(д-р Васил Петров, Филип Савов)

С настоящия сигнал, депозиран на 6 ноември 2018 г., председателят на Върховния касационен съд и председателят на Гражданска колегия на Върховния касационен съд бяха сигнализирани за съществуването на противоречива съдебна практика на ВКС по трудови дела, касаеща въпроси на съществуването и законосъобразното упражняване на правото на уволнение на работодателя по Кодекса на труда (КТ).

1. Относно действието по време на новото уволнително основание по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, обн., ДВ, бр. 79/13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.

Според едното становище в съдебната практика (Решение № 105 от 20.09.2018 г. по гр. д. № 2778/2017 г., III г. о.) основанието за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ се прилага за в бъдеще – за трудови договори, сключени след 01.08.2016 г., и за съществуващи трудови правоотношения с педагогически специалисти, чиито осъждания са факт, осъществил се след 01.08.2016 г. За осъждания на педагогически специалисти преди 01.08.2016 г., съгласно изричното правило на § 27, ал. 1 ПЗР ЗПУО, се преценяват условията за заемане на длъжността, действали по отменения ЗНП и ППЗНП към момента на осъждането, тъй като юридическият факт – постановената присъда и последиците й в гражданскоправната сфера на лицето са възникнали и са се осъществили преди влизане в сила на новия закон.

Според другото становище (Решение № 116 от 25.10.2018 г. по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о.) работодателят е длъжен на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение с всеки педагогически специалист, който е осъден за умишлено престъпление от общ характер и за когото не е налице изключение по чл. 215, ал. 2 ЗПУО или по чл. 88а НК. Видът на наложеното наказание е без значение. Чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ се прилага и за педагогическите специалисти по заварени трудови правоотношения, включително когато съдебният акт (присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение, одобрено от наказателния съд) е породил правни последици преди 01.08.2016 г. – датата, на която влезе в сила ЗПУО.

2. Относно задължителността на подбор при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ

От една страна, в мотивите на Тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, както и в Решение № 760 от 16.10.2009 г. по гр. д. № 2260/2008 г. ІІІ г. о., Решение № 187 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 4168/2014 г., ІV г. о., Решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г., ІV г. о., Решение № 653 от 20.10.2010 г. по гр. д. № 1854/2009 г., III г. о., Решение № 210 от 03.12.2015 г. по гр. д. № 241/2015 г., ІІІ г. о., Решение № 306 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г., ІV г. о., Решение № 825 от 25.01.2011 г. по гр. д. № 1355/2009 г., ІV г. о., Решение № 305 от 06.11.2014 г. по по гр. д. № 7447/2013 г., ІV г. о., Решение № 558 от 11.03.2013 г. по гр. д. № 281/2012 г., ІV г. о., е прието, че както при съкращаване на всички служители на съответната длъжност, така и при закриване на цяло звено (част от предприятието) подборът не е задължителен[1].

От друга страна, в Решение № 211 от 14.08.2014 г. по гр. д. № 4441/2013 г., ІV г. о., Решение № 100 от 05.04.2011 г. по гр. д. 701/2009 г., ІV г. о., Решение № 179 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 5408/14 г., ІІІ г. о. и Решение № 178 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 844/2015 г., ІІІ г. о., е застъпено схващането, че при закриване на част от предприятието трябва да бъде извършен подбор между служителите от тази част и служителите, изпълняващи същите длъжности в други части на предприятието, които не се закриват[2].

3. Относно териториалния обхват на подбора при уволнения по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ

Според едното становище в съдебната практика подборът се извършва в рамките на длъжностите само в същото населено място (Решение № 211 от 14.08.2014 г по гр. д. № 4441/2013 г., ІV г. о., Решение № 100 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 701/2009 г., ІV г. о., Решение № 6 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 3655/2013 г., ІV г. о., Решение № 179 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 5408/14 г., ІІІ г. о., Решение № 178 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 844/2015 г., ІІІ г. о.).

Обратното становище, че подбор следва да се извърши между идентичните длъжности в различни населени места, се застъпва в Решение № 187 от 28.07.2017 г. по гр. д. № 4168/2014 г., ІV г. о., Решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г., ІV г. о., Решение № 210 от 03.12.2015 г. по гр. д. № 241/2015 г., ІІІ г. о.

4. Относно предпоставките за предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ

Според едното становище (Решение № 431 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 869/2013 г., ІV г. о., Решение № 246 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 1305/2015 г., ІІІ г. о., Решение № 443 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г., ІV г. о., Решение № 60 от 13.06.2017 г. по гр. д. № 3186/2016 г., III г. о.) закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ се прилага винаги щом с решение на ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд. При кумулативното осъществяване на тези две предпоставки, работникът или служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, като е без правно значение дали той заема длъжност, определена от работодателя за трудоустрояване, или продължава да изпълнява заеманата преди трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за здравословното му състояние.

Според другото становище (Решение № 706 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 2688/2008 г., II г. о.) работникът или служителят придобива качеството „трудоустроен“ от момента на издаване на предписание за трудоустрояване от органите, определени в Наредбата за трудоустрояване, и от този момент се ползва от установената в чл. 333 КТ предварителна закрила при уволнение. Приема се (Решение № 75 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 619/2010 г., IV г. о. и Решение № 316 от 10.06.2011 г. по гр. д. № 1545/2010 г., IV г. о.), че когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, работодателят не е длъжен да иска съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.

Бележки под линия:

[1] В този смисъл в доктрината проф. Мръчков, В. Трудово право. С., 2006, с. 581.

[2] В доктрината това становище се поддържа от проф. Милованов, Кр. Трудов договор. С., 2016, с. 351.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.