Църквата на Летящото Спагетено Чудовище, Софийски градски съд и понятието ни за религия

 

1. Църквата на Летящото Спагетено Чудовище

Изповядваните от Църквата на Летящото Спагетено Чудовище[1] убеждения се обозначават още като “пастафарианство”, “спагетарианство” или “FSMism” (от абривиатурата на църквата на английски език: “Flying Spaghetti Monster”). В тази първа част на изложението са обобщени и представени в сбит вид част от основните факти за пастафарианството.

1.1. Основател: Боби Хендерсън (САЩ) 

1.2. Година на основаване: 2005

1.3. Основни текстове:

Евангелието на Летящото Спагетено Чудовище, публикувано на 28.23.2006 г.[2] За написването му физикът Боби Хендерсън е получил 80 000 долара предварително от издателство “Villard”.

Хлабавият канон (“The Loose Canon”), който започва да се пише от 2005 г. и бива завършен през 2010 г.[3] Автори на текстовете на Хлабавия канон са пастафарианци от форума “Venganza”. 

1.4. Исторически контекст:

Пастафарианството се основава в знак на протест срещу решението в публичните училища в Канзас в часовете по биология да се изучава Интелигентен дизайн (креационизъм) като алтернатива на теорията на еволюцията. В отвореното си писмо[4] до органите на власт в Канзас Хендерсън иска в часовете по биология да се отделя 1/3 от времето за интелигентен дизайн, 1/3 – за Летящото Спагетено Чудовище и 1/3 – за логичните обяснения, основаващи се на емпирични доказателства.

1.5. Космогенезис:

Спагетеното чудовище е сътворило Вселената след „силно алкохолно опиянение“, като всички доказателства за еволюцията са дело на Спагетеното чудовище, за да изпитат вярата на хората в него. Летящото Спагетено Чудовище прави така, че вселената да изглежда много по-стара, отколкото всъщност е (а тя всъщност е на 5000 години). Истинските пастафарианци са пирати – пиратите са “абсолютно божествени създания”. Според пастафарианците всички съвременни хора произхождат от пиратите. Намаляването с времето на броя на пиратите (от 1800-те до днес) според Хендерсън е причина за глобалното затопляне. Като доказателство за това се сочи, че Сомалия има най-висок брой пирати и най-ниски въглеродни емисии в целия свят. Пастафарианският рай представлява бирен вулкан със стриптийз бар, докато адът е вулкан от вкиснала бира, а стриптизьорите са носители на предавани по сексуален път болести.

1.6. Нормативни (регулативни) предписания:

Вместо десетте Божи заповеди пастафарианците въвеждат осемте „По-добре не го прави“ (I’d Really Rather You Didn’ts“), регулиращи различни сфери от живота на пастафарианците: от сексуалното поведение до храненето. Според пастафарианството Летящото Спагетено Чудовище дава осемте „По-добре не го прави“ на пирата Мосей (името му произхожда от англ. “мosey”, което като глагол означава “изчезвам”) във формата на каменни плочи. В началото “По-добре не го прави” са били десет, но Мосей е изгубил две по пътя от планината Салса.

Ето и съдържанието на тези осем “По-добре не го прави”:

“1. По-добре не се дръж като самовлюбено магаре и лицемер, когато проповядваш макаронената благодат. Ако другите не вярват в Мен, няма какво да се притесняваш. Аз не съм толкова самовлюбен, честно. Освен това, ние не говорим за тези хора, така че да не се отклоняваме.

2. Не оправдавай с Моето име потисничество, робство, потискане или въобще грубо отношение към другите. Аз не изисквам жертви, чистотата е необходима за питейната вода, а не за хората.

3. Не съди за хората по външния им вид, облекло или начина, по който говорят. Дръж се прилично, става ли? И си набий в тъпата глава: Жената е личност. Мъжът е личност. A скучният е винаги скучен. Никой от хората не е по-добър от другите, с изключение на възможността да се облича по модата. И съжалявам, но надарих в този смисъл само жените и само някои от момчетата – тези, които могат да различат пурпурно от лилаво.

4. Не си позволявай действия, неприемливи за тебе самия или за твоя доброволен и искрен партньор (достигнал възрастовата граница и духовна зрялост). Всички несъгласни предлагам да отидат на …, освен ако те не го определят за обидно. В този случай могат да изключат телевизора си за разнообразие и да отидат на разходка.

5. Не се бори с фанатични, сексистки и други зловредни идеи на другите на празен стомах. Яж и след това иди да се разправиш с тези копелета.

6. По-добре не харчи купища пари за изграждане на църкви, храмове, джамии, гробници за прослава на Моята Макаронна Благодат, защото парите е по-добре да се похарчат избери за какво: срещу бедността; за лечение на болестите и спокоен живот, страстна любов и по-ниски цени на нета. Дори и да Съм сложновъглеродно всезнаещо същество, но Аз обичам простите удоволствия на живота. Кой, ако не Аз да знам това? Нали Аз съм създал всичко.

7. По-добре не разказвай на всички околни, както съм казал. Ти не си толкова интересен на всички. Спри да мислиш само за себе си. И не забравяй, че те помолих да обичаш ближния си, не разбра ли?

8. По-добре не постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб, ако се стигне до огромното количество вазелин или латекс. Но ако на другия човек също му харесва (следвайки четвъртата заповед), направи го, снимай го, но за бога – носи си презерватив! Това е просто парче гума. Ако аз не исках да получаваш удоволствие от този процес, щях да предвидя шипове или нещо от този род.”[5]

1.7. Церемонии и ритуали

Молитвите във пастафарианството завършват с “РАмин”, което е комбинация на “Амин” и името на японска супа с юфка “рамен”. Петък е свещен ден за всеки пастафарианец. Пастафарианците предвиждат специален обред за бракосъчетание.

1.8. Официално (юридическо) признание

Пастафарианството е признато за вероизповедание в Нидерландия – от 26.01.2016 г.[6], а в Нова Зеландия – от 10.12.2015 г.[7] Църквата на Летящото Спагетено Чудовище е призната за религиозна общност, която може да извършва официално бракосъчетание (първото такова бракосъчетание в Нова Зеландия е осъществено на 16.4.2016).

1.9. Публичност:

Пастафарианството става известно в медиите с някои от исканията на лица, самоопределящи се като пастафарианци:

– да бъдат снимани с гевгири на главата в документите си за самоличност:

Първият подобен случай е от юли 2011 г. в Австрия с пастафарианеца Нико Алм, на който е позволено да се снима за шофьорската си книжка с гевгир на главата[8], както и случаят с Филип С. в Германия, който на 30.06.2013 г. става вторият пастафарианец, на когото е позволено да се снима за шофьорската си книжка с гевгир на главата[9], последвани от Еди Кастило в Тексас – от август 2013 г.[10], Асия Карера в Юта, САЩ, и Линдси Милър в Масачусетс, САС – от ноември 2014, Андрьо Филин в Русия – от януари 2016.

– да им бъде предоставена възможност да се обличат с пиратски дрехи в публични институции, в които са затворени.

По този въпрос е образувано делото “Cavanaugh v Bartelt” в Окръжния съд на щата Небраска, приключило с решение на съда от 12.04.2016 г., в което пастафарианството не се признава за религия. Делото е заведено от затворника Стефан Гавана (Stephen Cavanaugh), който е поискал администрацията на затвора в Небраска да зачете неговите религиозни вярвания относно начина му на обличане и възможността да извършва религиозни обреди. Съдът посочва, че пастафарианството е пародийна религия, която съдържа сериозни и важни аргументи срещу креационизма, но не съставлява религия сама по себе си.

За да приеме, че е налице религия (или че едни убеждения са религиозни), съдът трябва изследва три предпоставки

а) убежденията отговарят на фундаментални и ултимативни въпроси, касаещи дълбока и трудно разрешима материя, каквито са екзистенциалните (относно смисъла на съществуването на човека), теологическите (относно целта на човешкия живот) и космологичните (относно мястото на човека във вселената) въпроси (аргументи на американския съд срещу признаването на пастафарианството за религия: пастафарианството е “сатерична дуплика” на известен религиозен аргумент относно създаването на вселената; то се изчерпва с искането другите религиозни убеждения да не се представят като “научни”, което е секуларен аргумент, то е художествена литература, фикция); 

б) убежденията са част от единна система, съществуват като една цялост, а не като изолирани (разпокъсани, отделни) вярвания (аргументи на американския съд срещу признаването на пастафарианството за религия: пастафарианството е започнало като аргумент в конкретен спор, като абсурден пример, като контекстуална шега, насочена срещу конкретна образователна практика; то няма претенцията да даде обяснение на света и на мястото на човека, а да въздейства върху разрешаването на конкретен спор);

в) убежденията могат да бъдат разпознати по външни и формални знаци, организирани като религиозни обреди и церемонии (аргументи на американския съд срещу признаването на пастафарианството за религия: пастафарианството предвижда носенето на определено облекло: гевгир и пиратски дрехи, както урежда и специфичен обред по бракосъчетание, но те не се различават по нищо от особеностите на изгражданите в художествената литература паралелни вселени: последователите на Толкин могат да се обличат като елфи, но това не ги прави религиозна общност).

1.10. Летящото Спагетено Чудовище е “чайник на Ръсел”!

На много места се посочва, че Църквата на Летящото Спагетено Чудовище е прагматична реализация на философския аргумент, известен като “чайника на Ръсел”. Чайникът на Ръсел е аргумент за това, че съществуват множество абсурдни твърдения, които могат да бъдат формулирани по начин, правещ оборването им недоказуемо. Това обаче не прави тези неопровержими твърдения научни истини.

Чайникът на Ръсел:

“Множество вярващи хора говорят така, сякаш е работа на скептиците да опровергават общоприети догми, наместо да е работа на догматиците да ги доказват. Това, разбира се, е погрешно. Ако предположа, че между Земята и Марс има китайски чайник, обикалящ около слънцето в елипсовидна орбита, никой няма да е способен да опровергае моето твърдение, при положение, че съм бил предвидлив да уточня, че чайникът е прекалено малък, за да бъде засечен дори от най-мощните ни телескопи. Но ако отида по-далеч и кажа, че понеже твърдението ми не може да бъде оборено, би било нетолерантно да се подлага на съмнение, с право ще бъда обвинен, че говоря безсмислици. Ако все пак съществуването на такъв чайник бе посочено и в древни книги, преподавано като свещена истина всяка неделя и внушавано в умовете на децата в училище, колебанието в неговото съществуване би било признак на ексцентричност, а съмняващият се ще бъде насочен към психиатър в ерата на Просвещението или към инквизитор, в по-ранни времена.”[11]

Цитатът е от “Има ли Бог?” (непубликувана статия за сп. “Illustrated”) Бъртранд Ръсел, 1952.

 

2. Софийски градски съд

2.1. Делото

По искането за регистриране на пастафарианството (Църквата на Летящото Спагетено Чудовище) като вероизповедание според българското законодателство е образувано фирмено дело № 498/2016 г. на СГС. С Решение от 10.11.2016 г. (обжалвано и невлязло в сила към настоящия момент) Софийски градски съд отказва регистрация на пастафарианството като вероизповедание в Република България. 

Според Устава на Църквата на Летящото Спагетено Чудовище (приложен по фирмено дело № 498/2016 г. на СГС) основната мисия на пастафарианците в България “не е базирана на никакви неопровержими догми, а е утилитаристична” и тя е “да максимизира благоденствието на хората по света – не само на членовете, но и на последователите на други религии и на неизповядващите никаква”.  Допълнителната мисия на всички последователи на Летящото Спагетено Чудовище (ЛСЧ) е “да установят как работи вселената”: “[у]мопомрачителната сложност на реалността, в която живеем, е нещо като судоку загадка, ширеща се на светлинни години, кутийките на която са с размери на Планк. Наше задължените е да я разгадаем.”

Пастафарианският морал изисква с действията си всеки пастафарианец “да максимизира щастието в обществото, в което живее, и да преследва знанието като единствен път към мислите на ЛСЧ”. Спасение за човечеството е посочено като “висша обединяваща цел на всички вярващи, която включва в себе си и трите дейности: допринасяне за благоденствие, учение и проповядване. Как тези три дейности си взаимодействат, най-лесно се визуализира с аналогията с компютърна игра и симулирана реалност: ЛСЧ създава виртуална игра, в която всички ние участваме, като крайната цел е всяка душа да се озове в рая.”

Като служби на църквата са посочени ежеседмичният празник – свети Петък Вечер, който “може да се извършва в тесен приятелски и семеен кръг и импровизирана обстановка”, и солно препоръчителната Петъчно Следобедна Дрямка. Църквата на Летящото Спагетено Чудовище изповядва три тайнства – помазване, бракосъчетание и помен, които могат да бъдат извършвани от “всеки пастор с чин поне Макаронт”.

Управлението на Църквата на Летящото Спагетено Чудовище се осъществява от Главен пастор (Архимакаронт) и Национален съвет (5-ма Велики Гевгири). Освен пастори (макаронти) и членове (пълноправни и асоциирани гевгири), Църквата на Летящото Спагетено Чудовище предлага и почетни макаронства.

2.2. Някои сравнения и аналогии

Често искането за регистриране като вероизповедание на Църквата на Летящото Спагетено Чудовище се сравнява с Обединени езически вероизповедания, които са регистрирани като вероизповедание в България с Решение № 1 от 10.08.2015 по фирмено дело № 120 от 2015 на Софийски градски съд. Посоченото решение на СГС обаче не може да бъде открито в никоя от правноинформационните системи, нито в системите за публикуване на решения он лайн. Това значително ограничава възможността за анализ на това доколко съдиите в България използват последователни и системно организирани аргументи при разграничаването на вероизповеданията от останалите възгледи и убеждения.

Църквата на Летящото Спагетено Чудовище може да бъде сравнена и с Църквата на джадаите, която също възниква като шега, но постепенно се еманципира от филмовата поредица “Междузвездни войни” и се обособява като самостоятелна система от възгледи. Джадаите почитат Силата, която като “вездесъщото и метафизично присъствие” свързва и обединява всичко Вселената[12]. Те не вярват в Господ, а “в Силата и ценността на всяка форма на живот в нея” и “не са обсебени от тъга по онези, които напускат този свят”, защото знаят, че “всички завинаги остават част от Силата”. Църквата на джадаите е основана във Великобритания от Даниъл Джоунс през 2008 г. Храмът на ордена на джедаите е признат за религиозна организация в САЩ (от US Internal Revenue Service), където не плаща данъци за получените дарения[13]. В статия на сп. “Гардиън” от 19.12.2016 г.[14] се посочва, че на Храмът на ордена на джадаите (Temple of the Jedi Order) е отказана регистрация като благотворителна организация от Комисията по благотворителност във Великобритания. Аргументите за това са[15]: че на Храма на ордена на джадаите “липсва необходимия спиритуален и несекуларен елемент”, характерен за всяка религия; джадаите са преди всичко и само “он лайн общност”; няма достатъчни доказателства, че “моралното усъвършенстване е централно за вярванията и практиките на общността”. Крайният извод на Комисията е, че джадаизмът не е достатъчно убедителна и обособена религия (“a sufficiently cogent and distinct religion”). Подобен отказ Храмът на ордена на джадаите да бъде признат за религиозна организация е направен на 14.09.2005 г. и от Комисията за благотворителност на Нова Зеландия със следните аргументи: джедаизмът не е достатъчно структуриран, убедителен и сериозен нито за да се превърне в религия, нито за да бъде двигател на морално и духовно усъвършенстване, предполагащо благотворителност (точният текст е: “Jediism is not sufficiently structured, cogent or serious to advance religion; nor to advance moral or spiritual improvement in a charitable manner”). В случая с Храма на ордена на джадаите се оценява една специфична характеристика на вероизповеданията, която обуславя данъчно облекчение на даренията, които се правят в полза на съответната религиозна общност. Тази характеристика според посочените комисии по благотворителност е доколко убежденията стимулират моралното и духовното израстване на своите последователи, тъй като само тогава те ще бъдат от полза за цялото общество, което ще обосновава прилагането на предвидените данъчни облекчения.

Друга организация, която обявява себе си за Църква, но среща редица съпротиви при признаването й за религия, е Църквата на телесните модификации. За разлика от останалите религии в Църквата на телесните модификации няма божества, но има множество обреди и ритуали. Тя е регистрирана като неправителствена организация (юридическо лице с нестопанска цел – по терминологията на българските закони) през 2008 в щата Пенсилвания, САЩ и включва такива ритуални модификации (публични) като увесване на тялото на куки, жигосване, пробождане (т. нар. железни “мустаци”, които се слагат в дупка в ноздрата), рязане и др. Целта е постигане на просветление чрез болка и модификации на тялото – всяка телесна модификация може да бъде и “духовна” модификация. Една от основните цели на Църквата на телесните модификации е да обоснове допустимостта работниците и служителите да отиват на работа с пиърсинг, който е обоснован на религиозна основа – като част от правото им на свобода на вероизповеданията. Засега опитите им са неуспешни – прецедентно в този смисъл е делото на федералния апелативен съд в Масачусетс от 2004 г., в което съдът не признава Църквата на телесните модификации за религия.

2.3. “За” и “против” регистрирането на Църквата на Летящото Спагетено Чудовище като вероизповедание

Преди да потърся залога в претенцията за регистриране като вероизповедание на Църквата на Летящото Спагетено Чудовище, под формата на таблица бих искал да обобщя, систематизирам и доразвия част от аргументите “против” и “за” регистриране на пастафарианството като вероизповедание в България. Първо са представени и доразвити аргументите на Софийски градски съд, с които се отхвърля искането за регистрация на Църквата на Летящото Спагетено Чудовище като вероизповедание, след което са представени част от възможните контрааргументи, подкрепящи искането за регистрация.

Таблица

“Трябва ли да бъде регистрирана като вероизповедание в България

Църквата на Летящото Спагетено чудовище?”

	Аргументи “против”	Контрааргументи “за”
1.	Отсъства сакралност:  – научният подход е несъвместим със сакралността: убежденията на пастафарианството се основават на познанието за света, “което само по себе си изключва характерната за вярата сакралност[16]”. Науката демитологизира и десакрализира света, подчинявайки го на обективни закони и емпирични правила, които изключват свещенността на света, неговата мистичност, ирационалност и божественост; – съществува вътрешно противоречие в пастафарианските обреди: пастафарианският обред “бракосъчетание” се характеризира с “целена показност и използвана символика, несъответстваща на декларираната като основополагаща за пастфарианството утилитаристична доктрина”.	Но: – и много християни не вярват буквално в написаното в Библията. Нещо повече: и в миналото, и днес има много  християни, които са професионалисти учени. Въпреки това те продължават да бъдат християни: науката не е направила невъзможна вярата им; – аргументът може да бъде “обърнат”: религиозният подход е несъвместим с научното обосноваване, поради което религиите не могат да предлагат научни обяснения на света и случващото се в него. Въпреки това те го правят. Пастафарианството е отговор на опитите религията да се представи като наука – да дава научни отговори, като например за това как е създаден светът. След като е допустимо религията да дава научни обяснения, то трябва да бъде позволено и на науката да произвежда религиозни убеждения; – сакралността е нещо, което се преживява лично, и поради това не може да бъде изключена генерално.
2.	Основава се на противопоставяне: – възникнала е “като противопоставяне на практиката в училищата да се преподава теория на божествения произход на света”; – основава се на идеология, която се противопоставя на останалите религии, като извежда на преден план емпиричното познание.	Но: – и други религии са започвали като противопоставяне, като това не е забранен генезис на религиозните вярвания; – дори и да е започнало като противопоставяне, това не пречи на пастафарианството (подобно на джадаизма) да се развива с времето и да става все по-“убедителна” религия: “теология с отворен код”[17].
3.	Засяга законни интереси на други лица: – противоречи на основен ангажимент на държавата: а именно на ангажимента на държавата да поддържа търпимост и уважение, както между вярващите от различни вероизповедания, така и между вярващи и невярващи; – пастафарианството подтиква към нетърпимост: декларираната мисия е противопоставяне на останалите верски убеждения, поради което заявеното право на вероизповедание от страна на пастафарианците е “насочено срещу свободата на вероизповедание”; – надхвърлени са границите на свободата на вероизповедание, каквито се явяват чуждите права и интереси: признаването на право на вероизповедание означава, че “всеки друг дължи да се въздържа от действие, обективно годни да засегнат собствената му представа за неговата вяра”; – налице е незаконосъобразност на изразните средства: Пастафарианството използва аргумента “довеждане до абсурд, като превръща религията в гротеска”, без да държи сметка за “ефекта, който пораждат изразните средства”. Така пастафарианският обред “бракосъчетание” сочи на демонстративно противопоставяне на останалите религии чрез иронизиране на възприетите в християнството послания.	Но: – този ангажимент на държавата да осигури търпимост следва да бъде реализиран и спрямо последователите на пастафарианството, за да могат те да се ползват от статута на регистрирано вероизповедание;  – пастафарианството първоначално се противопоставя срещу “безумията” в религиите и срещу абсурдите, извършени в името на религията, а не срещу самата религия. В официалната си страница[18] посочват, че сред тях има много религиозни хора, включително християни; – никъде в целите си пастафарианството не подтиква към нетърпимост към религиозните убеждения, но дори и пастарианството (на мета ниво) да се съдържа критика, то тя не е свързана с предписания към поведение, което нарушава правата и интересите на други вярващи и невярващи лица – всяка религия има правото да избира своята истина и инструментите за нейната защита, стига с това да не уврежда правата на конкретни лица. Използваните от съответната религия аргументи не следва да бъдат основание за отказ на тяхната регистрация. Такива основания могат да бъдат само предписанията на религията към социалното поведение на нейните последователи.
4.	Не се нуждае от регистрация: – убеждения без институционализация: правото на сдружаване е различно от свободата на верските убеждения и правото на институционализирано (регистрирано) вероизповедание: “убежденията сами по себе си не са достатъчни за институционализиране на дейността”. Убежденията не са вероизповедание, когато се отнасят единствено до определен начин на живот; – пародийна религия, която е по-скоро част от свободата на изразяване или свободата на политическа активност, отколкото част от правото на вероизповедание. Тя е аргумент в спора срещу недоказуемите, но неверни твърдения в религиите (срещу другите “чайници на Ръсел”), на религия сама по себе си. Този “аргумент” не може и не следва да получава защита като религия; – налице е злоупотреба с право: искането за регистриране на пастафарианството като вероизповедание представлява злоупотреба с право, тъй като правото на вероизповедание се упражнява не за да се утвърдят определени верски убеждения със сакрален характер, а за да се извърши противопоставяне срещу вероизповеданията като цяло (чрез довеждане до абсурд).	Но: – държавата следва да поеме ангажимент не само към верските убеждения, но и към такива системи от убеждения, които са различни от традиционните за съответната общност, всъщност именно за защитата на такива системи от убеждения е предвиден режимът на регистрация на вероизповеданията, както и останалите предимства, предоставени на регистрираните вероизповедания; – регистрираните вероизповедания не следва да притежават предимства, които не се дават на останалите убеждения, които съдът не признава за “верски”. В противен случай ще е налице дискриминационно отношение, основано на убеждения;  – сатирата е легитимна основа на една религия: тя е израз на честност, каквато отсъства в редица други вероизповедания (религиозни култове), които се основават на откровени лъжи.

 

3. За какво всъщност става въпрос? 

3.1. Въпрос на граници между религия и наука?

В опитите Църквата на Летящото Спагетено Чудовище да се регистрира като вероизповедание може да бъде открита една своеобразна “игра на граници”. Боби Хендърсън е искал да се противопостави на религия, която се “прави” на наука (Интелигентен дизайн), като създаде наука, която се “прави” на религия (Църквата на Летящото Спагетено Чудовище).

След като в учебниците по биология е включена религиозна концепция, която се представя за научна теза, то в регистъра на вероизповеданията също следва да бъде вписана и науката, замаскирана (всъщност съвсем откровено) като религиозна система от възгледи. Тази конвергенция е част от смесване, което е започнало (с промяната в образователната програма в Канзас през 2005 г.)  в посоката “от-религия-към-наука” и в крайна сметка е отхвърлено в светските държави: на 13.02.2007 г. щатската администрация в Канзас решава[19], че в часовете по биология не следва да се преподава интелигентен дизайн като научна теза. Смесването в посоката “от-наука-към-религия” е възникнало като протестно движение, като реакция на смесването в посоката “от-религия-към-наука”, но днес това движение се е еманципирало като самостоятелна претенция към светската държава. Както когато светската държава е отхвърлила смесването в посока “от-религия-към-наука” със сериозни аргументи, така тя следва да предложи ясни и категорични аргументи защо не трябва да се допуска и смесване в посока “от-наука-към-религия”. До аргумента за недоказуемостта (Аргумент 1: “Чайникът на Ръсел няма място в науката”) на “научните тези” на религията следва да бъде поставен и аргументът за несакралността (Аргумент 2: “Присмехът към Бог няма място в религията”) на “религиозните вярвания” на науката.

Аргумент 1 “Чайникът на Ръсел няма място в науката”

Не могат да бъдат научни тези, които по същността си са неопровержими – характерно за същността на научното мислене е, че то може да бъде оборено: неговата вярност може да бъде оспорена и научното знание, което по правило е плуралистично, може във всеки момент да стигне до друго заключение, което също на свой ред в бъдеще да бъде оборено (преодоляно). Науката предлага истини “във висящо положение” – истини “до второ (следващо) разпореждане (доказателство)”. В този смисъл науката може да бъде, ако използваме думите на Ницше, “весела”: на всеки е позволено да се повесели над Чайника на Ръсел, да изпие една чаша “весел” “ръселов” чай, но не и да го преподава като наука. 

Аргумент 2 “Присмехът към Бог няма място в религията”

Не могат да бъдат религиозни възгледи, които по същността си са несериозни – характерно за същността на религиозната вяра е, че тя предлага едно-единствено и окончателно обяснение на света като цяло и на мястото на човека в този свят: това обяснение не може нито да бъде оспорено, включително имплицитно чрез сатиричното му представяне, нито подлежи на редактиране (редактирането му означава нова религия: разликата между Новия и Стария завет), включително с оглед получаването на юридическо признание и регистрация. Науката предлага Истина “на живот и смърт”, Истина “до край” и без алтернативи. В този смисъл религията винаги е “сериозно” занимание: ако някой се смее, това може да бъде само Бог. 

Ако в “научните тези” на религията липсва опровержимостта (несъществуването на Чайника на Ръсел не може да бъде доказано), то в “религиозните вярвания” на науката липсва сакралността (уважението към Бог не допуска неговото профанизиране). Науката не може да бъде изпразнена от своето същностно съдържание – от опровержимостта, без да престане да бъде наука, както и религията не може да бъде лишена от сакралността, без да престане да бъде религия. Неопровержимата (окончателната) наука е толкова наука, колкото и несакралната (профанизираната) религия. И двете са просто обвивки, формалности. Както подобна “неопровержима” наука не трябва да се преподава в университетите – като наука, така и подобно “профанизираща” религия не трябва да се регистрира в съда – като вероизповедание.

Именно това според мен е посланието на Боби Хендерсън: за да се отблъсне религията от учебните стаи на светското образование, бяха представени и защитени сериозни аргументи, нека сега такива сериозни аргументи да бъдат дадени от съда и при отблъскването на науката от регистрите на вероизповеданията. Разглеждането на искането за регистриране на Църквата на Летящото Спагетено Чудовище е сериозен тест за българския съд и за способността му да се аргументира по такива фундаментални за светската държава философски въпроси, какъвто е въпросът за разликата между наука (научна теория) и религия (вероизповедание).

3.2. Търсене на равноправие между светоглед и религия?

Втората основна линия, която може да се открие в искането за регистриране на Църквата на Летящото Спагетено Чудовище като вероизповедание в България, е тази за правния статус на атеистичния светоглед. Ако в Германия подлежат на регистрация два вида общности: религиозна общност и светогледна общност, то в България на регистрация подлежат единствено вероизповеданията (които отговарят на понятието “религиозна общност”). Атеизмът обаче предлага също споделена от множество хора система от убеждения (светоглед), които обясняват произхода и смисъла на света и мястото на човека в него. Атеизмът безспорно не е вероизповедание, той е “обратното” на вероизповедание, атеистът е арелигиозен. Допускането на възможността да се регистрират само вероизповедания (религиозни общности) е все едно да се допусне да се регистрират само бялото и различни нюанси на сивото, но не и черното като основен цвят. Ако ми позволите да направя това сравнение, битката за равноправие на светогледа спрямо религията наподобява тази на битката между гражданското партньорство и брака: светогледът (гражданското партньорство) не е религия (брак), но трябва да има равноправен статут в светската държава.

А това означава, че на ниво “индивид” светогледът (както и религията) следва да обосновава определени откази – например отказ от определена храна, отказ за носене на оръжие, отказ на преливане на чужда кръв и пр., а на ниво “общност” светогледът (както религията) следва да се ползва със същите институционални възможности – гарантирана от закона възможност за провеждане на определени обреди и церемонии.

Съгласно параграф 1, т. 1 от ДР на ЗВ “вероизповеданието” е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция. Религиозна общност е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии. Религиозната общност се превръща в религиозна институция, когато бъде регистрирана в съгласие със Закона за вероизповеданията, при което тя придобива качеството на юридическо лице, което има свои ръководни органи и устав. Въпросът е дали тази специфична форма на публичност и управление на религиозната общност следва да бъде ограничена единствено до различните “нюанси” на верските убеждения и принципи, или тя следва да бъде предоставена и на останалите светогледни убеждения и принципи, които се характеризират със същата системност и споделеност, като тези на верските убеждения и принципи?

3.3. Възможен ли е плурализъм в “добрите нрави”?

Отговорът на въпроса, дали една система от убеждения подлежи на регистрация като религия (светоглед), би могъл да има и едно изненадващо правно значение – относно съдържанието на понятието “добри нрави” в гражданското право.

Всяка религия съдържа и своя сотирология: какво трябва да правят вярващите, за да бъдат спасени. Именно в сотирологията се съдържат понятията за добро и зло в съответната религиозна общност, които понятия дават съдържанието на “добрите нрави” в гражданското право.

Всеки светоглед също съдържа и своя етика: специфични възгледи за това, което трябва, би било добре и може да се прави, и това, което не трябва, не е добре и не може да се прави. Именно в тази светогледна етика се съдържат понятията за добро и зло в съответната светогледна общност, които понятия дават съдържанието на “добрите нрави” в гражданското право.

И тук бих искал да поставя няколко “екзотични” въпроси.

Тъй като “добрите нрави” имат важно значение в гражданското право – да вземем това, че когато един договор ги накърнява, той е нищожен (не произвежда правното си действие), то мислима ли е интерпретация на понятието “добри нрави” в контекста на регистрираните религиозни и светогледни общности. Под “интерпретация” имам предвид контекстуализация на добрите нрави, а това означава и релативизация на понятието “добри нрави”, т.е. прилагането му с различно съдържание към различните адресати. При подобна “интерпретация” всяка религиозна и светогледна общност ще има своите “добри нрави”, които биха могли да изпълняват ролята на граница на свободата на договаряне в рамките на тези общности, т.е. в отношенията между лицата, които са регистрирани като носители на съответната религия или светоглед.

При положителен отговор на този въпрос регистрацията на вероизповедания ще има и още едно важно юридическо значение: тя ще бъде и производство на частни етики (“добри нрави”), прилагани в субективно ограничен ареал – само спрямо изповядващите съответния светоглед (религия) лица. Тук възниква следващо множество от още по-екзотични въпроси:

– относно сериозната несигурност за гражданския оборот, предизвикана от неяснотата за това какъв е светогледът (религията) на договарящите се страни: принадлежността на всяко лице към определен светоглед (религия) трябва да стане част от неговата индивидуализация и да бъде публично обявена, за да може да се прецени дали конкретната сделка, сключена от това лице, накърнява “етичния” (сотирологичния) компонент на светогледа (религията), посочени като част от неговата индивидуализация. Но и в този случай регистрацията на светоглед (религия) не следва да ограничава правоспособността на лицето (чл. 7, ал. 4 ЗВ) и правото му да “изключи” изрично прилагането на общностните “добри нрави”, които “вървят” “по подразбиране” заедно с неговия светоглед (“религия”) – нещо като диспозитивност на “етичния” компонент, който може да бъде изключван от лицето с изрична клауза в този смисъл;

– относно правния режим на хибридните договорни взаимодействия между лица, принадлежащи към различни светогледни (религиозни) общности: кои “добри нрави” се прилагат и какъв е техният правен ефект, когато договорът накърнява “добрите нрави” на единия съконтрахент, но не и тези на другия. Могат ли страните да “привържат” договорното си отношение към “добрите нрави” на едната от тях или изобщо да изключат ограничителното действие на “етичния” компонент на техния светоглед (религия)? Ще продължи ли в този случай да функционира като граница на валидното договаряне един секуларен (базисен) “морал”, стоящ извън “добрите нрави” на отделните светогледи и вероизповедания (в този смисъл ли трябва да се разбира чл. 7, ал. 1 от ЗВ, според който свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу “морала”);

– относно съдържанието на понятието “добри нрави” в случаите, когато съконтрахентите публично не са обявили (регистрирали) своя светоглед (религия): има ли смисъл от добро и зло извън системните възгледи на светогледа (религията). Може ли етиката да съществува в разпокъсано състояние, представите за добро и зло да се уважават и когато са “на парчета”, без да са организирани системно? Имат ли право на добро и зло хората, които нямат светоглед и не изповядват религия? Могат ли добрите нрави да се договарят ad hoc и да се прилагат като специфични референти принципи при тълкуването на волята на договарящите се лица и на-вече – при преценката на действителността на постигнатите между тези лица конкретни договорки?

Неведнъж съм имал възможността да изразя разбирането си, че правото следва да доказва своите основни понятия не само в рутината на нормалното и редовно повтарящото се, но и в екзотичността на различното и дори екстремното. Именно вглеждайки се в случаите, които отправят предизвикателство спрямо действащите закони, правото поучава своя шанс да преосмисли и да преформулира границите на използваните от него понятия, като по този начин осигури повече смисъл в иначе служебно удържаната от него бюрокрация на формите. Това е не само шанс за правото, но и хоризонт за нас хората, в преследването на който бихме могли да разберем своите закони и ценности. Делото, в което се разглежда искането за регистриране на Църквата на Летящото Спагетено Чудовище, е едно от тези предизвикателства, на които българският съд и юристите в България следва да обърнат особено внимание. Най-малкото – за да проверим дали бихме могли да изчистим колебанията и точките на трептене на понятието “вероизповедание” в един свят, белязан от радикален религиозен фундаментализъм.

 

Бележки под линия:

[1] В настоящия текст името на църквата ще се изписва така, както го правят нейните създатели: с главна буква на всяка дума.

[2] Съдържанието на евангелието вж. на следния линк.

[3] Съдържанието на канона вж. на следния линк.

[4] Съдържанието на писмото вж. на следния линк.

[5] Съдържанието на осемте “По-добре не го прави” е възпроизведено от следния източник.

[6] Вж. този линк.

[7] Вж. тук.

[8] Вж. тук, както и тук.

[9] Вж. тук.

[10] Вж. тук.

[11] Преводът е от сайта на bg.wikipedia.org.

[12] Вж. тук.

[13] Вж. тук, както и тук.

[14] Вж. тук.

[15] Вж. тук.

[16] Всички цитати в таблицата са от текста на Решение от 10.11.2016 г. по фирмено дело № 498/2016 г. на СГС.

[17] Вж. тук.

[18] Вж. тук.

[19] Вж. тук.