(за бъдещето на живота и неговите права)
24-ти ноември 2015 г., 11.15 часа, Хоризонт БНР
Ирина Недева:
На този ден – 24 ноември, само че през 1859 г., излиза книгата на Чарлз Дарвин "Произход на видовете по пътя на естествения подбор или съхраняване на благоприятните раси в борбата за живот". Целият първи тираж на произведението е изкупен за 24 часа и томчето впоследствие е нееднократно преиздавано. Книгата е смятана за един от основополагащите трудове в историята на науката и може би най-значимия за биологията. В монографията Дарвин излага своята теория, че организмите еволюират с помощта на естествения подбор, като доказателствата му са данните, които събира по време на пътешествието си с кораба "Бийгъл" през 30-те години на 19-и в.
Не с кораба Бийгъл, а с надуваема лодка, една сирийка миналата седмица е поискала убежище в Германия, носейки със себе си костенурката си, която криела в якето, докато е пропътувала над 3000 километра от родината си до Мюнхен, предадоха германските медии.
Костенурката е конфискувана от германските власти – тъй като е била вкарана в страната незаконно, и е предадена на Центъра за влечуги в Мюнхен. Сирийката пък е настанена в бежански център в града.
Очевидно костенурката е била много ценна за тази жена, след като тя я е взела със себе си на такова опасно пътуване и не е искала да остави животното на произвола на съдбата в Сирия. Това е казал Маркус Бауер, ръководител на центъра за влечуги в Мюнхен.
В едно от предишните издания на Правото в нови води – в ерата на новите технологии говорихме за правата на животните. Днес ще стане дума за правата на самата природа.
В студиото е докторът по право и философия Стоян Ставру. Независимо дали говорим за климатични бежанци, бягащи от застрашените екологични условия, нещо, което според всички прогнози предстои да видим в бъдеще, или за бежанците от войни като конфликтите в Сирия, Африка и Азия, има един общ знаменател – обстоятелства, които пряко променят живота на хората: променени природни условия или войни. Дали тези кризи изискват нови юридически средства и механизми за управление на възникващите взаимодействия и по отношение на природата, а не само на социалната реалности?
Стоян Ставру:
– Екологичните проблеми, пред които се изправя човечеството, стават все по-осезаеми. Днес вече се провеждат програми под наслов „Миграция с достойнство“, при които ръководители на държави, застрашени от повишаването на нивото на световния океан, закупуват недвижими имоти в други страни, за да осигурят място, където да емигрират техните поданици. И на вашия въпрос – да: нарастващата екологична криза изисква осигуряването на адекватни юридически средства за по-добро управление на възникващите взаимодействия по повод използването на природата.
Ирина Недева:
– Нали има екологично право? То не върши ли работа?
Стоян Ставру:
– Екологичното право, във вида в който съществува, се оказва недостатъчно, за да защити природата. Мисля, че всички сме свидетели на това. За да обясним проблема, трябва да започна малко по-отдалеч.
Правото има за цел да осигури средства за защита на интересите на т. нар. правни субекти. Традиционно правото признава два основни вида правни субекти: хората (наричани „физически лица“) и техните обединения и образувания (наричани „юридически лица“), като към групата на последните може да бъде причислена (разбира се – с известни уговорки) и държавата. Всичко останало – т. е. всичко, което няма качеството „субект“, е обект на правото, т. е. благо, което е на разположение на субектите и може да бъде използвано за задоволяването на техните интереси.
Правото на частна собственост е типичен юридически механизъм, с който едно благо като обект на правото се поставя на разположение в полза на конкретен субект на правото. Как това касае природата? Природата е раздробена (парцелизирана, партикуларизирана) от правото на множество вещи (имоти), които могат самостоятелно да се придобиват и разменят между хората. По този начин тя е редуцирана до външен за правото ресурс, който правните субекти, в качеството си на собственици, могат да използват свободно. Но правото на собственост не е неограничено право. Към настоящия момент защитата на животните, възприемани като „чувстващата“ част от природата, се осигурява чрез въвеждането на различни ограничения на правото на собственост върху тях. Такова ограничение с множество конкретни измерения е например забраната за жестоко отношение към животните.
Ирина Недева:
– Знаем, че има защитени територии, те чия собственост са?
Стоян Ставру:
– Именно ограниченията на собствеността и превръщането на определени земи в защитени територии са основният инструмент за защита на природата в нейната цялост, предлаган от екологичното законодателство. Защитени от българското законодателство са земеделските земи, горите, природните паркове. Въведени са ограничения при тяхната експлоатация, при промяната на тяхното предназначение, при унищожаването им. На международно ниво се постигат редица споразумения относно различни ангажименти, които държавите поемат с оглед защитата на природата. Сред тях най-известни са задълженията за намаляване на емисиите на въглерод. Тези юридически мерки – предприемани на национално и на международно ниво, обаче се оказват недостатъчни. Докато завърши процедурата по обявяване на един животински вид за застрашен, той вече е изчезнал. Докато държавите решат да изпълнят своите ангажименти във връзка с въглеродните емисии, климатът може да се окаже необратимо променен.
Ирина Недева:
– Ако се признае правосубектност на природата, това ще реши ли проблема със закъснението в защитата?
Стоян Ставру:
– Да. Алтернативата, която някои природозащитни организации предлагат, е свързана с промяна в самата структура на правото. Тази промяна следва да стане чрез признаването на нова категория правни субекти, чийто интереси да бъдат защитени под формата на права. Става въпрос именно за т. нар. права на природата. Тази идея е радикална и може да изглежда несериозна за немалка част от юристите в България, но тя вече е възприета в законодателствата на няколко държави. Така например Еквадор е първата държава, която през 2008 г. прие в конституцията си глава със заглавие „Права на природата“. Съгласно чл. 10, изр. 2 от Конституцията на Еквадор „природата е субект на правата, предоставени й от конституцията и законите“. Като нейно основно право е посочено правото на зачитане на нейното съществуване и на способността й да се самоподдържа, да възстановява сама своите жизнени цикли, структура, функции и еволюционни процеси. Подобни текстове могат да бъдат открити и в законодателството на Боливия, която на 7 декември 2010 г. прие Закон за правата на Майката Земя.
Ирина Недева:
– Какво би променило признаването на природата за субект на правото?
Стоян Ставру:
– Идеята е да се предостави правосубектност на природата като цяло или на определени системи на живот (екосистеми), каквито са планините, реките, горите, растителните или животинските видове. Защитата им като обекти на правото днес се оказа лесно заобиколима от финансово заинтересованите корпорации, които за разлика от природата и нейните компоненти отдавна са признати за правни субекти със свои самостоятелни права и интереси.
Ирина Недева:
– Как става така, че една корпорация е по-силна от една река или гора например?
Стоян Ставру:
– Едно търговско дружество има много по-малко физическо присъствие отколкото представителите на даден биологичен вид. То обаче е безспорен правен субект, докато биологичният вид в най-добрия случай може да бъде защитен като особено ценен обект на правото. Причината за това се обяснява от множество правни теории, които едва ли ще можем да обясним във времето, с което разполагаме. Но бихме могли да кажем, че тази причина е свързана с наличието, съответно – с липсата на собствена воля.
Приема се, че субект може да бъде единствено този, който е способен да формира и да изразява воля. Именно такъв – всъщност единствен (!) такъв, е човекът. Това твърдение обаче не е вярно за всички хора. Трудно бихме могли да кажем, че новороденото дете има своя собствена воля. От друга страна, едно търговско дружество също няма своя воля, а тя се формира от волеизявленията на хората, които участват в неговото управление. В тези случаи наличието на собствена воля се измества от интереса. За правен субект се признава и този, който има определен правно значим интерес. Такива интереси безспорно имат малолетните деца и корпорациите. Те са признати за правни субекти и носители на права. Въпросът е дали сред тях следва да бъдат поставена природата или някои от нейните компоненти.
Ирина Недева:
– Ние виждаме много природозащитни организации които протестират в защита на местности – Карадере, Рила, Пирин, сега местността Витошко лале… И по света ги има. Може ли да се говори за регламент за защита не просто на природата, а на правата на природата?
Стоян Ставру:
– В момента в над 13 държави-членки на Европейския съюз се подготвя стартирането на Европейска гражданска инициатива. Тя ще има за цел да събере достатъчно подписи за предлагането на вече изготвена Проектодиректива за защита на правата на природата. Тази проектодиректира следва бъде разгледана и приета от Европейския парламент. Посочената инициатива ще постави под въпрос понятието за „правен субект“ в Европа, където юридическият канон отхвърля изцяло всякакви опити да се разпознае природата като носител на права. Основната теза е, че интересът на корпорациите да реализират все по-големи финансови показатели (печалби) може да бъде балансиран с интереса на хората да запазят природата като свят, в който могат да живеят, само ако двете страни в уравнението имат еднакъв юридически статус. Както корпорациите, така и компонентите на природата, следва да имат качеството на правни субекти. Само така те биха разполагали с най-интензивните и мощни юридически инструменти за защита на съответните интереси. Към настоящия момент с тези инструменти разполагат единствено корпорациите, докато природата може да бъде защитавана чрез права единствено косвено – от името на определен заинтересуван собственик или чрез екологичната политика на държавата.
Ирина Недева:
– Ако природата има права, то какво остава за животните? Заради техния органичен произход и поради факта, че се раждат и умират, те много по-лесно могат да бъдат видяни като аналози на човека и съответно като правни субекти.
Стоян Ставру:
– Правата на природата са разумна алтернатива на правата на животните. Възприемането на тезата за съществуването на права в полза на всяко конкретно животно се оказва практически несъвместима с човешката цивилизация. По съвсем различен начин обаче изглежда концепцията, според която носител на права е биологичен вид (като цяло), а не всяко конкретно животно (като индивид). Това би дало възможност на хората да бъдат активни участници в различните юридически процедури и да търсят защита на правата на този биологичен вид – и то забележете: от негово име! Това би било нов инструментариум за защита в случаите, когато бъдещето на съответния биологичен вид е застрашено. Правото на съществуване на съответния биологичен вид не изключва възможността конкретно животно да бъде умъртвено за определени човешки цели.
Ирина Недева:
– Доколко това да се признаят права на природата или на биологичните видове е скандал в очите и ушите на традиционното разбиране за правото?
Стоян Ставру:
– Идеята за признаване на права в полза на природата изглежда като нещо нечувано, но всъщност тя дълго е била обмисляна от редица юристи. Така например в Нова Зенландия със специален договор между Короната и местното население маори през 2012 г. за правен субект е призната реката Уангануи в нейната цялост – в качеството й на “интегриран живот” (integrated living). Името на този нов, уникален по рода си правен субект е Те Ава Тупуа. Те Ава Тупуа не е географско място, а име на правен субект. Той обхваща, както се посочва в договора за учредяването му, реката “от планините до морето, включително нейните притоци, както и всички физически и метафизически елементи”. Именно доказаната сила на правата (като права на човека и като права на корпорациите) е причината те да бъдат използвани като крайни инструменти за защита и на природата в една все по-екстремна ситуация, в която природното равновесие е сериозно застрашено.
Ирина Недева:
– След даването на права на природата и права на биологичните видове, очаквате ли, че скоро ще се заговори за права на планетата?
Стоян Ставру:
– Не бива да изключваме безусловно тази възможност. Особено ако в един момент е налице сериозен интерес, който следва да бъде защитен по този начин.
Ирина Недева:
– А дали преди да заговорим за права на вида констенурка все пак не би било по-човешко германците да разрешат на бежанката от Сирия да задържи конкретната си костенурка?
Стоян Ставру:
– Въпросът не е лек, защото германските власти следва да балансират правата на бежанците с тези на костенурката. Това разбира се е шега. ?
Ирина Недева:
– Ще видим дали ще трябва да свикваме с парадокса – костенурката като вид да има права, каквито няма конкретното костенурче, пренесено от сирийска бежанка в Германия…?!
БЛАГОДАРЯ НА Д-Р СТАВРУ. Разговаряме в навечерието на световната конференция за климата в Париж, на която се очаква подписването на нови споразумения за борба с климатичните промени. Независимо дали осъзнато става дума за права на природата или права на планетата, философията на това глобално замисляне е в очертаната от д-р Ставру посока – все повече природата и животинският свят ще се мислят като носители на права, а не само като обекти, с които разполага човекът.
