(За спорните въпроси, свързани с възнаграждението на синдика, вж. и Евгениева, Т. Въпроси, свързани с възнаграждението на синдика. – В: Предизвикай: Несъстоятелността!, сб., съст. Ставру, С., Т. Евгениева, Н. Павлевчев. С.: Сиела, 2018, 118–146
Сборникът „Производството по несъстоятелност в практиката на ВКС (2012–2017)“ систематизира формираната в периода 2012–2017 г. казуална съдебна практика по чл. 274, ал. 3 и по чл. 290 ГПК, фокусирана върху въпроси от правната уредба на производството по несъстоятелност.
Към онлайн рубриката „Производството по несъстоятелност“, представяща актуалните съдебни актове на Върховния касационен съд в материята на несъстоятелността – последвай този линк)
Решение № 28/24.07.2019 г.
по т. д. № 1795/2018 г. на ВКС, I т. о.
докладчик: Бонка Йонкова
Тълкувани разпоредби:
[чл. 661 ТЗ] (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) (1) Синдикът получава за своята работа възнаграждение – текущо и окончателно, чийто размер се определя от събранието на кредиторите. Решение за начина на определяне на окончателното възнаграждение може да бъде взето и преди приключване на дейността на синдика.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Съдът определя текущо възнаграждение на временния синдик, както и на синдика в случаите по чл. 657, ал. 7 при назначаването му.
(3) Текущото възнаграждение се изплаща ежемесечно.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Окончателното възнаграждение на синдика може да се определи и при приемане на план за оздравяване, съответно при постигане на извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите, като то е в зависимост от следните обстоятелства:
1. спазване на процесуалните срокове;
2. дали списъкът на приетите от синдика вземания е одобрен от съда без извършване на промени в него;
3. извършените действия и уважените искове за попълване масата на несъстоятелността;
4. прекратяване на производство по несъстоятелност поради утвърждаване на план за оздравяване;
5. осребряването на имуществото при обявяване в несъстоятелност;
6. други обстоятелства от значение за срока на производството и за масата на несъстоятелността.
(5) Окончателното възнаграждение може да се определи и като процент от имуществото, с което е попълнена масата на несъстоятелността, и/или като процент от стойността на осребрените активи.
(6) В случаите, когато събранието на кредиторите не е могло да вземе решение за избор на синдик или решение за определяне на възнаграждението на синдика, то се определя от съда.
[чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ] Синдикът има следните правомощия:
9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване
[чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ] При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
3. разноски по несъстоятелността.
[чл. 723, т. 2 ТЗ] Разноски по несъстоятелността са:
2. възнаграждението на синдика.
[чл. 685а ТЗ] (Нов – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
(2) Ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност и за установяването му бъде предявен установителен иск, давността за него се прекъсва. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
(3) Ако предявеното вземане не бъде прието и в срока по чл. 694 кредиторът не предяви установителен иск, давността не се смята прекъсната.
(4) С прекратяването на производството по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 5 започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, а по чл. 740, ал. 2 се прилагат правилата на чл. 707б. В случай че бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, давност не тече за приетите вземания, докато трае производството по възобновяване.
[чл. 111, б. „в“ ЗЗД] С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
[чл. 114, ал. 1 ЗЗД] Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]
280-1-3 Въпрос:
Неудовлетворените съобразно чл. 661, ал. 3 ТЗ вземания от текущо възнаграждение на синдика подлежат ли на предявяване в производството по несъстоятелност, за да биха се ползвали от последиците на спиране на давността съгласно чл. 685а ТЗ, или като „разноски по несъстоятелността“ по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ във вр. с чл. 723, т. 2 ТЗ подлежат на удовлетворяване, предпоставено единствено от наличието на достатъчно средства в масата на несъстоятелността и без за същите да са приложими правилата на погасителната давност?
Мотиви:
1. Отговорът на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, предполага анализ на правната уредба в Търговския закон относно
~ статуса на синдика,
~ неговото право на възнаграждение
~ и реда за реализиране на това право.
2. Синдикът е орган на несъстоятелността, който осъществява дейността си чрез правомощията по чл. 658 ТЗ под контрола на съда по несъстоятелност.
Законът задължава синдика да изпълнява правомощията си с грижата на добър търговец и да отчита ежемесечно дейността си пред съда и пред комитета на кредиторите (чл. 660, ал. 1 ТЗ и чл. 659, ал. 2 ТЗ), като същевременно предвижда и основания за носене на отговорност в случай на неизпълнение на вменените в тежест на синдика задължения (чл. 663 ТЗ).
Условията, на които трябва да отговаря синдикът, са посочени в чл. 655 ТЗ и едно от тях е
! той да не е кредитор в производството по несъстоятелност (чл. 655, ал. 2, т. 3 ТЗ).
3. За работата си в производството по несъстоятелност синдикът има право на възнаграждение –
– текущо
– и окончателно,
чийто размер съгласно чл. 661, ал. 1 във вр. с ал. 6 ТЗ се определя с решение на събранието на кредиторите, а при невъзможност събранието да вземе решение – от съда.
4. Текущото възнаграждение на синдика се изплаща ежемесечно съобразно чл. 661, ал. 3 ТЗ по правило от наличните парични средства на длъжника в масата на несъстоятелността.
Изплащането на възнаграждение е форма на разпореждане с имущество на длъжника и
! по аргумент от чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ за извършването му е необходимо разрешение от съда по несъстоятелност.
5. За да получи разрешение, синдикът следва да отправи искане до съда,
като представи отчет за дейността си през месеца, за който се дължи търсеното текущо възнаграждение.
Представянето на отчет гарантира възможността съдът по несъстоятелност
– да упражни контрол върху работата на синдика
– и косвено върху разходването на средства от масата на несъстоятелността, предназначена за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност.
Разрешението за изплащане на възнаграждение е своеобразно одобрение от страна на съда за извършването на разход от масата на несъстоятелността до размер на определеното по реда на чл. 661 ТЗ текущо възнаграждение на синдика.
6. Ежемесечното изплащане на текущо възнаграждение в съответствие с чл. 661, ал. 3 ТЗ е възможно само тогава, когато
– длъжникът разполага с налични парични средства
– или има регулярни източници на доходи, чрез които в масата на несъстоятелността постъпват необходимите за възнаграждението средства.
Липсата на средства е пречка вземането на синдика да бъде удовлетворено съобразно изискването на чл. 661, ал. 3 ТЗ,
но не препятства правото на синдика да получи възнаграждението си в по-късен момент след предвнасяне на разноски от кредитор/кредитори в хипотезите на чл. 629б ТЗ във вр. с чл. 632, ал. 5 ТЗ, респ. след попълване на масата на несъстоятелността със средства от осребряване на имущество на длъжника и тяхното разпределение със сметка по чл. 721 ТЗ.
7. Възнаграждението на синдика е дефинирано от разпоредбата на чл. 723, т. 2 ТЗ като „разноски по несъстоятелността“, а съгласно чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ при разпределение на осребреното имущество разноските по несъстоятелността се включват в сметката за разпределение и се изплащат след погасяване на вземанията по т. 1 и т. 2 на чл. 722, ал. 1 ТЗ.
Условие за включване на вземането в сметката по чл. 721 ТЗ е
! възнаграждението да е отчетено от синдика и изплащането му да е разрешено от съда по несъстоятелност към края на месеца, за който се дължи.
Реализирането на вземането по реда на чл. 721 и сл. ТЗ
! не е обусловено от предявяване на вземането по смисъла на глава четиридесет и трета на Търговския закон,
тъй като поради забраната на чл. 655, ал. 2, т. 3 ТЗ процедурата за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност е неприложима по отношение на синдика за времето, през което той изпълнява функциите на синдик.
8. За да се стигне до разпределение и до удовлетворяване на синдика по реда на чл. 721 и сл. ТЗ, длъжникът трябва да разполага с имуществени активи, които позволяват производството по несъстоятелност да се развие нормално до фазата на осребряване по чл. 716 и сл. ТЗ.
Когато длъжникът няма парични средства или други имуществени активи за покриване на разходите за текущо възнаграждение на синдика и няма основание за извършване на разпределение по чл. 721 и сл. ТЗ, вземането на синдика за текущо възнаграждение не може да бъде удовлетворено чрез плащане съгласно чл. 661, ал. 3 ТЗ и чрез способа на чл. 721 вр. чл. 722 ТЗ.
Недостигът на средства и на имущество може да бъде преодолян единствено с предплащане на необходимата сума за покриване на разноските по несъстоятелността от заинтересованите кредитори съобразно чл. 629б ТЗ и чл. 632, ал. 5 ТЗ.
9. Поради факта, че издирването и уточняването на имуществото на длъжника е правомощие на синдика (чл. 658, ал. 1, т. 5 ТЗ), предоставянето от съда на срок за предплащане на сумата за разноските в значителна степен зависи от активността на синдика.
В съответствие с дължимата грижа по чл. 660 ТЗ
! синдикът следва да уведоми съда за липсата на средства и на имущество в масата на несъстоятелността незабавно след констатирането ?,
за да се избегне обременяването на масата с натрупване на разноски, в т.ч. и за възнаграждение на синдика, въпреки обективните пречки за по-нататъшно развитие на производството по несъстоятелност.
10. В случай на предплащане на сума за разноските от кредитор/кредитори производството по несъстоятелност ще продължи своя ход и синдикът ще реализира вземането си за неполученото до момента на предплащането възнаграждение по реда на чл. 661, ал. 3 ТЗ или при извършване на разпределение със сметка по чл. 721 и сл. ТЗ.
Ако сумата за разноските не бъде предплатена в дадения срок,
– съдът по несъстоятелност ще приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ и ще спре производството по несъстоятелност
~ до настъпване на предпоставките по ал. 2 на чл. 632 ТЗ за неговото възобновяване
~ или на тези по ал. 4 на чл. 632 ТЗ за неговото прекратяване.
При наличие на основание за предплащане на разноските по чл. 629б ТЗ,
последвано от бездействие на синдика и от неоправдано продължаване на производството по несъстоятелност, предявяването на претенция от синдика за заплащане на текущо възнаграждение за времето след изчерпване на наличните средства
! би съставлявало злоупотреба с правото на възнаграждение по чл. 661 ТЗ.
11. Невъзможността текущото възнаграждение да бъде изплатено съобразно чл. 661, ал. 3 ТЗ поражда за синдика вземане, което се погасява по давност съгласно общите правила на чл. 110 и сл. ЗЗД,
– доколкото Търговският закон не предвижда изключение
– и не създава специални правила за него.
Дефинирането на възнаграждението като „разноски по несъстоятелността“ в чл. 723, т. 2 ТЗ не е основание то да се изключи от приложното поле на института на погасителната давност.
За синдика неполученото възнаграждение представлява „вземане“, а чл. 722, т. 3 ТЗ, който се прилага във вр. с чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, само указва по какъв начин и с каква поредност се удовлеторява това вземане при разпределение на суми от осребрено имущество на длъжника.
12. От разпоредбата на чл. 661, ал. 3 ТЗ, предвиждаща текущото възнаграждение на синдика да се изплаща ежемесечно, произтича извод, че
! вземането става изискуемо с изтичане на календарния месец, независимо дали синдикът е поискал да му бъде изплатено възнаграждение за съответния месец с отчет по чл. 659, ал. 2 ТЗ.
По причина, че се
– дължи ежемесечно
– и в предварително определен размер,
вземането носи белезите на периодичен платеж по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК) и
! се погасява с изтичане на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД), т. е. от последния ден на календарния месец.
13. За течението на погасителната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е без значение дали в масата на несъстоятелността има налични средства, позволяващи удовлетворяване на вземането.
Липсата на средства за изплащане на възнаграждението на синдика не е предвидена в закона като самостоятелно основание за спиране на погасителната давност и не попада в нито една от хипотезите на чл. 115 ЗЗД.
Императивният характер на правната уредба относно погасителната давност
не позволява съдържащите се в нея разпоредби да се тълкуват и прилагат разширително от съда,
което означава, че макар да съставлява пречка за удовлетворяване на вземането,
! след като не е предвидена в закона, липсата на средства/имущество в масата на несъстоятелността не може да доведе до спиране на давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
14. Спиране на давността не може да бъде обосновано и с разпоредбата на чл. 685а ТЗ, която предвижда спиране и прекъсване на погасителната давност за приетите в производството по несъстоятелност вземания на кредитори,
с оглед неприложимостта на процедурата за предявяване на вземания към вземанията на действащия синдик.
Ползването от последиците по чл. 685а ТЗ би било възможно едва след освобождаване на синдика, когато той се „превръща“ в кредитор на несъстоятелността с вземане за неполучено възнаграждение, което подлежи на предявяване в производството по несъстоятелност при предпоставките на чл. 688, ал. 3 ТЗ.
15. В случай че в масата няма средства за изплащане на възнаграждението на синдика, изтичането на давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е преодолимо единствено посредством
– предплащане на разноските съгласно чл. 629б ТЗ
– или спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
! Със спиране на производството по несъстоятелност ще спре и течението на погасителната давност,
тъй като вземането на синдика за възнаграждение не може да бъде реализирано самостоятелно в друго производство.
280-1-3 Отговор:
Неудовлетворените съобразно чл. 661, ал. 3 ТЗ вземания от текущо възнаграждение на действащия синдик не подлежат на предявяване в производството по несъстоятелност и не се ползват от последиците на спиране на давността съгласно чл. 685а ТЗ. За тези вземания се прилага погасителната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, независимо от качеството им на разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 723 ТЗ и от наличието на достатъчно средства в масата на несъстоятелността за удовлетворяването им.
Свързани съдебни актове:
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК
[за понятието периодични плащания]
Понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
