Становище

по повод проект на Наредба за дейности по асистирана репродукция,

за който е открита процедура за обществено обсъждане

от 23.05.2022 г.

(https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6854)

[основни тезиси]

Обобщените по-долу тези, представени по време на организирания от фондация „Искам бебе“ семинар за обществено обсъждане на проекта, може да видите тук.

1. Основание за приемането на Наредба за дейностите по асистирана репродукция е разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ).

Съгласно текста на посочената разпоредба:

Асистираната репродукция се осъществява съгласно медицински стандарт, приет с наредба на министъра на здравеопазването.“

Законовата делегация на чл. 130, ал. 3 ЗЗ има ограничен предметен обхват, който се отнася единствено до въвеждането на медицински стандарт за извършване на дейностите по асистирана репродукция. Отговорът на въпроса какво може да бъде включено в съдържанието на един медицински стандарт е посочено в чл. 80 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 6 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). С медицинския стандарт държавата поставя основата (чл. 80 ЗЗ) за постигане на необходимото качество на медицинската помощ в рамките на съответната медицинска специалност. С медицинския стандарт се определят медицинските изисквания, на които следва да отговаря дейността на лечебните заведения и на специалистите, които работят в тях, за да се осигури необходимото качество на медицинската помощ и защита на правата на пациента (чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ).

Като се изхожда от цитираните законови разпоредби, следва да се посочи, че в издадената въз основа на чл. 130, ал. 3 ЗЗ наредба следва да се съдържат единствено и само медицински по своето естество правила относно извършването на допуснати от Закона за здравето дейности по асистирана репродукция. Във въпросната наредба не може да се съдържат правила, които разширяват или ограничават приложното поле на асистираната репродукция извън определеното в Закона за здравето. Типични примери за подобно надхвърляне на съществуващата законова делегация в обсъждания проект за наредба са:

а) допускане, макар и по изключение, на възможността за извършване на IVF/ET с криоконсервирани ембриони при смърт на единия от партньорите (в хипотезата и при условията на т. 5.9. и т. 5.10. на Раздел IV „Медицински дейности и биологично-лабораторни методи, прилагани при асистирана репродукция“), както и

б) предвиждането на максимален размер на обезщетение за направени разходи от донор на овоцити (2000 лева по т. 11.1.7 от Раздел VI „Методични указания за медицински дейности при извършване на асистирана репродукция“).

И двата въпроса излизат извън медицинския характер на правилата, които по правило следва да се съдържат в един медицински стандарт, поради което включването им в проекта надхвърля дадената в чл. 130, ал. 3 ЗЗ законова делегация и приемането им не следва да бъде в компетентността на министъра на здравеопазването.

Поради това смятаме, че посочените правила следва да бъдат изключени от съдържанието на проекта за наредба за дейностите за асистирана репродукция.

Следва да се има предвид, че подобни правила се съдържат и в т. 5.7.1., 5.7.2., 5.7.3., 5.7.4. на Раздел IV „Медицински дейности и биологично-лабораторни методи, прилагани при асистирана репродукция“, както и в т. 11.5., 11.6., 11.7. от Раздел VI „Методични указания за медицински дейности при извършване на асистирана репродукция“: доколкото въведените правила нямат единствено медицински, но също така и съществени етически и социално значими измерения. Медицината е преди всичко инструмент за постигането на определен, преценен като обществено полезен и желан резултат. Тази преценка обаче е въпрос на държавна политика, която не може да се формулира и експлицира в медицински стандарт за извършването на съответната експертна медицинска дейност. Всички подобни текстове, които надхвърлят медицинската експертност, следва да бъдат изключени от съдържанието на предлагания медицински стандарт, приеман от министъра на здравеопазването въз основа на чл. 130, ал. 3 ЗЗ.

2. Както е посочено в Мотивите на проекта, регулациите, касаещи асистираната репродукция, следва да съобразяват „съответните културни нагласи“ (с. 11 от Мотивите), което изисква „специално внимание и акцент към общественото мнение“ и „включването на възможно най-голям брой хора и организации“ в обсъждането на тези въпроси (с. 14 от Мотивите).

Особено подходящ пример в този смисъл е предлаганата уредба на послесмъртната асистирана репродукция (т. 5.9. и т. 5.10. на Раздел IV „Медицински дейности и биологично-лабораторни методи, прилагани при асистирана репродукция“). Без да влизаме в подробности, бихме искали да посочим, че предложената уредба установява изключения от две основни принципни положения в медицинското право: изискването за даване на лично съгласие за извършване на определени медицински интервенции и недопускане на правното действие на едностранни изявления след смъртта на техния автор. И от двете правила съществуват изключения (например: изразяване на информирано съгласие от законов представител, извършване на завещателни разпореждания), но те са уредени изцяло на ниво „закон“, каквото ниво не притежава медицинския стандарт, приети с подзаконов нормативен акт: наредба на министъра на здравеопазването (в този смисъл вж. аргументите за надхвърлената законова делегация по т. 1).

Не всички „новости“ (с. 2 от Мотивите) могат да намерят отражение в националното законодателство чрез включването им в медицинския стандарт за извършване на дейностите по асистирана репродукция. Мястото, на което следва да бъдат преценени и уредени, съответно: позволени или забранени, тези новости, резултат от развитието на медицината и технологиите, е законът, а не наредбата, с която се утвърждава медицински стандарт за специфично експертната дейност на медицинските и други специалисти в лечебните заведения.

Разглеждането на въпроса за допустимостта на уредената в т. 5.9. на Раздел IV „Медицински дейности и биологично-лабораторни методи, прилагани при асистирана репродукция“ хипотеза на послесмъртна репродукция предполага сериозен обществен и политически дебат, предполагащ реализиране на парламентарна процедура по изменение не само на Закона за здравето (раздел III „Асистирана репродукция“ на Глава четвърта „Здравна заклина на определени групи от населението“), но и на Закона за наследството (изрично потвърждаване на изключването на послесмъртно заченатия от участието в наследството на неговия биологичен баща), Семейния кодекс (уреждане на отношението на произход между послесмъртно заченатия и неговия биологичен баща, както и неговите роднини, включително с оглед възникването на евентуални задължения за издръжка), евентуално и Закона за гражданската регистрация (относно начина на формиране на името на послесмъртно заченатия, включително с оглед допускането или отричането на възможността за установяване на неговия действителен произход).

По същия начин определянето на максимален размер на обезщетение за направени разходи от донор на овоцити: 2000 лева, в предлагания текст на т. 11.1.7. от Раздел VI „Методични указания за медицински дейности при извършване на асистирана репродукция“, не съдържа каквато и да е било медицинска по естеството си обосновка. Той е пряко свързан и с едно от най-съществените опасения при асистираната репродукция: опасността от нейното комерсиализиране. Предвиждането на подобен максимален размер в съчетание с разрешаване на донорство на овоцити от един и същ донор до 5 пъти, включително, при минимален период между даряванията от не по-малко от 4 месеца (т. 5.7.2. на Раздел IV „Медицински дейности и биологично-лабораторни методи, прилагани при асистирана репродукция“), поставя въпроса доколко предвиденото в медицинския стандарт „обезщетение“ не се превръща от компенсация в стимул и дори в покана за системно участие на една жена за даряване на овоцити.

Следва да се подчертае тук паралелът с опитите да се фиксират конкретен размер и правила за изчисляване на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт (чл. 52 ЗЗД и чл. 493а КЗ). Въпреки съществуването на специална законова делегация в Кодекса на застраховането (чл. 493а, ал. 2 КЗ: ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), и до настоящия момент тя не е реализирана именно поради съществуващите обществени притеснения относно евентуални злоупотреби с фиксирани обезщетения за неимуществени вреди при настъпване на застрахователни събития. Подобни обществени притеснения следва да бъдат очаквани, изследвани и адресирани и при посочването на максимален размер на обезщетение за донорство на овоцити, но това следа да бъде направено с проект на нормативен акт с юридически ранг „закон“ или при наличието на изрична законова делегация, която не касае само създаването на медицински стандарт, но и определяне на финансовите параметри на обезщетенията при донорството за целите на асистираната репродукция.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.