Право на собственост върху човешкото тяло

Теории относно правото на собственост

 

Преди да се отговори на въпроса съществува ли право на собственост върху човешкото тяло и отделените от него органи, тъкани и клетки, следва да се уточни съдържанието, което се влага в понятието за собственост. В концептуален план могат да бъдат разграничени няколко теории относно правото на собственост: есенциални (същностни), номинална, хибридни и социоконтекстуална. Ето някои особеностите на всяка една от тях:

– според есенциалните теории правото на собственост има точно определено съдържание, което изразява неговата правна същност и го отличава от всички останали субективни права. Според част от авторите, привърженици на единното понятие за собственост, търсеното същностно съдържание се изразява в правото на  собственика да ползва изключително вещта (позитивна есенциална теория), а според друга част – в правото да изключи възможността за въздействие върху нея от страна на всички останали лица (негативна есенциална теория);

– за номиналната теория частната собственост е “празен съд”, който може да бъде напълнен с различно съдържание от всяка отделна национална законодателна система. Конкретното съдържание на "пълнежа" се определя в зависимост от съществуващите в съответното общество социални и политически възгледи;

хибридните теории за правото на собственост съчетават възгледите на есенциалните и на номиналната теория, като приемат, че собствеността по правило включва определени същностни белези, но тяхното съдържание може да е различно в зависимост от социалните условия, при които съществува и се упражнява собствеността;

– близка до хибридните теории е т. нар. социоконтекстуална теория. Според нея собствеността не е просто сноп от права (“bundle of rights”), а идея, около която индивидите и обществото уреждат своите взаимоотношения.

 

Сноп от права или спектър от възможности с различен интензитет

 

Вместо сноп от правомощия в социоконтекстуалната теория се използва терминът “спектър на собствеността” (“ownership spectrum”). Той включва диапазон от различни, но и родствено близки, правоотношения във връзка с предмети и вещи, охранявани от закона.

В единия край на този спектър се поставя “обикновеното” право на собственост (“mere property”), включващо възможност за ограничено ползване и право на контрол върху определена вещ, а в другия – “пълнокръвната собственост” (“full-blooded ownership”), предоставяща възможност за абсолютен контрол върху вещта, право на неограничено ползване и разпореждане.

Според посочената социоконтекстуална теория обсегът на собствеността и съществуващите в нейния спектър права се определят от социалния и културния контекст в съответното общество и могат да бъдат различни в отделните правни системи. Така, в зависимост от съществуващите концепции (идеи) за собствеността, както и в зависимост от налаганите от съответната държава законови ограничения върху нея, могат да се обособят няколко различни по своето съдържание и обхват собственически права – право на публична собственост, право на частна собственост, право на собственост върху природните ресурси, право на собственост върху земеделски земи и пр. Всяко едно от тези права се включва в понятието (идеята) за собственост (попада в нейния спектър), но има различно съдържание поради специфичното си предназначение и поради наличието на специфични ограничения по отношение на възможността за ползване на неговия обект (съответния предмет или вещ).

 

Правото на собственост и човешкото тяло

 

Разгледано в светлината на социоконтекстуалната теория правото на собственост върху човешкото тяло, органи, тъкани и клетки може да бъде част (пласт) от спектъра на собствеността, възприет от правната система на една държава. Включването му и конкретното му място в спектъра на собствеността ще зависи от съществуващите обществени нагласи, от социалния и културния контекст, и разбира се – от решението на текущия законодател. Въпросът дали правото на човека върху неговото тяло да бъде разглеждано като част от идеята за собствеността ще се решава от фактически утвърдилата се в практиката представа за собствеността и от преценката на конкретния законодател.

Отношението на различните теории за собствеността към човешкото тяло като възможен предмет на притежание може да бъде обобщено съвсем накратко в следната таблица:

 

Теория за собствеността

Отношение към човешкото тяло като предмет на правото на собственост

Есенциална (същностна) теория

Съдържанието на правото на собственост, разглеждано като изключително ползване и изключване на възможността за въздействие върху вещта от страна на всички останали лица, се упражнява фактически от всеки човек по отношение на неговото тяло. Тази власт може  да се санкционира и юридически като се признае съществуването на право на собственост и по отношение на човешкото тяло.

Номинална теория

Признаването на право на собственост върху човешкото тяло и обхвата на неговото съдържание зависи от преценката на конкретния законодател.

Тази преценка може да бъде различна, както в различните правни системи, така и в рамките на една и съща национална правна система – през различните периоди от нейното съществуване.

Хибридна теория

Признаването на правото на собственост върху човешкото тяло по принцип е възможно, но за това е необходимо неговото изрично санкциониране (уреждане) от страна на конкретния законодател.

Социоконтекстуална теория

Дали правото на собственост върху човешкото тяло ще бъде част от “спектъра на собствеността” ще зависи от съществуващите социални възгледи и обществени нагласи за собствеността.

Изясняването на юридическата същност на господството на човека върху неговото тяло изисква разграничаване на човека като личност и като правен субект от неговото тяло като материална субстанция и като обект на различни въздействия. Това разграничаване често се посреща с яростни възражения, тъй като отваря вратата за евентуални посегателства спрямо тялото, които да не се третират като посегателства срещу личността.

Тясната връзка между личността и тялото, в което тя е "заключена", може да бъде преодоляна с бъдещото развитие на науката – в резултат от възникването на технологична възможност за пренасяне на личността на човека извън биологичното му тяло, в което тя е "възникнала", както e например при т. нар. интелигентни агенти. Макар и към настоящия момент и двете хипотези да са под въпрос и евентуалното им осъществяване да е свързано с далечното бъдеще, те поставят редица въпроси за съществуването на личност извън (независимо) човешкото тяло. До такава хипотеза може да се стигне и чрез подмяната на различни части на тялото със синтетични протези и създаването на т. нар. киборзи.

Въпросът за юридическото господство на човека върху неговото тяло е особено актуален във връзка огромния "черен пазар" на човешки тела и човешки органи, на който се реализира годишен „оборот” от милиони долари.

Правото на всеки човек на вещноправен контрол върху своето тяло не означава автоматично, че той може свободно да се разпорежда със своите органи и с тялото си като цяло. Става въпрос за специфична форма на собственост (подобна на публичната собственост), която е неотчуждаема и следва да бъде търпи ясни законодателни ограничения. Въвеждането на подобни ограничения обаче изисква изясняване на вещноправната концепция относно правния статут на човешкото тяло.

 

Публикацията е част от монографията Човешкото тяло като предмет на вещни права, София, ИК Сиби, 2008, стр. 216 (с. 152-155). ISBN 978-954-730-474-1. (март 2008 г.). В нея може да намерите много по-подробен анализ на въпроса дали и как притежаваме „собственото” си тяло.

 

Ако темата Ви е заинтригувала или е важна за Вас, може да прочетете и:

1. Правен режим на съгласието за лечение”, сп. „Медицинско право”, кн. 4, 2008, стр. 34-61.

 

Интересен случай, изследващ публичния натиск върху интимността на човешкото тяло и превръщането му в предмет на "обществено договаряне", може да бъде прочетен в статията "Между краката" (15.07.2009).

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.