Библиография на сп. „Юридически архив“ – от година I до година VI

Юридически архив^[*]

Списание за правна наука и съдебна практика

Библиография

От година I (1929/1930)

до година VI (1934/1935)

(съст. Мартин Пенчев, д-р Васил Петров,

ред. д-р Васил Петров)

I. Статии и студии

Философия на правото

Биндер, Юлиус. Реализмът и идеализмът като философски становища, г. VI, 3-23.

Ганев, Венелин. Извори на правото, тълкуване и приложение, г. V, 197-216.

Ганев, Венелин. Нашата задача, г. I, 1-13.

Ганев, Венелин. Правникът и истината, г. I, 273-283.

Ганев, Венелин. Умисъл и небрежност в техните логически съотношения, г. V, 132-138.

Дел Векио, Джорджио. Върху общите принципи на правото, г. I, 405-424.

Дел Векио, Джорджио. Кризата в правната наука, г. IV, 441–460.

Дел Векио, Джорджио. Кризата на държавата, г. V, 3-28.

Жабински, Никола. Социологичната концепция на Отмар Шпан, г. II, 49-56.

Илков, Александър. Правният нормативизъм на Ханс Келзен, г. V, 362-370.

Илков, Александър. Проблемата за правното чувство, г. VI, 551-558.

Клод дю Пакие. Съдийското подчинение на закона според съвременните понятия и швейцарското правораздаване, г. II, 417-429.

Рапопорт, Георги. Еволюцията на социалните възгледи като фактор на икономическата криза, г. IV, 473–481.

Торбов, Цеко. Правото на собственост според Кант, г. II, 219-213.

Янев, Янко. Юлиус Биндер върху реализма и идеализма като философски становища, г. VI, 228-231.

Римско право

Базанов, Иван. Историческият метод в цивилните изследвания, г. I, 425-438.

Венедиков, Петко. Exceptio doli и exceptio non numeratae pecuniae, г. I, 609-626.

Гражданско право

Белев, Александър. Недоказаното обвинение в прелюбодеяние като бракоразводно основание по чл. 189, п. 9 от Екзархийския устав, г. IV, 226-244.

Берон, Васил. Новият Закон за облекчаване на длъжниците и заздравяване кредита и обезпеченията със залог или ипотека задължения, г. V, 321-341.

Берон, Васил. Съществуват ли според Закона за юридическите лица сдружения, които не са юридически лица, г. VI, 113-127.

Берон, Васил. Възобновяване на отменени завещателни разпореждания, г. V, 29-52.

Берон, Васил. Действителни ли са сделките, извършени от длъжника след като е влязло в законна сила решението, постановяващо съдебно уреждане на дълговете или сключване на земеделски конкордат, г. IV, 193-208.

Берон, Васил. Проблемата за незаконното обогатяване, г. II, 203-218.

Велков, З. За привилегията на общините и Бълг. земл. банка, г. V, 402-404.

Венедиков, Петко. Даренията между годеници и чл. 317, ал. 3 на Закона за наследството, г. VI, 537-550.

Венедиков, Петко. Аffectio societatis, г. III, 352-360.

Венедиков, Петко. Бележки върху чеиза и зестрата по действащото право у нас, г. V, 489-511.

Венедиков, Петко. Гражданско дружество и имуществена общност, г. II, 476-489.

Венедиков, Петко. Допустим ли е иска за незаконно обогатяване против държавата, г. IV, 17-34.

Венедиков, Петко. Клаузи за неотчуждаемост, г. III, 486-516.

Вълчанов, Хараламби. Иск за намаление даренията, г. IV, 109-116.

Ганев, Венелин. Поръчителството безвъзмездна сделка ли е?, г. I, 14-35.

Диков, Любен. Exceptio rei venditae et traditae, г. IV, 97-108.

Диков, Любен. Гражданското право на бъдещето, г. II, 430-460.

Диков, Любен. Неотменимост на пълномощието, г. III, 3-32.

Диков, Любен. Проблемът за договарянето сам със себе си според италианската доктрина, г. II, 97-107.

Драганов, Досю. Намерението за новиране на едно задължение, г. VI, 250-253.

Дуйчев, Георги. Всякога ли може да си служи поръчителят с възражение за изтекла относно задължението на главния длъжник давност, г. VI, 433-439.

Златарски, Никола. Търсенето на бащата, г. V, 375-401.

Златарски, Никола. Пречки за създаване на посвършена българска съдебна практика и пътят за отстранението им, г. VI, 414-432.

Кирчев Тодор. Същност на т.н. взаимно представителство между солидарните длъжници, г. III, 38-46.

Кирчев, Тодор. Правилото nemo plus juris in alium transferre potest quam ipse habet и публичността при юридическите сделки, г. II, 141-147.

Киселов, Д. Добросъвестността като фактор в частноправните съглашения, г. II, 231-246.

Оливенбаум, Лео. Морални вреди, г. VI, 377-413.

Пертиконе, Джиакомо. Юридическото лице, г. III, 437-445.

Радоилски, Любомир. Имотно-правни отношения между съпрузи с оглед към чл. 32 от Закона за нотариусите, г. V, 120-131.

Русков, Димитър. Придобивна давност за движими вещи, г. VI, 232-241.

Силяновски, Димитър. Колективният трудов договор според италианското право, г. VI, 309-351.

Търговско право

Берон, Васил. Ревандикация на ценните книги на приносител, г. I, 475-501.

Ганев, Венелин. Мораториумът, г. II, 1-27.

Ганев, Венелин. Отменението на сделки, сключени през течение на предпазен конкордат, в случай на обявена несъстоятелност, г. IV, 1-16.

Ганев, Венелин. Правото на задържане и отменителните искове при несъстоятелността, г. II, 193-202.

Диков, Любен. Законодателни проблеми в акционерното право, г. I, 145-178.

Диков, Любен. Правно положение на обикновения (търговски) поръчител за плащането на дългове, облечени в менителнични ефекти, г. VI, 24-37.

Кацаров, Константин. Приложимо ли е принудителното изпълнение при индустриалната собственост, г. I, 194-202.

Клечков, Георги. Правна същност и форма на апорта при акционерното дружество, г. II, 118-140.

Клечков, Георги. Приключване на мораториума с конкордат, г. II, 363-375.

Мишайков, Константин. Търговски обичай при договора за текуща сметка, г. II, 247-265.

Попов, К. Ал. Сливане на акционерни дружества, г. VI, 352-368.

Стайков, Александър. Естеството на давността по чл. 500 от Търговския закон, г. VI, 440-443.

Тихчев, Крум. Обезпеченията при предпазния конкордат, г. IV, 322-349.

Тихчев, Крум. Превантнивният конкордат, г. III, 134-158.

Наказателно право

Александров, Ив. Политически престъпления, г. VI, 369-376.

Долапчиев, Никола. Международният конгрес по наказателно право в Букурещ, г. I, 342-347.

Драганов, Досю. Трамвайните билети са ли официален документ, г. III, 244-251.

Жабински, Никола. Правните качества на вещта, която може да бъде крадена, г. I, 284-304.

Жабински, Никола. Проблемът на задължителните противоправни заповеди в правно-философско осветление, г. V, 53-80.

Жабински, Никола. Поглед върху историята на учението за подправка на документи, г. II, 57-68.

Жабински, Никола. Проблемът на задължителните противоправни заповеди в правно-философско осветление (продължение), г. V, 97-109.

Жабински, Никола. Преглед върху историята на учението за подправка на документи, г. III, 238-242.

Жабински, Никола. Съществува ли нужда от университетско продаване и изучаване на военно (наказателно, дисциплинарно, процесуално, административно и пр.) право?, г. V, 533-557.

Жабински, Никола. Физическите качества на вещта, която може да бъде крадена, г. I, 74-99.

Попзлатев, Петър. Възможни ли са противоправни и задължителни заповеди, г. V, 512-532.

Романо, Шаул. Неопределена присъда и осигурителни мерки в наказателното право, г. IV, 350-369

Романо, Шаул. Отговор на отзива на г. проф. Долапчиев за коментара ни на Наказателния закон, т. I, ч. I (чл.1-50), г. V, 230-263.

Романо, Шаул. По тълкуването на съставите на Наказателния закон, г. VI, 242-249.

Романо, Шаул. Естествено и юридическо единство и множество на деянието (престъплението), г. VI, 559-565.

Червенков, Хр. Я. Субектите на престъплението измама, г. IV, 117-145, 209-225.

Гражданско съдопроизводство

Абрашев, Петър. Съществените изменения и допълнения в гражданското съдопроизводство, г. I, 685-743.

Бранков, Сотир. Върху доказване на скритото пълномощно, г. II, 510-539.

Драганов. Досю. Приложим ли е чл. 365 от Гр. съдопр. при невписаните искови молби по чл. 4 от Закона за привилегиите и ипотеките, г. V, 371-374.

Кирчев, Тодор. Необходимото другарство в гражданския процес и т.н. взаимно представителство между солидарни длъжници, г. IV, 482-492.

Кирчев, Тодор. Обясненията на страните и самопризнанието в гражданския процес, г. IV, 370-380.

Романо, Алберт. Отделяне на спорното от безспорното в гражданския процес, г. III, 159-171.

Силяновски, Димитър. Предварителният отказ от обжалване на съдебните решения, г. I, 179-193.

Силяновски, Димитър. Съществени изменения и допълнения в гражданското съдопроизводство, г. II, 33-48, 350-362.

Силяновски, Димитър. Понятието страна в гражданския процес, г. III, 341-350.

Силяновски, Димитър. Евентуално съединение на исковете в гражданския процес, г. IV, 35-40.

История на българското право

Алексиев, Владислав. За солидарната отговорност на другарите по екложното право, г. I, 745-763.

Междудържавно и Международно частно право

Алтънов, Иван. Въпросът за съществуване на капитулации в България, г. II, 108-117.

Бандини, Винченцо. Към въпроса за римското международно право, г. V, 342-361.

Генов, Георги. Няколко въпроса от международното частно право в новия закон за гражданското съдопроизводство, г. II, 461-475.

Данев, Стоян. Преценка и приложение на чуждия закон, г. III, 33-37.

Данев, Стоян. Шерията и касационната практика, г. V, 110-119.

Джумалиев, Г. Ст. Задачи на международно-частното въздушно право, г. VI, 566-573.

Жан, Ксавие. По повод на унификацията на менителното право, г. IV, 316-321.

Златарски, Никола Ал. Правото на чуждите поданици в България да владеят и купуват имоти в селските общини, обявени за курорти, г. IV, 41-48.

Илков, Александър. B. Mirkine-Guetzevitich. La theorie generale de l’Etat sovietique, г. VI, 150-156.

Келлер, Ханс К.Е.Л. Международна империя и международно право, г. VI, 144-149.

Саръилиев, Георги. Изследване върху характера на нормите от международното частно право, г. III, 446-485.

Хирш, Е. Женевските менителнично правни конвенции, г. II, 490-509.

Държавно и конституционно право

Бортолото, Г. Конституционната реформа и корпоративната организация в Италия, г. VI, 509-536.

Владикин, Любомир. Българското престолонаследие, г. I, 439-474.

Владикин, Любомир. Как чл. 7 допълва чл. 24 от нашата конституция, г. II, 28-32.

Владикин, Любомир. Новата югославската конституция от държавноправно гледище, г. III, 113-133.

Владикин, Любомир. Депутати по назначение и по длъжност, държавен съвет и сенат в историята на българското конституционно право, г. VI, 201-227.

Гастон, Жез. Проблемът за ратификацията на съглашенията относно дълговете между държавите, г. I, 203-212.

Лайдбхолц, Герхард. Съвременното положение на учението за държавата в Германия, г. II, 329-349.

Лайбхолц, Герхард. Демокрация и избирателно право, г. III, 317-340.

Миркин-Гецевич, Б. Новите насоки в декларацията на правата на човека, г. III, 225-237.

Гецевич–Миркин, Б. Френският произход на парламентарното управление, г. IV, 289-315.

Рапорт, Георги. Кризис в представителната система, г. VI, 293-308.

Русев, Стоян. Теорията за същността на административните актове, г. V, 558-562.

Цонев, Христофор. За фактическата грешка по данъка върху приходите, г. VI, 38-47.

Административно право

Велчев, Светослав. По приложението на чл. 44, п. 4 и чл. 50, п. 12 от Закона за селските общини, г. V, 217-229.

Филчев, Филип. Когато делото за отмяна е заведено по жалба от председателя на общинската тричленна комисия, може ли делото да бъде разгледано без да е представено в съда постановление от новоизбрания общински съвет, че се одобрява завеждането на делото, г. IV, 461-472.

II. Преглед на законодателството

В страната

[Без авт.]. Закон за изменение и допълнение на някои членове от Търговския закон относно отсрочката от 11.07.1930 г., г. II, 69-76.

Берон, Васил. Закон за облекчение на длъжниците и за заздравяване на кредита (заедно с пълния текст на закона), г. V, 264-299.

Берон, Васил. Наредба закон за облекчение на длъжниците и за заздравяване на кредита (с пълен текст на наредбата-закон), г. VI, 61-99.

Венедиков, Петко. Женевската конвенция за унифициране на менителничното право от 7.06.1930 г., г. II, 161-167.

Венедиков, Петко. Новите италиански „Разпореждания върху несъстоятелността, превантивния конкордат и малките несъстоятелности“, г. II, 388-398.

Венедиков, Петко. Около законопроекта за предпазния конкордат, г. III, 252-264.

Венедиков, Петко. Новият закон за бюджета, отчетността и предприятията, г. V, 405-414.

Ганев, Венелин. Установителните искове в проектите по гражданско съдопроизводство,  г. I, 348-353.

Ганев, Венелин. Закон за изменение на чл. 808 ТЗ, г. I, 100-119.

Ганев, Венелин. Закон за допълнение на чл. 690 ТЗ, г. I, 213-225.

Ганев, Венелин. Закон за изменение и допълнение на някои членове от Търговския закон относно публичните влагалища, г. I 764-778.

Ганев, Венелин. Закон за уреждане собствеността и залога на земеделски и превозни машини от значителна стойност, г. II, 376-387.

Ганев, Венелин. Закон за държавн контрол върху частните застрахователни предприятия, г. II, 540-571.

Ганев, Венелин. Закон за защита на влоговете, г. II, 571-585.

Ганев, Венелин. Закон за облекчение на длъжниците и закон за закрила на земеделеца стопанин, г. III, 517-545.

Генадиев, Михаил. Хагската спогодба, г. I, 502-504.

Генадиев, Михаил. Закон за гражданското съдопроизводство, г. I, 504-506.

Гъбенски, Георги. Един „предварителен проект за несъстоятелността“, г. II, 266-284.

Диков, Любен. Законопроект за уреждане собствеността и залога на движимости – машини за земеделие и транспорт от значителна стойност, г. I, 119-126.

Диков, Любен. Отговор на една бележка, г. I, 225-229.

Диков, Любен. Проект на Министерството на Т. Пр. и Труда за закон върху картелите и монополните цени, г. III, 47-62.

Диков, Любен. Законопроект за предпазния конкордат, г. III, 172-198.

Диков, Любен. Закон за предпазен конкордат, г. III, 369-393.

Диков, Любен. Проект за Закона за юридическите лица, г. IV, 146-160.

Диков, Любен. Закон за допълнение на чл. 323 от Закона за задълженията и договорите, г. IV, 493-498.

Димитров, Д. Г. Правни форми на държавните спестовни институти, г. II, 304-312.

Жабински, Никола. Критични бележки върху законопроекта за печата, г. IV, 381-404.

Златарски, Никола. Законопроект за етажната собственост, г. IV, 245-251.

Златарски, Никола. Правилникът за обнародване на решенията и определения на ВКС и ВАС, г. VI, 574-577.

Kaушански, Д. М. Главни елементи на турското брачно право, г. III, 545-525.

Максимов, Христо. Закон против лихвоимството, г. VI, 459-461.

Мал. Ал. Проблемът за пласмента на капитали, г. II, 284-287.

Минев, Димо. Предбрачен договор преди 70 години, г. VI, 162-164.

Минков, Добри. Политическото престъпление в окончателния проект (1929 г.) на Италианския наказателен закон, г. I, 627-634.

Митаков, Васил. Законопроект за облекчение на длъжниците, г. III, 361-369.

Правосъдните реформи [Становище на Пловдивската адвокатска колегия], г. VI, 254-267.

Сараилиев, Георги. Първата конференция за кодификация на международното право, г. II 148-160.

Сараилиев, Георги. Проектът на обществото на народите за еднообразно менителнично право, г. II, 293-304.

Халваджиев, Ст. Хр. Общ закон за общините, г. VI, стр.157-161

В чужбина

Генов, Георги. Международното частно право в новия проект за румънски граждански закон, г. V, 138-158.

Бусе, Мартин. Новото германско трудово право, г. V, 414-425.

Жабински, Никола. Критически бележки върху Италианския наказателен закон от 19.10.1930 г. Относно чл. 25 и чл. 53, г. IV, 49-63.

Миркин-Гецевич, Б. Ревизия на френската конституция, г. V, 563-577.

Владикин, Любомир. Австрийската конституция от 01.05.1934 г., г. VI, 48-60.

Кутиков, Владимир. Един проект за изменение и допълнение на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, г. VI, 164-168.

III. Преглед на съдебна практика

Гражданско право

Белев, Александър. Клеветата, както и набедяването на единия съпруг от страна на другия, съставлява морален гнет в смисъла на чл. 187, п. 3, б. „б“ ЕУ. Свидетелстване от страна на един съпруг против другия, както и конституирането му като частен обвинител или граждански ищец по един наказателния процес, които се води срещу другия съпруг, съставлява също така морален гнет в смисъла на казания член от Е.У. Брачните провинения на всеки съпруг се ценят самостоятелно: компенсация на вините при решаване на въпроса дали да се разтрогне брака не се допуска. Вината и на другия съпруг се взема предвид при определяне последиците от разтрогването на брака. Действията на единия съпруг, по които духовния съд се е произнесъл вече с влязло в сила решение, могат да бъдат ценени наново в един нов бракоразводен процес във връзка с нови обстоятелства и действия. Решение на Св. Синод на Българската църква № 346 от 26.12.1931 г., г. III, 569-574.

Белев, Александър. Предбрачното поведение на единия съпруг може при известни условия да бъде основание за разтрогване на брака. Необходимо е предбрачното поведение на съпруга да представлява нарушение на задълженията, възникващи между бъдещите съпрузи от обещанието за брака; нарушението на тези задължения да има за резултат причиняване (физически или) морален гнет на другия съпруг, да накърнява (физическия или) моралния интегритет на последния; този резултат настъпва след сключването на брака и да направи непоносими брачните връзки за потърпевшия съпруг – чл. 187, п. 3, б. „б“ от Еп. Устав. Решение на Св. Синод № 154 от 15.07.1932 г., г. IV, 72-79.

Белев, Александър. Отчаяното пиянство само по себе си без да бъде съпроводено от разсипничество е допустимо основание за разтрогване на брака по чл. 187, п. 3, б. „а“ от Екзархийския устав. Решение на Св. Синод, № 191 от 12.XI.1931 г., г. IV, 414-418.

Белев, Александър. Бракове, сключени между православен и инославен пред инославна църка (по инославен обряд от инославен свещеник) и действителни от гледище на тая църква, са търпими от Българската православна църква. Търпимите бракове имат всичките действия на православния брак-тайнство с изключение на вътрешното, благодатно действие на тоя брак. Последното действие на православния брак да могат да добият само след съответното привенчаване в православна църква. Търпимият от православната църква брак е в правно отношение валиден брак, който може да бъде унищожен или разторгнат от православната църква само при условията и реда за унищожение на православния брак. Търпимият брак не може да се унищожи поради липса на православна форма – чл. 186 и чл. 201 от Екзархийския устав. Решение на Св. Синод № 276 от 24.12.1932 г., г. IV, 499-506.

Белев, Александър. Гражданският брак на православни лица е поначало препятствие за встъпване в православен брак. Това препятствие е обикновено от рода на само препятстващите брака. Гражданският брак може да бъде унищожаващо брака препятствие, ако е бил търпим от православната ни църква. Търпим е например гражданския брак на православни чужди поданици, макар те да са приели по-късно българско поданство. Гражданският брак е унищожаем поради липса на православна форма. Унищожението му може да стане с решение на православните ни духовни съдилища, при условие, че не е унищожен или разтрогнат по граждански ред и че поне единият от съпрузите е православен и български поданик. Не може обаче да се унищожи гражданският брак поради липса на православна форма, ако спада към браковете, които се търпят от православната църква – чл. 186 и чл. 202 п. 3 от Екзархийския устав. Решение на Св.Синод № 261 от 21.12.1932 г., г. IV, 506-511.

Белев, Александър. За да се приложи бележка „б“ към чл. 187, п. 2 от Екз. Устав, необходимо е да се установи: 1) че съпругът и съучастникът му са виновно извършили прелюбодеянието. 2) че прелюбодеянието е било свързано с обещание за брак, с посягане върху живота на другия съпруг или с извършването на друго престъпление, и 3) че прелюбодеянието е станало причина за разстройване семейния живот на съпрузите. Решение на Св. Синод № 113 от 21.06.1933 г. чл. 187, п. 2, бележка „б“ от Екз. Устав, г. V, 164-171.

Белев, Александър. Чл. 202, п. 4 от Екз. Устав има предвид болести, при съществуването на които встъпването в брак се явява обществено нежелателно и недопустимо. Унищожението на брака въз основа на чл. 202, п. 4 може да се иска от всеки един от съпрузите, а също и служебно от духовната власт. Унищожението на брака въз основа на чл. 202, п. 4 от Екз. Устав. може да се иска и тогава, когато душевноболният се е намирал в светъл момент при встъпването в брака; унищожението му, обаче, не може да се иска въз основа на тоя текст, ако съпругът при встъпването си в брака е бил здрав или в състояние на трайна ремисия. Душевната болест може да бъде основание за унищожение на брака и по чл. 202, п. 1 от Екз. Устав, когато е била напр. измамливо укрита; тя може да бъде основание за унищожение на брака и поради свързаната с нея неспособност за изявяване съгласие, макар тая неспособност и липсата на съгласие въобще да не са предвидени изрично като основание за унищожение на брака в чл. 202 от Екз. Уста. Забраната за брака, която духовният съд налага на лицето, чийто брак се разтрогва поради душевната му болест, създава само препятстващо брака препятствие и има значение на служебна опозиция на брака, в който лицето би пожелало да встъпи преди да установи, че е оздравяло. Епархийската власт не може да освобождава от спазване на условията на встъпване в брак, посочени в чл.186, п.5 от Екз. Устав, г. V, 466-473.

Белев, Александър.  Може ли духовният съд да определи съпружеския дом като временно жилище на съпругата до свършване на бракоразводното дело. Чл. 196 от Екз. Устав. Определение на Св. Синод. № 98 от 07.07.1934 г., г. V, 588-595.

Белев, Александър. Може ли да се иска разтрогване на брака поради полова неспособност, настъпила през брака, г. VI, 173-180.

Белев, Александър. Може ли духовният съд, след като бракоразводното решение е влязло в законна сила, да се занимава със съдбата на родените от брака деца. Определение № 133 от 24.10.1934 г. на Св. Синод. Чл. 191 от Екзархийския устав и чл. 1 ЗГС, г. VI, 272-281.

Белев, Александър. Осъществява ли се съставът на чл. 187, п. 10 от Екз. Устав с тригодишното отсъствие на жената и отказа й да се прибере, когато отсъствието й не е безпричинно? Отказът на жената да се прибере осъществява ли елемент от състава на същия текст, когато поканата от страна на мъжа не е била искрена, г. VI, 578-591.

Берон, Васил. Нямаме измама или положително договорно нарушение, когато заемателят изисква предаването на една обещана в заем сума, която няма намерение да заплати в наличност, но да компенсира с едно свое по-старо оспорвано от противната страна вземане за привизионна. Решение на Германския имперски съд, IV Гражд. сенат от 10.6.1929 г. по д. № 752/1928 г., г. I, 377-383.

Берон, Васил. Липсата на съгласие за осиновяването от страна на родителите на осиновителя или на осиновяемия прави осиновителния акт не нищожен, а унищожаем; Унищожаването му може да се иска само от този, съгласието на когото не е взето или от неговите наследници. Решение на ВКС, IV г.о., № 636 от 22.9.1931 г., г. III, 265-267.

Берон, Васил. Добросъвестният залогоприемател може да се ползва от наредбите на чл. 323-324 ЗИСС. Той не е длъжен да повърне дадената му в залог вещ, преди да бъде заплатено или му бъде направено действително предлагане за заплащане главницата, лихвите и разноските на дълга, за обезпечение на когото е била дадена заложената вещ. Решение на ВКС I г.о. № 463 от 18.6.1931 г., г. III, 268-271.

Берон, Васил. Чл. 34 от Нак. Закон, като говори за запрещение, разбира пълно такова, което се свежда към настойничеството; следователно осъденият на строг тъмничен затвор и поставен под запрещение се представлява пред съдилищата от своя настойник. Попечителството като форма на представителство се допуска само в изрично посочените от закона случаи. Решение на ВКС III г.о. № 469 от 9.11.1931 г., г. III, 271-274.

Берон, Васил. Считат се за погасени всичките вещни тежести, които съществуват върху дворището, което по регулация се придава към съседен имот. Решение на ВКС I г.о. № 459 от 8.6.1931 г., г. III, 275-277.

Берон, Васил. Законна ипотека, тежаща върху имота на бездомника, макар и невписана,  действа до изтичане сроковете по чл. 10-11 от Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници. Решение на ВКС III г.о. № 582 от 21.12.1931 г., г. III, 398-404.

Берон, Васил. И при действието на стария чл. 145 ЗЛ следва да се счита, че припознаването на едно незаконородено дете можеше да става и с обявяването лично от родителя при съставянето акта за раждането на детето. Решение на ВКС I г.о. № 381 от 12.3.1932 г., г. III, 566-568.

Берон, Васил. Търговците се ползват от облагите по Закона за предпазния конкордат, но не и от Закона за облекчение на длъжниците, който се прилага за обикновени длъжници, като занаятчии, дребни търговци и др., но не и за банкерите. Чл. 1 и чл.31 от Закона за облекчение на длъжниците. Решение на Софийски апелативен съд, I г.о., № 584 от 29.10.1931 г., г. IV, 257-259.

Берон, Васил. Наемодавецът не може да търси други вреди от забавяне изплащането на наема освен законно допустимите лихви. Уговарянето на такъв случай плащане на двоен наем не е допустимо. Разпоредбата на чл. 136 ЗЗД е от публичен ред. Чл. 136 ЗЗД. Решение на ВКС, II г.о., № 1040, г. IV, 409-413.

Берон, Васил. Може ли да се търси и присъжда повредената вещ и в натура. Ако в течение на процеса се увеличи стойността на повредената вещ, това не може да бъде в ущърб на собственика и да ползва причинителя на вредата. Решение № 233 от 14.03.1933 г. на ВКС, II г.о., г. V, 160-164.

Венедиков, Петко. Кое е действащото наследствено право у нас преди да влезе в сила Законът за наследството от 1889 г. Решение № 69 от 5.02.1934 г. на ВКС, I г.о., г. VI, 104-107.

Ганев, Васил. Всички ипотекарни вземания, а не само ипотекарните вземания на Българската ипотекарна банка, имат приоритет пред фискалните привилегии на държавната. Пред ипотекарното вземане стоят вземанията на държавата само от данъци върху ипотекарния имот – чл. 37 от Закона за организиране на ипотечния кредит. Решение на ВКС, III, г.о.,  № 293 от 28.6.1931 г., г. III, 63-69.

Ганев, Венелин. Чл. 83 от Конституцията, чл. 13 ЗОЖП, чл. 20 и 27 ЗИСС, чл. 10 и 14 ЗГС и чл. 311 ЗИСС – Политическите партии са юридически лица. Те имат процесуална способност да завеждат искове, също и вещни искове, както и да отговарят по такива. Решение на ВКС, IV г.о., № 989 от 18.12.1931 г., г. III, 283-287.

Ганев, Венелин. Чл. 63 ЗН, Публичното завещание се счита диктувано от завещателя, щом изявленията на последния са написани от нотариуса в първо лице. Решение на ВКС, I г.о., № 80 oт 22.1.1932 г., г. III, 553-555.

Ганев, Венелин. Чл. 67 ЗН. Заявлението на завещателя, че съдържанието на предадената от него хартия е неговото завещание, ак? и да не е нужно да бъде отбелязано от нотариуса върху надписа на същата хартия в някои соленелни изрази, но трябва да бъде направено поне с равнозначещи изрази от които да се разбере, че квалификацията на предадената от нотариуса хартия изхожда от завещателя, а не тя да бъде мълчаливо разбирана и констатирана от самия нотариус. Решение на ВКС, I г.о., № 909 от 21.12.1931 г., г. III, 555-558.

Ганев, Венелин. Платени незаконни лихви се връщат. Плащането на такива лихи няма характера на спогодба. Законът против лихвоимството се прилага и за търговските сделки. Максимата in pari causa turpitudinis cessat repetition няма приложение. Решение на ВКС, II г.о., № 965 от 28.06.1931 г., г. IV, 64-65.

Ганев, Венелин. При иск за връщане на незаконни лихви кредиторът трябва да докаже, че не е използвал стесненото положение на длъжника. Давността по чл. 6 ал. 2 няма обратна сила. Решение на ВКС, II г.о., № 440 от 11.12.1931 г., г. IV, 65-68.

Ганев, Венелин. Недейстителността на съглашението, по силата на което капиталите и предметите, внесени в дружеството от някой от съдружниците, са обявени свободни от загубите, не прави недействителен дружествения договор, ако то не е било решаващо основание за сключването на същия. Чл. 466, ал. 2 ЗЗД. Решение на ВКС, II г.о., № 543 от 14.05.1931 г., г. IV, 161-166.

Ганев, Венелин. Когато наследникът брани свои лични права, той е трето неучастващо в сделката лице. В такъв случай решенията, макар и да са влезли в сила относно наследодателя, не се считат за такива спрямо наследника, който е оспорил сделката. Решение № 23 от 29.01.1934 г. на ВКС, II г.о. Чл. 32 ЗЗД и чл. 289 ЗГС, г. VI, 100-104.

Диков, Любен. Вписаният акт, с които се прехвърлят вещни права, се предпочита пред невписания без оглед на обстоятелството дали приобретателят по първия акт е добросъвестен или не. Решение на ВКС, I г.о., № 468 от 25.5.1927 г., г. I, 358-363.

Диков, Любен. Може ли една страна по двустранния договор да прекратява същия едностранно поради неизпълнение на задълженията на съконтрахента й? Решение на Върх. адм. съд., Общо събрание, № 52 от 21.2.1926 г., г. I, 519-526.

Диков, Любен. Приобретателят на ипотекиран имот, неочистил ипотеката или неизоставил имота, заема положение в изпълнителното производство тъждествено с това на длъжника, поради което той е длъжен да плати и адвокатското възнаграждение, което се включва в разноските по изпълнително производство. Решение на ВКС, III г.о., № 357 от 11.12.1931 г., г. III, 394-398.

Диков, Любен. Стойността на подобренията по чл. 80 и 321 ЗИСС се определя по време на извършването на последните, а не по време на предявяването на иска за плащане. Решение на ВКС, I г.о., № 244 от 19.02.1932 г., г. III, 558-560.

Диков, Любен. Продажбата на едно наследство, включваща и недвижими имоти трябва да става под страх от недействителност с нотариален акт – чл. 323 във връзка с чл. 219 ЗЗД и с чл. 1 ЗПИ. Решение на ВКС, I г.о., № 186 от 11.03.1931 г., г., IV, 68-71.

Диков, Любен. Не е недействително, нито е абсолютно нищожно осиновяването извършено от председателя на Окръжния съд по местожителство на осиновителя вместо от съда по местожителство на осиновяемия. Чл. 34, ал. 1 от Закона за припознаването, узаконяването и осиновяването предвижда относителна подсъдност и не е от публичен ред. Решение на ВКС под № 516 oт 10.07.1933 г. на I г.о., г. V, 84-91.

Илков, Александър. Владелецът на имот, против когото е предявен ревандикационен иск, дължи от деня на исковата молба наема на имота, ако и да не е събирал плодове. Решение № 119 от 25.02.1935 г. на ВКС, III г.о., г. VI, 491-492.

Максимов, Христо. Когато позволената лихва се предплаща, не се счита превишен допустимият лихвен процен. Не е така, обаче, когато заетата сума е повърната преди срока. Решение № 1129 от 26.11.1932 г. на ВКС, II г.о. Чл. 1, заб. 1 от Зак. Лихв, г. VI, с. 465.

Максимов, Христо. За да може длъжникът да поиска обратно незаконно заплатените лихви, не е необходимо изрично да се установи, че кредиторът е използвал стесненото положение или неопитността на длъжника. Това условие е необходимо само за осъществяване на престъпния състав по чл. 1. Другояче е законът от 1931 г. Решение № 245 от 27.03.1933 г. г. на ВКС, II г.о., чл. 572 и 573 ЗЗД и чл. 1 и чл.7 от Зак. Лихв, г. VI, 466-467.

Максимов, Христо. Платени незаконни лихви се връщат. Плащането на такива лихви няма характер на спогодба. Законът за лихвоимството се прилага и за търговски сделки. Максимата In pari causa turpitudinis cessat repetition няма приложение, г. VI, 468-469.

Максимов, Христо. По заведени дела от влизане в сила на Закона против лихвоимството се присъжда законна лихва 12%. Решение № 955 от 08.10.1932 г. на ВКС, II г.о. Чл. 5, ал. 1 от Зак. Лихв, г. VI, 470-471.

Максимов, Христо. Попада под чл. 1 от Закона против лихвоимството и този, който дава гаранция за пущане на свобода известно лице, щом последното му плаща лихва по-голяма от 16%. Решение № 161 от 13.02.1934 г. на ВКС, II н.о. Чл. 1 от Зак. Лихв, г. VI, 461-463.

Максимов, Христо. Съдът по същество може да приспадне условните и включени в сумата по записа над позволения от закона размер лихви. Решение № 893 от 12.11.1931 г. на ВКС, II г.о. Чл. 1 и чл. 7 от Зак. Лихв. и чл. 572 и чл. 573 ЗЗД, г. VI, 465-466.

Максимов, Христо. Когато съществува договорно определен процент за лихвите, който надвишава законния, присъжда се договорният процент до законно допустимия размер. Решение № 869 от 30.06.1932 г. на ВКС, II г.о. Чл.чл. 1, 5 и 7 от Зак. Лихв, г. VI, 467-468.

Максимов, Христо. Чл. 4 няма приложение за случаи, когато делото е заварено от новия закон в положение, при което доказателствата са вече недопустими. Решение № 464 от 01.06.1933 г. на ВКС, II г.о. Чл. 4 от Закон за изм. Зак. Лихв, г. VI, с. 468.

Максимов, Христо. При иск за връщане на незаконно взети лихви, кредиторът трябва да докаже, че не е използвал стеснетото положение на длъжника. Давността по чл. 6, ал. 2 няма обратна сила. Решение № 967 от 11.12.1931 г. на ВКС, II г.о. Чл. 4 и чл. 6, ал. 2 от Зак. Лихв, г. VI, с. 470.

Максимов, Христо. Значението на спогодбата относно незаконни лихви. Кредиторът може да задържи събрани незакони лихви от 01.01.1920 г. до 27.05.1927 г., ако докаже, че не е използвал стесненото положение или неопитността на длъжника. Решение № 652 от 19.05.1932 г. на ВКС, II г.о. Чл. 6 от Зак. Лихв., г. VI, 471-472.

Максимов, Христо. Други решения по Закона против лихвоимството [Решение № 1048 от 29.10.1932 г. на ВКС, II г.о., Решение № 197 от 21.03.1935 г. на ВКС, II г.о., Чл. 6 от Зак. Лихв., Решение № 375 от 03.05.1934 г. на ВКС, II г.о., чл. 3 и чл. 4 от Зак. Лихв., Решение № 51 от 1.02.1935г. на ВКС, III г.о., чл. 6 от Зак. Лихв., Решение № 914 от 25.11.1931 г. на ВКС, II г.о., чл. 1 и чл. 7 от Зак. Лихв.], г. VI, 472-474.

Търговско право

Берон, Васил. Издаването на изп. лист по чл. 14 от Закона за зап. производство съставлява присъдено нещо за вземането по записа на заповед, ако не се представи в законния срок възражение и обезпечение. За да има присъдено нещо, не е необходимо и двата иска да са водени по един и същи съдопроизводствен ред. Решение на ВКС, II г.о., № 774 от 15.10.1931 г., г. III, 564-566.

Венедиков, Петко. Може ли да се наруши правото върху марка чрез фирмен надпис. Решение № 1137 на ВКС II г.о. от 7.11.1933 г., г. V, 300-304.

Венедиков, Петко. Регистрирана марка не може да се обърне в наименование на стока. Решение на ВАС № 580 от 15.11.1933 г., г. VI, 475-477.

Ганев, Венелин. Несъстоятелният след обявяване на несъстоятелността е неправоспособен. Той може само да интервенира и то само в процеси, заведени от или против синдика. Разрешение, потребно в подобни случаи по силата на чл. 667, ал. предпоследна ТЗ, се дава само от съда, сезиран в процеса, воден от синдика или против него. Разрешение, дадено от конкурсния съд на несъстоятелния да заведе лично искове за вземания от търговски сделки, е незаконно и не може да има никаква задължителна сила. Определение № 143 от 30.10.1928 г. на ВКС, II г.о., г. I, 228-233.

Ганев, Венелин. Когато нямо съгласие да се погаси първото задължение, няма datio in solutum. Цесия pro solutо и цесия pro solventо. При едновременното съществуване на двете задължения на двамата длъжници, само погасявяването на едното погасява другото. Кредиторът може да поиска изпълнението на което и да е от тези задължения. Решение на ВКС, II г.о., № 623 от 19.9.1929 г., г. I, 635-640.

Ганев, Венелин. Мястото на продаване стоката е онова, в което тя се намира при натоварването й. Под „публична продажба“ не се разбира такава по гражданско съдопроизводство с участието на съдия-изпълнител, а продажбата, достатъчно разгласена, съгласно Закона за публичните продажби. Решение на ВКС, II г.о., № 622 от 18.9.1929 г., г. I, 640-644.

Ганев, Венелин. Безразлично е дали ищецът-пълномощник по делото за събиране сумата е посочил истинското си качество в исковата молба, или не. Щом е редовен дижаратарят, той може да събере от свое име сумата. Различието е във възраженията, които длъжникът може да прави – различие между заведения иск по обикновено пълномощие и такъв по джиро за събиране. Решение на ВКС, II г.о., № 846 от 23.11.1929 г., г. I, 779-781.

Ганев, Венелин. Допустимо ли е да се доказва със свидетели спрямо джиранта, че по записа на заповед, издаден за менителнично оформяне на едно обикновено договорно задължение, сключено между длъжника на записа и ремитента, не се дължи нищо, понеже обикновеното договорно задължение е отпаднало поради неизпълнение на договора от страна на ремитента? Допустимо ли е това доказателство поне тогава когато длъжникът по записа е сключил първоначалния договор като скрит пълномощник? Допустимо ли е да се доказва със свидетели, че джирото между ремитента и джиранта не е обикновено, а джиро за събиране? Решение на ВКС № 738 от 22.X.1929 г., г. II, 77-81.

Ганев, Венелин. Чл. 674 и 676, п. 1 ТЗ и чл. 25-26 ЗА. По сключване договор от адвокат с несъстоятелен след спиране на платките има приложение чл. 676, п. 1 ТЗ. Не само по търговски, но и по граждански сделки има приложение същият член. Адвокатът обаче може да иска да му се определи възнаграждение за положения труд по ЗА и по реда в същия закон. Решение на ВКС, II г.о., № 925 от 21.11.1931 г., г. III, 277-283.

Ганев, Венелин. Представеното от длъжника по запис на заповед възражение и обезпечение не може да ползва поръчителя за същия запис и не спира спрямо последния изпълнението на изпълнителния лист. Чл.15 от З. Зап. Съдопр. Решение на ВКС II г.о № 1026 от 25.10.1932 г., г. IV, 405-409.

Ганев, Венелин. Чл. 657 и чл. 768 ТЗ и чл. 592 (нов) ЗГС. В тригодишния срок трябва да е станало обявяването на несъстоятелността, а не амо поискването. Когато окръжния съд не присъди на държавата съдебно мито по искане за обявяване на несъстоятелността, апелативният съд може да присъди такова и за двете инстанции. Решение № 111 от 11.02.1933 г., ВКС, II г.о., г. V, 81-84.

Ганев, Венелин. Чл. 759 и чл. 760 ТЗ, чл. 9 ЗГС. В различие от системата на френския Code de commerce и в доразвитие на системата, усвоена от италианския Codice de commercio нашият Търговски закон осветява системата на пълното поглъщане от несъстоятелността на всички кредитори, включително ипотекарни и привилегировани кредитори преди несъстоятелността, само чрез заместването им от синдика (чл. 760 ТЗ) Допустимостта на изправителното тълкуване във връзка с останалите тълкувателни методи (чл. 9 ЗГС) Решение № 277 от 02.05.1933 г. на Русенския апелативен съд, О.С., г. V, 426-449.

Ганев, Венелин. Чл. чл. 527, 529, 634 и 635, п. 5  ТЗ. Неграмотният може да упълномощава с нотариално пълномощно друго грамотно лице да го задължи менителнично. Решение № 95 от 6.II.1934 г. ВКС II г.о. също Решение № 5 от 10.I.1929 г. II г.о., г. V, 580-584.

Ганев, Венелин. Решителната клетва може да се предлага само на онези двама членове от управителния съвет, който действително са натоварени да водят по надлежния ред работите на дружеството и да го представляват пред съдилищата или които са предявили самия иск. Чл. чл. 192, 193, 197, 189 и 200 ТЗ и чл. 270 ЗГС, г. VI, 268-272.

Диков, Любен. Изпълнителният лист, който е издаден против събирателното дружество, може да се изпълнява и против членовете на същото. Решение на ВКС, II г.о., № 82 от 8.2.1929 г., г. I, 363-364.

Диков, Любен. Внасянето на недвижим имот в собственост в едно дружество става след 1910 г. само с нотариален акт. Всички договори, извършени не съгласно предписанията на чл. 219 ЗЗД, представляват от себе си само едно обещание за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти и създават само облигационни, но не и вещни права. Решение на ВКС, II г.о., № 361 от 14.11.1931 г., г. III, 287-292.

Диков, Любен. Взискателите на събирателното дружество не могат да обърнат направо своите взискания срещу членовете на дружеството или спрямо някои от тях, щом като са пропуснали да заявят иск и против тях. Решение на ВКС, III г.о., № 426 от 11.6.1929 г., г. I, 364-367.

Диков, Любен. Какви условия изисква законът, за да се впише един картел в специалния регистър? Договорът за образуване на картел няма частноправен характер. В него трябва да бъде отразена в общи черти стопанската дейност на картела и до известна степен стопанската дейност на съставляващите го предприятия. Решение на Картелния съд при М-во на Т. П. и Труда № 1, г. III, 560-563.

Диков, Любен. Вземане по граждански запис на заповед може да се прехвърля само с поставянето на подписа на кредитора на гърба на записа. Решение на ВКС, II г.о., № 27 от 14.01.1932 г., г. III, 563-564.

Кацаров, Константин. Употреблението на една търговска индустриална марка преди редовното й регистриране съобразно Закона за тъгр. инд. марки не поражда никакви права. В особеност то не може да служи като основание на иска по чл. 28 ЗТИМ за оспорване на регистрирането на същата от другиго. Решение на ВКС, II г.о., № 269 от 12.04.1930 г., г. II, 170-173.

Силяновски, Димитър. Без начало на писменото доказателството не може да се доказва със свидетели симулативността на джиро по записа на заповед. Решение на ВКС, II г.о., № 738 от 22.10.1929 г., г. I, 644-648.

Силяновски, Димитър. Обжалването за което е реч в чл. 181 ТЗ има характера на обжалване решението на общото събрание с обикновена жалба, а не предявяване установителен иск. Не е необходимо жалбата да съдържа конкретни обосновавания на нарушенията на закона и устава. Решение на ВКС, II г.о., № 362 от 25.04.1929 г., г. I, 648-652.

Гражданско съдопроизводство

Берон, Васил. Дължат се вреди и загуби от неоснователно представяне на обезпечение по чл. 15 ЗакЗапСъдопр, без оглед на това дали ищецът е действувал недобросъвестно при завеждане на отхвърления иск. Решение № 773 от 04.11.1933 г. на ВКС, II г.о. Чл. 56 ЗЗД и чл. 15 ЗакЗапСъдопр и чл. 378 ЗГС, г. VI, 169-173.

Ганев, Венелин. Трети неучастващи в делото лица са онези, които претендират свое особено и самостоятелно по делото право, което е съществувало в момента на предявяване иска, по който е издадено обтъженото от тези лица влязло в сила решение. Последното трябва да нарушава права на третите лица, а не само да им засяга интересите. Решение на ВКС, II г.о., № 991 от 14.12.1931 г., г. III, 405-408.

Диков, Любен. Съдът не може да слуша свидетелски показания за разяснение истинското намерение на страните при сключване на писмен договор. Решение на ВКС I г.о., № 967 от 2.11.1932 г., г. IV, 252-257.

Карамихайлов, Васил. Компетентността на мюфтийските съдилища в България. Решение на ВКС, Общо събрание, № 8 от 20.12.1928 г., г. II, 507-519.

Клечков, Георги. Знанието на определени факти може да се установява с решителна клетва. Решение на ВКС, II г.о., № 326 от 3.5.1930 г., г. II., 321-326.

Силяновски, Димитър. Обясненията от страните, макар и непрочетени и непотвърдени, трябва да бъдат вземани под внимание от съда. Решение на ВКС, II г.о., № 122/1929 г., г. I, 127-129.

Силяновски, Димитър. Чл. 192, ал. 2 (нов 84) ЗГС и чл. 19 от Закона за пенсиите. Установителен иск. Решение на ВКС, II г.о., № 472 от 8.10.1930 г., г. II, 168-170.

Силяновски, Димитър. Когато спорът между страните е разрешен въз основа на предложена от ответника решителна клетва, счита се, че последният се е съгласил с евентуалното изменение основанието на иска. Който предлага клетва не може да се тъжи за недостатъците й. Решение на ВКС, II г.о., № 619 от 14.11.1929 г., г. II, 399-400.

Силяновски, Димитър. Основанието на иска се дири само във фактическия състав на исковата молба във връзка с устно дадените пред съда обяснения на страните. Решение на ВКС, IV г.о., № 554 от 29.6.1931 г., г. III, 199-201.

Силяновски, Димитър. Основанието на иска счита ли се изменено, ако по заявения въз основа на записа на заповед иск се изтъква и установява друга причина, различна от оная посочена в записа? Решение на ВКС, II г.о., № 79 от 1920 г., г. III, 292-294.

Силяновски, Димитър. Когато главното задължение е нищожно или унищожено по надлежния ред, даденото обикновено или солидарно поръчителство се обезсилва. Действието на решението се разпростира и върху поръчителят, макар да не са подали апелативна жалба. Чл. 637 ЗЗД и чл. 141 ЗГС. Решение на ВКС, II г.о., № 838 от 25.06.1932 г., г. IV, 169-172.

Силяновски, Димитър. Новите доказателства трябва да се посочват в апелативната жалба, а не в съдебно заседание. Решение на ВКС, II г.о., № 1018, г. IV, 422-425.

Силяновски, Димитър. При установителните искове не е запретено да се противопоставя възражение за унищожението на договора. Чл. 207 ЗЗД. Решение 109 от 14.02.1933 г. на ВКС, I г.о., г. V, 159-160.

Силяновски, Димитър. Лъжливостта на показанията на свидетелите, за да има за последствие отмяната на решението, трябва да бъде установена по съответния съдебен ред. Решение №564 от 25.09.1933 г. на ВКС I г.о., г. V, 304-305.

Силяновски, Димитър. Прекратяването на делото с определение се допуска само в изрично изброените случаи на чл. 363 и последващите. Когато искът е предявен против несъществуващо или починало преди предявяването на иска лице съдът трябва да се произнесе по съществото на спора с решение. Решение 363/933 на ВКС II г.о., г. V, 454-456.

Силяновски, Димитър. Решителна клетва не може да се предлага на несъстоятелен търговец. Решение на ВКС № 371 от 29.04.1933 г., II г.о, г. V, 578-580.

Административно право

Бончев, Бончо. Отзивно административно обжалване. Начало на срока за обжалване при мълчаливи административни актове. Решение на ВАС от 08.03.1935 г., г. VI, 478-487.

Ганев, Венелин. Решения на комисията, назначена по чл. 185 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията, за да се произнесе за поскъпването на цената на материалите и пр. не са задължителни за учреждението, за сметката на което предприятието се извършва, и то може да назначава и втора комисия за същата цел. – чл. 185 от Закона за бюджета отчетността и предприятията. Решение на ВКС, III г.о., № 322 от 26.05.1932 г., г. IV, 166-169.

Ганев, Венелин. Кои общини се освобождават от участие в строежа на ж.п. линии (чл. 3) Решение на Върховния административен съд, общо събрание, № 959 от 30.10.1931 г., г. III, 294-296.

Генадиев, Михаил. Рамките на действие на чл. 20 от Закона за насърчение на местната индустрия по отношение на доставките за държавата, за окръга или община. Привилегии на местните производители. Решение на Върх. см. палата, общо събрание, № 618/1929 г., г. I, 367-370.

Генадиев, Михаил. За командировки на общински служители по силата на специални закони не е необходимо решение на общинския съвет. Тяхното възнаграждение по този повод се плаща от общинската каса. Решение на Върх. см. палата, общо събрание, № 656/1929 г., г. I, 370-371.

Генадиев, Михаил. Общинският съвет не е властен да опрости общински налог, задължителен по закона. Решение на Върх. см. палата, общо събрание, № 694/1929 г., г. I, с. 371.

Генадиев, Михаил. Общинският съвет не е властен да опрости глоба, събрана по силата на закона, в полза на общината, когато глобата е наказание, постановено от компетентната наказателна власт. Решение на Върховната смeтна палата, общо събрание, № 657/1929 г., г. I, с. 372.

Русев, Стоян. Като провъзгласява зъботехниците за отделна категория занаятчии и като им предоставя дейности, която при предишната употреба на ръчен труд, преработва необходимите материали в протези, коронки и др. Правилникът  за прилагане на закона за занаятите е съобразен с чл. 1 от Закона за занаятите, без да влиза в противоречие с чл. 203 от Закона за народното здраве, определящ зъболекарската дейност с оглед на целите на същия закон. Решение № 407 от 04.06.1934 г. на ВАС, общо събрание, по дело за отмяна № 33/1934 г., г. VI, 107-110.

Русев, Стоян. Противозаконни административни правилници. Правилникът за приложение на Закона за селските общини, г. VI, 185-188.

Русев, Стоян. Със задължаване членовете си да предават дивечовите кожи на ловните д-ва, ловната организация „Сокол“ е превишила правата, които има по закона и се е отклонила от предназначението си (чл. 55 от Закона за лова). При това положение съгласно чл. 59 от същия закон министърът правилно е упражнил контролната си власт, като е отменил нареждането за задължителното предаване на дивечовите кожи в ловните дружества. Решение № 41 от 25.01.1935 г. на ВАС, о.с., г. VI, 281-283.

Русев, Стоян. Дали подаването на касационната жалба срещу решението на една административна юрисдикция е станало по вина на длъжностно лице, този въпрос се разрешава окончателно от инстанцията по същество. (чл. 508 и чл. 581 ЗГС). Касационно дело № 1190/1934 г., Решение № 255 от 19.02.1935 г., ВАС, I о., г. VI, 488-490.

Филчев, Филип. Съществуването на интерес е достатъчно основание, за да може даденото лице да встъпи съгласно чл. 224, ал. 2 от Закона за устр. съд. като трето заинтересовано лице в дело за отмяна. Чл. 224, ал. 2 ЗУС. Протоколно определение от 29.02.1933 г. на ВАС по дело за отмяна № 603/1932 г., IV, 418-421.

Филчев, Филип. Решенията на специалния съд при Върховната сметна палата са актове на административната юрисдикция и не подлежат на обжалване дори тогава, когато са издадени от трима съветници при Върховната сметна палата, без участието на съдия от ВКС – чл. 75 от Закона за върховната сметната палата и за окръжните сметни палати. Определение № 140 на ВАС по дело за отмяна № 199/1932 г., г. IV, 511-516.

Филчев, Филип. Общинският съвет не може да упълномощи лице, което от името на общината да заведе дело във Върховния административен съд и да го води лично или чрез повереник. Определение от 10.05.1932 г., № 44, по дело за отмяна № 490/31, г. V, 91-94.

Филчев, Филип. Незаконна е заповедта на министъра на вътрешните работи и народното здраве, с която се задържа градски общински лекар на длъжността, която заема, за уволнението на който е нададена заповед от градския общински кмет, когато уволнението на лекаря влиза в компетентността на министъра, а не на кмета. Решение № 576 по дело за отмяна № 874/1932 г. на ВАС, О.С., чл. 233, ал. 2 от Закона за нар. здраве, г. V, 456-466.

Наказателно право и наказателно съдопроизводство

Жабински, Никола. Наказателноправна практика на Върховния касационен съд по въпроса: Допустима ли е чужда отбрана на недвижим имот, чиято собственост е спорна? Решение на ВКС, I н.о., № 22/1929 г., г. I, 373-377.

Жабински, Никола. Практика на Върховния касационен съд по въпрoса за гражданскоправните последици от превишението на пределите на нужната отбрана. Решение на ВКС, I н.о., № 806/1907 г. и № 122/1926 г., г. I, 652-659.

Жабински, Никола. Практика на Върховния касационен съд по въпрoса дали революционните организации могат да издават задължителни противоправни заповеди (чл. 44 НК), респ. да въздигат изпълнителите на издадени от тях заповеди в степен на субекти на правомерни крайнонужни поведения (чл. 46 НК). Решение на ВКС, I у.о., № 37 от 16.01.1928 г., г. II, 313-321.

Жабински, Никола. Дали при липса на подаден от апелативния прокурор протест срещу апелативната присъда главният прокурор при ВКС има основание да иска от ВКС отмяна на апелативната присъда и то само относно признаването на важни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства (чл. 577 от Закона за углавното съдопроизводство)? Решение на ВКС, I н.о., № 490 от 5.04.1932 г., г. III, 575-582.

Жабински, Никола. Не е необходимо укривателят да знае кой е извършил престъплението, за укриването на което се иска наказание. Решение на ВКС, III н.о., № 850 от 07.11.1932 г., г. IV, 172-175.

Жабински, Никола. Не трябва да се смята като вината смегчаващо, а следователно и като наказанието надделяващо, онова обстоятелство, дето едно частно лице, след като е извършило обсебване, повръща обсебената сума и то преди възбуждането на углавното преследване. Присъда на Татарпазарджийския окръжен съд, н.о., № 388 от 30.11.1931 г., г. IV, 259-267.

Жабински, Никола. Решение № 1060 от 06.11.1933 г. на Върховния касационен съд, III углавно отделение, отменяващо присъдата на Шуменския окръжен съд № 1024 от 11.11.1933 г. и засягащо въпроса как думата „своето“ (разбира се „здраве, свобода, целомъдрие или други лични или имотни блага“) в ал. II на чл. 46 от Наказателния закон следва да бъде тълкувана от съдилищата?, г. V, 306-313.

Жабински, Никола. Решение № 1064 от 14.10.1933 г. на Върховния касационен съд. III углавно отделение, потвърждаващо присъдата на Шуменския окръжен съд № 405 от 20.05.1931 г. и засягащо въпроса как изразът „явна съблазън“ (възбудена по срамотен начин) в чл. 229 от Наказателния закон следва да бъде тълкуван от съдилищата?, г. V, 449-454.

Жабински, Никола. Определение № 563 от 10.05.1934 г. на III наказателно отделение от Софийския окръжен съд, засягащо въпроса дали чл. 69 от Наказателния закон е приложим и когато за едно лице, което е осъдено с влязла в сила законна сила присъда на доживотен строг тъмничен затвор, впоследствие, т.е. след същото лице е изтърпяло 7 години строг тъмничен затвор и след като бива помилвано за остатъка от това наказание, се окаже, че е било осъдено и за друго престъпно деяние, извършено преди частичното изпълнение на поменатата присъда и то на една година строг тъмничен затвор, г. V, 585-588.

Жабински, Никола. Как следва да бъдат тълкувани поместените в точка 1 на чл. 220 от Наказателния закон думи „(лице) лишено от възможност за самоотбрана“, а именно: дали само насилието или пък и хитростта е годно средство за лишение от възможност за самоотбрана. Решение № 1133 от 26.10.1934 г. на III н.о. на ВКС, г. VI, 180-185.

Жабински, Никола. Отменя ли се присъдата на Шуменския окръжен съд № 466 от 18.05.1933 г. само досежно присъденото обезщетение. Делото за ново разглеждане да се изпрати на Шуменския областен съд. Решение № 245/1935 г. на ВКС, III н.о., г. VI, 591-598.

Максимов, Христо. Наказуемо е не само вземането, но и уговарянето (прибавяне към главницата) на лихва, надвишаваща сконтовия процент на БНБ с повече от 6 пункта. Решение №1060 от 22.11.1934 г. на ВКС, II н.о. Чл. 1. От Зак. Лихв., г. VI, 463-465.

Николов, Иван. Наказателните заповеди на околийския началник, които подлежат на обжалване пред мировия съдия, се обжалват по касационен ред пред апелативния съд. Подадените по тия дела частни жалби се разглеждат от апелативния съд. Определение от 12.12.1934 г. по нак.ч.д. № 128/19934 г. на ВКС, III н.о., г. VI, 598-602.

Николов, Иван. Като вземе предвид, че според чл. 517 ЗНС и първостепенните присъди на областните съдилища подлежат на обжалване само по касационен ред пред Върховния касационен съд и макар издадената от Софийския областен съд присъжда № 227 от 29.02.1935 г. да е за престъпление, извършено чрез печатно произведение, съдът, който противоречи на принципа, прокарани в цитирания текст и въобще в последните изменения на същото, че наказателните дела се разглеждат в една инстанция по същество и затова намира, че областния съд неправилно е дал на страните по делото апелативно обжалване, когато следваше да даде само касационно такова. Определение на Соф. Апел. Съд. от 03.04.1935 г., н.о., г. VI, 602-605.

Международно частно право

Ганев, Венелин. Настойничеството на непълнолетни чужди поданициь живущи в България се учредява и урежда по националния им закон (lex patriae). Настойническият съд от страната, чийто поданици са тия непълнолетни, е властен да постанови продажбата на недвижимия им имот, находящ се в България и да определи по кой начин да се извърши тя – по доброволно спазаряване или чрез публичен търг. И при действието на чл. 151 от Закона за настойничеството и чл. 1136 (стар) ЗГС можеше да се продаде по доброволно спазаряване недвижим имот, принадлежащ на непълнолетни чужди поданици и находящ се в България, ако законът на страната, на която принадлежат тия непълнолетни, е допускал такава продажба. Ако едно решение или определение на чуждестранен съд подлежащо на екзекватура, е било изпълнено в България, без да е получило надлежната екзекватура, изпълнението му ще бъде опорочено и недействително само в случай че съдът не би го допуснал, ако се поискваше то своевременно. Не се допуска касационна жалба против второто решение на въззивната инстанция, ако тя се е съобразила с решението на Върховния касационен съд. Решение на ВКС, общо събрание, г. II, 586-613.

IV. Практика в чужбина

Гражданско право

Берон, Васил. Първият купувач на един недвижим имот, който не е вписал свой акт, може да води Павлов иск срещу вписалия акта си недобросъвестен втори приобретател на същия имот, ако недобросъвестността на последния се изразява не само в знанието на първата продажба, но и в знанието на обстоятелството, че в резултат на второто отчуждение продавачът ще стане неплатежоспособен. Решение на Италианския касационен съд, общо събрание от 22.12.1930 г., г. III, 412-418.

Берон, Васил. Изявлението на едно лице, което пише на упълномощения, че иска обратно пълномощното, обаче оставя в ръцете на последния писменото пълномощно, може да се схване и в смисъл, че горното лице не е оттеглило пълномощното още в момента на споменатото съобщение, но това оттегляне ще стане едновременно с материалното възвръщане на писменото пълномощно. Решение на Германския касационен съд от 25.01.1932 г., г. III, 582-584.

Берон, Васил. Запретата да се навеждаме навън от прозореца на пътуващия влак обикновено се схваща като едно предупреждение, което предоставя на пътниците да се пазят от разните опасности, свързани с навеждането на вън от прозореца. Обстоятелството, че един пътник се е навел от прозореца на вагона не изключва винаги и по необходимост всяка отговорност на железниците за претърпените от тоя пътник вреди вследствие навеждането му вреди‘ при подобни случаи ще трябва да се прилага § 254 от Германския граждански законник. Решение на Германския касационен съд, IX Сенат № 14/13, г. IV, 79-80.

Берон, Васил. Трябва да се приеме, че поставените от наемателя на един недвижим имот първоначално само за временно използване движими вещи биват предназначени за трайно използване със самия факт на последвало придобиване от страна на наемателя собствеността върху тоя недвижим имот. Решение на Германския касационен съд, V сенат № 23/31, г. IV, 175-178.

Берон, Васил. Ако меродавната за една област съдебна практика в областния съд бъде изменена и заменена по един задължителен за всички в областния съд начин от противната практика на ВКС, справедливо е тази промяна да се третира от гледна точка на изравнителния иск като настанала след сключването на договора промяна в законодателството. Решение на Германския касационен съд, IV Сенат № 486/31 г., г. IV 267-272.

Венедиков, Петко. Мъжът, който след като е съжителствал незаконно дълго време с една жена, я остави, дължи на тая жена обезщетение за вредите и загубите, които тя е претърпяла от това, даже когато съжителството е започнало без виновни действия от негова страна. Решение на Италианския касационен съд от 5.3.1929 г., г. I, 526-528.

Венедиков, Петко. Този, по чието неоснователно оплакване е възбудено следствие срещу едно лице, е длъжен да обезщети това лице за понесените от него вреди и загуби поради възбуждането на следствието, стига да е действал небрежно с подаването на оплакване, независимо от това, че следствието е било прекратено без обвиняемият да е бил предаден на съда. Решение на Италианския касационен съд от 14.11.1930 г., г. II, 614-616.

Венедиков, Петко. Договор за заем при прекомерно висок лихвен процент е нищожен поради непозволена причина, макар и законът да не определя максимален процент за договорните лихви. Решение на Миланския апелативен съд от 28.11.1930 г., г. III, 408-412.

Венедиков, Петко. При подаряване на парична сума с уговорката, че с тази сума надареният ще купи определен недвижим имот, ако дарението се окаже нищожно, може ли дарителят да търси от надарения не броените пари, а купения с тях имот? Решение на Генуезкия апелативен съд. от 31.01.1931 г. (Rivista di diritto private, II, 274-279), г. V, 171-179.

Диков, Любен. Когато мандатарят купи за себе си било сам, било чрез подставено лице имуществата, които е бил натоварен да продаде, сделката е само относително нищожна. Искът за унищожение в този случай се погасява с общата за всички случаи на унищожаемост, 5-годишна давност. Решение на Италианския касационен съд от 14.11.1929 г., г. I, 134-135.

Диков, Любен. При уговорено в чужда монета задължение длъжникът, който е изпаднал в забава, не дължи обезщетение за колебанията на камбиалния курс; като следствие на забавата тук се дължат само законни лихви. Решение на Италианския касационен съд от 30.06.1927 г., г. I, 234-238.

Josserand, Louis. Отговорност. Неодушевени вещи. Пазач. Презумпция за отговорност. Автомобили. Акцидент. Решение на Френския касационен съд, общо събрание, от 13.2.1930 г., г. I, 659-667.

Лалу, Андри. Делба, извършена от наследодателя приживе, с изоставяне на един наследник. Потвърждение на нищожността чрез доброволно изпълнение. Едно дарение-делба се счита правилно прието от възходящите дарители в името на едно пропуснато дете, за което те се задължават по porte fort. Това задължение да се донесе потвърждението на детето е законно (Code civ. 1120 – чл. 33, ал. 2 ЗЗД). Казаното задължение съставлява едно неделимо поръчителствено задължение, с което са свързани всички наследници, които са приели наследството на възходящите дарители. Следователно някои от децата, включени в дарението-делба и наследници, приели същата, не могат да заявяват иск за нейната нищожност против другите съделители за пропускане на едно дете, било че искът се завежда от тяхно собствено име, или като наследници на детето, което е било пропуснато и починало междувременно (Code Civ. 1078, 1222 – чл. 303 ЗН, чл. 111 ЗЗД). Доброволното изпълнение на едно дарение-делба, нищожно вследствие пропускане на едно дете, съставлява ли потвържение, което да прави недопустимо атакуването му от тия, които са го доброволно изпълнили (Code Civ. 1078, 1340 – чл. 303 ЗН, чл. 216 ЗЗД)? Решение на Френския касационен съд, г. II, 81-87.

Търговско право

Берон, Васил. Съдържащата се в общите застрахователни условия клауза, че задължението на застрахователя отпада, когато застрахованият е предал съзнателно неверни сведения за размера на претърпените от него щети, се прилага и при случаите, при които предаването на неверните сведения е станало пред един чиновник, изпратен от застрахователя със задача да определеи съвместно със застрахования размера на претърпените щети. Решения на Германския имперски съд, VII Сенат, от 7.6.1929 г. по дело № 67/1929 г., г. I, 383-386.

Берон, Васил. Нямаме нелоялна конкуренция, когато един търговец предлага за продан произведенията на един индустриалец за цена, по ниска от изискваната от индустриалеца, и то без да разполага в тоя момент с тия произведения, стига само в последствие търговецът да не достави други продукти вместо обещаните и да извърши една измама спрямо купувачите, която може да се отрази в имуществото на индустриалеца. Решение на Италианския касационен съд от 23.03.1930 г., г. IV, 80-82.

Венедиков, Петко. Названия на вестници и списания могат да се регистрират като индустриална марка. Решение на Beschwerde Abteilung I от 14.02.1931 г., г. III, 75-81.

Венедиков, Петко. Нищожен е договорът между група акционери на едно акционерно дружество, който между другото съдържа клауза, според която договарящите се длъжни да гласуват на общото годишно събрание така, както предварително реши мнозинството от тях. Решение на Италианския касационен съд от 27.07.1932 г., г. IV, 425-430.

Диков, Любен. Акционерното дружеството продължава да бъде субект на правото и когато всичките му акции принадлежат на едно лице, на чието господство е напълно подчинено и което го ползва като оръдие за постигане на свои икономически цели. Решения на Римския апелативен съд от 3.10.1929 г., г. I, 129-134.

Диков, Любен. За да се оцени възможността на смесване съществуващата в областта на нелоялната конкуренция, трябва да се основаваме върху впечатлението, което публиката получава, като гледа въпросните продукти всеки един поотделно, а не върху впечатлението, което е добила, ако продуктите биха се намирали един до друг. Достатъчно е даже да се вземе предвид смътния и общ спомен, запазен от купувача за имитирания продукт, който не може да сравнява и внушението, което може да упражни върху него съществуването на едно познато име; дори ако той не е имал случай да види оригиналната марка на продукта. Решение на Италианския касационен съд от 10.10.1928 г., г. I, 137-140.

Диков, Любен. При акционерните дружества, в приложение на разпоредбите на art. 157 и art. 164 Code di Commercio, могат да се издават акции с многократно право на глас. Съдебната власт може само тогава да таксува решението, с което се постановява издаването на подобни акции, за противно на закона и като такова за абсолютно нищожно, когато новите акции, с тяхното многократно право на глас ще преобразуват същността на акционерното дружество. Решение на Римския касационен съд от 15.8.1926 г., г. I, 238-242.

Диков, Любен. По процесуалната легитимация на едно акционерно дружеството не могат да се правят възражения относително мотивите на образуването му, начина по който е образува, патримониума му и обстоятелството, че то има само един акционер. За третите лица дружеството съществува, щом е учредено при спазване предписанията и формите на закона, г. I, 242-244.

Диков, Любен. Обстоятелството, че поканата за свикването общо събрание на едно акционерно дружество не е публикувана, не отсрочва свикването, щом събранието са присъствали всички акционери и всички членове на управителния и проверителния съвет. Решение на Торинския апелативен съд от 11.5.1929 г., г. I, 244-246.

Диков, Любен. Когато едно лице, което е понесло вреди и загуби от виновното деяние на друго, е обезщетено за тях от осигурителния институт, при който е било застраховано, не може да иска повторно обезщетение от деликвента, макар че осигурителят не е упражнил срещу него иска, с който разполага по силата на законната суброгация в правата на осигурения. Решение на Италианския касационен съд от 10.1.1928 г., г. I, 246-249.

Диков, Любен. Предположението за измама, за което говори art. 709 C. Com. it., се отнася както за учредените след отпускането на заема ипотеки, така и за тези, които са възникнали едновременно с откриването на кредита. За да се отстрани предположението за измама, за което говорят точки 2-4 art. 709 C.Com. it., е достатъчно щото кредиторът да докаже своята добросъвестност, но не е необходимо да установява и липсата на щета по отношение на хирографарните кредитори. Решение на Италианския касационен съд от 16.7.1929 г., г. II, 173-176.

Диков, Любен. Нищожно е, като основано върху незаконна причина, задължението, поето от несъстоятелния или от трето лице в негов интерес да плати на синдика специално възнаграждение за работата, която последният ще извърши по сключването на един конкордат. Решение на Апелативния съд в Торино от 14.6.1929 г., г. II, 176-181.

Диков, Любен. Параграф 16, ал. 3 от Закона за ООД-ва. Когато прехвърлянето на собственост на основния дял е станало само с цел да се даде обезпечение на приобретателят (фидуциарно отчуждение). Въпросът за отговорността на последния пред третите лица за довнасяне на невнесената част от основния капитал на дружеството се решава с оглед на съществуващите между прехвърлителя и приобретателя вътрешни основни правоотношения. Решение на Германския касационен съд от 9.01.1931 г., г. III, 69-75.

Самуилов, Ел. Несъстоятелност, активът на несъстоятелната маса, имоти на жената на несъстоятелния, презумпция muciana, ипотека върху имоти, принадлежащи на жената на несъстоятелния, унищожанието и като извършени от един „non dominus“. Решение на окръжния съд в Галац от 23.03.1929 г., г. II, 326-328.

Гражданско съдопроизводство

Силяновски. Димитър. Действително е решението на апелативния съд, издадено от седемчленен състав. Решение на Френския касационен съд, г.о., от 1.5.1929 г., г. I, 249-250.

Международно частно право

Генов, Георги. Валиден ли е бракът в чужбина, извършен според руските съветски закони? Решение на Върховния английски съд от 17.12.1929 г., г. I, 781-786.

Наказателно право

Жабински, Никола. Съдебна практика на Италианския касационен съд. Решение на Италианския касационен съд от 15.2.1923 г., поместено в Rivista Penale, год. I, кн. 1, 1930 г., и засягащо разликата между обсебване и кражба., г. II, 401-402.

Жабински, Никола. Решение на Италианския касационен съд от 17.05.1929 г., поместено в Rivista Penale, год. I, кн. 1, и засягащо института на exceptio veritatis, г. II, 402-403.

Жабински, Никола. Решение на Италианския касационен съд от 8.11.1929 г., поместено в Rivista Penale, год. I, кн. 1, и засягащо въпроса дали съществува опит за кражба в случай на липса на обекта, открадването на който се възнамерява, г. II, 403-407.

Жабински, Никола. Дали за предпазлива или пък за умишлена телесна повреда следва да отговаря онзи, който, знаейки се за болен от венерическа болест, се съвкупи с друго лцие и то като не взема каквито и да е било противозаразни мерки и вследствие на това зарази друго лице? Решение на Италианския касационен съд от 3.06.1929 г., г. III, 81-88.

Жабински, Никола. Дали електрическата енергия е вещ, и то движима, следователно годен обект на кражба? Решение на Италианския касационен съд от 29.04.1929 г., г. III, 201-210.

VI. Книжовен преглед

[Без авт.]. Рец. за Rivista di Diritto Privato, publicata e cura dello istituto di diritto commerciale comparato della R. Universita di Pavia divette di Marco Rotondi, Prof. ord. nella R. Universita di Pavia. Publicazione trim. г. II, с. 416.

[Без авт.]. Рец. за V. Ganeff, Legislazion bulgara con uno studio introduttivo: Lineamenti generali della legislazione bulgara sulle asstcuraztolll. Private. Roma, 1935, г., VI, 493-494.

Алексиев, Владислав. Рец. за Albertoni, Diritto bizantino, diritto balcanici, diritto italiano. 1929/1930, г. III, с. 223.

Алтънов, Иван. Рец. за Д. Георгов, Работата в затворите и нейната организация, София, 1930, г. II, 93-94.

Белев, Александър. Рец. за Христо Танчев, Екзархийски устав. II изд. T. II, ч. VI. С., 1932 г. 211 стр, г. IV, 431-433.

Б., В. [Васил Берон?] Годишник на Международния институт за публично право 1932 г., г. IV, 433-434.

Венедиков, Петко. Рец. за Мих. П. Геновски и Ив. Тамамджиев,  Речник на латинската юридическа терминология, г. II, 184-185.

Венедиков, Петко. Рец. за Index interpolationum quae in Justiniani Digestis inesse dicuntur, г. II, 185-187.

Венедиков, Петко. Рец. за Studi in onore di P. Bonfante nel XL anno d’insegnamento. Milano, 1930, г. III, с. 419.

Венедиков, Петко. Рец. за Bonfante, Scritti giuridici varii, Torino, г. III, 419-420.

Венедиков, Петко. Рец. за Курс по гражданско право. Том III. Облигационно право. Обща част. Лекции, четени от проф. д-р. Л. Диков през учебната 1931-1932 г. С., 1932 г., г. III, 604-605.

Венедиков, Петко. Рец. за Андреас фон Тур, Гражданско право, обща част. С., 1932 г., г. III, 605-606.

Владикин, Любомир. Рец за Prof. Gaspare Ambrosini, Un tipo intermedio di stato tra l’unitario e il federale, caratterizzato dali’autonomia regionale. г. IV, 434-437.

Владикин, Любомир. Рец. за Кратък курс по общо учение на държавата, от проф. Ото Кьолройтер, 284 с., Prof. Otto Koellreutter, Grundriss der Allgemeinen Staatslehre, Tubingen 1933, г. V, 479-482.

Ганев, Венелин. Рец. за Donati Benvenuto, Fondazione della szienza del diritto, Modena, г. I, 141-142.

Ганев, Венелин. Рец. за Giorgio Del Vecchio, Sulla statualita del diritto, Roma, г. I, 251-252.

Ганев, Венелин. Рец. за Anauario di diritto somparato e di studi legislative. Bollettino dell istituto di studi legislative, a cura del Salvatore Galgano, Universita di Napoli, г. I, 387-390.

Ганев, Венелин. Рец. за Bonnecase, Julien, Humanisme, Classicisme, Romantisme dans le vie du droit, Paris, 1930 г., г. I, 668-671.

Ганев, Венелин. Рец. за Д. С. Тончев, Коментар върху задълженията и договорите, С., 1930 г., г. I, с. 672.

Ганев, Венелин. Рец. за Mario Rotondi, La nozione giuridica dell azienda del Tratato di diritto dell’ industrie, Milano, 1930 г., г. II, 88-89.

Ганев, Венелин. Рец. за Mario Rotondi, Dogmatiche e diritto comporato, г. II, 89-90.

Ганев, Венелин. Рец. за Гендо Цукев, Съдебна практика, кн. I, 1929-1930. С., 1930, г. II, 182-184.

Ганев, Венелин. Рец. за Вълчанов X., Юриспруденция на италианските съдилища по Codice civile, г. I, С., 1930, г. II, 413-414.

Ганев, Венелин. Рец. за Тончев Д. С, Коментар върху Закона за задълженията и договорите, т. VII, С., 1930 г., г. II, с. 414.

Ганев, Венелин. Рец. за Georgio Del Vecchio, A propos de la conception ?tatque du Droit, г. II, 414-416.

Ганев, Венелин. По повод на един научен спор [относно статия в сп. „Адвокатски преглед“, год. XI, 1931, бр. 19 и 20, на д-р Меворах по въпроса „Възможно ли е съвместно предявяване на иск за унищожение договора и за вреди и загуби?“], г. II, 617-622.

Ганев, Венелин. Рец. за Цукев, Гендо. Съдебна практика, кн. II, 1928-1929, С., 1931 г., г. II, с. 623.

Ганев, Венелин. Рец. за Иванов, Хр. Българско законодателство, тримесечно издание, 1931 г., г. II, 623-624.

Ганев, Венелин. Рец. за Gerhardt Leibholz, Das Wesen der Repr?sentation unter besonderer Ber?cksichtigung des Repr?sentativsystems. Berlin und Leipzig. 1929. Walter de Gruyter & Co. S. 214, г. III, 89-98.

Ганев, Венелин. Рец. за Avv. Mario Rotondi, Trattato di diritto del’industria. Vol. 1, 1930. Vol. II, 1931. Padova, г. III, 211-217.

Ганев, Венелин. Рец. за Avv. Gennaro Escobedo, In difesa dei coniugi Dante e Sara Majorana innauzi olle corte di Cassazione. 1931 г., г. III, 217-218.

Ганев, Венелин. Рец. за D-r G. Lubenoff, Das Prozessrecht Bulgariens, Berlin, 1931 г. D-r G. Lubenoff, Die Konigliche Diktatur in lugosiawien. D-r G. Lubenoff, Die Agrarreformen der Slid Dobrudza, г. III, 218-219.

Ганев, Венелин. Рец. за Annuaire de L’Institut international de droit public, Paris, 1930 и 1931, г. III, 297-300.

Ганев, Венелин. Рец. за Louis de Fur, Droit individuel et Droit social, Paris, 1931 г., г. III, 300-301.

Ганев, Венелин. Рец. за B. Mirkine-Guetzevitch, Les nouvelles tendances du droit constitutionel, Paris, 1931 г., г. III, 301-303.

Ганев, Венелин. Рец. за Archives de Philosophie et de Sociologie juridique, № 1-2, Paris 1932, Recueil Sirey, г. IV, 85-87.

Ганев, Венелин. Рец. за Le desarmement et l’opinion international. Bulletin № 2 за 1932 г. на Centre Europ?en de la Dotation Carnegie, г. IV, с. 87.

Ганев, Венелин. Рец. за Dott. Antonio Morendo, Il contratto d canto corente, v l Studi di diritto privata italiano e straniero. г. IV, 87-89.

Ганев, Венелин. Рец. за Prof. Giorgio Bo. Il diritto degli alimenti, v. VIII Studi di diritto private italiano e straniero, г. IV, 89-91.

Ганев, Венелин. Рец. за Giacomo Particone, Appunti di lezloni sulle „Persone giuridiche“ Parte prima, Roma 1932 г., г. IV, с. 91.

Ганев, Венелин. Рец. за E. Chalupny, Pr?cis d’un systeme de sociologie, Paris, 1930 г., г. IV, 184-185.

Ганев, Венелин. Рец. за Annuario di diritio comparato e di Studi legislative, v. VII p. I, II, Roma, 1932 г., г. IV, 185-186.

Ганев, Венелин. Рец. за Rivista di Diritto Privato, Direttore Mario Rotondi, vol. II, 1932 г., г. IV, с. 186.

Ганев, Венелин. Рец. за Гендо Цукев. Съдебна практика, кн. III, год. 1930-1931. С., 1932 г., г. IV, 186-187.

Ганев, Венелин. Рец. за Любен Диков, Курс по българско гражданско право, т. II, семейно право, лекции. С., 1932 г., г. IV, 187-189.

Ганев, Венелин. Рец. за Крум Тихчев. Коментар на закона за предпазния конкордат. С., 1932 г., г. IV, 189-190.

Ганев, Венелин. Рец. за Асен Господинов. Административно правосъдие. С., 1932 г., г. IV, 190-191.

Ганев, Венелин. Рец. за Giorgio Del Vecchio, La soci?t? des nations au point de vue de la Philosophie du droit international, 1932 г., г. IV, 273-274.

Ганев, Венелин. Рец. за E. Plola Caselli, R. Weiss, La droit d’auteur des journalistеs, Roma 1932 г., г. IV, 274-275.

Ганев, Венелин. Рец. за Leibholz, G., Die Auffassung der Liberalen demokratie in Deutschland und das autoritare Staatsbild. M?nchen 1933 г., г. IV, 517-518.

Ганев, Венелин. Рец. за Siches Luis Recausens, Direcciones contempor?nas del Pensamiento juridico. Barcelone, 1929, Siches Luis Recasens, El Poder constituyente su teoria aplicada al momento espagnol. Madrid, 1931 г., г. IV, 518-519.

Ганев, Венелин. Рец. за Tице Хайнрих, Гражданско право, обща и специална част на облигационното право, Превод на Ал. Кожухаров, С., 1933 г., г. IV, 519-520.

Ганев, Венелин. Рец. за Драгоев П., Никколо Макиавелли. С., 1933 г., Н. Макиавелли, Князът. превод. Драгоев. С., 1933 г., г. IV, с. 521.

Ганев, Венелин. Рец. за Джордж, Хенри, Прогресът и бедността. Превод на Йордан Ковачев. С., 1933 г., г. IV, 521-524.

Ганев, Венелин. Рец. за Rivista Internazionale di Filosofia del diritto, Anno XIII, Fasc. I, II; Rivista di diritto privallo, Anno III, № 1, г. IV, с. 524.

Ганев, Венелин. Рец. за Belotti Bortolo, aw., La divisione dell’ascendente, vol. VIII от Studi di diritto privato Italiano e straniero, diretti da Mario Rotondi, Padova, 1933, г. V, 318-319.

Ганев, Венелин. Рец. за Merlo Giovanni Maria, D-r, La surrogazione per pagamento, vol. IX от Studi di diritto civile Italiano e straniero, diretti da Mario Rotondi, Padova, 1933, г. V, 319-320.

Ганев, Венелин. Рец. за Laun Rodolphe, Le d?mocratie, essai sociologlque, juridique et de polltique morale, Paris, 1933, г. V, с. 320.

Ганев, Венелин. Рец. за D-r Heinz Rhode, Jurlstlsche Person und Treunhand, Grundz?ge einer Lehre vom zweckgebundenen Recht, Berlin, 1932, г. V, 474-479.

Ганев. Венелин. Рец. за Долапчиев, Никола. Предизвикан отговор. Отделен отпечатък от сп. Юридическа мисъл, 1934, г. V, 485-485.

Ганев, Венелин. Рец. за Roger Bonnard, Le controle juridictionnel de l’administration. Etude de droit administratif compare, Paris, 1934, г. VI, с. 111.

Ганев, Венелин. Рец. за Joseph Barthelemy, Essai sur le travail parlementaire et le systeme des commissions. Paris, 1934, г. VI, 111-112.

Ганев, Венелин. Рец. за Сокеров, Люб., Брадел, Дин., Съдебна практика по закони и правилници във връзка с устройството и функциите на градските и селски общини. Част първа. С., 1934 г, г. VI, с. 112.

Ганев, Венелин. Рец. за Zeitschrift f?r ausl?ndisches ?ffentliches Recht und V?lkerrecht. B. IV, № 1 u № 2, 1934. Januar und Mai, г. VI, 195-196.

Ганев, Венелин. Рец. за Staub-Stranz. Kommentar zum Wechselgesetz. 13. Aufgabe. XII. Berlin, 1934 г., г. VI, 284-286.

Ганев, Венелин. Рец. за v. Schwerin, Wechsel und Scheckrecht, einschliesslich der Orundbegrifte des Wertpapierrechts. Berlin, 1934, II Aufgabe, г. VI, 286-287.

Ганев, Венелин. Рец. за Assicurazioni, Rivista di diritto, economia e finanza delle assicurazioni private, Anno I. 1934, г. VI, с. 494.

Ганев, Венелин. Рец. за Wolff. Hans, Organschaft und Juristische Person. B. I. Juristische Person und Staatsperson. Berlin, 1933, V 2. T. B. II. Theorie der Verttretung. Berlin, 1934. XII, г. VI, 494-498.

Ганев, Венелин. Рец. за Prof. Mario Rotondi, Trattato di Diritto dell’lndustria, Teoria generate dell’azienda. Padova, 1935, г. VI, с. 498.

Ганев, Венелин. Рец. за Кожухаров, Ал. Граждански законник на Германската империя. С., 1935 г., г. VI, 498-499.

Ганев, Венелин. Рец. за Thierfelder, D-r Rudolf, Normativ und Wertin der Strafrechtswissenschaft unserer Tage, 1934. T?bingen, г. VI, 606-607.

Ганев, Венелин. Рец. за Junghann, D-r Otto, Das Minderheitenschutzverfahren vor dem V?lkerbund, 1934, T?bingen, г. VI, 607-608.

Ганев, Венелин. Рец. за Jachuer Theodor, Der Mythos vom Recht und seine empirischen Grudlagen. Munchen, 1933, г. VI, 608-609.

Ганев, Венелин. Рец. за Crone Hans, Das Gesetz zur Ordnung der nationalen Arbeit nebit Parallelvorschriften und des bisherige Recht, 1934, M?nchen, г. VI, с. 609.

Генов, Георги. Училищните права на европейските малцинства, г. I, 787-791.

Гецевич-Миркин, Б. Рец. за Жилберт Жидел, Публичното морско частно право, т. I и II. Париж 1931 и 1932 г., г. III, 598-599.

Данаилов, Марко. Рец. за Проф. Герланд, Германско държавно наказателно право. Второ напълно преработено издание. Берлин, 1932 г., г. IV, 437-440.

Диков, Любен. Рец. за Dr. W. Basanoff, Partus ancillae, Paris, г. I, 252-253.

Диков, Любен. Рец. за Курт Порциг, Техниката при ревизията на търговските книги и балансите, г. I, 253-254.

Диков, Любен. Рец. за Die Reichsgerichtspraxis im deutschuen Reschstleben, г. I, 529-533.

Диков, Любен. Рец. за Bullletin de I’institut intermediaire international, La Haye. г. I, 534-536.

Диков, Любен. Рец. за Годишник на Държавния контрол върху частните застрахователния предприятия, София, 1929 г., г. I, 673-678.

Диков, Любен. Рец. за Giorgio del Vechio, Lezioni di filosofia del diritto, Roma, 1930, г. III 99-106.

Диков, Любен. Рец. за Josef Kohler Bibligraphie, г. II, 624-625.

Диков, Любен. Рец. за Rivista di diritto privato. Anno 1, № № 1 и 2. 1931 г., г. III с. 219.

Диков, Любен. Рец. за Studi filosofico-giuridici, dedicati a Giorgio del Vechio nel anno XXX di insegnamento, 1930, г. III, 303-307.

Диков, Любен. Рец. за V. Ring, H. Schachian, Die Praxis der Aktiengesel. Iscaft, Berlin, г. I, 143-144.

Диков, Любен. Рец. за Ганев, В. Учебник по обща теория на право ч. I, С., 1932, г. III, 599-604.

Диков, Любен. Рец. за Джидров, П. Коментар на търговския закон, Том IV, Глава X, XI, XII за менителниците, записите на заповед и чека. София, г. III, 220-221.

Диков, Любен. Рец. за Филчев, Ф. Административното правосъдие пред Върховния административен съд. София. 1931 г., 72 стр., г. IV, с. 83.

Диков, Любен. Рец. за Киряков, Ив. С. Кратко ръководство по административно правосъдие. С., 1932 г., 112 стр., г. IV, 83-85.

Диков, Любен. Рец. за Ганев, Венелин. Представителство, 1934 г. отделен отпечатък от Годишника на Софийския университет. Юридически факултет, том XXIX, 1, г. V, 314-318.

Димитров, Д. Г. Рец. за Владикин. Л. Основите на царската власт и престолонаследието, С., 1931, г. III, 307-316.

Димитров, Д. Г. Рец. за Генов, Г. П. Правното положение на малцинствата, С., 1929 г., г. I, 536-540.

Жабински. Никола. Рец. за Романо, Ш. Х. Коментар на наказателния закон, том първи, част втора (чл. 51-56а) Принос към учението за съучастието според наказателното право. Пловдив, 1934 г., г. VI, 289-292.

Жабински. Никала. Рец. за Сливенски, Ив. Принципи на екстрадиционното право. Българско екстрадиционно право. С., 1934 г., г. VI, 289-292

Жабински. Никола. Рец. за Сливков, Илия. Доклад по измененията и допълненията на военно-наказателния закон. София 1934 г., г. VI, 289-292.

Илков, Александър. Рец. за Владикин, Любомир. Курс по общо държавно право. Част I. Общо учение за държавата. С., 1935 г., Университетска библиотека, г. VI, 499-503.

К., А. [Александър Кожухаров?] Рец. за Жабински, Никола. Проблемът на задължителните противоправни заповеди, част I, 1933 г., г. V, с. 96.

Кацаров, Константин. Рец. за Dr. Fr. Glose, Der griechisch.–bulgarische Streit vor dem Volkerbundgerichtshof, M?nster i. W. [Гръцко-българският спор пред Международния арбитражен съд], 1928, 90 стр., г. I, 254-258.

Кутиков, Владимир. Рец. за Jean Spiropoulos, Traite theorique et pratique de droit international public, Paris 1933, г. V, 600-602.

Кутиков, Владимир. Рец. за Pierre Chailley, La nature juridique des trait?s internationaux selon le droit contemporain. Paris 1932 г., г. VI, 194-195.

Кутиков, Владимир. Рец. за B. Mirkine-Guetzevitch, professeur it l’institut des Hautes ?tudes lnternationales de l’Universite de Paris, Droit constitutionnel international, Paris, 1933, г. VI, 287-288.

Кутиков, Владимир. Рец. за Louis Le Fur, professeur ? la Faculte de Droit de Paris et Georges Chklaver, Docteur en Droit, Maitres de conference a l’lnstitut des Hautes Etudes Jntcrnationales de l’Universite de Paris, Recueil de textes de droit International public, deuxieme edition. Paris, 1934, г. VI, 288-289.

М. Рец. за Stratis Andreades, Административното правосъдие в модерните държави. Предговор от Гастон Жес, 1934 г., г. V, 596-598.

М. Рец. за Годишник на Института по сравнително право при университета в Париж. От. Г. Г. Marc Ancel, L. Barbey, H. Benke-Mery, Cannac, Cottino, г-ца M. Depitre, M. R. Dupuis, г-ца Leky-Caen, г-н B. Mirkine-Guetzevitch, г-ца L. M. Mitchell, г-н H. de Montfort, H. Tingsten, г. V, 598-600.

П. Рец. за Мирков, Г. Д. Показател на законите, правилниците и пр., г. II, с. 94.

П., И. Българско законодателство, тримечесно издание. Наръчник и пр. Урежда д-р. Хр. Иванов, С., 1929 г., г. I, с. 540.

П., И. Рец. за Zeitschrift f?r Ausl?ndisches und Internationales Privatrechts, Издание на  Institut fur auslandisches unci internationales Privatrecht при Kaiser-Wilhelm Geseilschaft zur Foerderung der Wissenschaften Год. VII, кн. I, г. V, с. 95.

П., И. Рец. за Х. Вюстендьорфер, Правно сравнителни изследвания на проекта за един Италиански Codice Marittimo, г. V, с. 95.

П., И. Рец. за Густав. Ратценхофер. Частноправното законодателство на Австрия през 1932 г., г. V, с. 96.

П., М. Рец. за Фритц Дайке. Международно частно и процесуално право, г. V, 186-189.

Панайотов, Ив. Руско-немските отношение и българския въпрос през 1887 г., С., 1934 г., г. VI, с. 199.

Паунов, Любен. Рец. за Ст. Хр. Халваджиев и В. Добринов, Глобите, налагани на кмета и секретар бирника от администрациите и съдилищата, С., 1932 г., г. III, 606-607.

Паунов, Любен. Рец. за Oswald Spengler, Jahre der Entscheidung, M?nchen, г. V, 482-485.

Паунов, Любен. Рец. за Spengler. Der Staat. Mtinchen, г.VI стр196-198.

Попов, Константин. Рец. за Julius v. Gierke, Handelsrecht und Schiffahrtsrecht, 4 umgearbeltete Aufl. Lehrb?cher und Ornndrisse der Rechtswissenschaft, Bd.VI., 1933 г., г. VI, 193-194.

Романо. Шаул. Рец. за La revolution Francaise, Paris, г. VI, с. 609.

Романо. Шаул. Рец. за Cours de Droit criminel et 1le science Penitentiere (Droit Penal G?neral-Proc?dure Penale). Par Georges Vidnl. Refondue ci mise nu courant de Ia legislation et de Ia jurisprudence par Joseph Magnol. Paris, 1935, г. VI, 609-611.

Тончев, Д. Рец. за Chr. Imaretsky, La situation du conjoint survivant en droit bulgare, г. I, 390-391.

Шьондорф, Фр. Рец. за В. Берон, Съотношение между договорната и деликатна отговорности, С., 1929 г., г. II, 90-92.

VII. Преглед на чуждия периодически печат

Берон, Васил. Рец. за Revue trimestrielle de droit civil, год. 30-а, кн. 2 („Собственост и отговорност при наемите на предприятие и особено при наемите на търговско предприятие“ от Воарен; „Отговорността на банките при пласиране и емисия на ценни книги и най-главно облигации, платими в златни франкове“ от Кобриийак; „Свобода и воля“ от Франческо Астури). Кн. 3 („Съглашенията за доброволно разделяне на съпрузите“ от Саватие; „Правната природа на продажбите с право на оптиране“ от Леконт). Кн. 4 („Партикуларизмът на фискалното право“ от Жени), г. III, 421-427.

Берон, Васил. Рец. за Rivista di diritto civile, год. 23-а, кн. 2 („Изкуство и живот в гражданското право“ от Васали; „По въпроса за тълкуването на art. 760 и 827 от Италианския граждански законник“ от Лино Салис). Кн. 3 („Възстановяването на отменени завещателни разпореждания“ от Гуарниери; „Унификацията на румънското брачно, семейно и наследствено право“ от Кошански; „Белгийската реформа на наема на полски имоти“ от Луцато; „Научното дело на Паскале Мелучи“ от Лорди). Кн. 4 („Естеството на спогодбата“ от Гропало; „Изворът и частната собственост“ от Персинито), г. III, 427-433.

Берон, Васил. Рец. за Revue critique de legislation et de jurisprudence, год. 72-а, кн. 1-2 („Обещанието за встъпване в брак в сравнителното право“ от Каушански; „Неотменимото пълномощие“ от Любен Диков; „Моментът на сключване брака“ от Леви), г. III, 610-613.

Берон, Васил. Рец. за Revue trimestrielle de droit civil, год. 31-а, кн. 1 („Справедливият мотив за отказ да се поднови договора и правото за заемане обратно на помещението (droit de r?prises) при търговските наеми“ от Луис Ропер; „Управление на съдиите“ от Гролих), г. III, 613–615.

Берон, Васил. Рец. за Rivista di diritto commerciale, год. 29-а, кн. 9-10 („Потестативно условие“ от Ферара; „Регистрация на търговските книги в Тоскана през 1905 г.“ от Сапора, „Преглед на юриспруенцията от 1926 г. до 1930 г. върху договора за превоз по железница“ от Боничели, „Правна природа на договора за потвърдено откриване кредит“ от Саландра), кн. 11 („Отношения между издатели и автори на бъдещи произведения“ от Де Грегорио, „Банкови текущи сметки и договори за откриване на текущи сметки“ от Саландра, „Неизбежна отбрана, крайна нужда и компенсация на вините“ от Тадески), г. IV, 92–96.

Берон, Васил. Рец. за Rivista di diritto civile, год. XXIV, кн. 3 („Нормите от частно международно право в проекта за Италиански граждански законник“ от Боско; „Институтът за законодателни изучвания и неговата дейност през последните 5 години“ от Кирон, „Договаряне сам със себе си“ от Асколи, „Върху реформите, направени от демократическото управление във Венеция през 1797 г.“ от Лицато), кн. 4 („Art. 185 от Италианския наказателен кодекс и заплащането на морални вреди в гражданското право“ от Ковиела, „Случаите на нищожност на спогодбата“ от Гропало), г. IV, 276-280.

Берон, Васил. Рец. за Rivista di diritto civile, год. XXV, кн. 4 („Неотменимото пълномощие“ от Марио Столфи; „Измама, насилие и недостойнство за наследяване“ от Тумидеи, г. V, 180-181.

Берон, Васил. Рец. за Revue trimestrielle de droit civile, год. 32-а, кн. 1 („Компетенцията на окръжните граждански и търговски съдилища, действуващи в едноличен състав“ от Ропер; „Съдебният модернизъм и швейцарската съдебна практика“ от Перо), г. V, с. 182.

Берон, Васил. Рец. за Rivista di diritto privato, год. III, кн. 1 („Движенията за унификация на частното право в Европа“ от Джианини; „Разните видове владения“ от Монтел, „Бележки върху отдела за брака в проекта за първата книга от гражданския кодекс“ от Фалко, „Кои норми трябва да станат част от бъдещия морски кодекс“ от Манара), г. V, 182-185.

Венедиков, Петко. Преглед на чуждия периодически печат, г. I, с. 272, 404, 544, 792-795.

Венедиков, Петко. Рец. за Rivista di filosofia del diritto, год. 11-а, кн. 1 („Наказателната функция на държавата според схващанията на Ориген“ от Гулиелмо Масарт, „Върху теорията за формите на държавата“ от Емилио Кроза, „Свобода и воля“ от Франческо Астури); Кн. 2 („Въведение към моята „Философия на правото“ от Франческо Орестани, „Гражданското право на бъдещето“ от Л. Диков, „Юридическият прагматизъм на Салданя“ от Е. Луньо Пеня), г. II, 408-410.

Венедиков, Петко. Рец. за Rivista del diritto commerciale, год. 29-а, кн. 1-2 („Джирото и цесията на провизията в менителничното право“ от Лоренцо Моса; „Нелоялната или непозволената конкуренция в новата италианска юриспруденция“ от Е. Албазини Скрозати; „Вноски в натура в акционерните дружества“ от Емилио Отоленги; „Бланковите менителници в Женевската конвенция от 1930 г.“ от Амедео Джанини), г. II, 410-411.

Венедиков, Петко. Рец. за Rivista di diritto civile, год. 21-а, кн. 1 („Върху правото на дарителя да получава алименти“ от Дж. Бо; „Глухонемите и чл. 467 на новия граждански кодекс“ от Алфредо Асколи), г. II, 411-412.

Венедиков, Петко. Рец. за Revue trimestrielle de droit civil, год. 30-а, кн. 1 („Способност за придобиване у обявените сдружения“ от Рене Демог; „Близките съдбини на теорияга за причината в задълженията“ от Траян Р. Йонаско), г. II, с. 412.

Венедиков, Петко. Рец. за Archivio giuridico, Т. CL, свезка 1 („Сравнителното изследване в юридическите изучвания“ от Франческо Масинео; „Около понятието предварителен договор, по повод на една нова книга“ от Камило Витерба; „Флорентинските банкери в политическия живот на Флоренция в края на XII век“ от Джино Мази), г. II, с. 626.

Венедиков, Петко. Рец. за Archivio giuridico, Т. CL, свезка 2 („Филипо Серафини (10 април 1831 г.-10 април 1931 г.)“ от Ландо Ландучи; „Около един наръчник по църковно право“ от А. К. Жемоло; „Върху основата на правото на патрона да получава алименти“ от Дж. Бо; „Справедливостта“ от Амедео Джанини; „Очертанията на института на участието на няколко лица в едно престъпление според новия Италиански наказателен кодекс“ от Джузепе Бетол), г. II, 626-627.

Венедиков, Петко. Рец. за Revue historique de droit fran?ais et ?tranger, год. X, кн. 1 („Д. 41, 2, 8 и изгубването на владението в Юстиниановата доктрина“ от Емилио Албертарио; „Клетвата за вярност и схващането за власт от 1-ви до 9-ти век“ от Огюст Дома; „Студия върху положението на жената в старото румънско право“ от Жорж Фотино), г. II, 627-628.

Венедиков, Петко. Рец. за Pandectele Rom?ne, год. X, кн. 6-7 („Посредническият договор“ от Gr. Radoviceanu; „Законодателни промени във Франция в областта на гражданското право“ от д-р K. P. Ramniceanu; „Органическият закон за Върховния касационен съд“ от V. M. Cheodorescu; „Съдебните доказателства в Буковина“ от д-р Ternaveanu; „Около новия проект за менителнично изпълнение“ от L. Ciobanu; „Гражданско право на бъдещето, разсъждения във връзка със статиите на д-р Диков и д-р Swoboda“ от Matei G. Nicolau), г. III, с. 224.

Венедиков, Петко. Рец. за Sociologick? revue, год. III (1932), кн. 1-2 („Общество и държава“ от Венелин Ганев), г. III, 608-610.

VIII. Varia

[Анон.] Институт за сравнително право на Парижкия университет. г. V, 191-192.

Андреасес, Стратис. Сесията на Международния институт за публично право, г. III, 590-597.

Берон, Васил. Международен конгрес за сравнително право, г. III, 585-590.

В., Л. Съобщава за Конгреса на италианските правници, г. IV, 179-183.

Диков, Любен. † Марсел Планиол, г. III, 107-108.

Кацаров, Константин. Конгрес на международното сдружение на индустриалната собственост, г. II, 191-192.

Кацаров, Константин. Международен конгрес за правно покровителство на кредитора, г. II, 188-190.

Бележки под линия:

[*] Списание „Юридически архив“ започва да излиза от печат през есента на 1929 г. Негови редактори са проф. д-р Венелин Ганев и проф. д-р Любен Диков. Постоянни сътрудници на списанието са университетските преподаватели проф. д-р Любомир Владикин, проф. д-р Никола Жабински, проф. Димитър Силяновски и проф. Петко Венедиков. Списанието дава трибуна на редица млади автори, които впоследствие се утвърждават в академичния правен живот на страната – Живко Сталев, Любен Василев, Иван Ненов, Ангел Ангелов, Владимир Кутиков, Любомир Радоилски, Михаил Андреев и др. Всеки брой на списанието съдържа критични бележки от членове на редколегията, от постоянните сътрудници на списанието и от външни автори на актуални решения на българските върховния съдилища, както и съобщения за чуждестранни съдебни решения. Книжовният преглед във всеки брой на списанието запознава читателите с новоизлязла правна литература и периодика в областта на публичното и частното право в страната и чужбина. Списанието излиза в шест книжки годишно (от септември до юли).

След своята единадесета годишнина – през лятото на 1940 г., то спира, поради конфликт на основателя му проф. Венелин Ганев с останалите членове на редколегията на списанието. Продължител на списанието е излизалото в три годишнини сп. „Архив за правни науки“, в което участват всички членове на редколегията на списанието и постоянни сътрудници, освен проф. Ганев.

За съставяне на настоящата библиография са ползвани годишните съдържания, поместени в края на всяка годишнина на списанието, но е направена проверка за съответствие със самите годишнини. Номерацията на страниците във всяка годишнина е непрекъсната, така че в библиографията е посочена годишнината и началната и крайната страница на публикацията. Освен ако не е посочено друго, текстът, поставен в квадратни скоби, е вмъкнат от редактора коментар. Публикациите, отбелязани като „Анон.“, са неподписани коментари или съобщения на редакцията на сп. „Юридически архив“. Заглавията на публикациите са предадени на новия правопис – бел. ред. – д-р Васил Петров.