Решение № 35/18.05.2017 г.
на ВКС по гр. дело № 3422/2016 г., ГК, 2-о отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 50 ЗС
чл. 53 ЗС
чл. 109, ал. 1 ЗС
чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ
[чл. 50 ЗС] Собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените.
[чл. 53 ЗС] Ограниченията на собствеността с оглед на благоустройствени и здравни цели се уреждат с отделни закони.
[чл. 109, ал. 1 ЗС] Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
[чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ] При ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: до страничната граница на урегулирания поземлен имот – най-малко 3 м.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
[въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]
Въпрос:
Какво е правното значение на неспазването на нормите за минимално отстояние, предвидени в чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 53 ЗС вр. с чл. 50 ЗС, при предявен от собственик на съседен имот иск по чл. 109 ЗС? Какво е значението за основателността на иска на обстоятелството, че за строежа в имота на ответника е налице разрешение за изграждане на сграда върху съществуващи основи, и необходима ли е преценка дали същата (сградата) пречи за пълноценното упражняване правото на собственост на ищеца?
Мотиви:
1. Съгласно чл. 50 ЗС собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. Възприетият критерий в законовия текст е обективен, целящ съобразяване интересите на всеки собственик.
2. Нормативно установените строителни правила и норми определят съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 ЗС (като такъв характер има и нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ). Ако изискванията им не са спазени, следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху собствениците при упражняване правото на собственост, защото за уважаване на иска по чл. 109 ЗС следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може да бъде отклонението от тези правила, и как това се отразява върху собственика-ищец по негаторния иск:
! в някои случаи самите норми са установени, за да не се смущава правото на собственост в съседния или близък имот, но […];
! в други – техническите и строителните правила и норми защитават друг интерес и нарушаването им няма пряко отношение към упражняване правото на собственост на ищеца.
3. В практиката на Върховния касационен съд е дадено тълкуване, че когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми, като е възприето, че указанията по приложение на материалния закон в Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС са приложими и при действието на ЗУТ (Решение № 324/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2009 г., II г. о.). Извършването на административните процедури по ЗУТ и снабдяването със строителни книжа не са в състояние да дерогират нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Когато строежът, независимо дали е разрешен от администрацията, е извършен в нарушение на закона, то строителството е незаконно.
4. В случаите, когато строежът е в съответствие с одобрени работни проекти „за жилищна сграда върху съществуващи основи“, трябва да бъдат спазени специалните изисквания на чл. 36 ЗУТ за запазване на заварени сгради въз основа на работен устройствен план, при което фактическото им разположение не отговаря на изискващото се разстояние. Спазването на тези изисквания следва да бъде установено със заключение на вещото лице по назначената от съда съдебно-техническа експертиза.
Отговор:
Неспазването на нормите за минимално отстояние, предвидени в чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 53 ЗС вр. с чл. 50 ЗС, води до незаконност на строежа и основателност на иска по чл. 109 ЗС. Наличието на одобрени строителни книжа не дерогира правилата по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В случаите, когато строежът е в съответствие с одобрени работни проекти „за жилищна сграда върху съществуващи основи“, трябва да бъдат спазени специалните изисквания на чл. 36 ЗУТ.
Свързани решения:
(посочени от съда)
Решение № 324/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2009 г., II г. о.;
[за приложимостта на изводите на Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС и при действието на ЗУТ]
В Решение № 1245 от 4.07.1994 г. по гр. д. № 2149/92 г., IV г. о., и Решение № 2177 от 29.09.1973 г. по гр. д. № 1598/73 г., I г. о., е прието, че искът по чл. 109 ЗС може да бъде проведен успешно и срещу съсобственик, на когото е издадено строително разрешение, тъй като административният орган, издал разрешителното, има компетентност само относно техническата допустимост на преустройството или строителството, но не и относно правната допустимост титулярят на разрешението за строеж да засегне и накърни правата на другите съсобственици на общия имот; съдилищата следва да съобразят дали по същество не са накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и в какво отношение са възпрепятствани да ги ползват съобразно предназначението им в съответствие с правата им.
Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми. По отношение допустимостта да се претендира премахване на строеж или част от строеж по реда на чл. 109 ЗС и задължението на съда да осъществи съдебен контрол за съответствие на административни актове със строителните правила и норми, са налице указания по приложение на материалния закон с Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС. Даденото тълкуване е приложимо и при действието на ЗУТ, с оглед на което следва, че наличието на редовни строителни книжа установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да се защитят с иск по чл. 109 ЗС. В този смисъл е и Решение № 401/ 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., V г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Тълкувателно решение № 31/1984 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС.
[предпоставки за уважаването на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС при незаконно строителство]
Искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.
Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си.
От изложеното следва, че обхватът на иска и ефектът от него, когато е основателен, са твърде широки. При упражняването му ищецът постига не само отричане на основанието за въздействие над неговия имот. Той може да постигне и премахване на източника на въздействието чрез съдебна принуда, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението. Затова, ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика му или от трето лице, заинтересованият може да иска и премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние.
Прекратяването на това състояние чрез премахването на строежа, който смущава и/или ограничава правото на собственост (съсобственост), е предпоставено обаче от недопустимост и нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е извършен. Съгласно чл. 55 ЗТСУ строежи могат да се извършват само ако са разрешени според закона и разпоредбите за неговото приложение. Разрешенията се издават на определените от тези разпоредби лица по установен ред и конкретно за съответната постройка – по вид, размери, обем, етажност, месторазположение, отстояния и др.
Разрешението за строеж е административен акт. С оглед на това негово значение поражда правни последици за лицата, до които се отнася, и за създадените и произтичащи от него правомощия, но същевременно подлежи на зачитане и от всички правни субекти. Фактът на неговото издаване предполага, че са били спазени изискванията и условията за издаването му, необходими за неговата валидност като административен акт, а освен това, че произтичащите правомощия са правомерни, че съответстват на повелителните разпоредби на закона. Затова административният акт, който е разрешение за строеж, трябва да се изпълнява от лицето, на което е разрешено строителството, ограничително и подлежи на зачитане от собствениците на съседни имоти и от съсобственика, а строежът, извършен въз основа на него, следва да се счита, че е законен.
В случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни книжа заинтересованият собственик (съсобственик) не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона. При нетърпимост на същото, всяко отклонение от разрешението или строителните книжа следва да се счита за съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите нормативи, по които следва да се осъществи строежът.
Следва да се приравни към липсата на разрешение за строеж случаят, когато издаденото разрешително е нищожно като административен акт. То ще бъде такова, когато е в непримиримо и нетърпимо несъответствие на материалния закон и на административнопроцесуалните разпоредби, които е било необходимо да бъдат спазени, за да породи действието си, както и когато изцяло е лишено от законно основание.
Негаторният иск поначало не е предназначен да дава защита срещу административни актове и действия на държавни органи. Защитата срещу неправилните административни актове е уредена от закона по друг начин и с особени средства – конкретно и общо. Затова не е допустимо чрез негаторния иск да се отменяват архитектурният (работният) проект, строителният протокол и други строителни книжа, както и разрешителното за строеж, което е меродавният за законността на строежа административен акт. Но всички те установяват и определят само техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище предимно на обществения интерес. Те не установяват, а и не могат да установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат права, които са чужди. Аналогично е положението и при косвено въздействие над правото на собственост на съседен имот. Ето защо, ако по стечение на обстоятелствата тези положения не са били известни на органа на държавно управление, който е бил компетентен да издаде и е издал разрешението, засегнатият носител (притежател) на правото на собственост не е лишен и не може да бъде лишен от правна защита на своето неоснователно засегнато право и чрез негаторния иск, уреден с разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗС. Не е изключена правната му защита чрез този иск и когато, въпреки наличието на съответните административни актове за извършването на строежа, те съдържат такива пороци, заради които подлежат на квалификация като нищожни административни актове, т.е. като негодни да обвържат с подчиненост и задължение когото и да е. При констатацията на основания, които окачествяват административния акт като нищожен и затова ищецът по негаторния иск не следва да се счита обвързан от този акт, съдът прави само констатация на пороците и провъзгласява акта заради тях за нищожен, а не се произнася въздействащо върху самия акт. С решението актът нито се отменява, нито се изменява, но съдът е длъжен да го прецени преюдициално дали той подлежи на съобразяване и на прилагане, или не следва да бъде зачетен, тъй като е нищожен. Този предварителен въпрос е необходима предпоставка за правилното решаване на делото по предявения вещен иск. Затова съдът е длъжен да извърши и такава проверка, за да постанови правилно решение, защото той има пленарна правораздавателна компетентност. В тези случаи преценката на акта не се върши, за да бъде потвърден, когато е правилен, или за да бъде отменен и изменен, когато е засегнат от един или друг порок.
С оглед на тези положения негаторният иск за отричане и за премахване на всяко неоснователно действие, въздействие и състояние, което пречи на собственика, смущава и ограничава по друг начин неговото право и правомощията и/или ги застрашава, е допустим като средство за защита на правото на собственост, включително и при завършване на строеж в съсобствен или съседен имот, и може да бъде предявен пред съда. Предявяването му не е изключено от разпоредбата на чл. 160 ЗТСУ и правораздавателната компетентност на съда не е отречена. Посочените в чл. 160 ЗТСУ контролни органи и други органи на държавно управление издават констативните и санкционните актове и предписания за премахване на съответните строежи с оглед на обществения интерес и заради допуснатото неподчинение на установения от закона ред за извършване на строеж. Но чл. 160 ЗТСУ не създава юрисдикционни правомощия на тези органи те да се произнасят дали е нарушено чуждо право на собственост, кому и доколко е нарушено правото на собственост чрез незаконния строеж и чрез отклоненията според одобрението на строежа. Освен това констативните актове и предписанията за премахване на незаконния строеж според тяхната същност не са годни актове да разрешат спор в тези насоки със сила на пресъдено нещо между заинтересованото лице и нарушителя.
Заинтересованият собственик (съсобственик) не може да се позовава на тях, за да изисква принудително изпълнение за отстраняване на нарушението, проявено спрямо него. Такава възможност той има само посредством принудителното изпълнение на влязло в сила решение, постановено от съд или друг компетентен правораздавателен (юрисдикционен) орган, каквито функции нямат органите, посочени в чл. 160 ЗТСУ.
При тези положения следва да се възприеме, че с оглед на произтичащите от чл. 160 ЗТСУ констативни, предписващи и наказателноадминистративни правомощия за посочените в него органи, правото на иск за защита на собствеността пред съда в случаите на чл. 109, ал. 1 ЗС не е отнето на собственика и на съсобственика при незаконен строеж в съседен или съсобствен имот, както и в случаите на отклонения от разрешението за строеж и другите строителни книжа. При предявен иск от собственик или съсобственик съдът е длъжен да приеме исковата молба, да разгледа същата по същество и да произнесе решение за разрешаване на спора със силата на пресъдено нещо между страните. При разрешаването му следва да се съобразяват и констатациите на техническите органи, както и да се преценяват тяхната действителност и обвързващо значение, включително и по отношение на потърсилия правната защита чрез иска.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.
