Мотиви и законодателно обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското съдопроизводство от 1 септември 1948 г.

Бележка от редактора, д-р Васил Крумов Петров: Обикновено когато български юрист потърси да узнае смисъла, вложен законодателя в норма от действащия ГПК, той забравя, че тази норма често е дошла от отменения ГПК от 1952 г. или от предходния нему ЗГС от 1930 г. с многобройните му изменения и допълнения. Както е известно, нито ГПК 1952 г., нито действащият ГПК имат отпечатани подробни законодателни мотиви, от чийто текст юристите да узнаят вложения в нормите смисъл. Такива мотиви обаче има относно по-старото законодателство. Уви, в някакъв момент през средата на социализма у нас народните представители престават да печатат мотивите на законопроектите в стенографските протоколи от заседанията на НС.

С настоящата публикация представям в удобен за четене и ползване вид мотивите и законодателното обсъждане на ЗИД ЗГС от м.09.1948 г., в които се обсъждат и приемат редица важни норми на нашия граждански процес, някои от които и днес са част от процесуалната уредба у нас. Надявам се да бъдат полезни. Материалите се предават без съкращения. Правописът е съвсем незначително осъвременен.

Стенографски дневник на 3-о заседание, сряда, 1 септември 1948 г., Велико народно събрание, първа извънредна сесия

Председателстващият д-р Георги Атанасов: Пристъпваме към разглеждане на дневния ред. Точка първа. Първо четене на законопроекта за гражданското съдопроизводство. Моля секретарят да прочете законопроекта.

Секретар Тодор Тихолов (к): (чете):

Мотиви на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗГС

„Уважаеми народни представители! Със Закона за устройството на народните съдилища, ДВ, брой 70, от 26 март 1948 г., се създаде новата организация да съдилищата у нас и се поставиха някои нови задачи на същите в съгласие с разпоредбите на членове 56-61 от Конституцията. Правилата на съдопроизводството по граждански дела от своя страна трябва да бъдат съобразени с новото съдебно устройство, за да се осигури по-пълно осъществяването на задачите, които са възложени на гражданските съдилища.

Предложеният законопроект си поставя тази именно цел.

Принципът, според който само установените граждански съдилища са компетентни да разрешават спорове от частноправно естество, намери своето пълно приложение у нас с отменяването [отнемането, бел. ред.] от духовните съдилища на споровете за прекратяването на браковете и с прехвърлянето им върху редовните граждански съдилища. Това налага да се отмени алинея втора на чл. 1 от закона. Същият принцип, провъзгласен в чл. 1 от закона, прави излишен следващия чл. 2, в който се подчертава същият принцип по отрицателен път; поради това следва да бъде отменен и чл. 2.

При новото устройство на съдилищата у нас, в системата на което не се предвиждат апелативни съдилища, и във връзка с възприетото начало за разглеждането на делата само от две съдебни инстанции, значението на околийските съдилища нараства значително. При това околийски съдилища има не само във всички административни околии, но и в места, които не са околийски центрове. Поради това тия съдилища се явяват най-близки до народа; на тях ще следва да бъде възложено разрешаването на ония гражданскоправни въпроси, в които участва голямата маса на трудещите се, но които, от друга страна, не представляват особена сложност от фактическа и правна страна. Това са предимно споровете от сравнително не голям материален интерес.

Всичко това, взето във връзка с настъпилото поради войната общо поскъпване на живота, налага да се увеличи компетенцията на околийските съдилища, като се направят подсъдни тям всичките оценяеми лични и вещни искове с цена до 200000 лв. включително. В такъв смисъл законопроектът предвижда да се изменят точки 1 и 2 на чл. 13 от закона. Владелческите искове и исковете за поставяне на граници (чл. 13, точки 3 и 4) остават подсъдни на околийските съдилища; в това отношение не се предвижда никаква промяна.

Това увеличение на компетентността на околийските съдилища трябва да бъде съпроводено с една малко по-голяма грижа за подготовката на процеса пред тия съдилища. Законопроектът (§ 4) възлага на ищеца да представи и препис от исковата молба (но не и от приложенията към нея) за връчване на ответника. Това няма да затрудни ищеца, който и без това трябва да изготви исковата си молба, но ще улесни твърде много ответника, който, като получи преписа от исковата молба, ще се ориентира за естеството на предявения срещу него иск, без да е нужно да прави за това справка в самото дело в съдилището, което в повечето случаи ще е свързано с пътувания и неудобства. При това преписът от исковата молба ще се връчва на ответника заедно с призовката за първото заседание и затова връчването на тоя препис нито ще утежни работата на съда, нито ще забави хода на делото. Подаването на писмен отговор не е задължително – неподаването на такъв не ще има никакви неблагоприятни последици за ответника.

Разясняването на фактическата и на правната страна на делото и посочването на доказателствата ще става в първото заседание, но при активното участие на съда. След първото заседание доказателства пред околийския съд не се допускат предвид на това, че страните ще могат да допълнят доказателствения материал по делото и пред втората инстанция.

Само исковите молби с цена на иска над 10000 лв. се предвижда да се приподписват задължително от адвокат. Въпреки тия различия делата пред околийските съдилища ще се движат по правилата, предвидени за областните съдилища, което осигурява напълно защитата на легитимните интереси на съдещите се.

Двойната размяна на книжа пред областните съдилища е премахната; предварителната подготовка на делото се състои в подаване на искова молба от страна на ищеца и на писмен отговор от страна на ответника. Във връзка с това се налагат и измененията на чл. 86, които законопроектът предвижда. Едновременно с това на тоя текст се дава и едно по-реално съдържание. Дава се възможност на ищеца в първото заседание да измени основанието на иска, но затова трябва да подаде писмена молба, за да се уточнят фактическите положения, на които ищецът основава своя иск. Изменението на предмета на иска се допуска само с изричното съгласие на ответника. Без съгласието на противната страна ищецът, според законопроекта, ще може да премине от установителен иск към осъдителен и обратно, а също така да търси обезщетение вместо първоначално търсената вещ, когато това е оправдано от настъпили след предявяването на иска промени. Това безспорно съставлява изменение на иска, но следва да бъде допуснато направо от закона, както това предвижда законопроектът. Не е нужно да се създава фикцията, че преминаването на един иск към друг не се счита като изменение на иска, в какъвто смисъл е разпоредбата на текста на сегашния чл. 86, алинея трета, за да допусне по тоя косвен път изменението на иска.

С проекта се предвижда да се премахне дознанието чрез околни люде (членове 209-227) като особено доказателствено средство в гражданския процес. Този институт на практика почти никога не се използва, тъй като свидетелите заместват напълно околните люде. Също така предвижда се да се отменят и разпоредбите на членове 262 и 263 относно рабошите, които са изпаднали в не употреба.

Съществени изменения се правят в чл. 271 относно допустимостта на решителната клетва.

В т. 2 на чл. 271 се правят изменения, наложени от новото държавно устройство на страната. Освен това предвижда се да не се допуска решителна клетва и по спорове, в които участват юридически лица. Практиката показва, че често пъти предлагането на решителна клетва на юридически лица се използва като средство за замедляване и дори шиканиране на процеса чрез привличането да отговарят по тая клетва множество лица членове на представителния орган на юридическото лице. От друга страна, констатира се, че често пъти се злепоставят интересите на юридическото лице поради неоправдан отказ на представителите му да приемат клетва. Най-после по спорове с юридически лица винаги могат да бъдат набавяни други доказателства, за да не става нужда да се прибягва до това доказателствено средство. Всичко това налага да се изключи решителната клетва по спорове, в които участват юридически лица, било че клетвата се предлага от противната страна на юридическото лице, било че то самото я предлага.

В алинея втора на тави точка се предвижда разрешение за предлагане на решителна клетва от страна на недееспособни да се дава от съда, който разглежда делото, а не от роднинския съвет, както е досега. Това е по-правилно и по-целесъобразно, тъй като съдът по-добре може да прецени дали е уместно в дадения конкретен случай, с оглед интересите на недееспособния, спорът да бъде разрешен с решителна клетва. От друга страна, по този начин се избягва и обременителната процедура при вземане на решение от роднинския съвет по въпроса.

В разпоредбата на чл. 363 се отстранява една несъобразност. Препращането към чл. 109, което се съдържа в текста на чл. 363, се явява вече неуместно след премахването на двойната размяна на книжата.

Изменението, предвидено в чл. 363, т. 3, се налага във връзка с закриването на Върховния административен съд.

Изменението, което се предвижда в алинея втора на чл. 371, е продиктувано от премахването на института на окончателните решения в гражданския процес. Според предлаганото изменение обезпечение на иска може да бъде поискано всякога, както в първата, така и във втората съдебна инстанция, докато не е постановено подлежащо на изпълнение решение по спора. Такова решение е не само решението, което е влязло в законна сила (т. 1 на чл. 557), но също така и решението, което подлежи на предварително изпълнение по силата на закона или по което е допуснато такова изпълнение (точки 3 и 4 на чл. 557). Наличността на едно изпълняемо решение прави безпредметно допускането на обезпечение на иска.

С изменението, което се прави в алинея втора на чл. 372, се възприема, като по-целесъобразна, установената практика от съдилищата по приложението на този текст относно размера на гаранцията, която трябва да представи ищецът, когато искът се обезпечава чрез налагане на възбрана върху недвижим имот. В този случай гаранцията ще се определя не с оглед стойността на подлежащия на възбраняване имот, както бе досега, а с оглед на размера на обезпеченото искане или вземане; като се приема, че 1/5 част от него ще представлява винаги достатъчна гаранция за обезщетяване на вредите, които би претърпял ответникът поради неоснователното налагане на възбрана върху неговия имот. Покрай това поправя се и една несъобразност в същата алинея, тъй като още с изменението на закова от 14 декември 1937 г. чл. 372 остава само с две, а не с три точки.

С проекта се предвижда да се отмени съдебното поръчителство като способ за обезпечение на парични вземания и на оценими в пари искания. Този способ на обезпечение на практика се оказва съвсем непригоден да отговори на съвременните изисквания за едно сигурно и бързо осъществимо средство за обезпечение и поради това то отдавна вече няма никакво приложение в гражданския процес. Налага се да бъдат отменени всички отнасящи се до този предмет разпоредби (членове 379, т. 3, и 404-410).

Изменението, предвидено в чл. 421, е във връзка с премахването института на окончателните решения.

Отменението на чл. 438, както и измененията в чл. 440, са продиктувани от предвидените нововъведения в режима на съдебните разноски.

Новото изречение, което се прибавя към алинея четвърта на чл. 456, цели да запълни една празнота в закона. Не е оправдано постановеният съдебен акт да загуби своята сила само поради това, че един от съдиите, който е участвал при разглеждането и решаването на делото, не е подписал резолюцията или мотивите, ако той е бил възпрепятстван да стори това поради някоя неотстранима пречка (смърт, нещастно събитие и пр.). Но за да може и в този случай решението да запази своята сила, необходимо е председателстващият състава да направи бележка върху самия съдебен акт, в която да посочи пречката, поради която липсва подписът на един от съдиите. Това правило не може да бъде приложено обаче, когато съдебният акт не е подписан от двама от съдиите. В такъв случай актът е абсолютно нищожен.

Отменението на членове 461-463 е продиктувано от измененията, които се предвиждат досежно заплащането на бериите за призовки и съобщения и от друга страна – поради съображението, че начинът и редът на връчване съобщенията по делата е уреден общо в членове 113-132 от закона.

С проекта се предвижда да се заплаща мито вместо да се внася залог по частните жалби (чл. 291, алинея трета). Поради това т. 3 и алинея последна на чл. 516 се отменят. Във връзка с това се внася съответно изменение и в чл. 521.

С разпоредбите, които са поместени в § 39 от проекта (членове 522-529), се цели да се даде едно по-системно, цялостно и прегледно изложение на правилата, отнасящи се до реда на обжалване решенията на областните съдилища и до начина на разглеждане делата от Върховния съд. Дава се нова номерация на текстовете и се заличават ненужните текстове. Покрай това правят се и някои терминологически поправки и на съществуващите сега текстове, с което се изяснява, че обжалването на делата пред Върховния съд не е обжалване по касационен ред.

Поначало Върховният съд разглежда делата по същество. Пред него обаче не се допускат нови доказателства. В това отношение изключение се прави само досежно самопризнанието, тъй като при разглеждане на делото по същество Върховният съд не може да не зачете едно самопризнание, което страната е направила пред него било устно, било писмено в разменените по делото книжа. Само в два случая Върховният съд няма да решава сам делата по същество, а ще ги връща за ново разглеждане в първата инстанция: 1) когато първата инстанция неправилно е отказала да допусне искани от страните доказателства пред нея и 2) когато съдът не е указал на страните, че за известни обстоятелства те не са посочили доказателства, т.е. когато не е изпълнил задълженията си по чл. 150, алинея първа, второ изречение, и поради това делото е останало неизяснено от фактическа страна. Понеже в тия случаи се налага да се съберат нови доказателства, целесъобразно е това да стане от първата инстанция.

Изоставят се разпоредбите, отнасящи се до съдебното мито по жалбите пред Върховния съд, тъй като тази материя се урежда в чл. 591, алинея втора.

С допълнението към чл. 549 се предвижда едно ново основание за преглед на влязло в законна сила решение, именно: когато постановеното решение се основава на съдебен акт или на постановление на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. Оправдано е и в този случай да се допусне прегледът, защото постановеното решение се оказва лишено от законна основа.

С допълнението към буква „б“ на чл. 551 се дава едно по-справедливо разрешение на въпроса откога започва на тече срокът за подаване молба за отмяна, в случай че молителят не е участвал като страна по наказателното дело. В този случай, според проекта, срокът ще започне да тече от деня на узнаване присъдата, а не от деня на постановяването й.

В съгласие с разпоредбите на чл. 28 от Закона за устройството на съдилищата и на чл. 11 от Закона за прокуратурата, с предлагания нов чл. 551-а се дава право на министъра на правосъдието, на главния прокурор на републиката и на председателя на Върховния съд да искат преглед на влезли в законна сила решения, когато констатират, че са налице някои от основанията, предвидени в чл. 549. В този случай искането на прегледа не е ограничено със сроковете, предвидени в чл. 551.

С предвидения нов чл. 552-а се пояснява, че когато отмени влязлото в законна сила решение, Върховният съд изпраща делото за ново разглеждане на онзи съд, който е постановил отмененото решение. В случая не се поставя изискването делото да бъде разгледано от друг състав на същия съд. Когато бъде отменено решение, постановено от апелативния съд или от самия Върховен съд, последният сам ще разгледа делото по същество (§ 3 от преходните разпоредби).

В книга VI (членове 583-632) се правят съществени изменения. Преди всичко премахват се бериите за призовки и съобщения (чл. 599). Известни са големите затруднения, които днес създава събирането на тези берии. За да не се задръстват съдилищата с висящи дела, същите се насрочват, без да са внесени бериите за призовки, като впоследствие се издават изпълнителни листове за тях (чл. 605, алинея втора). Всичко това създава огромна работа, която ангажира много персонал в съдилищата. От друга страна, изпълнението на тия листове върви доста трудно: в данъчните управления днес има натрупани много изпълнителни листове, издадени за неплатени берии, в повечето случаи за незначителни суми, събирането на които струва на държавата по-скъпо от самата присъдена сума. Ето защо проектът предвижда още при подаване на молбите и жалбите, които се разглеждат в съдебно заседание, да се взема за призоваването на страните и другите лица по делото еднократна такса – 100 лв. пред околийския съдия и 200 лв. пред областния съд. По този начин не само ще се опрости събирането на тези съдебни разноски, но се и намаляват последните.

Правят се изменения досежно съдебните мита. Както се изтъкна в началото, с изменението на чл. 13 се увеличава подсъдността на околийския съдия: занапред той ще разглежда дела с цена на иска до 200000 лв. Размерът на митата обаче остава неизменен. В такъв случай по една голяма част от исковете – тези с цена от 30000 до 200000 лв., по които се вземаше мито по 3%, занапред ще се събира само 2%. Освен това прави се значително намаление на съдебните мита по делбите; вместо плащаните днес 3% и 2,5% съдебно мито върху наследствения дял, предвижда се събирането само на 2% върху стойността на дяловете при съдебна подялба и 1% – при спогодба.

Съвсем нов е текстът на чл. 594а. Предвижда се плащането на съдебното мито по всички производства пред съдилищата, по които се образуват дела.

Изменението на чл. 599 налага да се внесе съответно изменение и в чл. 630, както и да се уточни алинея втора на чл. 605.

С проекта се премахват редица текстове, отнасящи се до съдебните разноски, които уреждат въпроси ясни сами по себе си или въпроси, които са уредени с други текстове (членове 584-587, алинея втора на членове 588, 589, 590).

Отменени са напълно членове 601-604, които говорят за възнагражденията на свидетелите и вещите лича, въпрос, който се урежда от членове 207 и 325 от закона. Малки изменения са направени в алинея втора на чл. 623 и второто изречение на чл. 624, които са заличени като безпредметни, а в членове 627, 630 и 631 са направени стилни поправки. Отменена е изцяло алинея четвърта на чл. 634, която предвижда принудителни мерки срещу личността на длъжника, а в т. 9 на чл. 666 думите „до стойност 6000 лв.“ се заличават; За единство в процедурата по обжалване определенията на съдилищата при разглеждане подадените срещу тях жалби първото изречение на алинея втора на чл. 778 се заличава.

Съществено изменение се внася в чл. 781, алинеи първа и втора, относно челядните имоти на длъжника земеделец стопанин, които не могат да се продават, като текстът на законопроекта се съгласува с постановленията на аграрната реформа и с оглед на това не допуска да се продават земите на длъжника, които не надминават средния тип частно трудово земеделско стопанство (чл. 36 от Закона за ТПС). Не може да се продава и къщата на длъжника в градовете с данъчна оценка, която не надминава 200000 лв. и в селата – 100000 лв.

Малки редакционни поправки са направени в членове 806, алинея втора, 822, алинея първа, 844, алинея трета, 856, алинея втора, 880, т. 2, и чл. 900; заличават се вторите изречения на членове 839 и 844 и алинея втора на чл. 867, а членове 868а, 876 и 881 се отменят напълно.

Проектът предвижда изменения и в делбените производства. На първо място, премахва се съществуващата днес непълна двойна размяна на книжата по делбеното производство. Чл. 976 предвижда всички възражения против правото на някой от наследниците да участва в делбата, а така също и исканията за изключване на някои от имотите на наследството, като неподлежащи на подялба, да се правят в съдебно заседание. Само когато някой от сънаследниците иска да се включат в наследствената маса и други имоти, непосочени в исковата молба, трябва да подадат писмена молба за това в двуседмичен срок от получаване на исковата молба.

С проекта се дава по-точна редакция на чл. 977. Изброяват се изчерпателно случаите, при които могат да бъдат разпитвани свидетели по делата за делба.

Изменя се чл. 978, като се предвижда изрично, че в производството за делба могат да се разглеждат оспорвания на произхождение, на осиновяване и на завещание. Такава e и практиката на съдилищата днес. Новото, което проектът внася тук, е, че при разглеждането на тези въпроси свидетели и вещи лица не се допускат; Запазвайки следователно началото, че в тия производства се разрешават казаните спорове между сънаследниците, проектът ограничава в тези случаи допустимостта на гласните доказателства. Това ограничение е напълно оправдано; тези спорове се разрешават провизорно и недоволната страна може с отделен иск да иска разрешаването на разрешените в това производство въпроси съгласно чл. 980. И наистина призоваването на свидетели и вещи лица за разрешаването на сложните въпроси, които изникват във връзка с тия оспорвания, особено на завещанията, което е най-често, би само затруднило производството по делбата.

С проекта се очертават по-ясно фазите, през които минава делбеното производство. В алинея втора на чл. 978 се предвижда, че с определението за допускане на делбата съдът се произнася само по въпросите между кои лица и за кои имоти се допуска делбата и каква е наследствената част на всеки от наследниците.

В чл. 982 се говори подробно за действията, които трябва да се извършат в първото по делото заседание след допускане на делбата; в чл. 984 – за предявяването на разделителния протокол и обявяването му за окончателен, а в чл. 986 – за теглене на жребието и предявяването на искания за изкупуването. С проекта се отменят алинея четвърта на членове 978 и 981. Първият текст има предвид разглеждането на делбените производства като първа инстанция от колегиалния съд и затова той е изгубил всякакво значение след изменението на закона от 1934 г,, когато тези производства бидоха прехвърлени в компетенцията на околийския съдия. Що се отнася до чл. 981, той урежда въпроси, които са ясни сами по себе си.

Проектът урежда и въпроса относно момента, до който може да се предяви искането за изкупуване на сънаследствени имота (чл. 986, алинея втора). При това, за да се избегне една несправедливост, която днес съществува, в алинея пета на същия текст се предвижда, че ако в срока, определен в същата алинея, изкупувачът не заплати определената от съда цена, определението за изкупуването се обезсилва по право.

С алинея втора на чл. 983 и чл. 988 се урежда ясно въпросът досежно ликвидирането на неподеляемите имоти, като се предвижда, че добитите от проданта суми се разпределят от съдията-изпълнител според указанията, дадени от съда в определението, с което е допусната делбата. По този начин се премахва сегашната практика, която създава излишни спорове, забавя разпределението на сумите и разтака без нужда съделителите.

С проекта се внасят изменения и по отношение на обжалвания на определенията. С изменението на чл. 978, алинея пета, се предвижда изрично, че определението по допускане на делбата не подлежи на обжалване. При липса на изричен текст днес практиката приема, че определението за допускане на делбата може да бъде обжалвано заедно с определението за утвърдяване на разделителния протокол. Затова чести са случаите, когато едва при разглеждане на жалбата срещу разделителния протокол Върховният съд отменява и определението за допускане на делбата и по този начин отменя и всички действия по делбата, за извършването на които е изгубено доста време и са направени доста разходи. Тази практика не може да намери никакво оправдание. Недоволният от това определение има открит пътя на чл. 980, който при новата си редакция дава всички гаранции за запазване на правата на сънаследниците, чиито искания или възражения досежно въпросите между кои лица и за кои имоти да се допусне делбата, не е уважено [не са уважени, бел. ред.] от съда. От друга страна, определенията на съда относно сметките между сънаследниците и другите спорове по чл. 982, както и определенията, с които е обявен разделителният протокол за окончателен или е постановено изнасянето на неподеляемия имот на публична продан, и определенията по изкупуване на сънаследствените имоти занапред ще бъдат обжалвани по въззивен ред пред областните съдилища, а не както бе досега пред Върховния съд. По този начин делбените производства ще минат в компетенцията на съдилищата, които са близко до народа.

Като излагам това, моля, уважаеми народни представители, да обсъдите предложения законопроект и ако го одобрите, да го приемете и гласувате.

София, 23 август 1948 г.

Министър на правосъдието: Р. Найденов“

Председателстващ д-р Георги Атанасов: Има думата народният представител Цветан Капитанов.

Цветан Капитанов (з): Другарю председател! Текстът на законопроекта за изменение на Закона за гражданското съдопроизводство е известен на другарите народни представители и аз предлагам да не бъде четен.

Председателстващ д-р Георги Атанасов: Има предложение от другаря народен представител Капитанов, по силата на правилника, текстът на законопроекта да не се чете, тъй като е известен на другарите народни представители. Които от вас са съгласни с това предложение, моля, да вдигнат ръка. Мнозинство, Събранието приема.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското съдопроизводство

§ 1. Алинея втора на чл. 1 и чл. 2 се отменят.

§ 2. В чл. 8 думите „духовен или“ се заличават.

§ 3. В чл. 13, точки 1 и 2, числото „30000“ се заменя с числото „200000“; думите „освен тия, подсъдни на общинския съд“ в т. 1, забележката към същата точка, както и алинея втора на същия член се заличават.

§ 4. В чл. 16 накрая се прибавят думите „с препис от нея за противната страна“.

Към същия член се прибавя следната алинея: „Преписът се връчва на ответника заедно с призовката за първото заседание. Подаване на писмен отговор не е задължително“.

§ 5. Към алинея първа на чл. 31 се прибавя следното изречение: „След първото по делото заседание нови доказателства не се допускат.“

§ 6. Чл. 34 се изменя така: „За случаите, за които няма предвидени особени правила, околийският съдия прилага правилата за производството пред областните съдилища. Приподписване на исковата молба от адвокат е необходимо само по искове с цена над 10000 лв.“

§ 7. Второто изречение от алинея втора на чл. 40 се заличава.

§ 8, Чл. 40г се изменя така: „В случаите на предходния член срокът за обжалването почва да тече от връчването на съобщението, че решението е приготвено, или от обнародването на съобщението, когато местожителството на страната е неизвестно.“

§ 9. Към чл. 41 се прибавя следната алинея: „Когато страните не са посочили съдебен адрес пред областния съд, призовките и съобщенията им се връчват на адреса, по който са били призовавани пред околийския съдия.“

§ 10. В чл. 41а числото „501“ се заменя с „41“, алинея трета.“

§ 11. Към чл. 41б се прибавя следната алинея: „При устните обяснения пръв има думата въззивникът, но ако въззивни жалби са подадени от двете страни, пръв има думата ищецът.“

§ 12. Членове 43 и 51 се отменят.

§ 13. В чл. 79 текстът, който следва след думите „подсъдни нему“, се заменя с думите „повдигат препирня за подсъдност.“

§ 14. В чл. 80 думите „както и в случая, когато се подава жалба от частно лице“ се заличават.

§ 15. Чл. 81 се изменя така: „Препирните за подсъдност се разглеждат от Върховния съд на Народната република в общо събрание.“

§ 16. Чл. 86 се изменя така: „В първото по делото заседание, преди доклада, ищецът може да измени основанието на иска, като подаде писмена молба за това.

По същия ред той може да иска да измени и предмета на своя иск, обаче съдът допуска това изменение само ако ответникът даде изрично съгласието си.

При същото основание на иска ищецът и без съгласието на ответника може, до приключване на устните състезания, да премине от установителен към осъдителен иск и обратно, както и да иска, вместо, първоначално търсената вещ, друга вещ или обезщетение, когато това се оправдава от настъпили в течение на производството по делото промени.“

§ 16а. В чл. 103, т. 5 думата „месечния“ се заменя с думата „годишния“

§ 17. В алинея втора, т. 4, на чл. 106 числото „389“ се изменя с „363“.

§ 17а. В чл. 150, алинея първа, думата „може“ се заменя с думите „е длъжен.“

§ 18. В чл. 156ж думите „по реда на съкратеното съдопроизводство“ се заменят с думите „в съдебно заседание.“.

§ 19. След алинея първа на чл. 162к се прибавя следната алинея: „Най-късно с жалбата или отговора страните могат да представят само писмени доказателства.“.

Алинея втора става алинея трета, а забележката към същия член се отменя.

В чл. 162л думите „при същите доказателства“ се заличават.

§ 20. В чл. 185, алинея първа, думата „петстотин“ се заменя с думите „три хиляди“.

§ 21. В чл. 201 думите „или съдията, който е натоварен със събиране на доказателствата“ се заличават.

§ 22. Членове 209-227 и членове 262 и 203 се отменят.

§ 23. Точка 2 на чл. 271 се изменя така: „2. при спорове, които засягат интересите на държавата, на юридическите лица, на непълнолетните, и запретените; от името на непълнолетни или запретени може да се предлага решителна клетва с разрешение на съда, тази клетва обаче не може да се връща.“.

Точка 3 на същия член се отменя.

§ 24. Чл. 324 се изменя така: „Спрямо вещите лица, които не се явят за изследването без уважителни причини или не представят заключението си в определения срок, се прилагат разпоредбите на чл. 185.

Мярката за довеждане под стража на вещите лица не се прилага, ако съдът намери за възможно да ги замени с. други вещи лица.“

§ 25. В чл. 363 думите „чл. 109“ се заличават.

§ 26. Второто изречение от т. 3 на чл. 366 се заличава.

§ 27. Заглавието на дял II над чл. 371 се изменя така: „Обезпечение на исковете“

Алинеи първа и втора на чл. 371 се изменят така: „Може да се иска обезпечение на оценяемите в пари искове, включително и на установителните такива, както преди предявяването им в съда, така и след това до влизането на решението в законна сила.

Обезпечението се допуска в разпоредително заседание от съда, пред който е предявен искът, а ако той не е още предявен ? от околийския съд; когато съдът е колегиален, по молбата се произнася председателят или по негова поръчка друг съдия.“.

Членове 373 и 374, последното изречение, на алинея първа на чл. 375 и чл. 376 се отменят.

§ 28. В чл. 372, алинея втора, думите „т. 3“ се заменят с думите „т. 2“, а думите „стойността на недвижимия имот, върху който се налага възбрана“ се заменят с думите „размера на искането или обезпечението.“

§ 29. В чл. 379, т. 3, думите „или поръчителство“ се заличават, а членове 404-410 се отменят.

§ 30. В чл. 421 думите „до издаване на окончателно решение“ се заменят с дамите „до постановяване на решение от втората инстанция.“.

§ 31. Чл. 438 се отменя.

§ 32. В чл. 440, алинея първа, думите „призовки или“ се заменят с думата „обнародване“, а думите „чрез обнародване“ накрая на същата алинея, както и второто изречение на алинея втора се заличават.

§ 33. В чл. 444 на двете места думите „апелативния съд“ се заменят с думите „втората инстанция.“.

§ 34. В чл. 450, алинея последна, думите „въззивна и касационна“ се заличават.

§ 35. В чл. 455, алинея втора, т. 6, думите „на какво“ се заличават.

§ 36. Към чл. 456, алинея четвърта, се прибавя следното изречение: „Неподписването на резолюцията [диспозитива, бел. ред.] или на мотивите от един съдия поради неотстраними пречки, за които председателят трябва да направи бележка върху самото решение, не лишава последното от силата на съдебен акт.“.

§ 37. Членове 461-463 се отменят.

§ 38. В чл. 468 числата „509 и 510“ се заменят с „580-582“.

§ 39. В чл. 476 думата „апелативния“ се заменя с „по-горния“.

§ 40. В алинея втора на чл. 479 след думата „съда“ се поставя точка и текстът, който следва, се заличава.

§ 41. Точка 3 на алинея първа и на алинея последна на чл. 516 отменят.

§ 42. В чл. 521 думата „залог“ се заменя с думата „мито“.

§ 43. Глава II от книга III на част I се изменя така:

„Обжалване пред Върховния съд“

Чл. 522. Решенията на областните съдилища като първа инстанция подлежат на обжалване пред Върховния съд в двуседмичен срок от съобщението, че решението е изготвено; или от деня на обнародване на съобщението, когато местожителството на страната е неизвестно.

Чл. 523. Жалбата трябва да съдържа:

1) името, презимето и местожителството на страната, която я подава;

2) посочване на обжалваното решение;

3) точно указание от коя част на решението страната е недоволна и на какво основание: 4) в какво се състои искането.

Чл. 524. При подаване на жалбата се прилагат съответно правилата, които са установени за въззивните жалби в членове 40, алинея първа, 40а, алинея последна, 40б до 40ж, 40з, алинея четвърта, и 40и.

Чл. 525. Върховният съд обявява помесечно чрез „Държавен вестник“ дните, в които всяко от насрочените дела ще бъде гледано; но ако стане нужда да промени тоя ред или да насрочи дело извън него, той изпраща на страните съобщение.

Чл. 526. Пред Върховния съд освен самопризнание не се допускат нови доказателства.

Върховният съд, ако отмени обжалваното решение, връща делото за ново разглеждане в друг съд или в същия съд, който е постановил отмененото решение, за да го разгледа при друг състав в следните случаи:

1) когато по-долният съд неправилно отказал да допусне доказателства;

2) когато същият съд не е изпълнил задължението си по чл. 150, алинея първа, второ изречение, и делото е останало неизяснено от фактическа страна.

Във всички други случаи Върховният съд решава делата по същество. В решението си той посочва какво е приел за доказано относно фактическите положения и излага своите правни съображения. Той не е длъжен да излага преценката, който е дал на доказателствата.

Чл. 527. Доколкото не са предвидени особени правила за производството пред Върховния съд, прилагат се съответно правилата за въззивното производство пред областния съд.

Чл. 528. Когато по един и същ въпрос различните отделения на Върховния съд са постановили противоречиви решения, председателят на съда внася въпроса за обсъждане в общото събрание на гражданските отделения на съда е участие на прокурор.

Чл. 529. Решенията и определенията на Върховния съд, с които се разяснява точният смисъл на законите, се обнародват за всеобщо сведение и ръководство и за еднообразно, тълкуване и прилагане на тези последните.

§ 44. Членове 530, 531, 534 и 535 се отменят.

§ 45. В чл. 545 думите „въззивна или касационна“ се заличават.

§ 46. Към чл. 549 се прибавя следната нова точка:

„7. когато е отменено постановление на съд или на друго държавно учреждение, на което е основано влязлото в законна сила решение“.

§ 47. В чл. 551, буква „б“ накрая се прибавят думите: „ако молителят не е участвал като страна в наказателно дело, срокът тече от деня на узнаване присъдата.“

В буква „в“ на същия член думите „препис от“ се заменят с думите „съобщение, че е приготвено“.

В буква „в“ думите „препис от решението“ се заменят с думите „съобщение, че решението е приготвено“.

Към същия член се прибавя следната буква „д“: „д) в случая, посочен в т. 7 на същия член – от деня, в който на молителя е станало известно, че постановление то е отменено“. Буква „д“ става буква „е“.

§ 48. След чл. 551 се прибавя следният нов: „Чл. 551а. Министърът на правосъдието, главният прокурор на републиката и председателят на Върховния съд могат да искат преглед на влезлите в законна сила решения на основанията, посочени в чл. 549, без да са ограничени със срок“.

§ 49. В алинея втора на чл. 552 думите „40а, алинея последна“ се заличават, а думите: „40з, ал. II“, се заменят с думите: „40-з, алинеи I-III“.

§ 50. След чл. 552 се прибавя нов: „Чл. 552а. Когато Върховният съд отменя влязлото в законна сила решение, делото се разглежда от оня съд, който е постановил отмененото решение“.

§ 51. В чл. 554 думите „чл. 529-530“ се заменят с числото „525“.

§ 52. Т. 1 на чл. 578 се изменя така: „1. за подаване на жалби срещу съдебните постановления и на молби за отмяна.“

§ 53. Точка 1 на чл. 583 се изменя така: „1. гербов налог“.

§ 54. Членове 584 – 587 и алинея втора на чл. 588 се отменят.

§ 55, Глава II на книга IV, част I (членове 589 и 590) се отменят.

§ 56. В алинея втора на чл. 591 думите „въззивните жалби“ се заменят с думата „жалбите“. Към същата алинея се прибавя следното изречение: „Същото мито се събира и по жалби срещу решения, които се отнасят до претенции за присъждане на подобрения върху недвижим имот.“

Алинеи трета до шеста на същия член се заменят със следните алинеи:

„По частни жалби се взема съдебно мито в размер 200 лв., когато се обжалва определение или разпореждане на околийски съдии, и 400 лв., когато се обжалва определение или разпореждане на областни съдилища или на председателите им.

По молбата за отмяна се взема съдебно мито 500 лв. по дела, подсъдни на околийски съдии, и 1000 лв. по всички други дела.

По дела за делба се взема съдебно мито, както следва: при обявяване на разделителния протокол за окончателен по 2% върху стойността на всеки дял, а ако се постигне спогодба преди това – по 1%; при подаване на жалба по чл. 978, алинея последна – 500 лв., а при подаване на жалба в останалите случаи – 1% върху стойността на това, което се иска или оборва с жалбата.“

§ 57. Чл. 591а се изменя така:

„По молбите за издаване на заповед за изпълнение в случаите, когато не се води дело по състезателен ред, както и по заповедното съдопроизводство, се взема съдебно мито 1%.

Същото мито се взема и по жалбите срещу определенията по предходната алинея.

Ако поради възражения от длъжника на молбата следва да се даде ход по общия ред или кредиторът трябва да предяви иск на общо основание, ищецът трябва да внесе разликата за допълване на митото до размера, посочен в чл. 591, алинея първа.

§ 58. В членове 593 и 594 думите „въззивни“ и „въззивна“ се заличават.

§ 59. След чл. 594 се прибавя следният нов чл. 594а: „По всички молби и жалби, по които се образуват дела в съдилищата, за които не е предвидено плащането на съдебно мито по предходните членове и които не са освободени от заплащане на такова с особена разпоредба, се взема, при подаване на молбата или жалбата 200 лв. съдебно мито пред околийския съдия и 500 лв. пред другите съдилища.“

§ 60. Чл. 595 се изменя така: „Квитанцията за внесените мита се прилага към самата молба или жалба“.

§ 61. Чл. 596 се изменя така:

„Когато се издават изпълнителни листове, удостоверени преписи от документи и други книжа, се взема канцеларско мито по 30 лв. на страница канцеларски формат.“

§ 62. Чл. 599 се изменя така: „По молбите и жалбите, които се разглеждат в съдебно заседание, се вземат за призоваване на страните и другите лица 100 лв. пред околийския съдия и 200 лв, пред другите съдилища.“

§ 63. Чл. 600 се изменя така: „Страната, която няма възможност да посочи местожителството на противната страна, трябва да внесе нужните суми за призоваването и съобщаването чрез обнародване.“

§ 64. Членове 602-604 се отменят.

§ 65. В чл. 605, алинея първа, думите „парите, за които е реч в членове 601 и 604“ се заменя с думите „сумите за възнаграждение на свидетелите и вещите лица, както и сумите по чл. 601“, а алинея втора на същия член се отменя.

§ 65а. В чл. 622 думите „се освобождават“ се заменят с думите „местните народни съвети се освобождават“.

1 § 66. Чл. 623, алинея втора, и второто изречение на чл. 624, алинея първа, се заличават; в чл. 627 думите „се освобождават от гербови мита“ се заметат с думите „е безплатно“ и в чл. 630 числото „599“ се заменя с „600“.

§ 67. В чл. 631 след думите „а също“ се прибавят думите „бериите по чл. 599“.

§ 68. Точка 4 на чл. 634 се отменя.

§ 69. Алинея втора на чл. 657 се изменя така: „По отношение на тези жалби съдията-изпълнител прилага съответно разпоредбите на членове 40д и 40е“.

§ 70. В чл. чл. 666, т. 9, думите „до стойност 6000 лв.“ се заличават.

§ 71. В чл. 757 на двете места думите „дванадесет хиляди“ се заменят с думите „сто и двадесет хиляди“; а думите „двадесет и четири хиляди“ с думите „двеста хиляди“.

§ 72. В чл. 776 накрая думите „и разглеждането му става по реда на съкратеното съдопроизводство“ се заличават.

§ 73. Първото изречение на алинея втора на чл. 778 се заличава.

§ 74. Алинеи първа и втора на чл. 781 се изменят така: „Не могат да бъдат продавани следните принадлежащи на длъжника недвижими имоти:

1) земите на земеделци-стопани, които не надминават средния тип частно трудово земеделско стопанство (чл. 36 от Закона за ТПС); ако надминават този размер, продава се само горницата.

2) къща, стойността на която не надминава 200000 лв. в градовете и 100000 лв. в селата по данъчна оценка.

Ако стойността на къщата е по-голяма, тя се продава, но от получената сума се задържа в първия случай 1000000 лв., а във втория – 500000 лв., които се внасят в местния клон на Българската народна банка. Тази сума съдията-изпълнител изплаща служебно на длъжника, ако последният в тригодишен срок от влизане в сила на определението за разпределението купи друга къща.“

Алинея трета се отменя, а алинеи четвърта и пета стават съответно алинеи трета и четвърта.

§ 75. Алинея втора на чл. 806 се изменя така: „Определението на съда по този въпрос не подлежи на обжалване.“

§ 76. В чл. 822, алинея първа, думите „30000 лв.“ се заменят с думите „сумата по чл. 13, т. 1“.

§ 77. Второто изречение на чл. 839 се заличава.

§ 78. Второто изречение на чл. 844 се заличава.

§ 79. В чл. 854, алинея трета, думите „30000 лв.“ се заменят с думите „тая по чл. 13, т. 1“.

§ 80. В алинея втора на чл. 856 думите „които се гледат по реда на съкратеното съдопроизводство“ се заличават.

§ 81. Второто изречение на алинея втора на чл. 867 се заличава.

§ 82. Членове 868а до 876 се обменят.

§ 83. Към т. 2 на чл. 880 се прибавя следното ново изречение: „Съдебните мита се определят върху сумата, за която се иска да бъде изпълнено чуждестранното решение в страната.“

§ 84. Чл. 881 се отменя.

§ 85. В чл. 900 думите „духовно лице“ се заменя с думата „председателя“.

§ 86. В чл. 930 думата „въззивна“ се заличава.

§ 87. Второто изречение на чл. 946, алинея втора на чл. 955, членове 961 и 962 и последното изречение на чл. 967 се заличават.

§ 88. В чл. 975, алинея първа, след думите „по съдебен ред“ се прибавят думите „от околийския съдия“, а второто изречение на същата алинея се заличава.

§ 89. Чл. 976 се изменя така:

„Всеки от останалите сънаследници може в двунеделен срок от получаване на исковата молба да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.

В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някого от сънаследниците да участва в делбата, а така също да поиска изключването на някои имоти от масата на наследството като неподлежащи на подялба, било поради това, че принадлежат нему лично, било поради друго основание.“

§ 90. Чл. 977 се изменя така: „По дела за делба могат да бъдат разпитани свидетели само за доказване: а) принадлежността на движими имоти към наследствената маса; б) дали представените писмени доказателства се отнасят за някои от наследствените имоти; в) извършена делба, която по закон може да се доказва със свидетелски показания, и г) исканията и възраженията по чл. 982.“

§ 91. Алинеи първа и втора на чл. 978 се изменят така:

„В производството за делба се разглеждат оспорвания на произхождение, на осиновяване и на завещание, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, но по тия спорове свидетели и вещи лица не се допускат. Същото ваши и при оспорване истинността на писмените доказателства.

В определението, с което се допуска делбата, съдът се произнася и по въпросите между кои лица и за кои имоти да се извърши тя и каква е частта от наследството на всеки от сънаследниците.“

В алинея трета след думите „в същото определение“ се прибавят думите: „или по-късно“, а последното изречение на тази алинея се изменя така: „Определението по този въпрос не подлежи на обжалване, но може да бъде изменявано от същия съд.“

Алинея четвърта на същия член се заличава.

Алинея пета се изменя така:

„Определението, с което не се допуска делбата, подлежи на обжалване пред областния съд, а определението, с което се допуска делбата, не подлежи на обжалване.“

§ 92. В чл. 979 думата „доброволна“ се заличава.

§ 93. Чл. 980 се изменя така: „Заинтересуваният, който е правил възражение против допускане на делбата, както и по въпросите, разрешени с определението по чл. 978, алинея втора, и чиито възражения не са уважени от съда, може за запазване на правата си да предяви иск на общо основание.

Този иск трябва да бъде предявен в месечен срок от произнасяне на определението, когато това е станало в съдебно заседание и наследникът е присъствал, и от съобщението ? в останалите случаи.“

Ако е заведен такъв иск в срока, съдът, според случая, изключва временно от делбата оспорените имоти или спира производството.

Ако искът е предявен по-късно, производството по делото продължава и наследникът няма право да дири имот в натура, а може да иска само неговата равностойност в пари.“

§ 94. Чл. 981 се отменя.

§ 95. Чл. 982 се изменя така:

„В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду им и да посочат доказателствата си.

По тия въпроси страните не могат да предявяват правата си по исков ред, след като определението, с което те са разрешени, влезе в законна сила.“

§ 96. Чл. 983 се изменя така:

„Околийският съдия пристъпва към съставянето на разделителния протокол въз основа на писмен доклад от вещо лице или от някои от съделителите, ако последните се съгласят върху избора му.

Когато имотът е неподелим, съдът постановява същият да бъде изнесен на публична продан.“

§ 97. Чл. 984 се изменя така:

„Околийският съдия призовава страните, за да им предяви разделителния протокол и да изслуша възраженията им по него, след което се произнася по обявяването му за окончателен.“

§ 98. Чл. 985 се изменя така:

„След постановяване на определенията по членове 982, 983, алинея втора, и 984 съдът с едно съобщение известява на всяка от страните, че тия определения са приготвени. Страните могат да подадат жалба против тия определения пред областния съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.“

§ 99. Чл. 986 се изменя така:

„След като определението по чл. 984 влезе в сила, околийският съдия призовава в съдебно заседание за разпределяне на дяловете чрез жребие.

Исканията за изкупуване могат да бъдат предявени най-късно в седемдневен срок от това заседание. Когато дяловете са разпределени, без да се тегли жребие, тия искания могат да бъдат предявени най-късно в месечен срок след влизане в сила на определението, с което разделителният протокол е обявен за окончателен.

Подлежащите на изкупуване имоти се оценяват по време на извършване на оценката. Определението по изкупуването подлежи на обжалване пред областния съд.

Ако в тримесечен срок след влизане в сила на определението по изкупуването изкупувачът не заплати определената от съда цена, това определение се смята за обезсилено по право.“ .

§ 100. Чл. 988 се изменя така:

„За публичната продан на неподелимия наследствен недвижим имот се прилагат съответно разпоредбите на членове 969, 970 и 972, като в обявлението за проданта съдията-изпълнител посочва и името, презимето и местожителството на наследодателя, от който са останали продаваемите имоти.

Получената сума се разпределя от съдията-изпълнител между сънаследниците според указалите в определението по чл. 978, алинея втора, части“.

§ 101. Чл. 989 се отменя.

§ 102. Алинея трета на чл. 997 се заличава.

Преходни разпоредби

§ 1. Висящите първоинстанционни дела пред областните съдилища, подсъдността на които се изменя с този закон, се разглеждат от същите съдилища.

§ 2. По отношение на решенията и определенията на съдилищата, постановени до 17 януари 1948 г. включително, които съгласно действащите дотогава закони са подлежали на обжалване пред Върховния касационен съд, се прилагат разпоредбите на Закона за гражданското съдопроизводство в сила до тази дата със следните изключения:

1) по касационните жалби, подадени след 17 януари 1948 г., се събира съдебно мито съгласно чл. 591, алинея втора;

2) ако Върховният съд отмени обжалвания акт, той постъпва съгласно чл. 526, а ако тоя акт е постановен от апелативен съд, Върховният съд сам разглежда делото по същество.

Същите разпоредби се прилагат относно решенията на апелативните съдилища, постановени и след 17 януари 1948 г.

§ 3. По отношение на определенията по дела за делба, постановени до влизане на този закон в сила, които съгласно действащите преди това разпоредби са подлежали на обжалване пред Върховния съд, се прилагат разпоредбите на Закона за гражданското съдопроизводство, които са били в сила преди 17 януари 1948 г.

§ 4. Решенията на областните съдилища по дела, които по някои особени закони подлежат на обжалване по въззивен ред пред апелативен съд, като последна инстанция, се обжалват пред Върховния съд.

§ 5, Когато Върховният съд отмени влязло в законна сила решение на апелативен съд, сам разглежда делото по същество.

§ 6. По дела, образувани до влизането на този закон в сила, бериите за призовки и съобщения за инстанцията, в която делата се намират, се събират съгласно разпоредбите, които са били в сила преди това.

§ 7. Внесените до влизане на този закон в сила по касационни и частни жалби залози, които не са върнати, се смятат за съдебно мито я не подлежат на връщане.

§ 8. Разпоредбата на второто изречение от алинея първа на чл. 6 от Закона за уреждане правата на .купувачи на недвижими имоти с частни договори остават в сила. Но ако обжалваното решение е постановено от апелативен съд, Върховният съд сам решава делото по същество, като прилага разпоредбата на първото изречение от същата алинея.

§ 9. Делата в апелативните съдилища, които не са свършени до 30 юни т.г., се изпращат на Върховния съд, който ги разглежда по същество, след като събере доказателствата по тях.

Председателстващ д-р Георги Атанасов: Пристъпваме към разглеждане мненията и предложенията за изменение и допълнение, които е направила законодателната комисия. Има думата докладчикът на законодателната комисия.

Докладчик Дамян Попхристов (к): (Чете)

„Предложение на законодателната комисия при Великото народно събрание по законопроекта за гражданското съдопроизводство

1. В § 27 след думите „и 375 и“ се добавят думите „алинея втора на“.

2. В § 47, алинея първа, думата „наказателно“ да се чете „наказателното“.

В алинея трета буквата «в» да се чете «г».

3. В § 48 в чл. 551а думите „Министърът на правосъдието“ се заличават и изречението започва така: „Главният прокурор и пр.“

Съображения. Законът за устройство на народните съдилища и Законът за прокуратурата предвиждат, че надзорът върху дейността на съдилищата се упражнява от главния прокурор ма Народната република и Върховния съд, респективно председателя му в случая, поради което поначало министърът на правосъдието не бива да се обременява с функции, които не са му възложени от специалните закони. Натоварването му с тази функция ще създаде на министъра на правосъдието излишна работа да преценява поотделно основателността на многобройните, често пъти неоснователни искания за ревизия, което ще го отклони от преките му задачи. От друга страна чрез органите си той винаги може да сезира било главния прокурор, било председателя на Върховния съд с искане за ревизия на известно дело.

4. В § 74, алинея вторa, думите „местният клон на Българската народна банка“ се заменят с думите „съответната банка“.

5. Създава се нов § 103 със следното съдържание:

„Навсякъде в закона думите „Българска земеделска и кооперативна банка“, „Централна кооперативна банка“, „Популярна банка“ и „Българска народна банка“ се заменят с думите „съответната банка“.

Съображения. След национализацията на банките без значение е в коя банка ще бъдат внесени сумите за предвидените в закона цели.

Председател на законодателната комисия: д-р Ив. Пашов“

Председателстващ д-р Георги Атанасов: Пристъпваме към разискване на законопроекта. Има думата народният представител Дамян Попхристов.

Дамян Попхристов (к): Другари народни представители и народни представителки! Съгласно Закона за устройството на народните съдилища, правосъдието в Народната република България се осъществява от околийските съдилища, областните съдилища и от Върховния съд на Народната република. Освен тях има местни народни съдилища и други особени съдилища, учредени със специални закони.

Правосъдието има за задача да осигури установения демократичен обществен ред, да обезпечи политическите, трудови и други имуществени права и интереси на гражданите, гарантирани от Конституцията, и да обезпечи точното и еднакво изпълнение на законите в страната от всички учреждения, предприятия, организации, длъжностни лица и граждани, както е казано в чл. 2 на закона. Със своята дейност съдилищата възпитават гражданите в дух на преданост към родината, дисциплина на труда и съзнателно подчинение на законите. Основната задача на съда по гражданските дела е да установи действителните, точни фактически отношения, създадени между спорещи страни, обстоятелствата, при които тези отношения са се породили, какво е било намерението на страните при осъществяването на тези отношения, да ги подведе след това под нормите на материалното право и определи тяхната правна природа, т.е. да определи дали те съставляват договор за покупко-продажба, за наем, за заем, за дарение и др. или са едностранни виновни противоправни действия на една от страните, която причинява вреди за другата страна, и накрая да приложи законните последици от тези отношения или едностранни действия.

За постигането на това съдът трябва да се ръководи от известни правила при своята дейност, които да гарантират неговата безпристрастност, обективност, компетентност в духа на задачите, които му поставя нашата народна прогресивно-демократична република за защита трудовите и други имуществени права и интереси на трудещите се граждани.

Законът за гражданското съдопроизводство установява тези правила и форми на съдебната дейност, осигурява правилното й функциониране при установяване фактите по делото, такива, каквито са, и тяхната преценка от гледище на изискванията на нормите на материалното право, за да бъдат решенията на съда правилни, убедителни, постановени след изчерпателен анализ на всички обстоятелства по делото и да не възбуждат съмнения в тяхната обоснованост и законност, а да засилят авторитета на съда и увереността на обществото в справедливостта на съдебните решения. Така съдилищата ще възпитават гражданите в дух на преданост към родината, дисциплина на труда и съзнателно подчинение на законите.

Предвид на горното правилно би било да се гласува един изцяло нов закон за гражданското съдопроизводство, съобразен с новите изисквания, които освободеният от експлоатация и фашистки гнет народ поставя на съда. Но условията за това още не са назрели. Едва когато всички материални закони бъдат изменени, допълнени или отменени, за да се съгласуват с новата Димитровска конституция, която отразява създалите се у нас нови стопански, политически и социални условия, и се приемат нови закони в духа на тези промени, ще стане възможно да се гласува един нов закон за гражданското съдопроизводство, който да осигури по-пълното осъществяване на принципите на новото пи материално право в прогресивно-демократичен дух.

Затова след измененията и допълненията на гражданското съдопроизводство от 14 януари т.г., които се наложиха след закриването на апелативните съдилища, се внася разглежданият сега законопроект за нови изменения и допълнения на гражданското съдопроизводство, наложили се след приемането на Закона за устройство на народните съдилища от 26 март т.г., за да се съгласува гражданската процедура с изискванията на този закон.

По-съществените изменения н допълнения на гражданското съдопроизводство, предложени с разглеждания законопроект, са следните:

1. Увеличава се компетенцията на околийския съд по гражданските дела. Той ще разглежда всички лични и веществени искове с цена до 200000 лв. вместо до 30000 лв., както беше досега. Обезценяването на лева налага увеличаване компетентността на околийския съд по тези дела.

Освен това околийският съд разглежда всички владелчески искове, исковете за поставяне на гранични знаци, исковете за установяване и упражняване на сервитути, исковете за делба, изобщо всички искове, които интересуват основната маса на трудещите се – работници, селяни, занаятчии и интелигенти. Околийски съдилища има във всяка околия, а в някои околии и по две. Затова околийският съд става основен съд за народа и близък до народа. С това се удовлетворява изискването за лесно достъпно за народа правораздаване,

2. С други изменения се ускорява правораздаването.

Понеже компетенцията на околийския съд се увеличава, налага се и по-голяма грижа за подготовка на процеса по тия дела, както беше при областния съд, който досега ги разглеждаше. Затова се предвижда да се връчва на ответника препис само от исковата молба, без препис от приложенията й. Но връчването на преписа от исковата молба ще става заедно с връчването на призовката за насрочване на делото и няма да причинява никакво забавяне, което беше неизбежно пред областния съд.

Не се предвижда задължително подаване и връчване на писмен отговор на исковата молба, а разясняването на фактическата и правна страна на делото ще става в първото заседание, след което не се допуска представяне на нови доказателства, понеже страните ще имат възможност да посочват такива в жалбите си пред областния съд.

Премахва се и двойната размяна на книжа в областния съд – допълнителна искова молба и допълнителен отговор. Това съкращава времето, което протичаше от момента на завеждане делото до този на насрочването му.

С изменението на чл. 86 от гражданското съдопроизводство се постановява, че ищецът маже да измени основанието на иска си в първото заседание след доклада на делото, като подаде писмена молба за това.

По същия ред той може да измени и предмета па своя иск, но съдът допуска това изменение само ако ответникът даде изрично съгласието си.

Без да изменя основанието на иска си, ищецът може и без съгласието на ответника, до приключването на устните състезания, да промени иска си, като премине от установителен към осъдителен иск и обратно, или да иска вместо първоначално търсената вещ друга вещ или обезщетение, ако в течение на производството са настъпили промени като изгубване на първоначално търсената вещ по вина на ответника или продажба на тази вещ от ответника или заменяването й с друга, повреждане на първоначално търсената вещ от страна на ответника и други подобни случаи.

Тези евентуалности дават възможност да се постига процесуална икономия на време и труд в правораздаването, в смисъл че съдът не ще разглежда един и същ спор два пъти на разни основания, или в нов процес да разглежда претенцията на ищеца за нова вещ или обезщетение при евентуално настъпили промени в течение на процеса, или в нов процес да разглежда осъдителен иск след разрешаването на установителен такъв или обратно. А и страните по делото не ще губят време и средства за нови процеси при горните евентуалности. С това без съмнение се постига и бързина на правораздаването.

Същото се постига и с изменението на чл. 324 от гражданското съдопроизводство, по силата на което, ако вещите лица не се явят за изследването или не представят заключението си в определения срок без уважителни причини, се глобяват и довеждат под стража.

С изменението на чл. 988 се установява, че съдията-изпълнител сам разпределя между сънаследниците получената при проданта на неподеляем наследствен недвижим имот сума, вместо да я изпраща в съда за разпределение. Това също ускорява правораздаването.

С изменението на чл. 986 се постановява, че определенията на съда по предявените от сънаследниците искания за сметки по постановяването да се изнесе на публична продан неподеляем наследствен недвижим имот и по обявяването на разделителния протокол за окончателен се обжалват едновременно пред областния съд, което също ускорява правораздаването. Тая цел се постига и с непредлагане на юридически лица решителна клетва по съображения в мотивите, прочетени от секретаря.

С измененията на чл. 591 от гражданското съдопроизводство, предвидени в § 56, се намаляват митата по делбените производства – вместо да се плаща 3% мито върху стойността на всеки наследствен дял, при съдебната делба ще се плаща 2%, а при спогодбите, вместо 2,5% за всеки дял – само 1%.

Освен това и по личните и вещни искове с цена над 30000 лв. до 200000 лв., според новата компетенция на околийския съд, митото ще бъде 2% вместо 3%, ако те се водеха пред областния съд.

За призовки и съобщения по делата се предвижда да се внасят предварително по 100 лв. пред околийския съд и 200 лв. пред областния съд, независимо от числото на участващите в процеса лица – страни, свидетели, вещи лица и пр., което в много случаи ще бъде по-евтино от досегашния начин на събиране бериите за това.

С измененията, предвидени в § 70, 71 и 74, се засилва защитата на стопански слабите длъжници. Занапред не може да се налага запор върху книгите, оръдията и предметите, конто са необходими на длъжника за всекидневните му занятия според званието, занаята или поминъка му, независимо от тяхната стойност, а не само на стойност до 6000 лв., както бе досега.

Съобразно обезценяването на лева, увеличават се размерите на годишните заплати на държавните и частните служители длъжници, върху които се правят съответни месечни удръжки в зависимост от годишната заплата и семейното положение на служителя длъжник.

Не могат да бъдат продавани принудително: 1) земите на длъжници земеделци-стопани до 50 декара, а за Добричка, Балчишка, Дуловска, Генералтошевска и Тервелска околии – до 80 декара; ако стопанството на длъжника е по-голямо, продава се горницата; 2) къща на стойност до 200000 лв. в градовете и 100000 лв. в селата, по данъчна оценка. Ако стойността на къщата е по-голяма, тя се продава, но от получената цена се задържа 1000000 лв. в първия случай и 500000 лв. във втория, които се внасят от съдията-изпълнител в съответната банка и изплащат на длъжниците от него, ако те в тригодишен срок от влизане в сила на определението за разпределението купят друга къща.

По-голяма част от останалите изменения в законопроекта са или редакционни поправки и уточнявания на текстовете, или съобразяване на текстовете с измененията на гражданското съдопроизводство, със Закона за закриване на апелативните съдилища и Закона за изменение и допълнение на гражданското съдопроизводство от 14 януари 1948 г. и Закона за устройството на народните съдилища от 26 март 1948 г., или заличаване на текстове, станали излишни поради предшестващите изменения, или вследствие изпадането им в неупотреба.

Материалните и процесуални закони на дадена страна отразяват интересите на господстващата класа за дадено време. В буржоазно-капиталистическите страни те са нагодени за укрепване експлоатацията на трудовия народ от експлоатиращото малцинство на едрите капиталисти, банкери, експортьори, селски думбази и тути кванти тунеядци.

Така беше и у нас. Гражданският процес бе построен съобразно интересите на това малцинство. Той беше чисто формален процес, в смисъл, че не се търсеше материалната обективна истина, а решенията на съда се основаваха на така наречената формална истина, т.е. върху истината така, както я представяха страните по процеса, върху данните по делото, събрани и предоставени на съда изключително по инициативата на страните, при пасивното участие на съда. Под фалшивата маска на демократичното начало за равенството между страните в процеса буржоазният съд не вземаше участие в подготовката на процеса при посочването и събирането на доказателствата, които всестранно да го осветлят, а участваше в състезанието на страните като ням зрител, очакващ да констатира резултата на това състезание под предлог да не наруши равенството между страните. Но равенството между незнаещия и неподготвен сам да води защитата си и нямащ средства да заплати съдействието на квалифициран свой представител пред съда и опитният в тези дела експлоататор спекулант, при това подпомогнат от квалифициран свой представител, за заплащането на който той има изобилни средства, е фикция. Чрез тази фикция за равенството между страните се прикриваше класовият характер на правораздаването, чрез нея се прикриваше формалната, фалшива обективност и безпристрастие на съда, чрез нея се целеше да се внуши убеждението за обосноваността и справедливостта на съдебните решения.

С възстановения чл. 150 от гражданското съдопроизводство и изменението му, внесено с § 17а от законопроекта, съдът вече е длъжен да се вмеси активно, като указва на страните, че те не са посочили надлежни доказателства за съществени обстоятелства по делото и за кои именно обстоятелства.

С това съдът сам взема инициативата за всестранното разясняване на процеса и за отстраняването на възможността незнаещият и нямащият средства да не потърси съдействието на подготвен за това свой представител пред съда и да види своите законни права и интереси накърнени. Неизпълнението на това задължение на съда влече отменяване на решението му и връщане на делото за ново разглеждане. С това се осъществява принципът, че съдилищата прилагат законите еднакво за всички граждани, а принципът за равенството между страните получава и нов облик, именно, че съдът трябва да подпомага еднакво страните в посочването и събирането на доказателствата, за да се установи чистата материална, а не формална истина.

С измененията, предвидени в § 43 на законопроекта, се утвърждава и уточнява новият принцип в гражданския процес, че Върховният съд решава делата по същество, прокаран със Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското съдопроизводство от 14 януари 1948 г.

Изоставя се абстрактното, откъснато от действителните факти доктринерно разглеждане на делата от Върховния съд. Той ще проверява всички обстоятелства по делото, фактически и правни, и със своята мъдрост, придобита от дългия житейски и професионален опит, ще решава делата, като тълкува и прилага закона, изхождайки от истинските интереси на трудовия наред.

Парламентарната група на Българската работническа партия (комунисти) одобрява и ще гласува единодушно законопроекта и внесените допълнения в него от законодателната комисия при Великото народно събрание. (Ръкопляскания).

Председателстващ д-р Георги Атанасов: Има думата народният представител Борис Бонев.

Борис Бонов (з) (от трибуната) Другарки и другари, народни представители! Съгласно чл. 1 от Закона за устройството на народните съдилища, правосъдието в Народната република България се осъществява от околийските съдилища, областните съдилища и Върховния съд на Народната република. Освен тях има местни народни съдилища и други особени съдилища, уредени със специални закони.

Законът за гражданското съдопроизводство трябва да бъде съобразен с новото устройство на съдилищата. Предложеният законопроект за изменение на закона за гражданското съдопроизводство си поставя тази именно цел.

Съгласно новото устройство на съдилищата и във връзка с възприетото начало за разглеждане делата в две инстанции, околийският съд се явява като основен съд на Народната република. Той е най-близкият съд до народа. На околийските съдилища ще трябва да бъде възложено разрешаването на ония гражданскоправни спорове, в които участва голямата маса на трудещите се.

С предлагания законопроект се увеличава компетенцията на околийските съдилища, на които стават подсъдни всички лични и вещни искове с цена до 200000 лв. включително.

Това изменение се налага поради това, че съгласно устройството на съдилищата околийският съд е основен съд. С този законопроект околийският съд не се оформява напълно като основен, макар че се увеличава компетенцията му, но с това увеличаване на компетенцията му се прави крачка напред към създаване на същия съд като основен. С един цялостен закон за гражданското съдопроизводство ще бъде създаден околийският съд като основен съд на Народната ни република. Крайно необходим е цялостен закон за гражданското съдопроизводство.

Законодателната комисия при Великото народно събрание направи препоръка до Министерството на правосъдието да изработи в най-скоро време един цялостен закон за гражданското съдопроизводство. Защо околийският съд – като основен съд с увеличена компетенция да разглежда граждански дела с цена на иска до 200000 лв. и наказателни дела, в които се предвижда наказание до 5 години строг тъмничен затвор – да не може да разглежда и бракоразводни дела, да държи определения за допускане на осиновяващия; да разглежда искове за унищожаване на осиновяване и пр. – искове, подсъдни на областните съдилища?

При цялостния закон за гражданското съдопроизводство областният съд трябва да бъде въззивна инстанция за решенията на околийския съд и като първа инстанция само за някои по-тежки дела: политически, наказателни дела за предумишлено убийство и други състави, за които се предвижда доживотен строг тъмничен затвор или смъртно наказание. По този начин околийският съд ще бъде напълно изграден като основен съд. Няма да има спорове къде да бъде седалището на областните съдилища, както е досега. Няма от Оряховска и Ломска околия – околии с над 120000 души население – да ходят на десетки километри, за да им се гледат делата. Може да има подвижни състави, но за справки, преписи и други също ще трябва хора от най-отдалечени села, отстоящи на 100 км от седалищата на областните съдилища, да правят дълги пътешествия.

Това увеличение на компетенцията на околийските съдилища трябва да бъде съпроводено с подготовка на процеса. Предвижда се ищецът да представи препис от исковата молба, но не и от приложенията към нея, за връчване на ответника. Последният подава писмен отговор, който не е задължителен. Разясняването на фактическата и на древната страна на делото ще става в първото заседание, но при активното участие на околийския съдия. След първото заседание доказателства не се допускат. Прави се улеснение на ищеца в заседание да измени основанието на иска.

Съществени изменения се правят и относно допустимостта да решителната клетва. На юридическите лица не може да се предлага решителна клетва. В законодателната комисия се повдигна въпросът за премахване на решителната клетва като доказателство, а да се остави само клетвата, която ще се преценява заедно с другите доказателства по делото, тъй като решителната клетва е едно формално доказателство. Да не бъде решителна – т.е. от приемането или неприемането й да зависи изходът на делото, въпреки другите доказателства по процеса. Пожела се с цялостния закон за гражданското съдопроизводство да се премахне решителната клетва като формално доказателство, а да остане като доказателство само клетвата, която ще се преценява заедно с другите доказателства по делото.

С изграждането на околийския съд като основен ще се осъществи принципът за бързо правосъдие.

С предлагания законопроект се осъществява и принципът за по-евтино правосъдие. Прави се намаление на митото. Така, в околийския съд митото за искове до 30000 лв. беше 2%, а от 30000 лв. нагоре в областния съд – 3%; сега за искове до 200000 лв. ще се взема мито 2%. Досега митото за съдебна делба беше 3%, а при спогодба – 2,5%, сега се намалява на 2% за съдебна делба и на 1% за спогодба.

Съществено изменение се прави и по отношение на челядните имоти на длъжника земеделец-стопанин, които не могат да се продават, като текстът се съгласува със Закона за трудовата поземлена собственост – аграрната реформа. Не се допуска да се продават земите на длъжника, които не надминават средния тип трудово-земеделско стопанство.

С предлагания законопроект за изменение на Закона за гражданското съдопроизводство се правят частични изменения и все пак същият законопроект е крачка напред към създаване на цялостния закон за гражданското съдопроизводство.

От името на парламентарната група на Българския земеделски народен съюз заявявам, че нашата парламентарна група ще гласува по принцип, на първо четене, предложения законопроект. (Ръкопляскания)

Председателстващ д-р Георги Атанасов: Няма други записани оратори. Ще пристъпим към гласуване на законопроекта на първо четене. Ония другари народни представители, които са съгласни с докладвания преди малко законопроект за изменение и допълнение на Закова за гражданското съдопроизводство, моля да вдигнат ръка. Мнозинство. Събранието приема.

Има думата др. министър на правосъдието.

Министър Ради Найденов: Предлагам законопроектът да мине по спешност и на второ четене.

Председателстващ д-р Георги Атанасов: Има предложение от др. министър на правосъдието законопроектът да бъде гласуван, по спешност, и на второ четене, тъй като при разискванията не са изказани предложения за изменение и допълнение. Ония другари народни представители, които са съгласни с това предложение, моля да вдигнат ръка. Мнозинство, Събранието приема. Ще се пристъпи към второ четене на законопроекта.

Моля секретарят да докладва законопроекта на второ четене.

(Законопроектът, докладван на второ четене от секретаря Тодор Тихолов, с измененията, направени от законодателната комисия, бе приет параграф по параграф без разисквания и без изменения.)