(сигнал № 35 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)

(Стефан Тихолов, Тюркер Моллахасан)

Със сигнал, депозиран в деловодството на ВАС под вх. № 50-177/24.06.2024 г. от „Предизвикай правото!“ чрез Стефан Тихолов и Тюркер Моллахасан, Звеното за анализи и тълкувателна дейност във Върховен административен съд е уведомено за формирана противоречива съдебна практика по следния правен въпрос:

Дължи ли се данък върху недвижимите имоти по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ за земеделските земи и горите, които са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания?“.

I. По противоречиво разрешавания въпрос

1. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ в общинския бюджет постъпва данък върху недвижимите имоти. Обектите на облагане с този данък и изключенията от него са уредени чрез разпоредбите на чл. 10 ЗМДТ.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ урежда общото правило, че „с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон“.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ урежда изключение от общото правило, че „не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен“.

2. При тази законодателна уредба е налице противоречие в практиката на Върховния административен съд дали се дължи годишен данък върху недвижимите имоти за земеделските земи и горите, които са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания.

2.1. Според едното становище, изразено в следните съдебни актове:

  • Решение № 1056 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11254/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева;

  • Решение № 13856 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4434/2019 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова;

  • Решение № 12732 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова;

  • Решение № 14082 от 13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6429/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев;

  • Решение № 828 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4162/2023 г., I о., докладчик съдията Румяна Лилова;

  • Решение № 2140 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2023 г., VIII о., докладчик съдията Александър Митрев,

за земеделските земи и горите, които са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, се дължи данък върху недвижимите имоти.

Основният аргумент в тези съдебни актове е, че изискването в чл. 10, ал. 1, втора хипотеза, относимо за поземлени имоти извън строителните граници на населените места за промяна на предназначението на земята, не се отнася за първата хипотеза – за поземлените имоти в строителните граници на населените места. Също така се счита, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ е неотносима за имоти, които попадат в урбанизирана територия. Допълва се, че за облагането с данък върху недвижимите имоти е ирелевантно провеждането и довършването на процедурата по промяна на предназначението на съответната земя.

2.2. Според другото становище, изразено в следните съдебни актове:

  • Решение № 222 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2908/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова;

  • Решение № 10654 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9159/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова;

  • Решение № 10655 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова;

  • Решение № 5542 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13436/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова;

  • Решение № 14568 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева;

  • Решение № 8923 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14274/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева;

  • Решение № 341 от 12.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5730/2022 г., VIII о., докладчик съдията Александър Митрев,

за земеделските земи и горите, които са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, не се дължи данък върху недвижимите имоти, докато предназначението на същите не бъде променено по съответния законоустановен ред.

Основният аргумент в тези съдебни актове е, че и за двете групи имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е налице изискването да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройството на територията („ЗУТ“) и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Посочва се още, че освен влезлия в сила подробен устройствен план, с който е определено предназначение на имота по чл. 8, ал. 1 ЗУТ, за да е налице облагаем с данък недвижими имоти обект, е необходимо да бъде извършена промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Също така разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ изисква единствено съответната земя да е земеделска или горска, като не прави разграничение къде точно е разположена земята – в строителните граници на населените места и селищните образувания или извън тях.

3. Възможно е да има и други съдебни актове на ВАС, които подкрепят едната или другата теза. Важно е също така да се отбележи, че е налице Разяснение № 01-00-2 от 14.04.2022 г. относно прилагане на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Закона за местните данъци и такси, издадено от Национална агенция за приходите, съгласно което първото виждане, че в описаните хипотези се дължи данък за недвижими имоти, е „трайно“ в практиката на ВАС. Разяснението цитира горепосочените съдебни актове от първата категория, без дори да спомене нещо за наличието на съдебните актове от втората категория, които включват както решения, които са издадени преди разяснението, така и решения, които са издадени след него.

4. Поради тези причини отговорът на поставения въпрос е от значение за осъществяване на конституционната функция на Върховния административен съд за унифициране на правоприлагането по принципните въпроси с еднаквото третиране на аналогичните данъчноправни казуси.

II. Предложение

С оглед гореизложеното и предвид нуждата от правилното и еднозначно разрешение в правоприлагането, считаме, че е налице основание за приемане на тълкувателен акт по поставения тълкувателен проблем.

СПОДЕЛЕТЕ:
Предишна статияДеяния
Следваща статияЧужденецът
Здравейте, скъпи читатели на „Предизвикай правото!“, Казвам се Тюркер Моллахасан и следвам право в Юридическия факултет на УНСС. Интересите ми са най-вече в сферите на търговското право (договори и дружества), данъците и арбитража като способ за разрешаване на търговски спорове. Известно време имах радостта да бъда стажант в Софийски районен съд, където се занимавах най-вече с облигационни и търговски дела, а понастоящем работя като данъчен консултант. Извън университета и работата, участвал съм в няколко национални и международни състезания по право за студенти, които са ми истинската страст. Харесвам предизвикателствата като цяло, а да предизвикаш правото – това е истинско удоволствие. Надявам се да го изживеем заедно!

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.