен едногодишен срок за предявяването му,
– специална активна легитимация на синдика в защита на колективните интереси на кредиторите на несъстоятелността при условията на процесуална суброгация, а при негово бездействие – на всеки кредитор на несъстоятелността,
– разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо на постановеното решение (чл. 649, ал. 5 ТЗ),
– разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност по чл. 135, ал. 2 ЗЗД (чл. 649, ал. 4 ТЗ)
– и специална подсъдност.
7. От исковата молба е видно, че предявеният иск не съдържа фактически твърдения и петитум, съответстващи на специалната уредба на чл. 649 ТЗ относно Павловия иск, свързан с производството по несъстоятелност, а и не би могъл,
доколкото към момента на завеждане на делото такова производство срещу длъжника не е открито.
8. Предявеният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД и въззивната инстанция е следвало да обезсили решението, с което окръжният съд се е произнесъл по отменителен иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД, какъвто не е предявен.
280-2-2 Отговор:
Ако към момента на предявяване на конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД не е било открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, но въпреки това съдът е разгледал същия като специален отменителен иск по чл. 649 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД, обявявайки атакуваната правна сделка за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, постановеното съдебно решение е процесуално недопустимо.
Специалният Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД има за предмет правни действия, разкриващи общи признаци на противоправността, характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него е основан и на накърняване масата на несъстоятелността. Процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника и прието вземане на ищеца в него по чл. 693 ТЗ към момента на предявяването на иска от кредитор при бездействие на синдика.
Бележка (Р. Н.):
Същото казуално тълкуване е възприето и в Решение № 344/24.01.2019 г. по т. д. № 38/2018 г. на ВКС, II т. о., докладчик Бонка Йонкова, в което се сочи, че разпоредбата на чл. 649, ал. 3 ТЗ е приложима само по отношение на искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявени от кредитор в хипотезата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, т.е. след открито производство по несъстоятелност на длъжника, не и за искове по чл. 135 ЗЗД, предявени от кредитор на длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност, чието разглеждане не е подчинено на режима по чл. 649 ТЗ.