(публикувана за пръв път в сп. „Правна мисъл“, № 4, 2006, с. 55–69)

 

В зависимост от начина им на свързване със земната повърхност и възможността за отделянето им от нея вещите се разделят на движими и недвижими. Като недвижими вещи са посочени земята, постройките, насажденията и всичко, което по своето естество или в резултат от действието на човека е трайно свързано със земята или постройката. Всички останали вещи са обявени от закона за движими (чл. 110 ЗС). Това разграничение има важно значение с оглед правния режим на конкретната вещ – вида на формата за прехвърляне и учредяване на вещни права върху нея; възможността за придобиване на вещта по реда на чл. 78 ЗС; приложимостта на правилото за приращение по чл. 92 ЗС; възможността за обезпечаване на определени вземания чрез учредяване на залог или ипотека върху вещта; продължителността на придобивната давност; приложимото право при правоотношения с международен елемент; възможността за учредяване на сервитутни права; защита на владението по чл. 75 ЗС, реда за принудително изпълнение и пр.[1] Посоченото разграничение в правния режим на движимите и недвижимите вещи търпи известни отклонения при уредбата на кораба като особена движима вещ[2].

 

1. Особености на кораба като движима вещ

1.1. Правна характеристика на кораба като вещ

1.1.1. Според чл. 4[3] от Кодекса за търговското корабоплаване търговски кораб е всеки самоходен или несамоходен плавателен съд или плавателно съоръжение, предназначено за плаване и за извършване на дейности по превоз на пътници, багажи, товари и поща; наемане; влачене и тласкане на кораби и товари; търсене, спасяване и оказване на помощ на търпящи бедствия хора и кораби; извършване на морски и речни услуги, свързани с корабоплаването; стопански риболов; експлоатация на морски и речни ресурси и други стопански дейности с използване на кораби. Както всяка вещ и корабът е определен не само от своята материална структура и същност (плавателен съд или съоръжение), но и от особеното си предназначение (за извършване на плавателна дейност, т.е. дейност, свързана с морско или речно корабоплаване)[4].

 

1.1.2. Корабът е движима вещ[5], тъй като не е свързан по траен начин към повърхността на земята, а напротив – лежи със собствената си тежест върху водната повърхност (морска или речна) и се придвижва от едно място на друго в изпълнение на своето основно предназначение[6]. Макар че водите в леглата си и постоянно текущите води имат характера на недвижими вещи[7], корабите, които преминават през тях, могат лесно да бъдат отделени чрез простото им повдигане. Голямата тежест и размери на корабите не влияят върху тяхното определяне като движима вещ, поради което правилата за движимите вещи следва да намерят приложение и за корабите, но разбира се – доколкото не е предвидено друго в действащото българско законодателство.

 

1.1.3. Корабът е съставна вещ, която обединява в едно цяло множество материални части, които заедно служат за извършването на плавателна дейност[8]. Корабът обхваща освен корпуса, кормилото, мачтите, варките, ветрилата и въжетата, а също така и всички съоръжения и апаратури, които са прикрепени към него и способстват за придвижването му по вода (гребла, моторни перки и пр.) или за изпълнението на специфичните му функции (здраво прикрепени към корпуса товаро-разтоварителни кранове, сканиращи морското дъно уреди и пр.).

 

1.1.4. Съществуват и специални движими вещи, които обслужват ползването на кораба според неговото предназначение – скрипци, котви, инструменти за поправяне на повреди на кораба и пр. Те имат самостоятелно правно съществуване, тъй като притежават необходимите за признаването им като обект на вещноправни отношения качества, а именно: материалност, стойност, полезност, достъпност и обособеност, но поради обслужващата си функция следват правната съдба на главната вещ[9]. Това са т.нар. принадлежности на кораба. Те не могат да се използват по специфичното си предназначение самостоятелно, без наличието на кораб. Така например котвата на кораба е създадена, за да установи последния на определено място, като му осигури известна стабилност по отношение на действащите спрямо него природни сили (морски течения, ветрове и пр.); различните почистващи и хигиенизиращи устройства имат за свое основно предназначение да опазят чистотата на кораба и да предотвратят настъпването на опасни епидемии; спасителните лодки представляват отделни движими вещи, но предназначението им е да осигурят оцеляването на пътниците и екипажа на кораба при евентуални аварии[10]. При прехвърлянето на кораба се прехвърля и собствеността върху посочените принадлежности, освен ако между страните е постигната изрична уговорка в противен смисъл.

 

1.1.5. Корабът е непотребима и неделима вещ, тъй като може да бъде използван многократно според своето предназначение (което не води до унищожаването му, а само до постепенното му изхабяване[11]), а разделянето му на части възпрепятства неговото използване за извършването на плавателна дейност (единствено в своята цялост той е годен да изпълнява своето предназначение).

 

1.1.6. В исторически аспект с оглед множеството трудности при построяването на корабите последните са имали характера на незаместими движими вещи. Когато едно лице е наемало даден кораб за задоволяването на определена своя лична или стопанска нужда, то именно този кораб е следвало да му бъде предоставен за ползване. С появата и усъвършенстването на съвременните технологии и въвеждането на серийното производство при строителството на корабите все повече от тях вече можели да се причислят към заместимите вещи, при които определено количество вещи от даден вид и качество се третират като равностойни на други вещи в същото количество и от същия вид и качество.

 

1.1.7. Почти винаги в правните отношения, на които е предмет, корабът е индивидуално определена вещ, като самият законодател предвижда задължителни индивидуализиращи го белези: име или номер, тонаж (брутен или нетен – за морските кораби) или водоизместване (за речните кораби), националност и местожителство (пристанището на вписване на кораба). Името на кораба се посочва от неговия собственик, който следва да извърши проверка за неговата изключителност и да го означи на носа на двата борда и на кърмата. На кърмата под името или номера се означава и пристанището, където е регистриран корабът. Тонажът на кораба освен за неговата индивидуализация има значение и във връзка с определянето на различни пристанищни (например за престой) и транспортни (например за преминаване) такси, както и при облагането на дейността от оперирането на кораб (чл. 11в от Закона за корпоративното подоходно облагане). За него се издава специално мерително свидетелство по образец[12], което важи до евентуалното преустройство на кораба. Актът за националност на кораба, плаващ в международни води, наричан още гражданство, поданство или патент на кораба, представлява официален документ, даващ право на корабопритежателя да плава под знамето на съответната държава.

Посочените белези са задължителни за корабите, поради което всеки кораб, който е годен да бъде използван според своето предназначение, се характеризира с определена индивидуалност. Това обаче не пречи на страните по един договор да определят по родов признак кораба, представляващ обект на правоотношението между тях. Така, те могат да уговорят, че едната от тях ще предостави в собственост на другата търговски речен кораб за превоз на пътници, чиято вместимост е не повече от 1000 души. В този случай задължението на прехвърлящата страна ще е изпълнено с предоставянето в полза на другата на всеки кораб, отговарящ на посочените родови белези.

 

1.2. Правна характеристика на кораба като самостоятелен правен ред

1.2.1. Поради големите си размери и възможността си да се отдалечава от пристанището по своята регистрация, като навлиза на териториите на чужди държави и в открито море, по силата на правна фикция корабът се счита за продължение на територията[13] на държавата, под чието знаме плава. В кораба работят, живеят и прекарват продължително време множество хора (корабният екипаж, пътниците на кораба), които влизат помежду си в различни отношения, а понякога и в сериозни конфликти. За да е възможно обезпечаване спазването на известен ред, е необходимо на всеки кораб, плаващ в открито море или в чуждестранни води, да се признае властта на определена държава. Именно законодателството на тази държава ще регулира отношенията, възникващи между лицата, пребиваващи на кораба, и ще определя дължимия от тяхна страна модел за поведение.

 

1.2.2. Доказателство за екстериториалността и специфичната юридическа обособеност на правоотношенията, възникващи в съвкупността от хора, пребиваващи на територията на кораба, са и редица от правомощията, възложени от закона на капитана на кораба. Именно защото последният се явява представител не само на корабособственика[14], но и на държавата в тази нейна особена територия-движима вещ, към него законът отправя редица специфични изисквания (образователен и служебен ценз).

Капитанът притежава специална административна власт във връзка с управлението на кораба, включително и при решаването на въпросите във връзка с корабоводенето. Той е лицето, натоварено с вземането на всички необходими мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба, поради което всички лица, намиращи се на кораба, са задължени да се подчиняват на неговите разпореждания, насочени към обезпечаване безопасността и реда на кораба. Той има право да вземе необходимите мерки спрямо всяко лице, което се намира на кораба, в случай че последното не изпълнява законните му разпореждания. Ако поведението на намиращите се на кораба лица застрашава безопасността на кораба или на намиращите се на него хора и имущества или съставлява престъпление по Наказателния кодекс, капитанът има право да задържа тези лица в изолирани помещения.

При извършването на престъпление на територията на кораба по време на плаване в открито море капитанът изпълнява функциите на орган на дознанието[15], като съставя акт за случилото се, в който описва подробно всички факти, включително свидетелски показания, относно извършеното деяние.

Капитанът изпълнява и функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, като при раждане, брак или смърт, настъпили на български кораб, намиращ се извън териториалните граници на Република България[16], той е длъжен да извърши вписване на събитието в корабния дневник и да състави акт, съответстващ на изискванията на Закона за гражданската регистрация.

Капитанът осъществява и известни нотариални функции. Той е длъжен да приеме за пазене саморъчни завещания от лица, намиращи се на кораба, и да ги предаде на нотариуса в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българския консул в чужбина. Когато корабът се намира извън териториалните граници на страната, капитанът може да извършва и заверка на подписите на лица, намиращи се на кораба, която има сила на нотариална заверка след вписване в корабния дневник.

Посочените задължения на капитана на кораб превръщат последния в своеобразен наместник на държавата и блюстител на въведения от нея правен ред на територията на една особена движима вещ, намираща се в открито море или в чуждестранни морски или речни води. Така една движима вещ (корабът) се явява своеобразен самостоятелен правен ред, за поддържането на който законът следи чрез предоставянето на редица публични правомощия в полза на нейния управител (капитана).

 

1.2.3. Корабът като особена движима вещ се явява и символ на суверенитета на държавата, под чийто флаг плава[17]. Всичко, което става на кораба в открито море, се подчинява на законодателството на тази държава, като никоя друга държава не може да упражнява каквато и да е власт по отношение на него. Когато корабът се намира в териториалните води на чужда държава, на действие на неговата територия едновременно претендират два суверенитета – две държави си оспорват властта да определят съдържанието на правния ред, установен върху кораба като особена движима вещ. За да се примири противопоставянето между тях, освен законодателството на държавата на флага, лицата, намиращи се на борда на кораба, следва да съобразяват и спазват определените за целта международни правила, както и законите на крайбрежната държава относно съхраняването на обществения ред, нейните санитарни изисквания към корабите и техните екипажи и фискалните й интереси.

 

1.3. Правна характеристика на кораба като отделно и обособено[18] имущество („морско имущество“ на длъжника)

1.3.1. Съгласно разпоредбата на чл. 338 КТК корабособственикът отговаря ограничено за определени видове задължения, сред които задълженията за обезщетяване на щети, причинени на трети лица от капитана на кораба (но не и от самия корабособственик); задълженията за обезщетяване на щети, причинени на товара, който е приет за превоз, или на друго имущество, което се намира на кораба; задълженията за обезщетяване на щети, произлезли от неизпълнение или лошо изпълнение на договора за морски превоз на товара; задълженията за изплащане на възнаграждение за оказване на помощ; задълженията по разпределението при обща авария по отношение на дължимата част от корабопритежателя и др. В тези случаи корабособственикът отговаря само до размера на сумата, равняваща се на стойността на кораба, превозната цена в момента на възникване на основанието на иска, полагащите се на кораба вноски за обезщетение при обща авария и възнаграждения за причинени и невъзстановени щети на кораба след започване на рейса.

 

1.3.2. Така в имуществото на корабособственика се разграничават два комплекса: морското плаващо имущество, с което той отговаря за редица от задълженията, възникнали във връзка с използването на кораба според неговото предназначение, и сухоземно имущество, спрямо което кредиторите на корабособственика, притежаващи вземания по чл. 338 КТК, не могат да насочват принудителното изпълнение на своите вземания. Поради спецификата на корабоплаването огромната стойност на морската и речната търговия и нейното важно икономическо значение законодателят предвижда ограничена отговорност на корабособственика до размера на онази част от неговото имущество, която по определен начин е свързана с упражняваната от него особена търговска дейност. Корабът като особена движима вещ се включва в обхвата на по-широкото по своя обем понятие „морско имущество“. Последното обхваща съвкупността от оценими и прехвърлими имуществени права (включително правото на собственост върху кораб и правото на собственост върху принадлежностите към този кораб), придобити от корабособственика във връзка с осъществяваното от него корабоплаване и морска или речна търговия.

 

1.3.3. Обособяването на кораба като отделно имущество, спрямо което да се реализира ограничена отговорност, е възможно и чрез извършването на едностранен акт от страна на корабопритежателя, наречен абандон или предоставяне на кораба на разположение на кредиторите с вземания по чл. 338, т. 4, т. 5 и т. 7 КТК с цел последните да се удовлетворят предпочтително от неговата стойност. Абандонът не води до прехвърляне на собствеността върху кораба в полза на съответните кредитори, а единствено до обособяването на определено имущество за удовлетворяването на техните вземания[19]. Той се извършва единствено по волята на корабопритежателя и може да бъде предоставен в полза на всички или в полза само на определени кредитори с вземания по чл. 338, т. 4, т. 5 и т. 7 КТК. Извършването му обаче изключва възможността кредиторите, в чиято полза е направен, да получат удовлетворение на своите вземания от останалото имущество на корабопритежателя (последният се освобождава от отговорност спрямо тези кредитори), а останалите кредитори не могат да насочат принудителното изпълнение на своите вземания спрямо „морското имущество“ на своя длъжник (поради неговата обособеност и относителна независимост)[20].

Абандонът всъщност представлява акт на предназначаване на една особена движима вещ (кораб) за постигането на определена цел (удовлетворяването на вземанията на посочени от закона и корабопритежателя кредитори). В полза на последните възниква специфично потестативно право за предпочтително удовлетворяване от стойността на кораба, като едновременно с това правото на взискане на кредитора, което според общото правило на чл. 133 ЗЗД тежи върху цялото имущество на длъжника, се ограничава само в рамките на афектирания кораб. Тъй като абандонът представлява акт на разпореждане с имущество, той може да се извършва само от лице, което разполага с разпоредителна власт спрямо кораба, т.е. само от неговия собственик, или от специално упълномощен за това негов представител. Само собственикът на кораба може да прецени дали да освободи останалото си имущество от взискането на своя кредитор, като ограничи (но и привилегирова) възможността за неговото удовлетворяване само до стойността на съответния кораб.

Корабът се предоставя на кредитора в състоянието, в което е бил към момента на извършване на абандона. Последният е валиден и води до освобождаване от отговорност от страна на корабособственика и в случаите, когато корабът е аварирал или когато за него няма никакви известия. Абандонът е валиден дори и когато корабът е потънал или изгорял, в който случай правото на предпочтително удовлетворяване преминава по отношение на отломките на кораба.

Освен като предоставяне на определено право в полза на кредиторите абандонът се разглежда и като форма на изоставяне на кораба, тъй като корабособственикът няма задължение да се грижи за поддържането и опазването му в състоянието, в което той се е намирал към момента на извършване на абандона. Това е грижа за самия ползващ се кредитор и се извършва за негова сметка.

При абандон се изоставя точно определен кораб, а именно корабът, във връзка с дейността на който са възникнали вземанията, изброени в чл. 338 КТК. На колкото кораба е собственик едно лице, толкова отделни и обособени морски имущества притежава то. Всеки отделен кораб представлява самостоятелно имущество, което може да бъде посветено за удовлетворяването на точно определен кредитор или кредитори. Морските кредитори, в чиято полза е направен абандонът по отношение на кораба, от който произтичат техните вземания, нямат никакви права спрямо другите кораби, притежавани от техния длъжник.

 

2. Правен режим на кораба като особена движима вещ

2.1. Поради посочените особености на кораба правомощията на правото на собственост върху последния се упражняват при съобразяването на определени специфики.

 

2.1.1. Собственикът на кораба е този, който упражнява правомощието владение върху последния, дори и в случаите, когато е предоставил пълното му управление на капитана или го е отдал под наем (например при условията на тайм чартър[21]наем за определено време) в полза на трето лице. Макар и да не упражнява пряко фактическата си власт върху кораба, понякога намиращ се далеч от него, корабособственикът владее кораба и съответно се ползва с владелческата защита по чл. 76 ЗС – в случаите, когато корабът му бъде отнет чрез насилие или по скрит начин. Евентуалният наемател, както и в облигационното право, има качеството на държател на кораба, тъй като не осъществява фактическата си власт върху него от свое име.

Известно съмнение в категоричността на този извод създава разпоредбата на чл. 199а КТК относно договора за беърбоут чартър[22], представляващ договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. Съмнението се усилва и от редакцията на чл. 199б КТК, според който при сключване на договор за беърбоут чартър корабособственикът (наемодателят) се задължава за определен срок срещу заплащане на определена наемна цена да предостави на наемателя (беърбоут чартьора) пълното право на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. В разглеждания случай обаче става въпрос за предоставяне на определено право, произлизащо от правомощието владение[23], като съставна част от съдържанието на правото на собственост, което се изразява в гарантираната от закона възможност на собственика да упражнява фактическа власт върху притежаваната от него вещ. Договорът за беърбоут чартър е специфичен случай, в който законът предвижда предоставянето на право на владение в полза на наемател, с което цели да усили независимостта и самостоятелността на наемател, който сам ще организира плавателната дейност на наетия от него кораб (т. нар. наем на корабно корито или кораб без екипаж).

 

2.1.2. Особености съществуват и при упражняването на правомощието ползване на кораба. Подобно на недвижимите имоти, за чието ползване е необходимо получаването на официален държавен документ (разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация съгласно чл. 177 ЗУТ), така и за ползването на кораба е нужно наличието на акт за националност (при задгранично плаване) или позволително за плаване (при плаване в териториалното море). Позволителното за плаване се издава след преглед за удостоверяване годността на кораба за плаване (чл. 84а, ал. 4 КТК) и отразява загрижеността на държавата относно осигуряването на безопасността при ползването на корабите като особени движими вещи, създаващи опасности, аналогични по тежестта на своите последици на тези съществуващи при некачествено построените сгради.

Собственикът на кораба може да го използва както си пожелае[24]да превозва свои стоки или стоки на трето лице-наемател; да го използва за лично удоволствие, за риболов или за научни цели. Той обаче може да реши да използва кораба като понтон, заведение за хранене или място за настаняване и преспиване. В последните случаи корабът не се използва според своето предназначение (за извършване на плавателна дейност), поради което не следва да се подчинява на особените правила, предвидени от КТК и в останалото българско законодателство, разглеждащо го като особена движима вещ (той няма да има качеството кораб, тъй като не отговаря на определението по чл. 4 КТК). Макар и свързан към брега по определен постоянен начин, той няма да представлява недвижима вещ[25], ако липсва трайно прикрепване към земята[26], а ще се подчинява на правния режим на движимите вещи по ЗС и на останалите вещноправни закони (включително при отдаването му под наем[27]). Ако обаче корабът бъде прикрепен по един траен начин към земята, като отделянето му от нея ще му причини значителни вреди и невъзможност за използването му за същото предназначение на друго място, то тогава корабът следва да се разглежда като недвижима вещ и да се подчинява на правния режим на земята, към който е прикрепен. В тези случаи по отношение на кораба се прилагат правилата за приращението, включително и възможността за неговото изключване чрез учредяване на право на строеж.

Корабът, използван като помещение за предоставянето на определени услуги (хранене, настаняване, складиране и пр.) или за извършване на определена работа (например т. нар. кораб-фабрика по смисъла на параграф 18 на ДР на Наредба № 10 от 4 май 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производството и продажбата на рибни продукти[28]), следва да отговаря на предвидените от закона санитарни и ветеринарни изисквания с оглед на специфичната дейност, която се извършва в него.

 

2.1.3. Разпореждането с кораба като особена движима вещ се подчинява на редица специални правила. Така например за прехвърлянето на собствеността върху даден кораб е необходимо писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните (формата по чл. 46, ал. 1 КТК е с оглед действителността на прехвърлянето[29]), а за неговата противопоставимост спрямо трети лица – вписване на прехвърлителната сделка в регистъра на съответното пристанище. Когато корабът е снабден с временно свидетелство за правото на плаване под българско знаме, всяко прехвърляне на собствеността върху кораба може да се противопостави на трети лица само след вписването му в това свидетелство.

Изискването на форма за действителност при прехвърлянето на собствеността върху кораб изключва приложението на придобивния способ по чл. 78 ЗС спрямо корабите. Установяването на добросъвестно владение на възмездно основание върху кораб не води до неговото придобиване, тъй като законът изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите за неговото прехвърляне.

Друга форма на разпореждане с кораба представлява използването му като реално обезпечение за изпълнението на свое или чуждо задължение. Ако типичното и допустимото при движимите вещи реално обезпечение е залогът, то при кораба законодателят въвежда института на т. нар. морска ипотека. Тя може да бъде само договорна (чл. 46, ал. 3 КТК), подобно на залога по ЗЗД, като учредяването й изисква спазването на писмена форма с нотариална заверка на подписите и е валидно едва след вписването й в регистъра. За разлика от ипотеката по ЗЗД вписването на морската ипотека има действие за срок от пет години (а не десет години) от датата на вписването, ако не бъде подновено от кредитора, а правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите само за една година от датата на вписването (а не лихвите за двете години, които предшестват годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи до деня на продажбата на имота). Морската ипотека може да се учреди само върху целия кораб, който не се предава във владение на ипотекарния кредитор. Тази нейна характеристика я поставя в междинно положение между залога на движима вещ и ипотеката на недвижим имот, с което още веднъж законодателят признава особения характер на кораба като вещ, квалифицирана като движима, но подчинена от законодателя на редица от правилата, характерни за недвижимите имоти. Предвиждането именно на морска ипотека при използването на кораба като обезпечение за определено задължение на неговия собственик или на трето лице е обусловено от желанието на законодателя да осигури по-висока степен на формалност (писмена форма с нотариална заверка и вписване), а съответно и на правна защита, както за корабособственика, така и за обезпечения кредитор.

Макар и движима вещ, при изпълнението на публични задължения върху кораба се налага не запор, а възбрана (виж чл. 205, ал. 2 ДОПК). За извършената възбрана се изпраща съобщение до Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за вписване в съответния регистър на корабите. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху кораба, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо публичния взискател.

Подобно на сградите, представляващи особен вид недвижими вещи, законът въвежда специалното понятие „кораб в строеж. Последният, макар и незавършен, може да бъде обект както на прехвърлителна сделка, така и на морска ипотека. В случая става въпрос за една бъдеща незавършена[30] вещ, чиято стойност и икономическо значение са преценени от законодателя като достатъчни, за да бъде призната за самостоятелен обект на вещни права. При недвижимите имоти ограниченото вещно право на строеж е правният институт, чрез който законодателят дава възможност за придобиване на собственост върху една бъдеща сграда, която възможност може да се прехвърля, респективно да се ипотекира, още преди да бъде завършен грубият строеж на проектираната сграда.

 

2.1.4. При притежаване на кораб при условията на съсобственост приложение следва да намерят общите правила за съсобствеността, важащи за движимите вещи[31]. Следователно при продажбата на идеалната част от единия съсобственик в полза на трето за съсобствеността лице не следва да се прилага правилото за изкупуване по чл. 33 ЗС[32].

 

2.2. Вещните права върху потъналото имущество

2.2.1. Под потънало имущество съгласно чл. 329[33] КТК се разбира кораб, части от кораб, предмет от корабно стъкмяване, товари и други предмети от оборудването на кораба, потънали в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България. Към потъналото имущество се причислява и имуществото, изхвърлено на плитковина или на брега. Потъналото имущество подлежи на изваждане или изтегляне от неговия собственик или от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, като във всички случаи при потъването или засядането на имущество последното губи първоначалната си стойност[34].

 

2.2.2. За изваждане на потъналото имущество по инициатива на неговия собственик е необходимо последният да извести Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в едногодишен срок от неговото потъване. Именно Изпълнителната агенция „Морска администрация“ определя според обстоятелствата достатъчен срок за изваждане и реда за извършване на работите по изваждането, за което уведомява собственика. Изваждането на потъналото имущество може да стане и от неговия собственик, но по нареждане на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в случаите, когато то съставлява опасност или препятствие за корабоплаването или заплаха за околната среда, за морската промишленост, за хидротехническите или други работи.

Изваждането на потъналото имущество се извършва от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, когато последната прецени, че не е целесъобразно изваждането да стане от собственика или когато създаваната от потъналото имущество опасност изисква незабавното му изваждане и унищожаване. В тези случаи всички разходи са за сметка на собственика на потъналото имущество. Ако имуществото бъде извадено от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, без да се унищожава, то се предава на неговия собственик след заплащане стойността на разходите за изваждането (изтеглянето) и другите понесени във връзка с това щети, при условие че от момента на изваждането на имуществото не е изтекла повече от една година (срокът е синхронизиран с едногодишния срок по чл. 88, ал. 2 ЗС, чийто начален момент е намирането на вещта). Изпълнителна агенция „Морска администрация“ поканва собственика или застрахователя на потънало имущество в 14-дневен срок да заплати разноските по изваждането и да получи имуществото си. Когато собственикът е неизвестен, не се яви или откаже да заплати разноските след изтичането на 14-дневния срок, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ пристъпва към продажба на имуществото чрез търг с явно наддаване, като получените от търга приходи постъпват в бюджета на агенцията.

Потъналото имущество може да бъде извадено и случайно – при намирането на потъналото имущество лицето, което го е извадило, е длъжно да го предаде на най-близкото териториално звено на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, като има право да получи възнаграждение в размер на 1/3 от стойността на изваденото имущество (за сравнение възнаграждението при намирането на движима вещ съгласно чл. 88, ал. 2 ЗС е едва 1/10 от стойността на последната[35]).

 

2.2.3. Ако собственик на потънало имущество не направи заявление или не извади имуществото в едногодишен срок от неговото потъване, респективно от неговото изваждане, той загубва правото си на собственост върху него. За разлика от ЗС (чл. 89[36]), КТК (чл. 334) не посочва кой придобива собствеността върху изоставения потънал кораб. Макар и по-обща, разпоредбата на чл. 89 ЗС ще може да намери приложение само ако потъналият кораб е изгубен[37] (т.е. местоположението му е неизвестно на корабособственика).

Ако обаче местоположението на потъналото имущество е известно за неговия собственик, но въпреки това последният е бездействал относно упражняването на своето право на собственост (не е поискал изваждането на кораба в едногодишния срок), ще сме изправени пред случай на изоставяне на движима вещ, като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗОС, според която общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия. След изтичането на срока на придобивната давност общината може да стане собственик на изоставените на нейна територия вещи[38].

Потъването на имуществото обаче може да стане в териториални води, които представляват изключителна държавна собственост, поради което няма как да се приложи правилото на чл. 13, ал. 2 ЗОС. В този случай следва или да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 333а КТК, като при изваждане на кораба от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ последната ще може да го продаде на търг, приходите от който ще отидат в нейния бюджет, или да се признае наличието на празнина в законодателството, която следва да бъде запълнена по нормативен път.

 

Бележки под линия:

[1] Виж Боянов, Г. Вещно право. C., 2004, 33–34.

[2] Според руското законодателство (чл. 33 от Кодекса за търговското мореплаване на Руската федерация) корабите се считат за недвижими имоти по силата на закона. Макар и движими по своето естество („в естествено физически смисъл“), морските съдове са подчинени по преценка на самия законодател на режима за недвижимите вещи. Виж Суханова, Е. А. Гражданское право н 4-х томах. Том І. Общая част. Учебник. Москва, 2005, с. 404, както и Сергеева, А. П. Гражданское право. Учебник. Том І. Москва, 2006, с. 460.

[3] Аналогично определение е дадено в т. 30 от параграф 2 от ДР на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Виж също чл. 3 от Правилника за реда в корабоплаването по вътрешните води в Народна Република България.

[4] Според чл. 1 на Указ за търговското корабоплаване на Република България за „кораб се счита всеки плаващ съд, който извършва транспортна, хидрографна, спасителна, драгажна, спортна и друга дейност“. Разпоредбата има предвид именно дейност, свързана с придвижване през морското или речното пространство. Дори когато плаващият съд е влачен от друг съд, той отговаря на дефиницията за кораб, тъй като ще извършва плавателна дейност. Подробно за определението за кораб виж Сталев, Ст. Понятие за морски кораб според Кодекса на търговското мореплаване. // Проблеми на морското право. Българска търговско-промишлена палата, 1983, 208–216.

[5] Виж например Определение № 1048 от 30.12.2004 г. на ВКС по ч. гр. д. № 754/2004 г., IV г. о. Разпоредбата на чл. 14 ЗИСС (отм.) изрично е обявявала корабите за движими вещи.

[6] Още в римското право движими са били „онези вещи, които могат да бъдат преместени без намаляване на стойността им, включително и тези, които се движат сами“. Виж Girard, Р. F. История и система на римското право. Част І. История, лично и вещно право. C., 1913, с. 361. Движими са онези вещи, които „могат свободно да се преместват от едно място на друго“. Виж Bruno, A. Юриспруденция на италианските съдилища по Code Civile. Част І. C., 1930, с. 40.

[7] Виж Василев, Л. Българско вещно право. C., 1995, с. 14.

[8] Липсата на който и да е от тях би довело да „некомплектност“ – виж Василев, Л. Гражданско право. Обща част. C., 2000, с. 223. Виж също Павлова, М. Гражданско право. Обща част. C., 2002, с. 393. Корабът не е просто вид търговско оборудване, а специфична движима вещ с особено предназначение. Виж Решение от 23.06.2005 г. на ОС – Велико Търново по д. № 585/2004 г.

[9] Принадлежността е обособена движима вещ, която „служи за осъществяването на стопанското назначение“ на главната вещ. Виж Василев, Л. Гражданско право. Обща част. C., 2000, с. 229. Съотношението между вещта-принадлежност и главната вещ е подобно на това при поземлените сервитути, при които един (служещ) недвижим имот е поставен в служба на друг (господстващ) имот.

[10] Всички изброени вещи са постоянно необходими за осъществяването на корабната навигация, поради което се явяват принадлежности към кораба като главна вещ. Виж в този смисъл Сираков, Я. Морско право, 1968, с. 74. Така „каса с гвоздеи и стоманени листове с приготвени дупки за гвоздеите, намиращи се на борда и предназначени за дублиране на бронята, са необходима принадлежност на морския съд за навигацията и се включват в понятието кораб“.

[11] Виж Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ. C., 2001, с. 293.

[12] Виж Наредба № 2 от 10.01.2003 г. за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, и Наредба № 3 от 6.04.2004 г. за измерване тонажа на морските кораби.

[13] Използван е също така терминът „плаваща територия на държавата на флага“. Виж Сираков, Я. Цит. съч., с. 84.

[14] Виж Сталев, Ст. Представителната власт на капитана според Кодекса на търговското мореплаване. // Корабостроене и корабоплаване, 1983, № 11, 370–371.

[15] Виж Инструкция № 1 за извършване на дознание от капитана на морски кораб, издадена от главната прокуратура и Министерството на транспорта (обн., ДВ, бр. 5 от 17 Януари 1984 г.).

[16] Капитанът на кораб може да изпълнява службата на длъжностно лице по гражданското състояние само когато корабът пътува по открито море, но не и когато корабът пътува по река или се намира в териториални води. Виж в този смисъл Решение № 32 от 14.01.1955 г. на ВС по гр. д. № 6620/54 г., II г. о.

[17] Що се отнася до военните кораби, съществува не само суверенитет, но и имунитет, отхвърляне на правния режим на всяка друга държава. Виж Райков, Р. Правното положение на военния кораб в чуждестранни води. // Армейски преглед, 1968, № 8, 102–105.

[18] Обособеното имущество според акад. Любен Василев е ограничено от останалите части на единното имущество на субекта по своето специално предназначение и по неговото обременяване с отговорност във връзка с изпълнението на определени задължения. Виж Василев, Л. Гражданско право. Обща част. C., 2000, с. 223.

[19] Именно заради това, в случай че получената при публичния търг на кораба продажна цена бъде достатъчна за удовлетворяването на неговите кредитори, нейният остатък следва да се върне на корабопритежателя. Той става част от общото имущество на длъжника, поради което попада под действието на чл. 133 ЗЗД и може да послужи за удовлетворяване на вземанията и на кредиторите, чиито вземания не произтичат от морската или речна търговия на корабопритежателя.

[20] Виж Сираков, Я. Цит. съч., с. 145.

[21] Относно договора за тайм чартър виж по-подробно Иванов, Ив. Договорът за наемане на кораб за определено време (тайм чартър). // Проблеми на морското право, 1986, № 2, 19–29.

[22] Относно правната квалификация на чартирането виж Решение по арб. д. № 117/1987 г. на АС при БТПП.

[23] Не са упражнявали владение и т.нар. корабовладелци (арматьори-несобственици) според отм. УТК. Те са експлоатирали кораба от свое име, в качеството си на наематели, но това не означава, че са упражнявали владение върху него като фактическа власт.

[24] Разбира се, при спазването на определени административни ограничения, наложени от необходимостта от спазването на обществения ред. Така например чл. 90 от Правилника за реда в корабоплаването по вътрешните води в Народна Република България забранява скачането и къпането от кораб през време на движението му. Разпоредбата на чл. 91 от същия правилник пък забранява превозването на лесно запалителни и избухливи материали, като бензин, спирт, бензол, барут и други подобни с пътнически кораб, натоварен с хора.

[25] Според проф. Петко Венедиков т.нар. плаващи постройки, към които може да се причисли и корабът, използван за неплавателна дейност, са недвижими вещи само ако са трайно свързани с брега или обслужват друга крайбрежна постройка. Виж Венедиков, П. Система на българското вещно право. C., 1947, с. 12, под линия. Във втория от посочените случаи при действието на ЗИСС (отм.) плаващата постройка би се квалифицирала като недвижима вещ по назначение (движима вещ, която обслужва недвижим имот или част от него), а при сега действащия ЗС следва да се разглежда като принадлежност (по смисъла на чл. 98 ЗС) спрямо обслужваната от нея крайбрежна сграда. За разлика от недвижимите вещи по назначение, които се считали по силата на законова фикция за част от обслужвания от тях недвижим имот, принадлежностите представляват обособени и самостоятелни движими вещи. Относно недвижимите вещи по назначение виж Решение № 904 от 19.ХІ.1905 г. на І г. о. на ВКС, поместено в Хинов, М. Закон за имуществата, собствеността и сервитутите. Текстове, законодателни материали и пълен сборник на съдебна практика от влизането на закона в сила до 31 декември 1939 година. Карнобат, 1940, с. 21. Като особен вид недвижими вещи по предназначение са определяни „ладиите, които са определени веднъж завинаги да пренасят през реката жителите на имението“. Виж Crome, Z. Ръководство по гражданско право. Том І. Обща част. C., 1919, с. 187, под черта.

[26] Заведения и фабрики, построени в кораби, стават недвижими вещи „дотолкова, доколкото са прикрепени за леглото на реката посредством греди или колове“. Виж Планиол, М. Елементарно ръководство по гражданско право. Имущества, владение, собственост, сервитути. C., 1920, с. 51.

[27] Виж за спора относно характера на корабите, използвани по този начин, Сираков, Я. Цит. съч., 1968, с. 167.

[28] Корабът фабрика съгласно посочената наредба е корабът, на който рибните продукти са подложени на специални технологични операции (премахване на кожата; филетиране; нарязване на шайби; смилане; опаковане; замразяване или преработване), последвани от опаковане.

[29] Формата, в която следва да бъде подписан договорът за прехвърляне на право на собственост върху кораб, се определя съгласно законодателството на държавата, на чиято територия се сключва договорът (чл. 10, ал. 2 КТК).

[30] За т. нар. незавършени движими вещи виж Ставру, Ст. Правен режим на бъдещите вещи. // Собственост и право, 2005, № 2, с. 6.

[31] Виж например Решение № 253 от 01.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 884/2003 г., ТК.

[32] В противен смисъл виж Сираков, Я. Цит. съч., с. 91. Според автора при продажбата на идеална част от кораб е необходимо продавачът да предложи най-напред на другите съсобственици да купят неговата част при действително уговорената цена и едва ако те откажат, той ще може да се разпореди с нея в полза на трето за съсобствеността лице.

[33] Потъналото морско имущество е предмет на регулиране и по чл. 15 от Правилата за речния надзор по Дунав. Според посочената разпоредба при потъване на кораб на корабоплавателния път или при засядане на кораб на плитковина, ако капитанът, старшината или корабопритежателят на посочения кораб нямат възможност да извършат незабавно вдигане, снемане на кораба от плитковината и отстраняване на препятствията, причинени на корабоплаването, капитанът на пристанището предприема мерки за ограждане на корабоплавателния път на мястото на аварията и изисква от притежателя на кораба да осигури извършването на необходимите работи за очистване на фарватера във възможния кратък срок.

[34] Виж в този смисъл Решение № 1021 от 29.06.1999 г. на ВКС по гр. д. № 251/1999 г., V г. о.

[35] Обяснение за тази разлика може да се търси в обстоятелството, че основата, от която се изчислява размерът на възнаграждението, е различна: стойността на потъналото имущество е значително по-малка от стойността на самия кораб, докато изгубената движима вещ, ако не е повредена, запазва значителна част от своята първоначална стойност.

[36] За фактическия състав на предвиждания от чл. 89 ЗС първичен придобивен способ виж Стоянов, В. Вещно право. C., 2004, с. 259.

[37] Може да се загуби единствено движима вещ. Виж Джеров, Ал. Вещно право. C., 1999, с. 236.

[38] Виж Петров, Вл., М. Марков. Вещно право – помагало. C., 2006, с. 171.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.