Решение № 25/03.05.2017 г.

на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 43 ЗЧСИ

чл. 42, ал. 2 ГПК

чл. 50 ЗННД

чл. 569, т. 3 ГПК

чл. 60, ал. 2 ЗКИ

[чл. 43 ЗЧСИ] Частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 – 58 от Гражданския процесуален кодекс.

[чл. 42, ал. 2 ГПК] По искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната.

[чл. 50 ЗННД] Нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 – 58 от Гражданския процесуален кодекс.

[чл. 569, т. 3 ГПК] Нотариални са производствата, по реда на които се извършва: нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него.

[чл. 60, ал. 2 ЗКИ] Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

[въпросът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд]

 

Въпрос:

Въз основа на какви предпоставки може да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е довел до знанието на длъжника волеизявлението си, с което е обявил кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на т.нар. „автоматична предсрочна изискуемост“?

 

Мотиви:

1. При отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се имат предвид не само разясненията, обективирани в Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., но и постановеното след определението по чл. 288 ГПК Решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., според което е допустимо да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) или частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ).

2. Настоящият състав на II г. о. възприема по принцип така дадения отговор на обуславящия изхода на делото въпрос, но с изключение на възприетото относно допустимостта изявлението на банката да бъде връчено на длъжника чрез частен съдебен изпълнител. Аргументите за това са следните:

а) никой държавен орган или частноправен субект, на когото държавата е делегирала определени функции, не разполага с универсална властническа компетентност;

б) по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания, като може да му се възложи и събирането на публични вземания:

– уредената в чл. 43 ЗЧСИ възможност частният съдебен изпълнител да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа по реда на чл. 37–58 ГПК следва да се тълкува именно в контекста на предоставената от държавата компетентност за извършване на принудително изпълнение, при което принципът е, че частният съдебен изпълнител може да удостоверява връчване на книжа не изобщо, а само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела;

– само по изключение разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ГПК допуска в производството пред гражданския съд по искане на страната съдът да разпореди връчване на съобщенията по делото от частен съдебен изпълнител;

в) по различен начин е уредена компетентността на нотариусите за връчване на книжа. Според чл. 2, ал. 1 ЗННД нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Последните са посочени изчерпателно в чл. 569 ГПК, като разпоредбата на т. 3 изрично урежда компетентността на нотариуса за връчване на нотариални покани, който способ очевидно намира приложение в разглежданата хипотеза на уведомяване на длъжника за изявлението на банката кредитор, че е упражнила правото си да направи кредита му предсрочно изискуем.

 

Отговор:

Допустимо е да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК.

 

Свързани решения:

(посочени от съда)

 

Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о.;

[за отговорността на поръчителя при настъпване на предсрочна изискуемост на вземане на банка по договор за кредит, обезпечен с поръчителство]

В Решение № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г., II т. о., и Решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г., II т. о., ВКС приема, че уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на вноски с настъпил падеж, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, като началният момент на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД съвпада с момента, в който банката е реализирала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което може да стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл. 237, б. „в“ ГПК (отм.).

С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 бе прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

За разлика от дадените разрешения в цитираната практика на ВКС, постановена по спорове след издадени изпълнителни листове на основание чл. 237, б. „в“ ГПК (отм.), в цитираното тълкувателно решение се прие, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл. В този смисъл е Решение № 23/24.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013 г., I т. о.

Отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

 

Решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о.;

[относно начините за удостоверяване на връчването на длъжника]

Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. В т. 3 на Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът на заповед е освободен от протест. Даденото разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД към тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл. 43 ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения.

Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.

При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37–58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

В случай че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с Решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата. Общите правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя.

В случай че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на договора. При тълкуването на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Същевременно изпращането на съобщение не следва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.

При уговорка в договора кредиторът да може да извърши уведомлението с препоръчана пощенска пратка, следва връчването да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 на Общите правила, приети на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор.

Предвид последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в договора страните да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване.

В хипотезите на уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция положените от кредитора усилия по откриване на длъжника за връчване на документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, ще подлежат на преценка при оспорване на фактите и обстоятелствата, посочени в договора, които са от значение за редовното уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита и съответно за момента на нейното настъпване.

Краен извод на ВКС на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи.

 

Решение № 23/24.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013 г., I т. о.;

[обявяването на предрочната изискуемост като право на кредитора]

С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС се произнесе по въпроса за настъпване на предсрочната изискуемост на договор за банков кредит.

Съгласно даденото разрешение в т. 18 на цитираното тълкувателно решение в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.

(други)

 

Решение № 92/16.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 467/2008 г., II т. о.;

[обявяването на предрочната изискуемост като право на кредитора]

Предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията на една погасителна вноска. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога принадлежи изцяло на титуляря на това право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта – неизпълнението на длъжника по отношение на една погасителна вноска и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му. Изложеното позволява да се направи изводът, че предсрочната изискуемост не възниква по право от обективния факт на неизпълнението по отношение на една погасителна вноска, доколкото настъпването й е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие на кредитора. Именно поради наличието на посочената кумулативност началният момент на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД съвпада с момента, в който банката е реализирала това свое право чрез предприетото от нея снабдяване с изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл. 237, б. „в“ ГПК (отм.).

 

Решение № 58/15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., II т. о.

[предсрочната изискуемост настъпва единствено по волята на кредитора]

Не може да се приеме, че предсрочната изискуемост е обективно състояние, което не настъпва по волята на кредитора. При настъпване на обективният факт – неизпълнение от кредитополучателя за две от дължимите месечни вноски по кредита – основание за предсрочна изискуемост, банката следва да упражни правомощието си да направи кредита предсрочно изискуем.

 

Забележка:

Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук