Няколко предварителни бележки

 

Настоящият списък от оказионализми не отразява действително съществуваща словоупотреба, а представлява единствено набор от предложения, които авторът отправя към своите колеги.

Оказионализмите се дефинират като думи, които са новообразувани и се използват само в определен контекст. Предложените по-долу оказионализми търсят своето значение в професионалния контекст на правото. Подредени са в тематични групи и подлежат на непрекъснато обновяване и разширяване.

 

Право

 

Правовяли (импотактни) действия (израз) – нищожни/недействителни действия.

 

Правогасител (същ.) – бездействащ кредитор, чието вземане е под риска да се погаси по давност.

 

Правопорязък (същ.) – правен ред, който може да те изненада неприятно; допуснат юридически гаф с неблагоприятни последици за извършилото го лице.

 

Правогатив (същ.) – особено силно преимущество.

 

Правня (същ.) – произнасяне на правна норма с интонация, каквато използваме, когато произнасяме псувня.

 

Праволак (същ.) – стажант-юрист; юрист-първолак.

 

Правотик (същ.) – юридически невротик.

 

Правинизъм (същ.) – юридически дарвенизъм, според който правото еволюира на базата на управляваните от динамиката на средата случайни мутации в правните норми.

 

Праволаз (същ.) – изглеждащ на пръв поглед незначителен прецедент, който постепенно се утвърждава като водеща съдебна практика.

 

Правопасен (прил.) – човек, който “пасе”=съобразява се с правните норми.

 

Правопримамство (същ.) – привличане на съюзник чрез предоставяне на права.

 

Правка (същ.) – правомерно правно действие, при което правният субект несъзнателно и като че ли по навик съобразява поведението си с предписаното в правната норма. Обр. вж. кривка.

 

Правоплет (същ.) – заплетен правен казус, hard case.

 

Правдив (прил.) – отговарящ на естественото, “дивото” право.

 

Правоблудство (същ.) – злоупотреба с процесуално право, блуждаене в различни правни претенции.

 

Правокалипсис (същ.) – отклоняване на приложимостта на един правопорядък по силата на отпращаща привръзка на норма на международното частно право.

 

Правендалест (прил.) – човек, чиито бузи се зачервяват, когато говори по правни въпроси.

 

Праволуние (същ.) – рядко метеорологично явление, при което сърпът на луната се изправя, за да отговори на приетите европейски стандарти.

 

Правоприходец (същ.) – правоприложител, който току-току прихожда към правото.

 

Праволинейка (същ.) – бързо производство.

 

Правоотнещение (същ.) – нежелано от страните, но наложено им от закона (например: данъчно), правоотношение.

 

Прафопост (същ.) – трафопост за разпространение на правен ред.

 

Праворазливане (същ.) – недозирано по ефектите си правораздаване.

 

Правомерзен факт (израз) – поведение на задълженото лице, което се отклонява от предписаното в правните норми.

 

Правоним (същ.) – специфичен юридически термин, който е неразбираем за неюристи и често се използва като заместител на реално познание.

 

Правнина (същ.) – идеалистично и романтично, но все още срещащо се сред юристите наименование на правната доктрина.

 

Праволиз (същ.) – човек, който се подмазва на всеки правист с власт.

 

Правосерие (същ.) – състояние, при което човек е прав дори и когато ходи по голяма нужда.

 

Правлачинки (същ., мн. ч.) – вид палачинки с късметчета, съдържащи цитати от действащото законодателство.

 

Кривка (същ.) – правонарушение без злоумисъл.

 

Кривожад (същ.) – рецидивист.

 

Криварник (същ.) – затвор. Произв. “кривар” – надзирател.

 

Норма

 

Нормони (същ., мн. ч.) – юристи, които са членове на затворена нормативна секта.

 

Нормаче (същ.) – норма-пеленаче; норма, която е обнародвана, но все още не е влязла в сила. Срв. добър нормак – юрист, който заслужава похвала, юрист-юнак.

 

Нормастит (същ.) – мастит юрист или заболяване на отделителната система на нормата.

 

Нормовак (същ.) – трудовак при тълкуването и прилагането на правните норми.

 

Норматик (същ.) – лунатик на тема задължителната сила на правната норма.

 

Норматеист (същ.) – човек, който обожествява нормите.

 

Нормее се (гл.) – изтъква своето превъзходство като се позовава на действащи правни норми.

 

Изонормен (прил.) – сходен по норма.

 

Нормема (същ.) – правило-мем, което веднъж завзело съзнанието на юриста, се повтаря непрекъснато като паразитна мисъл и трудно може да бъде забравена.

 

Нормофен (същ.) – фен на нормите.

 

Нормалгин (същ.) – норма, която като я намериш, спира да те боли главата.

 

Номонима (същ.) – обяснение/тълкуване на дадена правна норма чрез средствата на пантонимата.

 

Норматрица (същ.) – мн. норматрици: “празни” норми; норми-трици; норми, които не се прилагат.

 

Нормокрация (същ.) – управление, основано на една висша правна норма.

 

Нормобулия (същ.) – състояние на раздразнение, породено от прекалено честото мислене върху съдържащите се в правните норми противоречия.

 

Нормалан (същ.) – юрист, с чийто познания по право плашат децата.

 

Келзенея се (гл.) – правя се на интересен като измислям сложни и непопулярни, но интересни и атрактивни правно теоретични конструкции.

 

Основни принципи на правния ред

 

Свобуден (прил.) – буден за свобода.

 

Свобудилник (същ.) – обществено състояние, в което съществуват институционално механизми за възстановяване на свободата на спящите.

 

Свободоблатство (същ.) – прикриване на тирания зад фасадна деМУкрация без възможност за изход.

 

ДеМУ(у)крация (същ.) – звукоподражателна дума, с която се обозначава процесът на вземане на решение чрез отчитане на преобладаващото като сила на звука мучене.

 

Плуралайник (същ.) – общество, в което всеки може да излае свободно своите възгледи за добър живот.

 

Мултибюстеизъм (същ.) – обществен ред, при който се признават за еднакво валидни всички културни традиции на обличане на женските гърди.

 

Държшава – форма на държавно управление, при което властта не позволява на никого да шава.

 

Суверанен – общност, на която твърде рано е даден суверенитет.

 

Законва се (гл., възвр.) – закучва се: за правен спор или правен казус.

 

Законодателна подправка (израз) – законодателно изменение с представителни функции, обикновено за пред проверяваща международна или общностна институция.

 

Коституция (същ.) – основната кост на правния ред.

 

Костиционно правоседие (израз) – вид седеж, който е полезен за костите на съдиите.

 

Справежливост (същ.) – справедливост, при която стремежът е всички да спечелят, дори и когато това значи всички да загубят поравно.

 

Справеличая се (гл., възвр.) – окичвам се със справедливост.

 

Справоверен – човек, който държи изключително на справедливостта.

 

Нормативен такт (израз) – ритъмът, в който се реализира добре подготвения (добре платения) законодателен лобизъм.

 

Парламентов бонбон (израз) – ментов бонбон, който се раздава на гласувалите “против” законодателна промяна, проведена изцяло в полза на конкретен правен субект.

 

Парламигам (гл.) – парлментарно намигане към конкретни финансови интереси чрез извършването на определени законови промени.

 

Юбревиатура (същ.) – неразбираемо юридическо съкащение, което Ви кара да възкликнете дори когато сте с пълна уста.

 

Юрсган (същ.) – съвкупност от обезличени юристи.

 

Юраган (същ.) – бурна дискусия на юридическа тема.

 

Юридисценция (същ.) – излъчване на правни норми в тъмното след усилено облъчване с правни казуси.

 

Юркам (гл.) – обучавам някой по право, искам от някой да се държи като юрист.

 

Юдеи (същ., мн. ч.) – дейни юристи.

 

Цивиглист (същ.) – цивилист, който може да развали удоволствието от всеки правен спор.

 

Презопция (същ.) – предвидена в закона възможност за отклоняване на действието на една презумпция.

 

Умция (същ.) – теоретичната основа на всяка презумция.

 

Законевръз (същ.) – формално позоваване на съществуваща правна норма без съдържателна релевантност.

 

Аномилия (същ.) – първоначално състояние на липса на правни норми, за което си спомняме с умиление.

 

Аномастия (същ.) – системно анархично поведение, отричащо необходимостта от съществуването на валидни правни норми.

 

Кодимистификация (същ.) – превръщане на закон в кодекс

 

Пръцедент (същ.) – решение, до което се достига с голям зор.

 

Съдебен процес

(основни термини)

 

Охладително производство – производство, което трае достатъчно дъго и се развива достатъчно мудно, за да охлади страстите между страните.

 

Претитум (същ.) – петитум, в който ищецът е прекалил с исканията си. Срв. “бре-титум” – петитум, който е написан толкова силно, че предизвиква спонтанно уважение у адвоката на ответника.

 

Устоновителен иск (същ.) – иск, процесът по който се води при закрити врати, тъй като е съпроводен с множество стонове.

 

Процептура (същ.) – процедура, специално създадена, за да се заобиколи определено процесуално правило.

 

Релелевантен факт (същ.) – факт, който прави впечатление на съда.

 

Съделище (същ.) – делбен съд.

 

Бракоразреден съд (израз) – съд, който разрежда бракоразводните дела, като ги прекратява като недопустими.

 

Съдебно засевземие (израз) – помирително заседание, на което се полагат усилия страните да се сдобрят.

 

Съдебно тирене (израз) – дирене на истината чрез тирене на свидетел.

 

Съдебен портокал (израз) – портокал, който се дава на всяка от страните заедно с преписа от съдебния протокол, за да преглътнат по-лесно написаното.

 

Надкуп (същ.) – подкупът, който е бил най-високото наддавателно предложение при проведения публичен търг за доверието на съдията.

 

Обезповедка (същ.) – обезпечителна заповед.

 

Поставени лица (израз – жаргонна употреба) – съдебни заседатели.

 

Преклудство (същ.) – блудство с преклузивен срок.

 

Преклуденствие (същ.) – благоденствие на едната страна по делото, благодарение на настъпила преклузия.

 

Кастрация (същ.) – трета съдебна инстанция, до която се допускат само тези решения на въззивните съдилища, които могат да оплодят (доведат до развитието на) правото. Пример: “Решението ти беше допуснато до кастрация”.

 

(участници)

 

Съдист (същ.) – строгият съдия, председателстващ съдебното заседание.

 

Сърдия (същ.) – сърдит съдия.

 

Съдебен секрезар (същ.) – помощник на съда, който режи всичко излишно от окончателното съдържание на протокола от проведеното съдебно заседание.

 

Апилотивен съдия (същ.) – безпилотен съдия с бърза и безукорна кар(аб)и(н)ера в съдебната система.

 

Кастационен съдия (същ.) – съдия, който е такъв, защото принадлежи към специана каста.

 

Пищец (същ.) – пищящ в съдебната зала ищец.

 

Отвейник (същ.) – ответник, който не участва концентрирано в процеса.

 

Юристконзола (същ.) – интерактивно развлекателно устройство, с което може да се управлява съдебен процес.

 

Прокураптура (същ.) – прокуратурата като безкомпромисен обвинител, проявяващ хищническо процесуално поведение, характерно за изчезнали в миналото на правото представители на клас влечуги.

 

Свидател (същ.) – участник в процеса, който би дал всичко, за да докаже определен факт.

 

Зловещо лице (същ.) – лицето на вещото лице, когато съдът не приеме заключението му по делото.

 

Подземно лице (същ.) – лице, което поема веществените доказателства, които са били открити заровени под земята.

 

Честен съдебен изпълнител (същ.) – отдавна изчезнала юридическа професия, данни за която не се срещат дори у Херодот.

 

Ноториус (същ.) – известен юрист, който не търси своите клиенти, а те идват сами при него.

 

Натюрист (същ.) – юрист, специализирал в извършването на натурални актове.

 

Натурална покана (израз) – покана за изпълнение на естествено задължение.

 

Държавен сушител (същ.) – служител на държавна служба, който може да изсуши всяко желание да свършите определена работа.

 

Данъчен слушател (същ.) – човек, който е нает, за да те слуша, докато се оплакваш от високите данъци, и след да ги събере от теб, независимо от оплакванията ти.

 

Ревизионист (същ.) – експерт, който винаги е готов срещу скромно възнаграждение да ревизира съставения от него акт за установяване на финансово нарушение.

 

Прокурвокат (същ.) – “приватизиран” прокурор, адвокат-обвинител.

 

Суперкурор (същ.) – прокурор, чийто успехи предизвикват обществен фурор.

 

Частен тъжител (същ.) – човек, чиято тъга остава частен проблем.

 

Медиедър (същ.) – едър медиатор, медиатор, чието тяло има странна геометрична форма.

 

Адвокатура

 

Адвоклад (същ.) – използване на адвокат като оръжие.

 

Адвокана (същ.) – закана с адвокат.

 

Адвокиста (същ.) – подутина в бюджета, свързана със заплащането на адвокатско възнаграждение.

 

Адвокант (същ.) – адвокат-интригант.

 

Адвокализирам (същ.) – изразявам се като адвокат.

 

Адвоконте (същ.) – човек, който се прави на адвокат или публично преекспонира адвокатското си качество.

 

Адводенствие (същ.) – постигане на равностоене на един адвокат на робота и вкъщи.

 

Адводентист (същ.) – член на юридическата секта на свидетелите на поредните изменения в ГПК и падащи като развалени зъби наредби по приложение на Закона за здравето.

 

Вещно право

 

Давностим, без да давностеем!” (израз) – макар и да не е скрито, владението не е излишно демонстративно.

 

Давностилница (същ.) – лятно училище за давностно владеене.

 

Владеяние (същ.) – корпусът на владението, осъществяване на активна/дейна фактическа власт върху определена вещ.

 

Владеятелност (същ.) – търсене на вещи, спрямо който да се започне владение.

 

Метажна собственост (израз) – правен режим, който се прилага за управлението ма сграда, в която повече от три самостоятелни обекта се притежават от различни лица, но няма кой да измете общите части.

 

Жилищно-съмнителна кооперация (израз) – кооперация, в която участваш със сигурни пари, но е съмнително дали ще успееш получиш жилище.

 

Ревандекорация (същ.) – иск на собственика да възстанови декорацията на жилището си, когато то е било използвано без основание от друго лице.

 

Сервишут (същ.) – сервитутно право, по силата на което собственикът на господстващия имот може да държи свой шут на територията на служещия имот.

 

Право на супервикация (израз) – гарантирана от закона възможност да викаш суперсилно, ако никой не може да те чуе.

 

СъСОТственост (същ.) – съпритежание на СОТ система.

 

Свещ (същ.) – вещ-принадлежност.

 

Вещ-леля (същ.) – вещ, стояща на рафта в магазина до вещта-майка.

 

Прирастежение (същ.) – вещнопридобивен способ, изразяващ се в присъединяване на една вещ към друга, което води до растеж на стойността и на двете вещи, които стават една.

 

Делвен процес (същ.) – процес за делба на притежавана в съсобственост делва.

 

Приватенция (същ.) – претенция за придобиване на една вещ в частна собственост.

 

Приватетизация (същ.) – приватизиране на държавата.

 

ЮПИ (същ.) – поземлен имот, който не се държи като достопочтен парцел.

 

Облигационно право

 

Ипотиктака (същ.) – поето под краен срок ипотечно задължение.

 

Имощество (същ.) – могъщо имущество, имущество, чийто активи надхвърлят многократно неговите пасиви.

 

Фондачия (същ.) – юридическо лице с нестопанска цел, в чието първоначално имущество е включено и право на собственост върху автомобил марка “Дачия”.

 

Запрещение (същ.) – щение, за което първоналално си “за”, но впоследствие ти е “през оная работа”.

 

Договорна автонемия (израз) – липса на договорна автономия, недостиг на свобода на договаряне.

 

Каосолист (същ.) – облигационист, който обича да “осолява” всеки договор с правна кауза.

 

Нещожност (същ.) – качество на предмета на един договор, което го прави ценен за страните по него.

 

Страховка (същ.) – договор за застраховане, който те е страх да прочетеш.

 

Заемодървец (същ.) – заемодател, изпаднал в забава като кредитор.

 

Право на задързване (израз) – право на подобрителя на една чужда вещ да бъде все по-дързък.

 

Предпочтено удовлетворение (израз) – удовлетворение без морални скрупули за това, че се изпълнява върху суми, предназначени за изплащането на издръжката в полза на децата на длъжника.

 

Форс майор (израз) – военнослужител, който прилага правната принуда, за да осигури върховенството на закона.

 

Франчайник (същ.) – франчайзополучател за разпространение на чаени услуги.

 

Забрава на кредитор (израз) – кредитор, забравил за съществуването на своето вземане.

 

Изисканост на вземането (израз) – вземане с настъпил падеж, към което правото изисква почтително отношение.

 

Пареж на вземането (израз) – срок, при настъпването на който вземането започва да пари.

 

Пристискване (същ.) – прихващане на престации за действия, които са свързани с личността на длъжника.

 

Ретърсия (същ.) – реципрочно разтърсване с причиняване на лека телесна повреда, “ръчна” реторсия.

 

Делка (същ.) – делба, правна сделка, сключена между съсобствениците на една вещ, за да я разделят.

 

Възмазна сделка (израз) – сделка, при която едната страна извлича по-голяма полза от стойността на разменените блага в сравнение с другата.

 

Алеяторна сделка (израз) – сделка, сключена на алеята.

 

Потръбител (същ.) – потребител, който навсякъде (и особено във Фейсбук профила си) тръби за закупения от него продукт.

 

Делиунгвентна отговорност (израз) – отговорност за вреди, причинени от използването на унгвент.

 

Наследствено право

 

Насетник (същ.) – наследник, който ще бъде титуляр на правата оттук насетне.

 

Насретник (същ.) – наследник без право на запазена част.

 

Завестник (същ.) – човек, който завижда на друг, че е заветник.

 

Наследопредател (същ.) – наследодател, извършил универсално завещателно разпореждане в полза на лице, което не е наследник по закон, и по този начин обезнаследило своите наследници по закон.

 

Наследствие (същ.) – приемана на наследството по опис.

 

Наслодонт (същ.) – наследодател с голямо наследство.

 

Наказателно право

 

Декриминерализирам (гл.) – пия една студена вода след като съм станал жертва на престъпление, за което е постановена амнистия.

 

Престъпулник (същ.) – първото престъпление в кариерата на престъпник

 

Квадроврат (същ.) – властови кръговрат на хора с квадратни вратове

 

Сила на пре(и)седнало нещо (израз) – правното действие на осъдителната присъда спрямо осъдения, изразяващо се в това, че присъдата му пресяда и той може да се задави.

 

За всяко прелъстение – накъсание!” (израз) – принцип в наказателното право, според който всяко прелъстяване на неженена девойка трябва да бъде хванато “на къс пас” (докато е време), а извършителят му – трябва да бъде налазен (наказан).

 

Non tris in idem” (израз) – принцип на възпитание, който гласи: не наказвай детето си трети път за едно и също нарушение на обявените от теб правила.

 

Предкумисъл (същ.) – форма на вина, при която извършителят (предварително) се е кумил (чудил) дали да извърши или да се въздържи от извършване на престъплението.

 

Безбрежност (същ.) – несъзнателна форма на вина, при която небрежността на извършителя е безбрежна (безкрайна).

 

Невменям (прил.) – обвиняем, който след извършването на престъплението е онемял и не може да отговори на какъвто и да е въпрос във връзка с престъплението.

 

Деядене (същ.) – деянието “хранене”. Производен: “Деядец” – извършителят на деядене.

2 Коментари

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.