Бъдещите юристи – свръхспециалисти или енциклопедисти?

Макар че в правото липсва специализацията, характерна за медицинската професия, по-голямата част от юристите практикуват в определена юридическа област. Запознаването с особеностите на съответната юридическа област, събирането, анализът и проучването на цялата съдебна, административна и търговска информация в тази област, както и поддържането на актуални знания по съответната материя изискват специализация.

За общопрактикуващите юристи и за многопрофилните правни „болници“

Разбира се, съществуват и юридически „джипита“ (общопрактикуващи юристи), занимаващи се с целия спектър от проблематика – като се започне с обжалване на мярка за задържане по наказателно дело, като се премине през обжалване на данъчно ревизионен акт, оформяне на заповед за дисциплинарно уволнение, сключване на договор за обществена поръчка и се стигне до изготвяне на договор за делба между сънаследници…

Към настоящия момент няма изисквания към „предмета на дейност“ на юристите (адвокатите), който се определя изцяло по тяхна преценка. По правило всички юристи сме общопрактикуващи, тъй като специализацията е по-скоро фактически феномен на практика, а не юридически въведено и регламентирано изискване на закона.

За да се обхване цялата правна материя, се използва методът на обединяване на различни специалисти в рамките на големи правни кантори, които предлагат правна грижа от типа на „многопрофилните болници“ 🙂

Както и в медицината, когато имаме по-сериозен правен проблем, най-добре е да се консултираме със специалист.

Когато имаш пневмония не отиваш при гинеколог!

„Семейният“ („фирменият“) адвокат може чудесно да помага нормалното развитие на правните отношения, в които участва неговия клиент, но най-вероятно в определена област ще се сблъска с материя, която рядко практикува и по която има по-малко познания. За съжаление в правната практика „направленията“ към друг юрист-специалист са сравнително рядка проява на жест в полза на наистина уважаван професионалист.

Дали обаче това е бъдещето на юридическата професия: тясна специализация и „окопаване“ в изключително тесен сегмент, та дори и приватизиране на всяка новоосвободила се или новосъздадена правна ниша…?

Или?

Какво представлява правото на свръхмодерните технологии?

Въпросът е интересен най-вече в контекста на най-динамичната и бурно развиваща се област в правото: правото на свръхмодерните технологии.

Повечето неща в правото са казани много отдавна (няма нищо ново под “юридическото“ слънце), и то най-често от римляни 🙂 Ако обаче можем да кажем, че и днес някъде протичат правообразуващи процеси, то това безспорно това е в сферата на юридическото регулиране на свръх и дори постмодерните технологии…

Правото на свръхмодерните технологии е:

границата на съществуващата правна регулация;

мястото, където протичат процесите на формиране на „нормативната мантия“ (ако използваме една „географска“ метафора :)).

Технологиите поставят въпроси, които никога не са вълнували човешкото общество. Поради това то не е имало възможността да осмисли различните възможни решения, за да формира своето отношение и да предложи адекватна правна регулация… Сред тези въпроси могат да бъдат поставени например: клонирането, използването на лекарства-нанороботи, синтетичната биология и създаването на „живи“ машини, „общуването“ с интелигентни агенти, възможността за смяна на биологичния пол и пр., и пр.

Тези въпроси се характеризират с няколко важни особености, а именно:

– динамичност: още преди да е зададен въпросът, вече някой друг се опитва да вземе думата, за да зададе още по-нов и по-“дързък“ въпрос към правото. Законодателят е в абсолютен цайтнот, тъй като не разполага с почти никакво време, за да „обмисли“ своята „реакция“. Именно за да се разреши този проблем, съвременното право разглежда въпросите на съвременните технологии още преди да са реализирани  на практика идеите, които ги пораждат. Така например въпросът за правния статут на човешкия клонинг се обсъжда много преди да е възможно клонирането на човек. В голяма помощ за правото тук са специалистите по етика (биоетика, медицинска етика, етика на информационните технологии и пр.);

– липса на опит: развитието на технологиите разширява човешкото познание в качествено нови области, които често трудно могат да бъдат сравнени с правни фигури, вече уредени от правото. Аналогията с подобни фигури, когато е възможна, е допустима, но прилагането й следва да бъде много внимателно с оглед спецификата и неяснотата, свързани с новите въпроси. Като пример могат да бъдат посочени юридическите претенции към космическото пространство – дали то да се приеме за общочовешко достояние (като например откритото море) или за собственост на определени държави или хора (като например въздушното пространство), или пък да се дават концесии и права за експлоатация по начина, по който това се прави например за континенталния шелф… Прилагането на аналогии изисква добро познаване на новия социален и технологичен феномен плюс откриване на приликите между него и вече съществуващото и юридически регламентирано явление. Такъв юридически „експериментален“ опит обаче липсва или е изключително оскъден в правото на съвременните технологии. Още повече като се има предвид обстоятелството, че въпросите се задават предварително;

– висок социален риск: либералното използване на технологиите може да бъде свързано с изключително сериозни последици: със смъртта на множество хора (например в резултат от неконтролируемото разпространение на свръхпатоген, произведен по методите на синтетичната биология), с радикална промяна в отношението към изконни човешки ценности (например личността – в резултат от възможността за клониране на хора, или към живота – с оглед предлаганите в модерната "медицина" средства за евтаназия); с бъдещето на човечеството и планетата (например в резултат на екологична катастрофа, предизвикана от генномодифицирани организми)… Голяма част от последиците са от такова естество, че настъпването и отчитането им изисква изтичането на определен период от време. С такова време обаче най-често правото не разполага.

Това са поне три от най-важните особености на социалните правоотношения, предмет на регулиране от правото на съвременните технологии. Те го характеризират като едно от най-“опасните“ места в правото…

Кои и какви са обаче юристите, които „живеят“ и „оцеляват“ на подобно „негостоприемно“ място?

Дали това са тясно специализирани юристи, занимаващи се с точно определени въпроси (свърспециалисти) или са интердисциплинарни личности с многообразни знания, опит и интереси (енциклопедисти)?

За конвергенцията между технологиите

Четири са основните направления, в които се развиват модерните технологии: нанотехнологииге, биотехнологиите, информационните технологии и когнитивната наука. Паралелното им развитие е свързано с един все по-често отбелязван феномен – тяхното приближаване и конвергенция. Идеята за конвергенцията на модерните технологии се обозначава с използването на следните латински акроними:

– CTEKS: converging technologies for the European knowledge society – обединяващи се технологии за европейското научно общество;

– GRAIN: Genetics, Robotics, Artificial Intelligence and Nanotechnology – генетика, роботика, изкуствен интелект и нанотехнологии;

– COMBINE: Cogno, Meets Bio, Info, Nanotech – когнитивната наука "среща" био, инфо и нанотехнологиите;

– GRIN: Genetics, Robotics, Informatics and Nanotechology – генетика, роботика, информатика и нанотехнология;

– BANG: Bits, Atoms, Neurons and Genes – битове, атоми, неврони и гени.

Използва се и съкращението НБИК (NBIC), което обединява:

– нанотехнологии (Nanotechnology), свързани с осъществяването на контрол върху материята чрез управление на атомите и другите елементарни частици, от които е изградена материята;

– биотехнологиите (Biotechnology), свързани с осъществяването на контрол върху живота чрез управление на гените;

– информационните технологии (Information Technology), свързани с осъществяването на контрол върху информацията чрез организирането й в битове;

– когнитивната наука (Cognitive Neuroscience), свързана с осъществяването на контрол върху съзнанието чрез управление на нервоните.

Какви са възможните форми на взаимодействие?

Контролът над микрочастиците, осигуряван от нанотехнологиите, може да бъде използван при развитието на биотехнологиите и при манипулирането на гените. Биотехнологиите от своя страна могат да бъдат разбрани чрез използването на термините на информационните технологии: генетично „програмиране”, генетичен „код” и пр. Към настоящия момент се правят експериментални опити за създаването на т. нар. ДНК компютри, които се изградени от биологичен материал и използват естествените му функции като средство за съхраняване и обработка на информация. Нанотехнологиите и биотехнологиите могат да осигурят материална среда (носител) за развитието на информационните технологии – нанороботи или „живи” машини. От своя страна когнитивната наука може да подпомогне съчетанието между постиженията на останалите технологии да се доближи максимално до човешката интелигентност и способност да се действа разумно.

Поради съществуващата конвергенция на посочените по-горе четири основни вида модерни технологии, възприемането на системен (холистичен) подход при правното им регулиране е едно от най-сериозните предизвикателства пред правото на свръхмодерните технологии.

Като че ли бъдещето на юристите, занимаващи се с посочените въпроси, е преминаване от свръхспециализация към интердисциплинарност и дори към енциклопедизъм. Явленията в света са системни, а системността изисква многостранни познания. За да постигнем сравнително пълното им разбиране, ще се наложи да напуснем комфорта на профилирания ни ментален „офис“ и да стъпим на непозната територия...

Може би това е и бъдещето за всеки, който иска да се развива …