Решение № 130/24.03.2017 г. на ВКС по гр. дело № 878/2016 г., ГК, 2-о отд.

Решение № 130/24.03.2017 г.

на ВКС по гр. дело № 878/2016 г., ГК, 2-о отд.

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 31, ал. 1 ЗН

чл. 20 ЗН

чл. 227, ал. 1 ЗЗД

[чл. 31, ал. 1 ЗН] Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

[чл. 20 ЗН] Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя.

[чл. 227, ал. 1 ЗЗД] Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (по първия въпрос)

[решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд]

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (по втория въпрос)

[решаван противоречиво от съдилищата]

Въпрос № 1:

Пасивно легитимиран ли е да отговаря по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН съпругът на надареното лице в хипотезата, в която последното е починало преди дарителя – негов наследодател, или пасивно легитимирани по иска са само наследниците по право на заместване?

Мотиви:

1. В доктрината и практиката е несъмнено разбирането, че правото на възстановяване на запазена част:

– е имуществено, поради което то преминава в полза на наследниците, които са легитимирани да упражнят правото на своя наследодател. На това право кореспондира задължението на облагодетелстваното от безвъзмездното разпореждане (завещание или дарение) лице да претърпи правната промяна от уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Това задължение също е имуществено и

– е установено от Закона без оглед личността на облагодетелстваното лице. Извод за противното не следва от обстоятелството, че договорът за дарение се сключва с оглед личността на надарения, защото потестативното право по чл. 30, ал. 1 ЗН брани правата на трети по отношение на договора лица – наследниците на дарителя, поради което за правото (и кореспондиращото задължение) по чл. 30, ал. 1 ЗН са ирелевантни мотивите за сключването на договора за дарение. С оглед характеристиките на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗН се налага изводът, че същото

– е наследимо.

2. Както е прието с Решение № 81 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 937/2011 г., ІІ г. о., и в хипотеза, когато облагодетелстваното лице е починало преди да се открие наследството на лицата, разпоредили се безвъзмездно със свое имущество в негова полза, искът по чл. 30, ал. 1 ЗН може да бъде проведен успешно, като пасивно материалноправно са легитимирани наследниците на надарения (в хипотеза на съставено завещание в полза на лице, което е починало преди завещателя, безвъзмездното разпореждане изобщо няма да произведе действие на основание чл. 20 ЗН, поради което и обсъжданият въпрос не визира този вид безвъзмездни разпореждания). Дарението на недвижим имот води до придобиване от надарения на имущество без насрещна престация, при което обаче е възможно да бъде накърнено правото на лица, които се ползват с особената закрила по чл. 28 ЗН.

3. Отхвърляне на контрааргументи:

3.1. Не е налице основание да се поддържа тезата, че с разпростиране действието на възможността да се иска възстановяване на запазена част срещу наследниците на починалия преди дарителя надарен, по отношение на тези наследници се прилага санкционна последица, каквато не е съществувала в патримониума на наследодателя им. С разпоредбите на чл. 28–37 ЗН Законът не преследва ангажирането на отговорност за противоправно поведение, а цели постигането на баланс между интересите на безвъзмездно облагодетелствалите се (а такива са както надареният, така и неговите наследници) и наследниците на дарителя със запазена част. Ето защо изобщо не може да се говори за санкционен характер нито на разпоредбите, нито на подчиняването на наследниците на починалия преди дарителя надарен на посочените правни норми.

3.2. Не може да се подкрепи тезата, че наследниците на надареното лице не са легитимирани да отговарят по предявеното спрямо тях право по чл. 30 ЗН, основана на аргумент, че в чл. 34, чл. 36 и чл. 37 ЗН е използван терминът „надарен“, а не се споменава за наследници на надареното лице. Това е така, защото в нормативния текст законодателят използва термина, с който се обозначават страните по гражданското правоотношение, а в случаите, когато съответните права са наследими, регламентацията по общо правило разпростира своето приложение и спрямо универсалните правоприемници.

4. В хипотезата, обусловила разглеждания правен въпрос, правото по чл. 30, ал. 1 ЗН се упражнява не срещу самия надарен (предвид смъртта му), а срещу различни от него лица. Възможни два подварианта:

4.1. Надареният да е низходящ на дарителя и така да попада в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя:

В този случай низходящите на надарения също попадат в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя по право на заместване (чл. 10, ал. 1 ЗН) и по отношение на тях упражняването на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН не се предпоставя от приемане на наследството по опис.

4.2. Надареният да не представлява такова лице и да не попада в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя.

В този случай низходящите на надарения не попадат в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя, поради което успешното провеждане на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН винаги изисква да се съобразява разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, т.е. наследството да е прието по опис.

4.3. В частност – по отношение на съпруга/съпругата на починалия преди дарителя надарен негов низходящ следва да се има предвид, че не съществува предвидена от закона възможност (с оглед забраната за бракове между близки роднини) такъв съпруг да попада в кръга на призованите към наследството на дарителя. Ето защо и с оглед разясненията по т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС предявеният срещу такъв съпруг иск по чл. 30, ал. 1 ЗН може да бъде уважен само ако упражняващите правото по чл. 30, ал. 1 ЗН са приели наследството по опис. Именно поради отсъствието на тази материалноправна предпоставка (а не поради принципна невъзможност срещу съпруг на надареното лице да бъде уважен иск по чл. 30 ЗН) в случая, който е разрешен с Решение № 81 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 937/2011 г., ІІ г. о., по цитираното дело искът срещу съпруга е бил отхвърлен като неоснователен.

Въпрос № 2:

В хипотеза на извършено съвместно от двамата съпрузи дарение на имот, намиращ се в режим на съпружеска имуществена общност, има ли право преживелият съпруг-дарител да иска възстановяване на своята запазена част от наследството на покойния съпруг-дарител чрез намаление на съвместно извършеното дарение?

Мотиви:

1. Констатирано е наличието на противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като даденият с обжалваното решение отговор е в противоречие с Решение от 04.05.1996 г. на СГС по гр. д. № 2185/1992 г., г. о., ІІ „а“ състав. В последното е прието, че правото да се иска възстановяване на запазена част е имуществено и наследимо, но когато хипотезата касае извършено от наследодателя дарение на имот, намиращ се в режим на съпружеска имуществена общност (в конкретния случай – при действието на СК от 1968 г., при което дарението е осъществено със съгласието на впоследствие преживялата съпруга), то се стига до сливане на субектите на наследника и дарителя. В такава хипотеза да се признае право на преживелия съпруг да получи възстановяване на запазена част посредством намаляване на извършеното от съпруга-дарител дарение, би означавало да се постигне отмяна на извършено дарение на основание, различно от изчерпателно регламентираните в чл. 227 ЗЗД, което е недопустимо.

2. При условията на чл. 291, т. 1 ГПК Върховният касационен съд приема, че правилно е разрешението, дадено с обжалвания акт, а практиката, обективирана с Решение от 04.05.1996 г. на СГС по гр. д. № 2185/1992 г., г. о., ІІ „а“ състав, е неправилна по следните съображения:

– не съществува установена от Закона пречка преживелият съпруг-дарител да иска възстановяване на своята запазена част от наследството на неговия покоен съпруг-дарител чрез намаление на съвместно извършеното дарение, обект на което е била вещ в режим на съпружеска имуществена общност. Липсата на подобно дарствено разпореждане би имала за последица включването на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху вещта в наследството на покойния съпруг-дарител – предвид прекратяването на съпружеската имуществена общност при равни дялове за съпрузите. При това положение и съобразно чл. 9 ЗН преживелият съпруг-дарител несъмнено би наследил – самостоятелно или наред с други наследници – тази 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху вещта. Единствена пречка за придобиването на такива права се явява извършеното дарение;

– в тези случаи не е налице сливане на субектите на наследника и дарителя и с предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не се постига отмяна на извършено дарение на основание, различно от изчерпателно регламентираните в чл. 227 ЗЗД. Ето защо в хипотеза на извършено съвместно от двамата съпрузи дарение на имот, намиращ се в режим на съпружеска имуществена общност, преживелият съпруг-дарител има право да иска възстановяване на своята запазена част от наследството на неговия покоен съпруг-дарител чрез намаление на половината от съвместно извършеното дарение.

Отговор:

В1: В хипотезата, в която последното е починало преди дарителя – негов наследодател, съпругът на надареното лице е пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, като предявеният срещу такъв съпруг иск по чл. 30, ал. 1 ЗН може да бъде уважен само ако упражняващите правото по чл. 30, ал. 1 ЗН са приели наследството по опис.

В2: В хипотеза на извършено съвместно от двамата съпрузи дарение на имот, намиращ се в режим на съпружеска имуществена общност, преживелият съпруг-дарител има право да иска възстановяване на своята запазена част от наследството на неговия покоен съпруг-дарител чрез намаление на половината от съвместно извършеното дарение.

Свързани решения:

(посочени от съда)

Решение № 81 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 937/2011 г., ІІ г. о.

[кои са пасивно легитимирани да участват в производството по чл. 30 ал. 1 ЗН, когато облагодетелстваното с дарението лице е починало преди дарителя]

А. Материално легитимирани да отговарят по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН са облагодетелстваните лица. Ако облагодетелстваното лице (наследник по завещание или надарен) е починало, то искът следва да бъде предявен срещу неговите наследници. В хипотезата, когато надареното лице е починало преди да се открие наследството на лицата, разпоредили се безвъзмездно със свое имущество в негова полза, то страни-ответници по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН в тази хипотеза са само лицата-наследници по заместване, т.е. само низходящите на облагодетелстваното лице – чл. 10, ал. 1 ЗН.

Този извод на II г. о. е доразвит и прецизиран в Решение № 130/24.03.2017 г. на ВКС по гр. дело № 878/2016 г., ГК, 2-о отд.

Б. В същото решение е поставен и още един въпрос: следва ли при определяне масата по чл. 31 ЗН в нея да се включва имот, подарен на наследник, но отчужден в полза на държавата преди смъртта на наследодателите?

Отговорът е „Да“, като мотивите на ВКС за това са следните:

Б1. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право – призната от закона възможност на наследника с право на запазена част – чл. 30 във вр. с чл. 28 ЗН – да поиска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от наследството.

Б2. За да се установи размерът на запазената част на наследника със запазена част при заявено искане за възстановяване чрез намаляване на дарствени разпореждания или завет, съдът образува наследствена маса според изискванията на чл. 31 ЗН, като в нея включва всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН и се прибавят даренията, без обичайните такива. Остойностяването на имуществената маса се извършва според стойността на недвижимите имоти по време на откриване на наследството и според стойността на движимите вещи по време на дарението. Или в масата по чл. 31 ЗН влизат всички оценяеми в пари права, които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, с изключение на тези права, които се погасяват със смъртта му.

Б3. За да се извърши преценката дали е налице накърняване на запазената част, след като бъде съставена (като имущества и стойност) масата по чл. 31 ЗН, съдът е длъжен да приспадне задълженията на наследодателя (в т.ч. и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН), за да получи чистата стойност на наследството. Едва след като бъдат приспаднати задълженията на наследодателя, съдът, сезиран с иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, следва да прибави стойността на даренията.

Б4. За да се разреши основният спор на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН дали дарението, чиято отмяна се иска, следва да се намали или не и в какъв обем, решаващият съд следва да разреши въпроса за т. нар. свободно имущество от наследството. Именно тук в този етап на логически съждения, решаващият съд следва да прецени има ли свободни наследствени имоти, от които наследникът със запазена част, заявил искането си по чл. 30, ал. 1 ЗН, да се удовлетвори или не.

Б5. „Прибавянето на дарение“ на недвижим имот, извършено от наследодателите в полза на наследника, заявил претенциите си за възстановяване на запазена част при формиране на наследствената маса по чл. 31 ЗН, е задължително, доколкото дарението не носи белега на обичайно такова, касаещо движими вещи със сантиментална стойност или незначителни суми.

Краен отговор:

Дарението на недвижим имот е придобиване на едно имуществено право без насрещна престация и последващото му отчуждаване, било по административен ред или по волята на дарителя, не е основание този имот да не се включи в наследствената маса и съответно с него да не се извърши прихващане по спора дали е нарушена или не запазената част от наследството на сънаследника, заявил иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Изискването на законодателя не може да бъде пренебрегнато при предположение, че ако имотът би бил отчужден от наследодателя, то към момента на смъртта му това имущество не би съставлявало част от наследството, тъй като при формиране на масата по чл. 31 ЗН законодателят е определил строги правила, които следва да бъдат съблюдавани стриктно.

Забележка:

Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.