Казусът със заснетия клип в Съдебната палата, или как да изгоним търговците от Храма

(№ 8 от рубриката „Щури хрумки“)

 

Статията пресъздава позицията на автора относно правните последици на публично достъпната фактическа обстановка по казуса със заснетия клип в Съдебната палата. Тя не е и не следва да се разбира като правен съвет, нито пък чрез нея авторът цели да изрази своята подкрепа или укор спрямо която и да било от страните.

 

Въведение

За нас, юристите, несъмнено Софийската съдебна палата представлява Храм. Тя е светилище както на „доброто и справедливото“[1], така и място, в което се отдава „всекиму своето“[2], за да може „правосъдието“ да бъде „основата на държавата“[3].

Неотдавна обаче в медийното пространство се появи песен, от чийто видеоклип ясно личи, че мястото на неговото заснемане е именно в Софийската съдебна палата. Съдържанието на споменатия видеоклип породи широк отзвук в българската общественост, като шокира юридическата общност. В резултат на това ни връхлетя истински юраган[4] от мнения за юридическата и морална правота на случилото се. За съжаление казусът бе използван и за политически атаки срещу председателя на Върховния касационен съд, а и срещу съда изобщо.

Абстрахирайки се от (липсата на) художествена стойност на споменатия видеоклип и песен към него, както и от политическия оттенък на спора, не мога да остана безучастен в желанието ми да защитя правото, като анализирам какви са правните възможности да изгоним търговците от Храма[5]. Затова в настоящата щура хрумка ще разгледам гражданскоправния аспект на казуса със заснетия клип в Съдебната палата, изброявайки вариантите за неговото разрешаване и акцентирайки върху въпроса дали разпространението на видеоклипа може да бъде преустановено.

 

Казусът

Казусът има много аспекти. Той поражда гражданскоправни, административноправни, а по мое мнение – и наказателноправни последици. Въпреки това настоящата статия се ограничава до неговите гражданскоправни последици

На 06.02.2020 г. в деловодството на Върховен касационен съд (ВКС) е постъпило писмо от българско търговско дружество („Продуцента/ът“). В писмото Продуцентът моли ВКС да получи разрешение за използване на сградата на Съдебната палата за заснемане на видео към саундтрак за филм[6]. Посочва, че ще бъдат използвани „фоайе-партер“ и „зала 5“. Ден по-късно, на 07.02.2020 г., е сключен Договор за наем № Д-У-002/2020 г.[7] („Договора/ът“), съгласно който страните са уговорили:

· Отдаване под наем на фоайе-партер и зала № 5[8] като част от Съдебната палата за заснемане на видео към саундтрака на филма „Married Young” на дата 16.02.2020 г. за срок от 8:00 ч. до 20:00 ч. срещу договорена от страните наемна цена (чл. 1-3 от договора);

· ВКС дава разрешение на снимачния екип и други служители на Продуцента съгласно списък[9] (чл. 17 от Договора);

· ВКС дава разрешение за фотографиране на външната и вътрешната част на Обекта, да се подрежда и размества мебели и нетрайно прикрепени съоръжения в него, да се извършват необходимите действия за целите на продукцията на филма, без действия, водещи до унищожаване или повреждане на Обекта (чл. 17 от Договора);

· ВКС „разбира и гарантира“[10], че няма и няма да има никакви права или каквито и да било интереси над Филма[11] или към резултатите и постъпленията от използването на Обекта на ВКС (чл. 18, ал. 1 от Договора);

· ВКС „гарантира“ неотменимото и безсрочно право на продуцента да използва и експлоатира Филма, фотографските изображения и записите, направени от или на Обекта във връзка с Филма, по такъв начин и в такава степен, които авторите решат по тяхна собствена преценка (чл. 18, ал. 2 от Договора);

· Продуцентът ще има правото да заснема/фотографира, записва и описва Обекта или която и да било част или части от него, както е в действителност или по начин, който пожелае във връзка с Филма и всеки друг филм, продуциран от Продуцента (чл. 18, ал. 2 от Договора);

· ВКС няма правото да забранява или да се намесва в продажбата, използването или показването на Филма или неговото рекламиране и представяне в публичното пространство (чл. 18, ал. 3 от Договора).

Видно от видеоклипа, снимките са се осъществили не само в наетите фоайе-партер и зала 5, но също и централното стълбище, фоайе-втори етаж, пространството пред зали от 7–14, фоайе-четвърти етаж, пространството пред зала от 22, 23, 24, както и на други места в Съдебната палата. Освен това по своето съдържание както песента, така и видеоклипът прокламират легализирането на наркотично вещество, като паралелно във видеоклипа изрично са заснети и показани символи на правосъдието от Палатата като статуи, надписи с юридически сентенции, съдебни зали и др. По този начин, от една страна, песента „възпява“ легализиране на наркотици, а от друга, клипът показва мястото, олицетворяващо законността, с характерните нему символи.

 

Нормата

За решаването на настоящия казус приложение намират нормите на Закона за задълженията и договорите[12] (ЗЗД), Закона за държавната собственост[13] (ЗДС), Закона за културното наследство[14] (ЗКН) и Наредба № № Н-00-0005 от 8.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение[15] (Наредбата).

 

Аргументите

При гореописаната фактическа обстановка са възможни няколко варианта за разплитане на съществуващия правоплет[16].

 

Вариант 1 – Договорът е нищожен поради противоречие със ЗДС

Първият вариант за разрешаване на казуса е прогласяване на нищожност на Договора поради противоречие с разпоредбите на ЗДС.

Видно от предмета на Договора, същият урежда наемно правоотношение. Съгласно чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 ЗДС обаче отдаването под наем на части от имоти – публична държавна собственост, за срок до 10 години и при условие, че се използват съобразно предназначението им, може да се осъществи единствено след провеждане на търг[17].

В обсъждания казус тръжна процедура не е провеждана. Следователно Договорът е сключен в нарушение на императивните разпоредби на ЗДС. Правната последица на това нарушение е нищожност на Договора поради противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД).

 

Вариант 2 – Договорът е нищожен поради противоречие със ЗКН

Съдебната палата в София представлява недвижима културна ценност с „национално значение“ по смисъла на ЗКН. Тя е включена под № 30 в Списъка на паметниците на културата с категория „национално значение“ на територията на град София, съставен от Националния институт за недвижимо културно наследство[18].

ЗКН урежда специален ред за създаване, използване и разпространение на изображение на културна ценност във фотографски и видео формат с търговска цел[19]. Според ЗКН това може да стане по силата на специален договор между собственика на културната ценност и лицето, желаещо да създаде, използва и разпространи такива изображения. Условията и редът за сключването на такъв договор и неговото съдържание са уредени в Наредбата.

Чл. 22 от Наредбата урежда същественото съдържание (essentialia negotii) на договора за създаване, използване и разпространение на изображение на културна ценност. Сред същественото съдържание на този договор са:

1. дейностите по създаване на изображението, разпространението и използването на изображението;

2. условия за създаване на изображението;

3. начин на разпространение и използване;

4. размер на договореното възнаграждение, в случай че такова се договаря;

5. брой на създадените изображения за срока на действие на договора;

6. поемане на отговорност, че възпроизвеждането ще бъде извършено в съответствие с целите на ЗКН и с добрите нрави (удебеляването и подчертаването са мои – Г. Ш.);

7. описание на използваната технология.

В настоящия казус Договорът не съдържа горепосоченото съществено съдържание. В съдържанието му липсват изрични уговорки за дейностите по създаване на изображението, неговото разпространение и използване. Твърди се единствено, че изображението ще бъде включено във видеоклип към песен, която, от своя страна, е саундтрак към филм. Няма данни къде, кога и сред какви лица ще бъде разпространявано изображението на културната ценност (противоречие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата). Не става ясно каква е художествената символика на културната ценност и защо тя е относима към създаването на обсъждания видеоклип. Не става ясно какви са художествените роли на останалите лица, участвали в клипа. Не е ясен и жанрът на филма, чийто саундтрак е щял да бъде заснет в Съдебната палата, нито жанрът на самата песен, нито художествената цел на продукцията. Всичко това е в нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 1–3 от Наредбата. Липсва и уговорено възнаграждение, конкретно относимо за дейностите по заснемане[20].

Бланкетната уговорка, че Продуцентът би могъл да използва заснетите от него изображения на части от Съдебната палата противоречи на смисъла и целта на ЗКН. Доказателство за това твърдение е именно съдържанието на самия видеоклип, предмет на настоящата статия. Използването на културна ценност по усмотрението на заснемащия я разкрива риск от омаскаряване и унищожаването на социална стойност, която културната ценност олицетворява. В този ред на мисли, именно затова Наредбата изисква в договора за създаване, използване и разпространение на изображение на културна ценност с търговска цел да бъде уговорена отговорността, че възпроизвеждането ще бъде извършено в съответствие с целите на ЗКН и с добрите нрави. В настоящия случай такава отговорност не е уговорена в Договора. Тъкмо обратното, създаването, възпроизвеждането и разпространението на обсъждания видеоклип е идеален пример за противоречието с добрите нрави. Ако ЗКН беше спазен и Договорът имаше необходимото съдържание по чл. 22, ал. 1 от Наредбата, то несъмнено същият щеше да бъде нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Не на последно място, трябва да бъде обърнато внимание, че Наредбата забранява прехвърляне или преотстъпване на трето лице на правото на създаване, разпространение и използване на изображение на културна ценност или елементи от нея с търговска цел[21]. В настоящия случай тази забрана е категорично нарушена, доколкото е икономически невъзможно Продуцентът да пласира песента, респ. нейния видеоклип, без прехвърляне или преотстъпване на правата върху изображенията на културна ценност, включени във видеоклипа. Следователно всяко такова прехвърляне или преотстъпване ще бъде нищожно на основание противоречие със закона (арг. от чл. 23 от Наредбата).

Доколкото заснемането на изображения на Съдебната палата като културна ценност е без предоставено валидно съгласие, то същото е направено без правно основание. Следователно създаденият видеоклип следва да бъде унищожен.

 

Вариант 3 – Договорът е унищожаем поради измама

Видно от писмото от 06.02.2020 г., Продуцентът е предложил да получи части от Съдебната палата за заснемане на саундтрак към игрален филм. „Поискани“ са конкретни части от Палатата. С подобно предложение у съзнанието на получателя се формират представи, че предложителят желае да наеме части от недвижим имот с цел заснемане на видеоклип към саундтрак на филм. В конкретния случай обаче е налице видеоклип, възхваляващ легализирането на леки наркотици, заснет в съдебна палата, който изрично фокусира кадри върху символи на правосъдието като статуи, надписи с юридически сентенции, съдебни зали и прочие. Нещо повече, предложено е наемането на фоайе-партер и 1 бр. зала, а видеоклипът е заснет в почти цялата сграда на Палатата.

Всички гореизброени обстоятелства представляват основание за наличие на умишлено въвеждане в заблуждение от страна на Продуцента спрямо ВКС[22]. Поради заблуждението си, породено от действията на Продуцента, представителят на ВКС е предоставил ползването на части от Палатата, знаейки, че същите ще бъдат използвани за заснемането на клип към саундтрак на филм. Именно това е мотивът за сключването на Договора. В резултат на изпълнението на Договора обаче става ясно, че клипът е съвсем различен. Несъмнено представителят на ВКС е в заблуда към момента на сключване на Договора. Ако знаеше за истинското намерение на предложителя, едва ли би сключил такъв договор. Следователно по силата на ЗЗД Договорът може да бъде унищожен поради измама.

 

Вариант 4 – Няма предоставено съгласие за заснемане на други части от Съдебната палата освен фоайе-партер и зала 5

Ако допуснем, че Договорът е действителен (т.е. налице е наем и съгласие за заснемане), то тогава нито наемането, нито заснемането на частите от Съдебната палата, извън уговорените фоайе-партер и зала 5 (т.нар. Обект по Договора), е законосъобразно. Използването на тези части, в това число и тяхното заснемане, е без правно основание. Следователно кадрите, включващи части на Палатата, различни от фоайе-партер и зала 5, следва да бъдат унищожени.

 

Исковете

Заснетите видеоизображения на Съдебната палата, без валидно предоставено съгласие, не могат да бъдат използвани и разпространявани (арг. от чл. 179, ал. 2 ЗКН във вр. с чл. 21-23 от Наредбата). Преустановяването на тяхното използване и разпространяване може да стане по съдебен ред. Според мен в случая са налице предпоставките за предявяване на негаторен иск по чл. 109 от Закона за собствеността[23], с който да бъде поискано преустановяване на нарушението на правото на собственост върху Съдебната палата, изразяващо се в неправомерно и позорящо използване и разпространявани видеоизображения на части от Съдебната палата. Алтернативно, защита на правото да се иска преустановяване на използването на неправомерно заснетите изображения на Съдебната палата може да се постигне чрез иск по ЗКН. В този случай ищецът ще основе материалноправната си легитимация на основата на правата му по ЗКН и Наредбата, като процесуалноправната му легитимация за претендиране на преустановяване на нарушението би следвало да се изведе от общата норма на чл. 124, ал. 1, предл. 1 ГПК[24]. Не на последно място, защита би могла да се постигне и чрез предявяване на деликтен иск по чл. 45 ЗЗД. В този случай обаче следва от съда да се поиска обезщетяване на вредите в натура, изразяващо се в преустановяване на нарушението[25].

 

Заключение

Гореобсъжданият казус е предизвикателство. Предизвикателство както за правото и справедливостта, така и за правосъзнанието на обществото.

Съдебната палата е Храм и търговците нямат място в него. Правните основания за тяхното изгонване са налице.

Обсъжданият като предмет на настоящата щура хрумка видеоклип може да бъде унищожен. Същият е заснет без правно основание, тъй като Договорът за създаването му е нищожен. Налице са и основание за унищожаване на Договора поради измама, ако се установи, че предпоставките за нищожност не са налице. При всички положения обаче заснемането на частите от палатата, които не са били предмет на Договора, е напълно незаконосъобразно.

Факт е, че злополучието от, надявам се, мимолетното съществуване на този видеоклип винаги ще дразни юристите. Въпреки това за нас остава утехата, че „споменът за злополучието прави свободата още по-сладка“[26].

 

Бележки под линия:

[26] Jucundiorem autem faciet libertatem servitutis recordatio – фраза, приписвана на Цицерон.