Подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан? (още няколко размисли)

 

I. Мило мое право, самодостатъчно ли си ти?

Настоящите размишления не претендират за окончателна истинност просто защото истината е в зависимост от познанието, до което всеки индивидуално е достигнал. Те са покана за справедлив дебат.

Защото качеството на правото се повишава, когато самото то се освободи от претенцията си за самодостатъчност. Способен да обуздае този негов порив е само задълбоченият и всестранен анализ на проблемите. Той пък не е плод на неколективен процес. Задълбоченото мислене (включително опиращо се на интердисциплинарни аргументи), освен че е предпоставка за увеличение на знанието за незнанието, е и покана за справедливост.

Официалното тълкуване, възприето в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г.[1], като да увеличи това знание за незнанието. Показателни за това са мотивите в следващите тълкувателния акт определения по чл. 274, ал. 3 ГПК.

 

II. Съдебната практика на Върховния касационен съд след т. 3 от Тълкувателно решение № 1/10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г.

 

1. В Определение № 141/17.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3974/2015 г., ГК, II г. о. се отбелязва следното (курсиви, болдвания и форматиране навсякъде по-долу – мои – Р. Н.):

1.1. С т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК, обявено на 10.07.2018 г., е дадено следното разрешение:

! „Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези“.

В мотивите са посочени някои от предвидените в закона и обуславящи заличаване на възбраните хипотези.

Също така в мотивите е прието, че

! „след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права“.

1.2. При тези разрешения, доколкото в случая искането за заличаване изхожда от купувача от публичната продан, следва да се допусне касационно обжалване поради противоречие с тълкувателния акт.

Молителката С. П. Д. се легитимира като купувач от публична продан на недвижим имот.

Преди извършване на публичната продан върху имота са били вписани пет възбрани, наложени в рамките на различни изпълнителни производства.

Към молбата на С. Д. за заличаване на възбраните липсват доказателства дали е приключило изпълнителното производство като цяло – с изпълнение на задължението и събиране на разноските, в който случай би било налице основание за вдигане на възбраните по чл. 433, ал. 3 ГПК в редакцията съгласно изменението в ДВ, бр. 86 от 2017 г.

1.3. Независимо от това, предвид изричното искане на купувача от публичната продан, следва да се приеме, че възбраните са изпълнили своята защитна функция да запазят имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан.

След като тя е успешно приключила и липсва основание за противопоставимост на възбраната спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права, то

! следва да се признае интересът на молителката като купувач от публичната продан да иска и да постигне заличаване на вписаните възбрани, така че придобитият имот да бъде „изчистен“ от всякакви тежести.

Ето защо в случая е приложимо разрешението в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК, че купувачът от публичната продан или последващ негов правоприемник може да поиска след влизане в сила на постановлението за възлагане, да бъде заличена вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.

 

2. В постановеното два дни по-късно Определение № 311/19.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4335/2016 г., ГК, III г. о. пък се посочва следното:

След влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан придобилият собствеността купувач и всеки следващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението,

! ако не му е противопоставима и не брани права.

В конкретния случай на заявителя, придобил собствеността върху имота от купувача по реализираната публична продан, процесната възбрана е непротивопоставима и не брани права, поради което и същият е легитимиран да иска заличаването й.

Не са налице обаче предпоставки за такова заличаване. Защото, както е прието и в тълкувателното дело, вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези, а процесната не е сред тях.

 

3. С Определение № 407/20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3316/2016 г., ГК, IV г. о., с което не е допуснато касационно обжалване по поставения правен въпрос „След извършване на публична продан на недвижим имот подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“, се приема, че:

3.1. В случая възприетото от състава на въззивния съд становище, че

разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима за възбраните и след проведена публична продан наложената върху недвижимия имот възбрана не е погасена по право и не подлежи на заличаване само на това основание,

! не противоречи на тълкувателното решение.

3.2. Същевременно следва да се отбележи, че

по делото липсват данни (жалбоподателят не е представил доказателства), от които да може да се направи извод, че вписаната възбрана не брани вече права на взискателя, по чието искане е наложена, както и че същата е непротивопоставима на купувача от публичната продан.

Тези предпоставки, при които може да се удовлетвори искането на жалбоподателя за заличаването на възбраната, не могат да се установят и от представеното разпореждане от 16.02.2016 г. на частния съдебен изпълнител, с което е отказано вдигане на възбраната (отказът не е мотивиран и не са ясни причините, поради които не е уважена молбата на купувача от публичната продан за заличаване на възбраната).

3.3. Няма данни и дали този отказ е обжалван, а обстоятелствата

! дали са изпълнени условията за заличаването на тежестта върху имота следва да се установят в хода на изпълнителното производство,

! в т.ч. и по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК чрез обжалване действията на съдебния изпълнител;

! или в производството пред съдията по вписванията с представяне на необходимите документи (чл. 31, ал. 2 ПВ).

3.4. В случая правилно въззивният съд е приел, че не са изпълнени предпоставките на чл. 31, ал. 1 или ал. 2 ПВ и молбата за заличаване на възбраната на този етап следва да се остави без уважение.

 

4. С Определение № 177/12.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1418/2018 г., ГК, II г. о., с което не е допуснато касационно обжалване по поставения правен въпрос „След извършване на публична продан на недвижим имот подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“, се възприема следното становище:

4.1. В случая е установено, че съществува лице, чиито права се бранят от възбраната, чието заличаване е поискано от касатора.

Това е […] – взискател по изп. д. № […] на ЧСИ […].

! Същият не е участвал в разпределението, извършено при публичната продан по изп. д. № […] на ЧСИ […], и е останал с неудовлетворено вземане.

4.2. Вписаната по изп. д. № […] на ЧСИ […] възбрана предхожда публичната продан и следва да бъде запазена, тъй като

! не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на същия да се проведе нова публична продан.

4.3. Изложеното мотивира извод, че

в настоящия случай не е налице изрично предвидена от закона хипотеза на погасяване по право на вписаната възбрана.

Същата брани правата на взискателя, по чието искане е наложена в другото изпълнително производство, и за чиито права няма данни по делото да са удовлетворени,

! поради което и с оглед неприложимостта на чл. 175, ал. 1 ЗЗД,

! не подлежи на заличаване.

 

III. Интересът от и режимът на заличаването на възбраните

 

1. Вписването и заличаването на възбрани и други обезпечения са регламентирани в чл. 23–32 от Правилника за вписванията. Вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението[2]. Евентуален отказ на съдията по вписванията за заличаването на възбраната, базиран на изводи относно спазване на изискуеми от закона обстоятелства (непредставяне на изричен акт), би бил „в съответствие с трайно установената практика на ВКС, според която се приема, че преценката и контролът на съдията по вписванията по отношение на подлежащ на вписване акт се осъществява само в рамката, установена от Правилника за вписванията“[3].

 

2. Както производството по вписване, така и производството по заличаване е вид нотариално удостоверяване (чл. 569, т. 5 ГПК). Като верига от процесуални действия, това производство изявява самостоятелен характер, има друг решаващ орган и различен резултат. То приключва с волеизявление на държавен орган, с което се разпорежда вписване на акта в съответните книги или с отказ (в същия смисъл и съобразителната част към т. 9 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.). Легитимиран да поиска извършването на това волеизявление е органът, наложил вписаната мярка (чл. 31, ал. 1 ПВ)[4]. Граматическото, логическото и систематично тълкуване на текста води до извода, че нито страните, нито участниците в производството, по което мярката е наложена, са легитимирани да искат нейното заличаване.

В подкрепа на този извод е и сравнението със сходни правни институти на процесуалното обективно право. Т.напр. съгласно нормата на чл. 402, ал. 3 ГПК реализирането на тази правна последица предпоставя влязло в сила определение на съда за отмяна на обезпечението. В рамките на индивидуалното принудително изпълнение съдебният изпълнител, наложил възбрана върху недвижимо имущество на длъжника по реда на чл. 449, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 26 ПВ, е длъжен служебно да вдигне последната след влизане в сила на постановлението за прекратяване, респективно след приключването на изпълнението (чл. 433, ал. 3 ГПК).

 

3. Според възприетото в съдебната практика становище наложените в обезпечителното и изпълнителното производство възбрани и запори прекратяват действието си ex lege, независимо дали са вдигнати или не, считано от момента на осъществяване на основанието, което налага те да бъдат отменени, респективно на основанието за прекратяване на изпълнението по чл. 433 ГПК (така Решение № 286/09.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2009 г., ГК, II г. о., постановено по чл. 290 ГПК; Тълкувателно решение № 47/01.04.1965 г. на ОСГК на ВС по гр. д. № 23/1965 г.).

 

4. Въпреки този тълкувателен извод, който по арг. от чл. 738, ал. 1 и 2 ТЗ е относим и за действието на общата възбрана в рамките на производството по несъстоятелност, поначало съществува несъмнен (правен) интерес това обстоятелство да бъде реално отразено в книгите по вписванията. Същият се състои в това, че всяко незаличено вписване бива отразено в официалния удостоверителен документ, издаван по реда на чл. 47, ал. 1 ПВ от компетентната служба по вписванията. В този контекст означената в писмената справка информация за вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права би включвала наложената и незаличена възбрана върху недвижим(и) имот(и) на длъжника. Предвид установения обичай в практиката прехвърлителните и правоучредителните правни сделки да бъдат предхождани от удостоверение за тежести на недвижимата вещ, процесуалното бездействие на компетентния да поиска заличаването й орган рефлектира на преддоговорните отношения с контрахентите, които отказват сключването на договори с предмет такъв недвижим имот, поради незаличената възбрана. Ето защо незаличаването й поначало е от естество да накърни правната сфера на купувача, както и на универсалните и частните правоприемници, придобили вещни права на собственост върху недвижимия имот от купувача, участвал в производството по осребряване на обекта.

 

5. При все това, не бива да се забравя, че извършването (осъществяването на фазата) на публичната продан, която завършва с влизане в сила на постановлението за възлагане, не съставлява нито юридическо основание за прекратяване на изпълнението по чл. 433 ГПК (в частност и за приложения изпълнителен способ), нито основание за приключване на изпълнителното производство.

5.1. Преклудиращите действието на изпълнителния лист предпоставки се свързват с основанията за прекратяване на изпълнението по смисъла на чл. 433, ал. 1 ГПК, който процесуалноправен институт следва да се различава от свършването (приключването) на изпълнението поради удовлетворяване на паричното вземане на взискателя[5]. Същите се свеждат до: 1) материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение; 2) наличието на процесуална пречка за провеждането му; 3) невъзможност за удовлетворяване поради липсата на секвестируемо имущество. Изброяването на основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес, като с настъпването им производството, схванато като изпълнително правоотношение, се погасява ex lege[6]. Общото между изброените по-горе три случая е, че с прекратяването на изпълнителното производство принудителното изпълнение се осуетява, което налага вдигането на наложените запори и възбрани.

5.2. Свършване на изпълнителното дело, от друга страна, е налице, когато всички суми по изпълнителния лист и разноските по изпълнението са събрани и така взискателят е удовлетворен (чл. 433, ал. 2 ГПК). В този случай необходимост от вдигане на наложените запори и възбрани възниква, когато кредиторът е удовлетворен от извършените доброволни и принудителни плащания, следващи осребрявания в рамките на реализирани от съдебния изпълнител изпълнителни способи[7].

Следва да се има предвид, че до изплащането им на взискателя паричните суми, постъпили по изпълнителното дело, принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми, вземане на длъжника към съответната банка, но без възможност за извършване на разпоредителни действия с тях[8]. Само по себе си, дори цялостното внасяне на сумите по издаден изпълнителен лист по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител не е основание за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като плащането на взискателя се счита за реализирано и поражда материалноправния си погасителен ефект от получаването на сумата от взискателя, съответно от заверяване на банковата му сметка – чл. 75, ал. 3 ЗЗД[9].

 

IV. Още няколко размисли

 

1. Двата стъклени съда на пясъчния часовник на възбраната са съединени помежду си от вписването на акта, с който се прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот.

Няма съмнение, че постановлението за възлагане е акт на съдебния изпълнител, който има вещноправно действие и подлежи на вписване – в качеството си на юридически акт, влязлото в сила постановление за възлагане по чл. 496 ГПК материализира деривативно правно основание за придобиване на вещно право на собственост върху обекта на публичната продан (чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията)[10]^,[11].

 

2. Вписването на влязлото в сила постановление за възлагане води едновременно до консолидиране и отпадане на оповестително-защитното действие на възбраната.

От една страна, консолидиране и продължаване, тъй като правата, които трети лица са придобили върху имота след вписването на възбраната, не могат да бъдат противопоставени на купувача по публичната продан (чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК).

От друга страна – отпадане, тъй като съдебните изпълнители, разполагащи със самостоятелна местна компетентност да извършат изпълнителни действия срещу конкретното имущество, следва да се съобразят с публичноправния акт на изпълнителния орган, завършил започнатия срещу обекта изпълнителен способ, и не могат да продължат да изпълняват срещу придобития от обявения за купувач наддавач недвижим имот (ефект, който условно можем да наречем „сила на изпълнено нещо“)[12]. Тази процесуална последица се извежда по правно-логичен път от нормите на чл. 452, ал. 2 и чл. 442 ГПК. Прехвърлянето на собствеността, макар и осъществено след вписана възбрана от друг съдебен изпълнител за обезпечаване на изпълняемо право на друг кредитор, не попада в обхвата на нормата на чл. 452, ал. 2 ГПК, тъй като публичната продан не съставлява договор за покупко-продажба, а едностранен властнически акт на съдебния изпълнител в качеството му на орган, осъществяващ възложени му от държавата функции[13]. Под „извършени след вписването на възбраната разпореждания“ законодателят има предвид юридически действия, извършени от длъжника в производството, а не съдебно-изпълнителни действия.

Споменатата вече „сила на изпълнено нещо“ брани както купувача по публичната продан, така и следващите евентуални приобретатели на вещни права върху недвижимия имот. Тя препятства провеждането на принудително изпълнение върху обекта по искане на взискатели, които са пропуснали да се присъединят, респективно не са били присъединени по право по делото, по което е продаден имотът, и се позовават на ползваща ги обезпечителна или изпълнителна възбрана. Разбира се, това не изключва възможността на взискател да поиска отмяна на влязло в сила постановление за възлагане поради нарушено право на участие в делото (чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК)[14]. Обратното разбиране (че подобно изпълнение е допустимо и без успешното провеждане на производство по чл. 303 и сл. ГПК) би превърнало обявените за купувачи наддавачи по проданите в жертва на чужди процесуални пропуски. Тяхното и съдебното отстранение на техните приобретатели ще въвлече множество участници в множество правни спорове и искови производства. По-фаталното е, че страхът от тези последици ще намали търсенето по публичните продани, което ще се отрази негативно на постигнатата крайна цена, а оттам – и на целите на изпълнителния процес.

 

3. В светлината на изтъкнатото дотук би могло да се даде следният отговор на въпроса „След извършване на публична продан на недвижим имот подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“:

извършването на публичната продан[15] не е само по себе си юридическо основание за заличаване на възбраните (което, освен това, е процесуално действие на съдията по вписванията в рамките на едно охранително производство), тъй като липсва нарочна процедура, подобна на тази по чл. 19, ал. 2 от Правилника за вписванията.

Вписването на влязлото в сила възлагателно постановление, от друга страна, води до посоченото по-горе едновременно консолидиране и отпадане на оповестително-защитното действие на възбраните. Заслужава подкрепа изразът „публичната продан поглъща възбраната“, възприет в Определение № 196/11.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 143/2012 г., ГК, I г. о., постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

 

4. Прочее, засиленото чувство за правна симетрия и съобразяването на задачата, която преследва исковият процес като форма на процесуална защита (разрешаване на правен спор), разкриват, че своевременното отбелязване на финалния съдебен акт, който удовлетворява предявеното право на иск (решението), също не води до заличаване вписването на исковата молба (чл. 115, ал. 1 ЗС); и обратно – пропускането на шестмесечния срок/невписването на исковата молба се отразяват единствено на противопоставимостта на решението спрямо трети лица до периода на вписването му в книгите по вписванията (чл. 115, ал. 2, изр. 2; чл. 115, ал. 4 ЗС).

В този смисъл е нелогично и вписването на финалния акт от фазата на публичната продан – влязлото в сила постановление за възлагане, което материализира деривативно правно основание за придобиване на вещно право на собственост върху недвижимия имот, да води до заличаване на вписаната върху последния възбрана. Вписаната възбрана, в качеството й на насочване на изпълнението по смисъла на т. 1, абз. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., удовлетворява писмено предявеното пред съдебния изпълнител право на принудително изпълнение – молбата на взискателя за започване на изпълнението, в която е посочен конкретен изпълнителен способ съобразно чл. 426, ал. 2, изр. 1 ГПК (изпълнение върху недвижимия имот). Правно-техническото различие се открива в това, че предмет на вписване е разпореждането на съдебния изпълнител, а не молбата на взискателя (чл. 26 ПВп).

 

5. Ето защо, въпреки изразеното на друго място предложение чл. 31 от Правилника за вписванията да се допълни с нова алинея 3 в следния смисъл: „Заличаването на възбрана върху недвижим имот, продаден на публична продан, се извършва по молба на купувача, който представя влязлото в сила и вписано в книгите по вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот“[16], би било по-разумно de lege ferenda да се предвиди отбелязване на влязлото в сила постановление за възлагане към най-ранно вписаната възбрана върху недвижимия имот.

 

Бележки под линия:

[16] Неков, Р. Сила на изпълнено нещо в контекста на правното действие на възбраната. Бележки по отговора на въпрос № 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. // Предизвикай: Изпълнителния процес!, сб. съст. Ст. Ставру, В. Петров. С.: Сиела, 2016, с. 61.