Мъртвородените деца – човешки същества или биологичен отпадък?

(публикацията е част от книгата "Биоправо. Видения в кутията на Пандора. Книга втора", 2014, § 44, с. 324-334)

Погребалният ритуал винаги е бил критерий за разпознаване наличието на човешка цивилизация. Освен способ за справяне от страна на близки и роднини на починалия с преживяваната от тях тъга, той е и траурен ритуал, отчиташ достойнството на някога живелия човек. Същият огън, чийто искри са прехвърчали още по време на бременността и който е горял буйно през годините на съзнателен живот, догаря и след смъртта – в тленните останки на починалия. Поради това и отношението на човешкото общество към тях се подчинява на специални правила, повечето от които имат религиозен и духовен характер.

Погребването на мъртвородено дете поставя редица въпроси, три които са разгледани по-долу.

Кога „разпознаваме“ децата си?

Макар и правото да разпознава човешкия живот едва след раждането, всички ние интуитивно признаваме съществуването на биологичен живот и по време на бременността. Връзката между бременната жена и плода е не само биологична, но и социална. Плодът вижда, чува, вкусва, усеща… Той възприема и контактува със света чрез своите сетива много преди да се роди. Връзката между плода и бременната жена остава следа у всеки един от родителите. Напълно естествено е желанието им да се сбогуват с тялото на мъртвороденото си дете, следвайки своите убеждения и утвърдените в обществото погребални практики. Не случайна е препоръката на психолозите, че при осъществяването на професията си медицинските специалисти трябва изхождат от презумпцията, че всяка жена и всеки родител иска да види за последно и дори да подържи тялото на починалото си дете, за да се сбогува с него. Задаването на изричен въпрос за наличието на желание в този смисъл може силно да въздейства върху решението на жената да откаже подобен последен контакт за сбогуване, което нейно решение ще бъде окончателно и невъзвратимо. Аргументите за допускането на подобна форма за сбогуване са изключително силни: "Сякаш не е най-естественото нещо за една жена да прегърне своето дете, пък макар и то мъртвородено?!". Не става въпрос за нанасянето на ненужна травма – резултат на обстоятелството, че жената вижда мъртво своето дете. Тази травма е неизбежна при всяка смърт, но аргументирайки се с нея никой не пита роднините на починалия дали искат да вземат и погребат неговото тяло. Предоставянето на мъртвороденото дете на неговите родители е предпоставка за организирането и осъществяването на нормален траурен процес, в който физическият контакт с тялото на починалото дете улеснява майката при преживяването на нейната мъка. То дава възможност за изразяване и материализиране на възникналата по време на бременността емоционална връзка и на чувствата на родилката. В този смисъл от психологическа, морална, религиозна и чисто човешка гледна точка възможността за погребване на мъртвородено дете се оценява положително и следва да бъде подкрепено от правото и закона.

Освен предрожденната връзка между плода и бременната жена (нейния съпруг), предвиждането на възможността за погребване на мъртвороденото дете е свързана най-вече със собствената ценност на това дете. Разликата между плода преди раждането и рожбата след раждането е минимална и се изразява основно в разположението на детето и способността му да диша и да кръвоснабдява тялото си самостоятелно. Безспорно е обаче, че още преди раждането от биологична гледна точка плодът е човешко същество. Той не е нито част от тялото на бременната жена (макар да се намира в него), нито някакъв друг отделен биологичен вид, различен от човека, който ще се роди. Аз не съм бил ембрион преди да стана себе си. Ембрионът – това съм аз. Никой не казва, гледайки снимката от видеозона на детето си: „Виж това е ембрионът, от който се роди моето дете!“. Много по-естествено е: „Виж това е снимката на моето дете преди да се роди!“. Именно това интуитивно разпознаване на човешкия живот преди „регистрирането“ му от правото води не само до прилагането на редица морални правила във връзка с бременността, но и до налагането на някои законови ограничения, свързани с извършването на аборт след 12-тата гестационна седмица от бременността. Отчитането на факта, че е съществувало едно човешко същество, макар и то да не е достигнало степента на развитие, с която правото свързва признаване на правосубектност (раждането), изисква същото това право да уважи неговото човешко достойнство. Едно от малкото неща, които обществото и правото ни може да направи за мъртвородените си деца, е да предвиди възможността и да регламентира реда за погребване на техните тела. Отсъствието на подобно усилие не е най-добрата атестация за българското законодателство и свидетелства за дезинтересирането на обществото ни от предродилната фаза от развитието на човешките същества.

Какво пречи да погребем на мъртвородено дете в България?

Първата пречка е обстоятелството, че законът разглежда телата на мъртвородените деца като отпадък от родилната помощ. Поради това те не се предоставят на бременната жена, а се третират от лечебните заведения при спазване на императивния режим на Закона за управление на отпадъците (ЗОУ). За опасни отпадъци от хуманната медицина или свързана с тях изследователска дейност се споменава в чл. 39, ал. 1, т. 8 ЗОУ¹. Към „отпадъците от хуманното или ветеринарното здравеопазване и/или свързана с тях изследователска дейност“ (код 18) Наредба № 3 от 1.04.2004 г. за класификация на отпадъците включва и отпадъците от родилната помощ (код 18.01), част от които са телесните части и органи, включително банки за кръв и кръвни продукти (код 18.01.02). Те са поставени в една група със следните други отпадъци: остри инструменти, химични вещества и смеси, цитотоксични и цитостатични лекарствени продукти, амалгамни отпадъци от зъболечението … Обозначават се като патолого-анатомични отпадъци и са в една група с фармацевтичните и цитоксичните отпадъци. За тях се посочва, че „изискват специални мерки за третиране поради етични причини“².

Чрез определянето им като болнични отпадъци телата на мъртвородените деца са отнети от техните биологични родители (родилката, нейния съпруг, припозналия заченатия мъж), а това възпрепятства извършването на погребение.

Втората пречка е свързана със самият режим за погребване. Погребението се извършва само след наличието на изискуемото от закона разрешение за това. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) препис-извлечение от акта за смърт представлява разрешение за погребение. Когато лицето е погребано без разрешение, длъжностното лице по гражданското състояние няма право по своя инициатива или по заявление на заинтересуваните лица да съставя акт за смърт. В такъв случай актът за смърт се съставя само въз основа на влязло в сила решение на съда (чл. 56 ЗГР). В същия смисъл е и съществуващата подзаконова уредба. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници (Наредба № 2/21.04.2011 г.): погребването на покойници се извършва най-рано 24 часа след установяване на смъртта и получаване на препис-извлечение от акта за смърт. Съгласно чл. 20, ал. 1 от същата наредба кремирането на покойник се извършва след съставяне на акт за смърт и представяне на разрешение за кремация по образец. Разрешението за кремация се издава от лекаря или фелдшера, установил настъпването на смъртта, или от лекаря, извършил аутопсията.

При раждане на мъртво дете на се съставя акт за смърт, препис-извлечение от който да представлява разрешение за погребение. Предвид строгата уредба на болничните отпадъци и предвидените за лечебните заведения санкции при нарушаването й, в случаите на мъртвородени деца лекарите отказват да издадат и разрешения за кремация по чл. 20, ал. 1  Наредба № 2/21.04.2011 г. При раждането на мъртвородено дете се състава акт за раждане на „мъртвородено дете“ (терминът е използван в чл. 48, ал. 4 ЗГР), в който на мястото на "името на новороденото" се изписва "мъртвородено дете" (чл. 45, ал. 2 ЗГР, в този смисъл са и указанията за попълване на съобщението за раждане, дадени в Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация (Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г.)). Макар че това не е изрично упоменато в закона, тъй като не възниква правосубектност, в акта за раждане на „мъртвородено дете“ не следва да се отбелязва гражданство на детето – такава правно-политическа връзка с държавата може да възникне единствено при раждането на живо дете (при наличието на насрещен спрямо държавата правен субект), нито да се генерира ЕГН – подобен идентификатор е част от необходимата индивидуализация на правните субекти, какъвто не представлява мъртвороденото дете. Съгласно чл. 105, ал. 1 Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. единен граждански номер се дава на лицата, които подлежат на вписване в регистъра на населението, а такива са всички български граждани (чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗГР), на чужденците, получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиване в Република България (чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "а" ЗГР), както и на чужденците, на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България (чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "в" ЗГР) . Обстоятелството, че мъртвороденото дете не е носител на правосубектност, възпрепятства участието му като страна по правоотношението "гражданство". Той не попада нито в категорията "български гражданин", нито в категорията "чужденец". В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 107, т. 1  Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г., според която единен граждански номер се дава от длъжностните лица по гражданското състояние в общината, района, кметството или населеното място само когато съставят акт за раждане на новородено дете – български гражданин, или на новородено дете, родено на територията на Република България от родители със статут на бежанец или хуманитарен статут. Става въпрос именно за съставяне на акт за раждане на новородено дете, а не за акт а раждане на мъртвородено дете, който се различава от самия ЗГР (чл. 48, ал. 4 ЗГР). Длъжностното лице дава ЕГН в срок до седем дни от раждането на детето. След изтичането на този срок за даване на ЕГН се създава преписка за ЕГН по чл. 108 и сл. от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. 

Какво следва да се промени, за да стане възможно погребването на мъртвородени деца?

На първо място, трябва да се направи ясно разграничение между тялото на мъртвороденото дете и болничните отпадъци от родилната помощ. Това ще позволи въвеждането на особен правен режим при третирането на тялото на мъртвороденото дете, включително предаването му на родилката за извършване на действия по погребването му. Известно основание за подобно отграничаване съществуват и при действащата правна уредба, доколкото Наредба № 3 от 1.04.2004 г. за класификация на отпадъците включва в отпадъците от родилната помощ „телесните части и органи“, но не и цялото тяло на мъртвороденото дете. В този смисъл може да се твърди, че отпадъци по наредбата са единствено телесните части и органи на абортиран плод, в който случай съгласно чл. 45, ал. 4 ЗГР изобщо не се съставя акт за раждане³. Преценката дали детето е родено живо или мъртво, или е налице аборт, се прави от компетентно медицинско лице (чл. 45, ал. 3 ЗГР) въз основа на критерии и стандарти, посочени в Наредба № 32 от 30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология"⁴.

Един от най-важните въпроси на практика във връзка с уреждането на случаите на погребване на мъртвородено дете е този относно съдържащата се в Наредба № 32/30.12.2008 г. дефиниция за аборт и разграничаването на аборта от раждането. Говорейки за погребване на мъртвородени деца следва да отграничим понятието "мъртвородено дете" от понятието "мъртвоабортиран човешки плод". В първия случай съгласно Законът за гражданската регистрация се издава акт за раждане на мъртвородено дете (именно в контекста на тази хипотеза се поставя въпросът за погребването на мъртвородените деца), а във втория – не се издава какъвто и да е било акт за гражданско състояние, а лечебното заведение регистрира извършването на аборт (в контекста на тази хипотеза се поставя по-общия въпрос за погребване на абортирани човешки ембриони). И тъй като чл. 45, ал. 2 ЗГР предоставя отговорността за различаване на хипотезите на живо раждане, мъртво раждане и аборт в тежест на медицинските специалисти, внимателно следва да бъдат разгледани медицинските критерии, които се прилагат при разграничаването на случаите на аборт от случаите на мъртво раждане. "Аборт" съгласно параграф 1, т. 1 ДР на Наредба № 32/30.12.2008 г. е загуба или прекъсване на бременност преди плодът (плодовете) да е (са) станал(и) потенциално жизнеспособен (жизнеспособни) по критериите на т. 17 от същия параграф, т. е. може да бъдат разграничени две хипотези: i) ако плодът е мъртъв: за да е налице аборт плодът трябва да има телесна маса при раждане под 600 грама и да не е достигнал гестационна възраст от 22 навършени гестационни седмици (в противен случай ще е налице раждане на мъртво дете); и ii) ако е плодът е роден жив, т. е. с признаци на кръвна циркулация съгласно параграф. 1, т. 8 ДР на  Наредба № 32/30.12.2008 г.: за да е налице аборт, плодът не трябва да преживее три денонощия от раждането, макар че е с маса при раждането под 600 грама и не е достигнал до навършена възраст от 22 гестационни седмици. С посочената дефиниция в понятието "аборт" се включва и хипотезата на раждане на живо дете, което обаче поради (това не е посочено, но в този смисъл следва да се разбира разпоредбата) своето тегло (под 600 грама) и възраст (ненавършени 22 гестационни седмици) не е успяло да оживее през първите три денонощия на своя живот. Струва ми се, че разглежданата хипотеза освен, че нарушава правото на живот на живо роденото дете (като не го признава и го поставя под условието, че детето оживее три денонощия след своето раждане), но и противоречи на изричната разпоредба на чл. 46 ЗГР. Съгласно чл. 46 ЗГР когато едно дете е родено живо, но е умряло преди да се състави акт за раждане, едновременно се съставя акт за раждане и акт за смърт. Законът не прави разлика между живо родените деца под и над 600 грама, нито между живо родените деца преди и след 22-та гестационна седмица от бременността. Такава разлика не следва да прави и Наредба № 32/30.12.2008 г. Аборт следва да бъде налице само при раждането на мъртъв плод. Раждането на жив плод – със способност за собствена кръвна циркулация, съществуваща макар и при телесна маса на плода под 600 грама и възраст преди 22-та гестационна седмица, във всички случаи следва да се разглежда като раждане на живо дете (правен субект със собствена правосубектност и качество на пациент) и да се прилага разпоредбата на чл. 46 ЗГР. При възприемане на това разрешение, което струва ми се е най-правилното и отговаря на текста на закона, хипотезата на раждане на живо дете, което е починало непосредствено след раждането, няма да поставя проблеми във връзка с погребването на тялото на детето, независимо от неговата телесна маса и възраст, тъй като за това дете ще има издаден както акт за раждане, така и акт за смърт.

Извършването на ясно отграничаване на тялото на мъртвороденото дете от болничните отпадъци от родилната помощ ще позволи предоставяне на контрол върху тялото на мъртвороденото дете в полза на родилката. Този контрол е загатнат в чл. 30, ал. 1 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК), според който ембрионални органи, тъкани и соматични, плацентни и амниотични клетки могат да се вземат от абортиран плод с цел трансплантация само след получаване на информирано съгласие от жената, която е абортирала плода. Разпоредбата на още по-силно основание следва да намира приложение и при вземане на органи, тъкани и клетки от мъртвородено дете. Дори и така обаче волята на жената ще бъде определяща единствено при евентуалното вземане на органи, тъкани и клетки за трансплантацията. Тя не може да преодолее административните задължения на лечебното заведение за третиране на мъртвородено дете като отпадък от родилната помощ, нито да бъде правно основание за предаване на тялото му във фактическа власт на родилката.

На следващо място, следва да се допълнят документите, препис-извлечение от които представляват разрешение за извършване на погребение. Така в чл. 61, ал 1 ЗГР следва да се добави, че освен препис-извлечение от акта за смърт разрешение за погребение представлява и препис-извлечение от акта за раждане на мъртвородено дете. Аналогично допълнение следва да бъде направено и в разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 Наредба № 2/21.04.2011 г. Въз основа на препис-извлечение от акта за раждане на мъртвородено дете погребението следва да може да се извърши както по искане на родилката, така и по искане на мъжа, който би станал юридическия баща на детето, ако то се беше родило живо: съпруга на родилката, за който би намерила приложение презумпцията за бащинство (чл. 61, ал. 1 от Семейния кодекс (СК)), или мъжът, припознал заченатия (чл. 64, ал. 1, изр. 2, предл. 1⁵ СК). Допускането на тази възможност отчита евентуалната връзка, възникнала между плода и мъжа, очакващ да стане негов баща. За разлика от решенията относно прекъсването и продължаването на бременност, които се вземат еднолично от бременната жена, решението за погребване на мъртвороденото не се засяга телесната автономия на бременната жена и не следва да бъде отнемано на нейния съпруг, съответно – на мъжа, припознал заченатия.

Нещо повече, струва ми се, че погребването на мъртвороденото дете се съставлява обществен интерес – отчитане и уважаване на човешкото достойнство, иманентно свързано с всяко живо човешко същество (а такова същество от биологична гледна точка е било и заченатият). Осъществяването му не следва да зависи единствено от волята на родителите на мъртвороденото дете. При поискване на тялото на мъртвороденото дете от лицата, които са щели да станат негови родители, те би следвало да получават контрола върху него, но и да поемат отговорностите във връзка с правилното му третиране – организирането на погребение чрез инхумация (заравяне) или кремация (изгаряне) при спазване на предвидените в закона срокове и условия за това⁶. Задължението за погребване следва да върви заедно с предоставянето на контрола върху тялото на мъртвороденото дете.

Ако обаче никой от тези лица⁷ не пожелае да получи тялото на мъртвороденото дете, отговорността във връзка с осъществяването на погребалния ритуал следва да бъде възложена върху държавата или общината. Предполага се, че става въпрос за изключение – в повечето случаи родителите ще искат да погребат мъртвороденото си дете. Полагането на подобно "усилие" за мъртвородените деца не би представлявало финансово непосилен морален дълг за общността. Определящ за възникването на задължение за погребване на мъртвородено дете следва да бъде обективният факт, че по време на бременността е съществувало живо човешко същество, а не субективното желание на неговите родители (в законодателството на Австрия и Ирландия е предвидено отпускането на еднократна финансова помощ на родителите на мъртвороденото дете с оглед поемането на разходите по неговото погребване).

В сравнително правен план са познати и законодателни разрешения (Австрия, Белгия, Дания), при които в полза на биологичните родители е предоставено право да дадат собствено, а в някои държави (Великобритания, Германия, Холандия) – и фамилно име на мъртвороденото дете, като по този начин направят по-пълнокръвна съществувалата връзка между тях по време на бременността. Даването на име позволява извършването на индивидуално, а не анонимно погребение, и способства за преживяването на тъгата на родилката чрез запазване на спомена за мъртвороденото дете чрез неговото име. Определянето на име на мъртвородено дете може да бъде уредено и като административно задължение на длъжностното лице, осъществявано независимо от желанието на биологичните родители. Обосноваването на подобно „право на име“ в полза на мъртвороденото дете може да бъде:

– свързано с обществения интерес, изискващ зачитане на човешкото достойнство дори и във фазата на утробното развитие на човешкия организъм, или

– изведено чрез възприемането на своеобразна протоправосубектност, предоставена на човешкия плод, който се е родил мъртъв, включваща ограничен брой естествени неимуществени права, сред които правото на име и правото на погребение като част от правото на достойно третиране на всяко човешко същество. Съществуването на тези права не следва да зависи от държавата и от нейното позитивно право (законодателство). Макар и да не е "регистриран" от закона, човешкият живот е възникнал и е съществувал реално като биологичен и социален факт. Пренебрегването му е не просто незачитане на конкретно възникналия човешки живот, но и посегателство спрямо човешкото достойнство и то посегателство, извършено спрямо най-беззащитните човешки същества. Не възникват обаче имуществени права, включително право на наследяване (заченатият наследява по чл. 2, б. б ЗН само ако се е родил жив и жизнеспособен).

И в двата случая посегателствата срещу тялото на мъртвороденото дете трябва да бъдат инкриминирани по същия начин като тези спрямо мъртвите тела на останалите хора.

Бележки под линия:

1 Съгласно параграф 1, т. 4 от ДР на ЗОУ „опасни отпадъци" са отпадъците, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда, притежават едно или повече свойства, които ги определят като опасни, и/или съдържат компоненти, които ги превръщат в опасни и/или са определени като такива според Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.

2 Вж. "Управление на отпадъците от лечебните заведения“ на следния адрес: www2.moew.government.bg/recent_doc/waste/bg/medical/Br_hospital_waste_A4_001.pdf (актуален към датата на публикуване на настоящата статия).

3 Друг е въпросът доколко не е необходима промяна и в правното третиране и на телесните остатъци от абортиран плод. Вж. по-подробно Ставру, Ст. Правна възможност за погребение на човешки ембрион. – Юридическо списание на НБУ, 2012, № 1, с. 37-49.

4 Пак там.

5 Става въпрос именно за първото предложение – припознаване на заченат, а не на починало дете, тъй като мъртвороденото дете от юридическа гледна точка никога не е живяло, за да почине. Съгласно чл. 46 ЗГР: когато едно дете е родено живо, но е умряло, преди да се състави акт за раждане, едновременно се съставят акт за раждане и акт за смърт. В този случай не възниква проблем с погребването на детето, тъй като роденият е придобил правосубектност независимо от съставянето на акта за раждане, но преди съставянето му я е загубил, тъй като е починал. Поради това се издава акт за смърт, препис-извлечение от който представлява разрешение за погребване по чл. 61, ал.1 ЗГР.

6 Кремация може да се извърши до осем дни след настъпването на смъртта при съхраняване на трупа в хладилна камера (чл. 20, ал. 2 Наредба № 2/21.04.2011 г.).

7 Може да се помисли дори и за това дали да не се предвиди в този случай погребението да се извърши от друго лице, което съгласно закона е щяло да влезе в роднинска връзка с детето, ако то се беше родила живо.

Стоян Ставру