(сигнал № 32 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)

Със сигнал, депозиран в деловодството на Върховния касационен съд под вх. № В-1714/10.11.2022 г. от Професионален сайт „Предизвикай правото!“ чрез д-р Васил Петров, председателят на ВКС и ръководителят на Гражданската колегия са уведомени за формирана противоречива съдебна практика по следния правен въпрос:

Следи ли служебно районният съд за местната подсъдност по чл. 7 ЗЗДН?“.

I. Противоречивата съдебна практика

1. Според първото становище за местната подсъдност по чл. 7 ЗЗДН (по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице) районният съд следи служебно.

Приема се, че подсъдността е изборна, но е между двете посочени в нормата алтернативи – постоянен или настоящ адрес на пострадалото лице – и е специална, като пострадалото лице няма правото да предяви молбата в друг районен съд.

В този смисъл са например:

Определение № 9476 от 29.09.2022 по ч.гр.д. № 9080/2022 г., СГС,

Определение № 328 от 14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 209/2022 г., ОС-Бургас,

Определение № 313 от 05.05.2022 г. по ч.гр.д. № 257/2022 г., ОС-Перник,

Определение от 22.11.2019 г. по ч.гр.д. № 821/2019 г., ОС-София,

Определение от 02.07.2019 г. по ч.гр.д. № 396/2019 г., ОС-Ловеч, и цитираното в мотивите на този акт Определение № 8994 от 10.04.2019 г. по гр.д. № 4434/2019 г., СГС,

Определение от 04.07.2016 г. по ч.гр.д. № 8007/2016 г., СГС, Определение № 730 от 16.01.2015 г. по ч.гр.д. № 490/2015 г., СГС, и Определение № 16984 от 22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 11539/2012 г., СГС – и трите цитирани в мотивите на Определение № 661 от 30.06.2022 г. по гр.д. № 1216/2022 г., РС-Кюстендил.

2. Според второто становище за местната подсъдност по чл. 7 ЗЗДН съдът не следи служебно, а само по отвод на ответника.

В този смисъл напр. следните съдебни актове:

Определение № 7293 от 28.07.2022 г. по ч.гр.д. № 7614/2022 г., СГС,

Определение № 468 от 24.11.2021 г. по ч.гр.д. № 691/2021 г., ОС-Хасково,

Определение № 639 от 03.08.2021 г. по ч.гр.д. № 1922/2021 г., ОС-Пловдив,

Определение № 3478 от 29.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1279/2020 г., ОС-Бургас,

Определение № 3086 от 08.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1055/2020 г., ОС-Благоевград,

Определение от 14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 9/2020 г., ОС-Габрово,

Определение № 30 от 14.01.2019 г. по ч.гр.д. № 24/2019 г., ОС-Добрич,

Определение от 16.03.2017 г. по гр.д. № 88/2017 г., ОС-Видин,

Съществува трето, допълнително становище, което приема, че пострадалото лице може да предяви молбата си и в районен съд, различен от този по постоянния му и настоящ адрес, в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗЗДН (когато желае да скрие адреса си от ответника), но само ако изрично се позове на тази възможност (Определение № 161 от 18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 108/2020 г., ОС-Перник, Определение № 3478 от 29.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1279/2020 г., ОС-Благоевград, и др.).

В практиката на окръжните съдилища по повод тезата на ВКС (изразена в ТР 2/2019 г., ОСГК), че производствата по ЗЗДН са производства по спорна съдебна администрация, се обсъжда въпросът дали, когато пострадало лице е дете, понятието настоящ адрес следва да се приравнява с регистрирания настоящ адрес по ЗГР, или с фактическото местопребиваване на детето. Така. напр. Определение № 7293 от 28.07.2022 г. по ч.гр.д. № 7614/2022 г., СГС, Определение № 313 от 5.05.2022 г. на ОС-Перник по в. ч. гр. д. № 257/2022 г., и др.

II. Считам, че посочената по-горе противоречива съдебна практика на окръжни съдилища може и следва да бъде отстранена посредством постановяване на тълкувателно решение.

Това е така, защото:

– въззивните съдилища в страната са създали своя си, местна съдебна практика, от която няма изглед да отстъпят;

– актовете на съда, който разглежда спорове за подсъдност по чл. 122 ГПК, не подлежат на обжалване с частна жалба и по тях казуална практика на състави на ВКС по ГПК не би могла да бъде създадена;

препращането на делата по подсъдност и образуването на частни граждански дела по чл. 121 ГПК или чл. 122 ГПК забавя със седмици и дори месеци издаването на заповед за незабавна защита в случаите, в които съдът, преди да препрати делото, не е издал такава заповед; това заплашва живота и здравето на пострадалите от домашно насилие лица;

– обратното, когато преди или едновременно с препращането съдът издаде заповед за незабавна защита, ответникът, когато има доказателства, че твърденият акт за насилие не се е осъществил, се лишава от възможността своевременно да докаже правотата на тезата си в открито съдебно заседание;

– по тези дела районните съдилища дължат бързо насрочване в открито заседание, а вместо това делата се прекратяват и препращат по подсъдност, респ. повдигат се спорове за подсъдност.

След отмяната на втората алинея на чл. 7 от закона с ДВ, бр. 102/2009 г., съдът, разглеждащ производство по СК или ЗЗДет. с предмет родителски права, местоживеене на дете, настаняване на дете извън семейството или режим на контакт с дете, вече няма правомощието да налага мерки за закрила от домашно насилие. Това подтиква родителите или ДСП да водят допълнително и дела по ЗЗДН, наред с производствата по СК и ЗЗДет., а паралелното водене на производства по спорна съдебна администрация по отношение на едно и също дете създава вероятност за противоречиво произнасяне и невъзможност за спазване на ясен регламент за отношенията с детето.

Единственият изход е поне делата по ЗЗДН да се разглеждат и да приключват по-бързо, а не да се прекратяват и препращат по подсъдност между различни районни съдилища.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.