(Тълковникът „Предизвикай: Вещното право! (1961–2019)“ съдържа 68 постановления и тълкувателни решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд, постановени във връзка със Закона за собствеността)
(В тематичника „Предизвикай: Вписванията! (2008–2018)“ са представени 90 съдебни акта, постановени по чл. 290 ГПК и по чл. 274, ал. 3 ГПК (84 на ГК и 6 на ТК), от които 59 решения (57 на ГК и 2 на ТК) и 31 определения (27 на ГК и 4 на ТК). Към тях са добавени още 8 резюмета на задължителни актове на ВКС (1 на ОСГК и 7 на ОСГТК)
Определение № 157/01.10.2019 г.
по ч. гр. д. № 3014/2019 г. на ВКС, I г. о.
докладчик: Бонка Дечева
Тълкувани разпоредби:
[чл. 6 ПВ] (1) Подлежащите на вписване актове трябва да съдържат:
а) (изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 67 от 2005 г., бр. 22 от 2008 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянния адрес) и единния граждански номер на страните, в случаите на чл. 3 ЗРБУЛСТАТ, ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато няма такъв – мястото и датата на раждане; когато една от страните e търговец или юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията – ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ;
б) датата и мястото на издаването на акта;
в) (доп. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм., бр. 67 от 2005 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите;
г) (доп. – ДВ, бр. 86 от 1997 г.) цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Описание на имота не се изисква при:
а) преписите от обявени завещания, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район;
б) актовете, които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е недвижим имот, договори за прехвърляне на наследство, актове за преобразуване на търговски дружества, договори за залог и за прехвърляне на търговско предприятие, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район.
(3) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм., бр. 67 от 2005 г.) Когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 – 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта.
(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Алинея 3 не се прилага при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 11, 17, 18, 19, 22, чл. 22а, ал. 1 и 3, чл. 23, 24, 25, 26 и 31.
[чл. 8 ПВ] (1) Вписването на нотариалните актове по чл. 4, буква „а“ се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил, а на всички други актове или преписи от тях по чл. 4 – по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването. Вписването на извършени от съдията по вписванията нотариални актове и на преписи от обявените от него завещания се извършва служебно.
(2) За вписване на нотариалните актове по чл. 4, буква „а“ се представят два еднакви първообраза от тях. За вписване на всички други актове по чл. 4 се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът – съответно два нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Когато вписването се извършва по молба на нотариус, се представят три еднакви екземпляра, съответно три преписа.
(3) Допуска се вписване и на официално заверени извлечения, които трябва да съдържат съществените условия на акта, който се вписва.
[чл. 11 ПВ] (Изм. – Изв., бр. 30 от 1955 г.) Трябва да бъдат вписани или отбелязани:
а) исковите молби, с които се иска разваляне (чл. 87, ал. 3 от ЗЗД), унищожаване (чл. 32 от ЗЗД), отменяване (чл. 227 от ЗЗД и чл. 37 от ЗН) или признаване нищожността (чл. 26 от ЗЗД) на актове, подлежащи на вписване по чл. 4;
б) исковите молби за постановяване решение за сключване на окончателен договор (чл. 19, ал. 3 от ЗЗД), с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот, и
в) (изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 63 от 2014 г.) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 4, букви „з“, „к“ и „л“.
[чл. 12 ПВ] (1) (Изм. – Изв., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г.) За да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11, представя се подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида. Преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. Ако исковата молба се отнася до няколко акта, нанасянето в партидната книга се извършва срещу записа за всеки от актовете, до които се отнася молбата.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Ако актът, до който се отнася исковата молба, не е вписан, вписването на молбата се извършва по реда, установен в чл. 9.
[чл. 32 ГПК] Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
1. адвокатите;
2. родителите, децата или съпругът;
3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец;
4. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31 ;
5. други лица, предвидени в закон.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]
280-1-3 Въпрос № 1 [1–2]:
Необходимо ли е изрично разпореждане на съда за вписване на искова молба, която по изрично разпореждане на закона подлежи на вписване?
280-1-3 Въпрос № 2 [3–5]:
Подлежи ли на вписване по чл. 12 ПВ препис от искова молба, който е издаден от съда, пред който е подадена, или следва да се представи за вписване оригинал?
280-1-3 Въпрос № 3 [6–8]:
Нередовна ли е молба за вписване на искова молба, която е подадена от пълномощник, който е надлежно упълномощен от законния представител на държавно учреждение за извършване на всички процесуални действия, включително и пред съдията по вписвания, и следва ли да се доказват и предпоставките на чл. 32, т. 3 ГПК?
Мотиви:
1. Според разясненията, дадени в мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК,
може да бъде отказано вписване на искова молба,
! ако тя не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота по аргумент от чл. 6 ПВ.
2. Съгласно чл. 12 ПВ вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса.
Не се изисква нарочен акт на съда. Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията.
2.1. От това, че ПВ не изисква нарочен акт на съда – разпореждане за вписване на исковата молба, за да бъде вписана, е изведено задължението на съдията по вписванията да провери молбата за съответствието ? с правилото на чл. 6 ПВ (чл. 12, ал. 1, изр. 2 ПВ).
Тази проверка включва преценка само за това подлежи ли исковата молба на вписване и индивидуализирани ли са страните и недвижимият имот.
2.2. Когато съдът е разпоредил изрично вписване,
съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка, защото тогава той е проверил редовността на исковата молба.
3. Към настоящия момент вписването се извършва по персоналната система. Исковите молби се вписват по партидите на ответниците.
Вписват се актове, а не молбата за вписване – чл. 7 ПВ. Общо изискване за представяне на оригинал и преписи е залегнало и в чл. 8 ПВ.
4. Съгласно чл. 12 ПВ преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото.
! Изискването не следва да се разбира буквално.
Щом може да бъде вписана само постъпила в съда искова молба, то
оригиналът от нея не може да бъде върнат – по нея е образувано дело, от което не могат да се отделят части.
Смисълът на изискването за представяне на оригинал от исковата молба е да се обезпечи идентичността на исковата молба, постъпила в съда, с представената за вписване.
5. Тази цел се постига с наложилата се практика в голяма част от съдилищата съдът да издава заверен препис от постъпилата пред него искова молба, която да се представи за вписване.
Същественото е съдът да удостовери, че представената за вписване искова молба е постъпила в съда.
Официално завереният препис от държавен орган (съд) има същата доказателствена сила, каквато има и оригиналът.
Така изискването да се представи за вписване оригинал и преписи от исковата молба е изпълнено, а след вписването оригиналът (официално завереният от съда препис) може да се върне в съда, пред който делото е образувано, за да се удостовери извършеното вписване.
6. Съгласно чл. 8, ал. 2 ПВ вписването на нотариалните актове се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил, а
на всички други актове или преписи от тях по чл. 4 –
– по писмена молба на страните,
– на нотариус
– и на всеки, който има интерес от вписването.
Нормативният акт, уреждащ вписването,
! не е предвидил специални правила за представителство на гражданите и ЮЛ пред съдията по вписванията.
За молбата за вписване не се прилага нормата на чл. 32 ГПК, защото нормативният акт, регламентиращ действащите правила за вписването, предвижда възможност за по-широка инициатива за представяне на актове за вписване.
Достатъчно е само лицето да има интерес от вписването.
7. Когато е представена искова молба за вписване, както вече се посочи, съдията по вписванията проверява само идентификацията на страните и недвижимия имот, предмет на иска, респективно на сделката, предмет на иска за нищожност, унищожаване, разваляне или отмяна.
! Той не може да проверява представителната власт за предявяване на иска.
Тази проверка излиза извън неговите правомощия по чл. 6 ПВ във вр. с чл. 12 от същия нормативен акт.
8. Тя се извършва от съда по висящото исково производство.
Ако представителната власт не е надлежно учредена при предявяване на иска, тя може да бъде потвърдена и по-късно, като процесуалните действия без представителна власт се считат валидни от момента на извършването им.
Ако поради липса на представителна власт производството бъде прекратено, това ще бъде основание за заличаване на вписването на основание определението за прекратяване.
280-1-3 Отговори:
В1: За да се извърши вписване на искова молба по чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 11 ПВ, не се изисква нарочен акт на съда.
В2: Изискването по чл. 12, ал. 1 и 2 ПВ за представяне на подадената в съда искова молба, преписът от която се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото, не следва да се разбира буквално. Официално завереният препис от съда има същата доказателствена сила, каквато има и оригиналът. Изискването е изпълнено, ако съдът е издал заверен препис от постъпилата пред него искова молба, който се представя за вписване.
В3: За молбата за вписване не се прилага нормата на чл. 32 ГПК. Достатъчно е само лицето да има интерес от вписването. Съдията по вписванията не може да проверява представителната власт за предявяване на иска. Тази проверка се извършва от съда по висящото исково производство.
Свързани съдебни актове:
т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК
[за правомощията на съдията по вписванията]
6. Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.
В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.
Из мотивите към т. 6:
А. Може да бъде отказано вписване на искови молби или на молби за отмяна на влезли в сила решения,
! ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота.
Б. Съгласно чл. 12 ПВ вписването или отбелязването на искови молби (респективно – на молби за отмяна) се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса.
Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието ? с правилото на чл. 6 ПВ (чл. 12, ал. 1, изр. 2 ПВ).
В. Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването – тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.
