(Ставру, С., Р. Неков. Предизвикай: Съдебната практика! Гражданско процесуално право: 2018. С.: Сиела, 2019, с. 370–373.
Към онлайн рубриката „Предизвикай: Съдебната практика!“, представяща актуалните съдебни актове на Върховния касационен съд – последвай този линк)
Определение № 91/21.02.2018 г.
по ч. т. д. № 275/2018 г. на ВКС, I т. о.
докладчик: Росица Божилова
Тълкувани разпоредби:
[чл. 274, ал. 1 и 2 ГПК] (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
2. в случаите, изрично посочени в закона.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.
Основание на производството:
(обжалване на определения)
чл. 274, ал. 2 ГПК
[обжалване на определение, постановено от апелативен съд]
274-2 Въпрос:
Попада ли определението за връщане на касационна жалба срещу въззивно решение в обхвата на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ ГПК?
Мотиви:
1. Срещу постановено въззивно решение е постъпила касационна жалба, която е върната на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, изр. първо, предл. второ ГПК с разпореждане от 10.01.2017 г. на окръжния съд.
Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба, по която с определение Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждането на окръжния.
Срещу това определение е постъпила частна касационна жалба, която с определение от 11.10.2017 г. на апелативния съд е върната като недопустима на основание чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 (в предходната редакция на нормата) ГПК.
Това определение е атакувано в срок с частна жалба.
2. Всяко от атакуваните определения е
! недопустимо и следва да се обезсили,
като правилността на разпореждането за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение на самостоятелно основание бъде преценено в настоящата инстанция, като компетентна такава по чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ ГПК, по следните съображения.
3. Настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ ГПК следва да се прилага, съобразно препращането в същата, към хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК:
– и конкретно – само срещу определения на окръжен съд като въззивна инстанция (предвид висящност на производството пред същата), имащи преграждащ характер за развитието на това именно производство (хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК);
– и аналогично – чиято изрична обжалваемост е от значение за съществуването и развитието на това (въззивното) производство (хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК).
3.1. Преценката по чл. 286 ГПК не е част от въззивното производство, макар да е в правомощията на въззивния съд.
! Определението за връщане на касационна жалба е на общо основание обжалваемо пред касационна инстанция.
3.2. Не може да се сподели разбирането, че определението на апелативна инстанция, постановено при обжалване на определението на окръжен съд за връщане на частна касационна жалба, е окончателно,
! лишавайки касационната инстанция от собствена проверка за допустимост на частната касационна жалба,
каквото разделяне на правомощията на последната – по преценка за допустимост и по съществото на жалбата –
! нито е уредено в закона, нито би могло да бъде логично обосновано, а
и не се споделя единодушно във формираната до момента практика на ВКС.
3.2.1. В същата се допуска последващ контрол на акта на апелативен съд в идентична хипотеза, което означава двуинстанционност на проверката на определение по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивна инстанция (каквато хипотеза относно решенията ГПК не урежда, противно на логиката контролът спрямо актовете по същество да е завишен, нито пък двуинстанционен контрол е предвиден и осъществим в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК, когато определението е постановено от апелативен съд, а би следвало да има процесуална реципрочност).
3.2.2. Отделно от това, подобно тълкуване би било в разрив с мотивите за предприетото изменение на чл. 274 ГПК (обн., ДВ, бр. 50 от 2015 г.) – за облекчаване работата на касационната инстанция.
Затова според настоящия състав
! само когато определението на въззивна инстанция е от значение за развитието на самото въззивно производство, следва да се сподели логиката за едноинстанционна обжалваемост на актовете на окръжен съд – пред апелативен, съответно тези на апелативен съд – на касационна инстанция.
4. По тези съображения настоящият състав намира, че определенията на Софийски апелативен съд от 11.05.2017 г. и 11.10.2017 г. са недопустими (макар предопределени от съществуваща, формирана от ВКС съдебна практика по приложението на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ ГПК в този смисъл).
274-2 Отговор:
Определението за връщане на касационна жалба е на общо основание обжалваемо пред касационна инстанция. Само когато определението на въззивна инстанция е от значение за развитието на самото въззивно производство, следва да се сподели логиката за едноинстанционна обжалваемост на актовете на окръжен съд пред апелативен, съответно тези на апелативен съд – на касационна инстанция.
Бележка (Р. Н.):
По въпроса подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, е образувано тълк. д. № 2/2018 г. на ВКС, ОСГТК.
