Решение № 127/30.07.2018 г.
на ВКС по т. д. № 1103/2017 г., ТК, II т. о.
Тълкувани разпоредби:
[чл. 55, ал. 1 ЗЗД] Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
[чл. 57, ал. 2 ЗЗД] Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.
[чл. 103, ал. 3 ЗЗД] Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]
Въпрос:
Налице ли е отговорност на дружеството-цесионер по осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД за суми, представляващи надплатени вноски по договор за кредит, платени в полза на банката-кредитодател?
Мотиви:
1. Правната теория и в съдебната практика еднозначно приема, че договорът за прехвърляне на вземане (цесия) се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляря на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията.
Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия, несъмнено пряко го засягат.
2. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването ? длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента.
Едно от най-важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави – арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД.
2.1. Това означава, че цесията не лишава длъжника
– и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във вр. с иск за изпълнение, предявен от цесионера,
– нито от правото на възражение за нищожност,
– както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента.
! Но ако има интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора.
2.2. По аргумент от по-силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес, длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част,
! но само срещу цедента, който е страна по същия,
! освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера.
3. Именно поради наличие на вземане спрямо цедента неизпълнението на договора от страна на последния също не дава право на длъжника да иска обезщетение (връщане) от цесионера.
Изключение следва да е налице
! само в случаите на неоснователно обогатяване или при недобросъвестност на цесионера,
макар законодателят да не го е изрично предвидил, заради специфичните особености на института на неоснователното обогатяване и присъщото на облигационното право общо изискване за добросъвестност.
4. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е както облигационното естество на правото на вземане от неоснователно обогатяване и възстановителният му, според действащото законодателство, а не обезщетителен характер, така и разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
Следователно претенцията за неоснователно обогатяване може да се предяви само спрямо обогатилия се и неговите правоприемници,
! но не и срещу лицата, на които първоначалният получател на неоснователно дадената имуществена ценност е прехвърлил същата с последваща сделка.
Отговор:
За дружеството-цесионер възниква задължение за реституция на сумите, представляващи надплатени от длъжника вноски по първоначалния договор за банков кредит по предявен осъдителен иск, основан на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, само когато тези суми се включват в прехвърленото му вземане и последният е техен първоначален получател. Без значение е начинът на плащане – опосредено чрез банката-кредитодател или директно нему.
