Предложение за допълване на тълк. д. № 3/2019 г. по описа на ВКС, ОСГТК

(сигнал № 22 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)

(Константин Кунчев, Румен Неков)

С настоящото предложение за допълване на образуваното на 22.07.2019 г. тълк. д. № 3/2019 г. по описа на ВКС, ОСГТК, депозирано в деловодството на Върховния касационен съд под вх. № 6736/26.07.2019 г., председателят на Върховния касационен съд, ръководителите на Гражданска и на Търговска колегия и комисията за изготвяне на проекта за тълкувателно решение бяха сигнализирани за съществуването на друго съществено различие по процесуалноправния въпрос, свързан с критериите, по които се определя дали едно дело е гражданско или търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, което все още не е намерило място в предмета на тълкувателното дело.

I. По противоречиво разрешаваните въпроси

В предложението е обоснована необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика по следните въпроси:

1. „Какви са критериите, по които се определя дали едно дело е гражданско или търговско?“.

Поставеният проблем е от съществено значение за касационното производство с оглед ограничението на касационното обжалване, регламентирано в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК относно търговските дела с цена на иска до 20 000 лв.

Отговорът на въпроса е от значение за осъществяване конституционната функция на Върховния касационен съд за унифициране на правоприлагането по принципните въпроси с еднаквото третиране на аналогичните гражданскоправни казуси.

По въпроса е налице противоположно тълкуване в практиката на ВКС.

1.1. Според едното становище търговски по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки (в т.ч. абсолютните), една от страните по които не е търговец (т. напр. Определение № 211/11.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1940/2016 г., II т. о.; Определение № 670/21.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2524/2016 г., II т. о.).

1.2. Според другото становище не са търговски по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки (в т.ч. абсолютните), една от страните по които не е търговец (т. напр. Определение № 547/23.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4967/2016 г., IV г.о.; имплицитно това е възприето в Решение № 424/02.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о., и Решение № 77/22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., IІІ г. о.).

1.3. Следва да се има предвид, че различие в тълкувателния резултат е налице и в практиката по правни въпроси, свързани с редица правни институти на обективното материално право. Например:

– при предварителен договор;

Според едното разбиране делото е търговско, доколкото, въпреки че така сключената сделка не е сред абсолютните търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, същата е търговска за дружеството-изпълнител на основание чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ (така Определение № 359/14.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1227/2017 г., I т. о.; в сходен смисъл и Определение № 92/26.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 563/2017 г., I т. о.; Определение № 64/31.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 422/2017 г., I т. о.).

В обратен смисъл е становището, застъпено в Определение № 396/08.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1154/2015 г., I т. о.; Определение № 97/11.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 366/2011 г., I т. о.

– по исковете за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД;

В смисъл, че делото е гражданско, е Определение № 278/27.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1424/2016 г., ТК, I т. о.

Гледището, че делото е търговско, се поддържа напр. в Определение № 9/21.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., І т. о.

– при продажба на топлинна енергия

Според Определение № 98/07.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2012 г., III г. о., делото е търговско, тъй като продажбата на топлинна енергия е търговска сделка за ответника по иска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ.

В обратен смисъл е напр. Определение № 263/09.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 193/2012 г., III г. о., в което се сочи, че качеството „потребител“ на жалбоподателя определя образуваното дело като гражданско, а не като търговско.

2. Тълкувателен разнобой във връзка с нормативния праг за допустимост на касационното обжалване предизвиква и въпросът „Обуславя ли търговски характер на делото по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК квалифицирането на главния договор, вземането по който се обезпечава, като търговска сделка? Абсолютен критерий за определянето на делото като търговско ли е едностранната функционална зависимост между главния и акцесорния обезпечителен договор?“.

2.1. Според едното разбиране, застъпено в Определение № 413/12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1439/2018 г., II т. о.; Определение № 196/02.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1733/2011 г., III г. о.; Определение № 653/21.09.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 545/2012 г., IV г. о.; Определение № 653/21.09.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 545/2012 г., IV г. о.; Определение № 231/16.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 878/2017 г., I т. о., търговски са делата по споровете относно права, които не са породени, но се отнасят до търговска сделка, каквито са обезпечителните права, служещи за обезпечение на вземане по търговска сделка.

Функционалната зависимост на акцесорния договор на практика води до извод, че всяко едно учредено обезпечение за вземане по относителна или абсолютна търговска сделка съставлява търговска сделка и всеки един правен спор във връзка със съществуването на обезпечението е търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

2.2. Друго схващане е изразено имплицитно в Определение № 1299/15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4366/2014 г., ГК, III г. о. (касационно производство между търговци); Определение № 124/21.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4687/2017 г., ГК, III г. о.; Определение № 268/16.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7206/2014 г., ГК, III г. о. (касационни производства със страна търговско дружество); Решение № 111/25.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4005/2013 г., ГК, III г. о. (образувано по касационна жалба на банка); Решение № 271/06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2014 г., ГК, I г. о.; Решение № 64/16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6300/2014 г., ГК, I г. о.; Решение № 142/01.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 396/2014 г., ГК, I г. о., и мн. др., в които е прието, че правните спорове във връзка със съществуването на обезпечението са граждански дела.

II. Предложение

С оглед гореизложеното и предвид нуждата от правилното и еднозначно разрешение в правоприлагането, считаме, че е налице основание за приемане на тълкувателен акт по поставените тълкувателни проблеми.