Изготвил: Атанаска Петкова Илинчева
Университет: СУ „Св. Климент Охридски”
„Към момента на присъединяването на България към Европейския съюз по принцип завърши процеса на хармонизиране на българското законодателство с действащите до този момент европейски актове. Оттук нататък, на въвеждане в българското законодателство подлежат новоприетите актове на институциите на ЕС. Ето защо, и обемът на законите, приемани във връзка с въвеждане на новоприети директиви, намаля в сравнение с обема на законите, приемани в тази връзка преди присъединяването на България към ЕС” – Георги Пирински1.
На 9 май- Денят на Европа- тази година (2012 – бел. ред) чествахме 5 години от 1 януари 2007г. Годината, в която България се превърна в пълноправен член на Европейския съюз. Годината, в която обществото застана пред отворените врати на Европа в очакване на промяна. Една част от българския народ възприе членството ни в ЕС като голяма стъпка в развитието на страната ни, друга част погледна с недоверие и се отдаде на апатия, а трета част, водена от политическите си разбирания и предаността към стереотипното съществуване, изпита страх от промяната. Несъмнено обаче България стана окончателно част от Европейското семейство. Оттук насетне пред народа, представляван от парламента, застана въпросът за ефективното членство в Съюза. Именно по този повод е изказването на Георги Пирински, председател на Народното събрание през 2008г. на Годишната посланическа конференция. Ако началото се поставя с постигането на хармонизиране на българското законодателство с европейските актове, то процесът на постигане на ефективно членство на България в ЕС пряко засяга дейността на носителя на законодателната власт в държавата. На Народното събрание са предоставени правомощията да ратифицира и денонсира със закон международните договори, общо изброени в чл. 85 от Конституцията на Република България. Ясно обаче трябва да бъде разграничено прилагането на международното право от прилагането на правото на Европейския съюз. Конституционно определен е приматът, който международните договори имат пред вътрешното право на страната (чл.5, ал.4 КРБ). Но актовете на международното право действат спрямо отделните държави, докато правото на Европейския съюз действа непосредствено в държавите- членки. По отношение на европейските актове действат основните принципи на прилагане на правото на ЕС- принцип на непосредствената приложимост, принцип на примата и принцип на директния ефект. Изхождайки от това, което те установяват и от задачите, които присъединяването на България към ЕС поставя, пред Народното събрание стои въпросът не само за уредбата на непротиворечащи си вътрешни и европейски закони, но и предизвикателството парламентът да придобие значима роля във функционирането на Съюза. Цялата законодателна система трябва да съответства на регламентите, постановени в учредителните договори на ЕС, а България трябва ефективно да се интегрира към Европейската общност.
Пътят от приемането на България в Европейския съюз до този момент е белязан с важни събития, които имат определяща роля за мястото на всяка една държава- членка в това обединение на суверенни държави. Едно от най- ярките събития несъмнено е Договорът от Лисабон, влязъл в сила през декември 2009г. В тази връзка, за да се определи акуратно каква е ролята на Народното събрание във функционирането на Европейския съюз, е необходимо да се проследи дейността му след Договора от Лисабон, като се вземат предвид извършените изменения в Учредителните договори. Не е за пренебрегване и фактът, че самият Договор за реформи е подписан в края на 2007г., което несъмнено оказва влияние и има отражение върху всички процеси на развитие на Европейската общност, протичащи през годината до влизането му в сила.
От приемането на България в Европейския съюз до влизането в сила на Договора от Лисабон страната ни ориентира целите си за интеграция в Съюза съгласно предишните разпоредби на Договорите. Макар че по това време европейската интеграция се намира в една от най- тежките си кризи, самата по- късна промяна в тези договори носи със себе си една плавна приемственост и по никакъв начин не възпрепятства процеса. През това време Народното събрание на България приема редица актове, изменя закони и упражнява правомощията си по осъществяване на европейските въпроси. Тази дейност на Парламента е израз на правомощията му по осъществяване на външната политика2. То притежава най- съществените правомощия в областта на международните отношения и чрез тяхната реализация определя главните насоки на външната политика. По отношение на Европейския съюз политиката е съсредоточена към постигане на общите цели, които Съюзът си поставя, към развитие и уеднаквяване на националните законодателства и осигуряване на засилено сътрудничество между държавите- членки и зачитане на интересите на третите страни. Тези елементи са правно уредени в чл.326 и следващите от ДФЕС.
Постигането на целите на ЕС пряко ангажира дейността на националните парламенти. В случая Българското народно събрание има правомощия по упражняване на контрол за спазване на принципите на правото на ЕС. Пред българския парламент и парламентите на останалите държави- членки се появява необходимостта от контрол по повод на реформите от Лисабон, който да ги освободи от опасенията, че тези реформи ще трансформират ЕС в „свръхдържава” и че тяхната цена ще бъде едно недозирано посегателство върху суверенитета3. Такива контролни правомощия са предвидени в ДЕС. Нещо повече, новите разпоредби осигуряват не само засилена роля на националните парламенти, но и са израз именно на засилване на суверенния контрол над суверенно упражняваните компетенции. В тази връзка, още чл.5 ДЕС, озаглавен „Основни принципи относно компетенциите, вече изрично предвижда, че „националните парламенти изрично следят за зачитането на принципа на субсидиарността”4. Тук на първо място трябва да се изясни смисълът на този принцип на правото на Европейския съюз. Упражняването на компетентността на Съюза е подчинено на два основни принципа- субсидиарност и пропорционалност. В контекста на правомощията на парламента по контрол върху упражняваната от ЕС предоставена компетентност, следва да разгледаме юридическата природа на принципа на субсидиарността. Това е принципът, който регулира упражняването на законодателната компетентност, предоставена на Съюза от Учредителния договор. Субсидиарната компетентност е заместваща компетентност на ЕС, която националните парламенти му предоставят за постигане на цели, които държавите- членки не могат да постигнат сами достатъчно ефективно. Това показва, че функцията на принципа е да не оправомощава ЕС да предприема действия, освен когато условията за това са изпълнени5. Субсидиарността има за цел да ограничи общностното законодателство до въпроси, които ясно изискват общоевропейско действие6. Тя става общ принцип на европейското право в ДЕС, който има за основа решенията на Съюза да се вземат възможно най- близо до гражданите. Още чл.1 на ДЕС гласи, че се цели изграждането на „все по- тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат при възможно най- голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най- близко до гражданите”. Цитираният текст достатъчно ясно препраща към ролята, която парламентът има при вземането на решенията на общностното право. Самият национален парламент е много по- близо до гражданите от Европейския парламент. Логично е да се дава възможност част от европейските въпроси и предложенията за приемане на актове да се решават на национално ниво, за да се ангажира в по- голяма степен вниманието на гражданите и да им бъде позволено чрез политическото представителство да участват в изграждането на европейската система. А що се отнася до въпросите, които подлежат на решаване от ЕС, редно е да бъде предоставена възможност за упражняване на контрол от страна на парламента върху действията му. Именно такива промени в полза на държавите- членки внася Договорът от Лисабон.
Стремежът Европейският съюз като система от институции, присъщи на всяка държава, да се доближи до гражданите на страните- членки, проличава с промените, които Договорът от Лисабон въвежда. С него се приема всяко решение на Съюза да бъде изпращано до националните парламенти за разглеждане и одобрение. Ако една трета от националните парламенти сметнат, че дадено предложение за законодателен акт на ЕС не отговаря на принципа на субсидиарност, вносителят му трябва да го преразгледа и да реши да го запази, промени или оттегли. С този акт се засилва значително ролята на парламентите при вземането на решенията на общностното право. В Договора за Европейския съюз изрично е уточнено, че националните парламенти имат правото да връщат за преразглеждане предложения, отправени от Европейския парламент. Протоколите към Договора от Лисабон подробно уреждат процедурата по контрол, който националните парламенти осъществяват по отношение на упражняваната от ЕС предоставена компетентност. Според чл. 1 от Протокол №1 (относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз) Европейската комисия изпраща до националните парламенти всички свои консултативни протоколи, също и „годишната законодателна програма, както и всеки друг инструмент за законодателно планиране или за политическа стратегия, като едновременно с това ги изпраща и на Европейския парламент и на Съвета”. Следващите членове изчерпателно посочват инструментите за законодателно планиране и за политическа стратегия, които институциите на ЕС са задължени да изпращат на националните парламенти на държавите- членки- проекти за законодателни актове, дневния ред и резултатите от заседанията на Съвета, протоколите от заседанията на Съвета, годишен отчет на Сметната палата и други. Националните парламенти се уведомяват и за всяка инициатива на ЕС за изготвянето и приемането на проект за законодателен акт. С оглед на изброените задължения на европейските институции пред парламента се стига до извода, че контролът, който титулярят на законодателната власт осъществява е политически по своята природа. Другият вид контрол е юридически, но той принадлежи на Европейския съд и е по повод на законността. В процеса на прилагането на политически контрол парламентът подготвя и изпраща мотивирано становище до съответните европейски институции и участва в междупарламентарното сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент. Водещ мотив тук отново е запазването на принципа на субсидиарност в неговата цялост. Поради тази причина ежегодно Европейската комисия представя пред Европейския съвет, Европейксия парламент, Съвета и националните парламенти доклад за прилагането на член 5 от ДЕС. Това задължение се извежда от предписанието на чл.9 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.
Наред с изясняването на ролята на националните парламенти за функционирането на ЕС не трябва да се пренебрегват и останалите им функции, с които те допринасят активно за развитието на Съюза. Такива са дейността в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и дейността по механизмите за оценка на изпълнението на политиките на ЕС в това пространство. Освен това парламентите участват в процедурите по преразглеждане на договорите и биват информирани за молбите на трети страни за присъединяване към ЕС7. Всички тези аспекти на ролята на парламента във функционирането на ЕС с оглед на промените с Договора от Лисабон се отнасят до Народното събрание на България и са част от неговите правомощия по осъществяване на външната политика на страната. Разглеждането им беше необходимо, за да се изгради представата за парламента,унификация на законодателната власт в държавата, като орган със значимо влияние в рамките на осъществяването на целите на ЕС.
Като единствен законодателен орган на републиката, овластен да организира и ограничава чрез законите свободата на гражданите8, Народното събрание на България е всъщност и органът, притежаващ най- голям брой правомощия, изхождайки корелативно от формата на държавно управление на страната ни, конституционно установена в чл. 1 на КРБ- „република с парламентарно управление”. Ето защо, когато се изясняват отношенията на България с ЕС по повод на нейното членство, е необходимо да се акцентира върху дейността на Народното събрание по наблюдение и контрол на европейските въпроси. Правителството е органът, който изпълнява процедурата по разрешаване на тези въпроси. В тази връзка особено значение имат разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в частност глава 10 от него, озаглавена „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз”. Тя доразвива разпоредбата на чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, съгласно която “когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия”. Наблюдението и контролът се извършват от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. За да стане ясно къде е мястото на Народното събрание в ЕС и каква е неговата роля с оглед на правомощията, които има в Съюза, е нужно да бъде установена ефективността на разпоредбите в Правилника и ефективността на дейността на Комисията по европейските въпроси и съвместимостта им с разпоредбите и дейността на Договорите на ЕС.
Процедурата по изготвянето и изпълнението на годишните програми за участие на България в процеса на вземане на решения на ЕС е уредена в ПОДНС, както вече беше споменато. Разгледайки глава 10 от Правилника, можем да открием съответствия между неговите разпоредби и установеното в Учредителните договори на ЕС, което е нещо напълно очаквано и естествено. Но какви са непълнотите, които след това оказват влияние върху годишните доклади за извършената дейност? И какво трябва да се промени в дейността на Комисията по европейските въпроси?
Като основен вносител на законопроекти, характеристика на Министерски съвет, той внася за разглеждане в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането й. След това Председателят на Народното събрание изпраща Годишната програма на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на другите постоянни комисии. Постоянните комисии изработват своите предложения за Годишната работна програма в триседмичен срок. След обсъждане с постоянните комисии и сумиране на мнения и предложения Комисията предлага вече преработена годишна работна програма на Народното събрание по европейските въпроси. Самата програма съдържа списък с проектите за актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът за Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание. Накрая Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишна работна програма (чл.103 ПОДНС). Всички тези стъпки са подробно описани в разпоредбите на ПОДНС и подлежат на задължително изпълнение с оглед ефективното подпомагане на страната ни за постигане целите си в ЕС.
Когато се погледне задълбочено в текста на Договора от Лисабон и по- конкретно върху тези предписания, отнасящи се до държавите- членки и техните парламенти, се забелязва една трайна тенденция към осигуряване на техните национални интереси и запазване на суверенните им права. Самият ЕС се самоограничава договорно, за да подсигури лоялното сътрудничество на държавите и доверието към неговите институции. При анализ на съвместимостта между Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на България и разпоредбите на Учредителните договори и протоколите към тях, се установява съвместимост помежду им. Тъкмо чрез тълкуването и анализа на тези текстове се изгражда нормативно подкрепената представа за ролята на Народното събрание във функционирането на ЕС . В контекста на темата на анализ подлежи именно глава 10 от ПОДНС, отнасяща се до отношенията между Народното събрание и Министерски съвет по европейските въпроси. Достига се до извода, че Народното събрание не само има правомощията да упражнява контрол върху спазването на установените от ЕС правни принципи, но и правомощия по наблюдение и вътрешен контрол върху дейността и развитието на европейските въпроси.
Не е трудно при прочит да се забележи съответствието между чл. 106 (2) от ПОДНС и чл. 5, параграф 3 от ДЕС. И в двете разпоредби се урежда контрола на Народното събрание по спазването на принципа на субсидиарност. Чл. 106 (2) гласи следното: „Народното събрание се произнася в осемседмичен срок за спазване на принципа на субсидиарност по проектите на законодателни актове на институциите на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма на Народното събрание”. Българският парламент разполага с правомощието да следи за спазването на субсидиарността, а същото постановява и чл. 5 от ДЕС във връзка с упражняваната от Съюза предоставена компетентност: „Институциите на Съюза прилагат принципа на субсидиарност в съответствие с Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Националните парламенти следят за спазването на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурата, предвидена в този протокол”. Текстът препраща и към Протокол № 2 относно прилагането на принципите на пропорционалност и субсидиарност. А в тази връзка може да се направи още едно сравнение за съвместимост между Правилника и Договора, свързано отново с чл.106 от ПОДНС, но този път ал.3 и чл.6 от Протокол № 2. В Протокола недвусмислено е определен срокът от 8 седмици от датата на предаване на проект на законодателен акт и задължението на всеки парламент или всяка камара на парламент да подготви и изпрати мотивирано становище, в което да изложи причините, поради които счита проекта за несъобразен с принципа на субсидиарност. Почти идентична е разпоредбата по чл. 106 (3) от ПОДНС, адресирана до Народното събрание на България. Уредено и в двата акта е правомощието на Министерски съвет по искане на Народното събрание да внесе в Съда на Европейския съюз иск за неспазване на принципа на субсидиарност в даден законодателен акт. Това пряко препраща и към чл. 230 от ДФЕС.
Следващо съответствие между ПОДНС и Учредителните договори може да бъде открито в чл.108а, ал. 1 на Правилника и чл.4 от ДФЕС. Тук акцентът е върху „политиките на Европейския съюз в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие”9, които и в двата текста са споменати като области на споделена компетентност, която държавите- членки предоставят на Съюза. Това, което допълва ПОДНС е, че „Народното събрание участва в механизмите за оценка на изпълнението” на тези политики. Отново се утвърждава ролята на парламента във функционирането на Европейския съюз. Като допълнение на това са следващите алинеи на чл. 108а от ПОДНС. В тях са изброени трите правомощия на Народното събрание по участие в процедурите по преразглеждане на Договорите , по разглеждане на молбите за присъединяване към Европейския съюз и по участие в процеса на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз. Много по- подробно тази дейност е установена във споменатия по- горе чл. 12 от ДЕС, който обема в себе си почти всички аспекти, определящи ролята на националните парламенти в ЕС. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание много стегнато и съвсем без детайли изрежда действията на парламента във връзка с осъществяването на функциите на ЕС. Красноречив е изводът от факта, че изброените няколко члена от ПОДНС и техните текстове се побират само в чл.12 от ДЕС.
Направеният кратък анализ на съвместимостта на разпоредбите от Лисабон с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание показва, че действително е налице постигнатото хармонизиране на българското с европейското право. Разпоредбите по никакъв начин не си противоречат, а и да беше така, правото на ЕС би имало решаващата роля за това кои норми да бъдат спазени. Освен това от изключително голямо значение е контролът, който Народното събрание упражнява спрямо Министерски съвет по отношение на работата по европейските въпроси и спрямо ЕС по спазването на принципа на субсидиарност. Друг положителен аспект, който откриваме в ПОДНС е подходящият ред на действие на Народното събрание спрямо Министерски съвет по отношение на процедурата за изготвяне и приемане на Годишната програма по европейските въпроси. Добре съобразено е също така и решението правителството периодично да предоставя информация за извършената от него дейност по тези въпроси, както и годишни доклади за цялостната дейност по европейските въпроси. Документарният модел на парламентарен контрол, който България е избрала за осъществяване на парламентарен контрол по европейските въпроси, позволява да се навлезе в детайлите на актовете и да се работи по- ефективно по задачите, свързани с тях. Несъмнено като позитив може да бъде определен и подходът за изслушване от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет. Добре съобразен е фактът, че те ще представляват страната ни в ЕС и е необходимо да притежават комплекс от качества, за да изпълняват съответната длъжност. Подходящ пример за достоен представител на България пред трибуната на Европейския съюз е европейският комисар госпожа Кристалина Георгиева, която работи на тази длъжност за страната ни и за Европа от малко повече от две години насам.
Разглеждането на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в частта си, свързана с парламентарното наблюдение и контрол по европейските въпроси, тоест глава 10, разкрива и някои непълноти. Никъде в глава 10 не са посочени основните области, в които е необходимо да действа правителството за реализиране на европейските въпроси. В годишните програми на Народното събрание фигурират редица области- защитата на човешките права, борбата срещу престъпността, борбата срещу тероризма, подобряване на здравеопазването и образованието, както и много други. Всички те могат да бъдат нормативно закрепени като области с особено значение за България и за ЕС и да се определи ред, по който да се работи за намирането на решения за справяне с проблемите, произтичащи от тях.
Наред с положителните страни на положенията, които урежда ПОДНС, се открояват и някои слабости в действията на Народното събрание и Министерски съвет по развитието на европейските въпроси. Най- ярко това се откроява при разглеждане на докладите по годишните работни програми по въпросите на Европейския съюз. Ако през 2007 г. Докладът по годишната програма почти обхваща въпросите, поместени в Програмата, то през 2012г. се разглеждат една незначителна част от все по- многобройните въпроси на Европейския съюз. Много различни са и целите, от които се ръководи Народното събрание в годишните програми. Ако преди приоритет са били здравеопазването, подобряване на социалното и икономическото състояние на българските граждани, постигане на конкурентоспособност и осигуряване на подобрена и облагородена околна среда, както и редица други, свързани с благосъстоянието на народа и държавата, то през тази година стремежът е към подобряване на икономическото състояние, финансите и енергетиката, осигуряване на отбраната и сигурността, справяне с младежката безработица10. Такива са нуждите на страната ни през 2012г., но от тях ясно се откроява кризата, в която се намира България, а тя съвсем не е само финансова. Дали причините за това положение се дължат на несъгласуваност в действията на Народното събрание и Министерски съвет или пряко засягат ефективността, с която работи Комисията по европейските въпроси? Най- вероятно и двете. Налице е необходимост от промяна и гъвкавост по отношение на развитието и решаването на въпросите, защото това не само определя мястото на България в Съюза, но и е знак за Съюза, че България е достоен негов член. А това би допринесло за издигането на авторитета на Народното събрание сред парламентите на останалите държави- членки. Забавянето на европейските проекти, които България е в процес да реализира, е израз на неефективност и мудност на държавните органи, които изпълняват тези проекти. Откроява се също и недостатъчно стриктното наблюдение и контрол от страна на Комисията за наблюдение и контрол спрямо актовете и работата на правителството. Необходимо е да се извърши промяна в тази насока, за да се постигне оптимална ефективност при изпълнението на поставените в годишните програми задачи. В тази насока би могло да се създаде и закрепи в ПОДНС редът, по който да бъде осъществяван контролът по европейските въпроси.
Ролята на националните парламенти в рамките на ЕС съдейства в значителна степен за развитието му чрез правомощията, които те имат по осъществяване на контрол за дейността на европейските институции. Това се дължи най- вече на стремежа на всяка една държава- членка към постигане на своите национални интереси в съответствие с интересите на останалите членове. По този начин се поставят основите на сътрудничество и взаимопомощ между европейските държави и се създават предпоставки процесът на хармонизиране между законодателствата им и европейското законодателство да протича все по- естествено. Националните парламенти имат значителна роля в развитието на ЕС. Наблюдават се тенденции в тази насока, откриват се и немалко перспективи пред Съюза. Националните парламенти постоянно извършават колективни проверки за прилагането на принципа на субсидиарност. Те се провеждат по инициатива на Комисиите по европейските въпроси. Този контрол има не само юридическо, но и икономическо и социално значение11. Понякога приемането на нормативни актове на национално, а не на съюзно ниво води до спестяване на излишни разходи за ЕС. Самите институции на ЕС нямат волята да се самоограничават. Губещи от това са както националните парламенти, така и тези, които те представляват. Губещи се оказват и бизнес средите, защото в условията на конкурентна глобална икономика прекаленото регулиране на европейско равнище е неефективно. Тъкмо по тази причина Договорът от Лисабон засилва ролята на националните парламенти по упражняването на принципите на ЕС. Тази промяна, както и всички останали, които се извършават с Договора, са израз на логиката и съдържанието на самите интеграционни процеси12.
Наред с тенденциите за хармонизиране и зачитане на чуждите интереси, както и за засилване ролята на парламентите в дейността на ЕС се проявяват и тенденции, свързани с постигането на засилено сътрудничество между националните парламенти. Това се случва по инициатива на Конференцията на председателите на националните парламенти. Съществена в това отношение е създадената IPEX, която предоставя онлайн информация за дейността на всеки един парламент в рамките на ЕС. Сътрудничеството е перспектива пред държавите- членки на Съюза, откриваща се и по повод на междупарламентарните срещи, които се осъществяват по конкретни теми, свързани с политиките на ЕС.
Наблюдава се и тенденцията за прозрачност на дейността на Европейския съюз. Държавите- членки не само получават подробна информация, доклади, отчети и програми за всяко предложение и всеки проект на някоя от институциите на Съюза, но също имат достъп до ежемесечен бюлетин с вести за актуалните събития и работата по въпросите, свързани с тях. По този начин се поддържа една непрекъсната връзка и комуникация между ЕС и държавите- членки, а чрез публикациите на интернет страниците на националните парламенти всичко това достига до гражданите и ги прави съпричастни към актуалните събития и процеси.
Народното ни събрание трябва да извърви дълъг път до постигането на оптимална ефективност по отношение на европейските въпроси, поставени пред българското общество. Необходим е непрекъснат стремеж и подобряване на достигнатата степен на хармонизиране на българското национално право с правото на ЕС, за да се осъществява процеса на развитие на България сама по себе си и на България в Съюза. За целта страната ни трябва да гласува доверие на Народното събрание, а то от своя страна да постигне синхрон с правителството, за да може тя пълноценно да участва в процеса на развитие на ЕС. Редно е и Комисията по европейските въпроси съвестно да поеме своите задължения и стриктно да наблюдава и контролира дейността по осъществяване на годишните програми по европейските въпроси. Необходимо е да се предприемат мерки за справянето с престъпността и гарантирането на отбраната. Нужни са ясни перспективи за осигуряване на защитата на основните права и свободи на гражданите. Трябва да се обърне сериозно внимание на европейските фондове и да се създадат устойчиви програми за усвояването им, свързани с подобряване на стандарта на живот, намиране на изход от кризата, стабилизиране и подем на икономиката. България се нуждае от стимул, за да превърне членството си в ЕС в един ефективен и неизчерпаем генератор на развитие.
Бележки под линия:
1 Изказване на председателя на Народното събрание Георги Пирински на тема „Ролята на Народното събрание за осигуряването на ефективно членство на страната ни в ЕС” на Годишна посланическа конференция в Министерството на външните работи. (София, 28 юли – 1 август 2008 г.).
2 Стефан Стойчев, „Конституционно право”
3 Юлия Захариева, „Договорът от Лисабон- последната реформа в нормативната база на Европейския съюз”
4 Атанас Семов, „Плахите реформи на уморена Европа”
5 Жан Пол Жаке, „Институционно право на Европейския съюз”
6 Жасмин Попова, „Право на Европейския съюз”
7 Договор за Европейския съюз, чл.12
8 Георги Близнашки, „Принципи на парламентарното управление”
9 Договор за функциониране на Европейския съюз, чл.4, параграф 2, й)
10 Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) приета с Решение на НС от 10.05.2007 г. и Годишна работна програма по въпросите на Европейския съюз (2012 г.)
11 Изказване на председателя на Народното събрание Георги Пирински на тема „Ролята на Народното събрание за осигуряването на ефективно членство на страната ни в ЕС” на Годишна посланическа конференция в Министерството на външните работи (София, 28 юли – 1 август 2008 г.)
12 Жасмин Попова, „Право на Европейския съюз”
