Решение № 270/10.01.2017 г.
на ВКС по гр. дело № 916/2016 г., ГК, 4-о отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 48, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД
[чл. 48, ал. 1 ЗЗД] Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
[чл. 48, ал. 3 ЗЗД] Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК
[от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото]
Въпрос:
Кога родителите не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, причинени от противоправно поведение не непълнолетното им дете?
Мотиви:
1.1. Родителите и осиновителите имат задължението:
– да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето и
– да го подготвят за живота в обществото, като продължават
– да се грижат за възпитанието му и
– да му внушават внимателно отношение при действията му,
до навършване на пълнолетие – 18 години.
1.2. Родителите и осиновителите носят лична отговорност (чл. 48, ал. 1 ЗЗД) за
– неупражнен родителски контрол и за
– недостатъчно възпитание на детето.
1.3. Родителите и осиновителите се освобождават от отговорност (чл. 48, ал. 3 ЗЗД), ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
Имат се предвид случаите на деликт поради:
– неупражнен (по обективни причини) надзор от родител/осиновител или
– неполагане (по обективни причини) на грижи по доброто възпитание на детето-извършител на деликта.
Обективните причини трябва да са от такова естество, че родителят/осиновителят
! да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и
! да е изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето.
Възможно е при извършване на деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето.
Отговор:
Доброто възпитание не се презумира и ако непълнолетният извърши противоправно деяние, което е инкриминирано като престъпление, то това е илюстрация, че усилията на родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора не са изпълнени. В този смисъл е без значение на какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността и имуществото на други правни субекти. Важни са не намеренията и субективните усещания на родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия.
Свързани решения:
(посочени от съда)
Решение № 41/25.01.1971 г. по н. д. № 845/1970 г. състав на I н. о. на ВС на РБ;
Решение № 84/5.06.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на АС – Варна.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, “изброителни” тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.
