(доклад, представен в рамките на ученическия панел на десетата национална конференция по биоетика и биоправо „Живот и/или технологии“ (2022))
Автор: Никол Цанова, 11.Б клас, СПГЕ „Джон Атанасов“
В наши дни – благодарение на технологиите – хората с репродуктивни проблеми могат да получат втори шанс заради развитието на инвитро оплождането. Самата процедура е сравнително нов метод, който обаче в днешно време поражда все повече морални дилеми. Когато бива намесен човешкият живот, се гледа не само моралната страна, но и правните регулации. Всеки от нас има собствено мнение за това, кое е правилно и кое е грешно, но дали мнението ще отстъпи пред нормата? За да схванем моралното измерение на инвитро технологията, е добре първо да я дефинираме.
Оплождането „инвитро“ представлява асистирана репродуктивна технология. Това е процес, при който се извършва оплождане на една или няколко яйцеклетки извън тялото на жената, като след това получените ембриони се връщат в матката.
Всичко изглежда добре на пръв поглед, но много хора отказват да приемат и да одобрят инвитро процедурите като опция за подпомагане на семействата. Някои среди по света, особено Римокатолическата църква и редица радикални ислямски организации, се обявяват категорично против прилагането на инвитро оплождането и други асистирани репродуктивни технологии. В повечето ислямски страни обаче инвитро оплождането е разрешено, с изключение на донорството.
В много държави по света, каквато е и Китай, е забранено използването на инвитро от неженени двойки или такива с определени заболявания, а в други (като Коста Рика) – процедурата е напълно забранена като противоконституционна.
Един пример за отричане на този вид процедури има и от страна на българската католическа църква. Отец Борис, който е представител на тази институция, казва:
„Католическата църква е против този вид асистирана репродукция. Вярно е, че много държави по света са приели инвитро като „ефикасен“ метод за преодоляването на големия проблем с безплодието, но според католическата църква то е морално недопустимо, защото води до унищожаване на ембриони, тоест на човешки същества. С тази своя позиция Църквата застава на страната на Божия закон, който защитава човешкия живот още от момента на зачеването. Темата за моралния аспект на инвитро е много сложна и не може да бъде задълбочена в една малка статия, но все пак се надявам, че тези мои мисли ще провокират към размисъл всички хора с добра воля и ще им помогнат да се вслушат в гласа на съвестта.“ – казва отец Борис от името на католическата църква. И така, би трябвало да си зададем няколко въпроса, зададени от църквата, на тема инвитро:
-
Като християни не трябва ли по-скоро да спазваме Божиите порядки, отколкото да следваме това, което прави мнозинството?
-
Желанието на бездетните двойки да имат деца оправдава ли порочната практика, чрез която медиците дават шанс на някои ембриони, а други елиминират?
-
Съпрузите, които прибягват до инвитро, дават ли си сметка, че стават съучастници в унищожаването на някои от собствените им деца в зародиш?
Нека да разгледаме правната регулация, касаеща убийството на зародишите, като за целта искам да обърна внимание на законовата разпоредба за допустимите условия на аборт. Абортът представлява умъртвяване на един или няколко плода и той е допустим до третия месец на бременността, защото едва след третия месец се сформират нервните окончания и се появява мозъчна активност. По дефиниция тогава човешкото същество вече е живо и можем да говорим за убийство. Разрешените аборти след третия месец са единични случаи главно по медицински причини заради висока вероятност за увреждания, но това е друга тема. Можем ли да говорим за убийство, ако все още нямаме дефиниран живот?
Не всеки вярва в един Бог, не всеки приема нещата толкова критично, не всеки мисли по този начин, доста негативно насочено. Хората, които са прибегнали към инвитро, доста често нямат друга опция и ме съмнява да се интересуват от това дали някой друг ембрион е елиминиран, за тях по-важно би трябвало да бъде, че ще имат дете, най-святото нещо на този свят. Но защо това е така – в някои страни е напълно нормално и добре прието, докато в други, дори повдигането на темата предполага лоши последици?
По-голямата част от обществото или нямат мнение по въпроса поради своята незапознатост, или е положително; тогава какъв би бил проблемът на тази процедура? Какви са моралните възгледи по темата? Има много хора, които се възползват от инвитро процедурите, за да могат да създадат така наречените „дизайнерски бебета“. Селектират се гените, като по този начин оставяме само желаните характеристики в детето. Тук идва въпросът, дали това е морално? Едно човешко същество губи стойността си и бива превърнато в предмет.
Един такъв пример представлява щатска двойка, които са членове на глухата общност. Те решават да имат дете чрез инвитро оплождане. Всичко изглежда в реда на нещата до момента, в който обаче според тях детето също трябва да бъде глухо, за да се впише в тяхната общност. Чрез подобен тип генна селекция двойката цели да улесни възпитанието му в общността. Синът им се ражда глух, което отворило широк отзвук от критики поради обвинението, че те умишлено са нанесли вреда на собственото си дете. Двойката обаче не смята глухотата за увреждане, а по-скоро като белег на културна идентичност, което поставя въпроса, дали е грешно да правим децата си по даден дизайн, съобразен с наши изисквания, и докъде бихме стигнали с това? Нека разгледаме нещата и от двете гледни точки. За хората, родени без увреждания, детето няма да води пълноценен начин на живот, но родителите искат то да се впише в техния културен свят, да живее като тях, да не е единственият различен в семейството. За тях живот с недъг не е непълноценен живот и предпочитат детето им да се роди глухо, защото могат да му помагат повече, понеже имат повече опит в тази среда. Противоположни аргументи по темата има много, един от които е, че нарочно се изключват дадени характеристики на детето, което накърнява правото на избор и автономия на личността още преди да се създаде човешки живот, което е против етичните възприемания на обществото.
По същия начин безплодна двойка предлага 50 000 долара в замяна на репродуктивни материали, отговарящи на конкретни характеристики. Но защо в първия случай се наблюдава широк обществен отзвук и критики, а пък вторият остава незабелязан и сякаш безпроблемен. Изглежда обаче, че въпреки определените характеристики, които втората двойка търси в избора си на генетичен донор, желаните резултати не са гарантирани. Хората си търсят определени характеристики от дарителите с цел подобна, да не кажа даже идентична с „дизайнерските бебета“, генетична селекция. Това морално ли е изобщо? Ако детето се роди със сини очи, а те са го искали със зелени, по-малко ли ще го обичат? По-зле ли ще го третират, дали детето ще израсне в една нормална среда с обичливо семейство, или ще му бъде непрекъснато повтаряно какво е трябвало да бъде и как не се е родило така, както е планирано. Морално ли е?
Като заключение бих искала да кажа, че инвитро процедурите са добре приети в обществото. Асистираната репродукция е подпомогнала на много семейства и е направила много от хората, които познаваме, щастливи.
Но модификацията на гени, лично според мен, не е препоръчителна, губи се човешкото, перфектното човешко същество в целия си несъвършен блясък и така идеята за човечеството се обезсмисля, защото превръщаме личността в предмет. Именно тук ще сложа моралната граница на допустимите според мен инвитро процедури. А относно аргумента на отец Борис за елиминирането на някои ембриони в инвитро оплождането: ние наблюдаваме подобни процеси при естественото осеменяване, където самата яйцеклетка селектира генетичния материал. Винаги ще има недостатъци, важното е положителните неща да са повече.
Библиография:
-
Отец Борис, Ин витро оплождането. Морални аспекти;
-
Уикипедия: Инвитро оплождане;
-
Julian Savulescu – Deaf lesbians, “designer disability”, and the future of medicine.