(сигнал № 32 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)
Със сигнал, депозиран в деловодството на Върховния касационен съд под вх. № В-1714/10.11.2022 г. от Професионален сайт „Предизвикай правото!“ чрез д-р Васил Петров, председателят на ВКС и ръководителят на Гражданската колегия са уведомени за формирана противоречива съдебна практика по следния правен въпрос:
„Следи ли служебно районният съд за местната подсъдност по чл. 7 ЗЗДН?“.
I. Противоречивата съдебна практика
1. Според първото становище за местната подсъдност по чл. 7 ЗЗДН (по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице) районният съд следи служебно.
Приема се, че подсъдността е изборна, но е между двете посочени в нормата алтернативи – постоянен или настоящ адрес на пострадалото лице – и е специална, като пострадалото лице няма правото да предяви молбата в друг районен съд.
В този смисъл са например:
Определение № 9476 от 29.09.2022 по ч.гр.д. № 9080/2022 г., СГС,
Определение № 328 от 14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 209/2022 г., ОС-Бургас,
Определение № 313 от 05.05.2022 г. по ч.гр.д. № 257/2022 г., ОС-Перник,
Определение от 22.11.2019 г. по ч.гр.д. № 821/2019 г., ОС-София,
Определение от 02.07.2019 г. по ч.гр.д. № 396/2019 г., ОС-Ловеч, и цитираното в мотивите на този акт Определение № 8994 от 10.04.2019 г. по гр.д. № 4434/2019 г., СГС,
Определение от 04.07.2016 г. по ч.гр.д. № 8007/2016 г., СГС, Определение № 730 от 16.01.2015 г. по ч.гр.д. № 490/2015 г., СГС, и Определение № 16984 от 22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 11539/2012 г., СГС – и трите цитирани в мотивите на Определение № 661 от 30.06.2022 г. по гр.д. № 1216/2022 г., РС-Кюстендил.
2. Според второто становище за местната подсъдност по чл. 7 ЗЗДН съдът не следи служебно, а само по отвод на ответника.
В този смисъл напр. следните съдебни актове:
Определение № 7293 от 28.07.2022 г. по ч.гр.д. № 7614/2022 г., СГС,
Определение № 468 от 24.11.2021 г. по ч.гр.д. № 691/2021 г., ОС-Хасково,
Определение № 639 от 03.08.2021 г. по ч.гр.д. № 1922/2021 г., ОС-Пловдив,
Определение № 3478 от 29.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1279/2020 г., ОС-Бургас,
Определение № 3086 от 08.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1055/2020 г., ОС-Благоевград,
Определение от 14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 9/2020 г., ОС-Габрово,
Определение № 30 от 14.01.2019 г. по ч.гр.д. № 24/2019 г., ОС-Добрич,
Определение от 16.03.2017 г. по гр.д. № 88/2017 г., ОС-Видин,
Съществува трето, допълнително становище, което приема, че пострадалото лице може да предяви молбата си и в районен съд, различен от този по постоянния му и настоящ адрес, в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗЗДН (когато желае да скрие адреса си от ответника), но само ако изрично се позове на тази възможност (Определение № 161 от 18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 108/2020 г., ОС-Перник, Определение № 3478 от 29.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1279/2020 г., ОС-Благоевград, и др.).
В практиката на окръжните съдилища по повод тезата на ВКС (изразена в ТР 2/2019 г., ОСГК), че производствата по ЗЗДН са производства по спорна съдебна администрация, се обсъжда въпросът дали, когато пострадало лице е дете, понятието настоящ адрес следва да се приравнява с регистрирания настоящ адрес по ЗГР, или с фактическото местопребиваване на детето. Така. напр. Определение № 7293 от 28.07.2022 г. по ч.гр.д. № 7614/2022 г., СГС, Определение № 313 от 5.05.2022 г. на ОС-Перник по в. ч. гр. д. № 257/2022 г., и др.
II. Считам, че посочената по-горе противоречива съдебна практика на окръжни съдилища може и следва да бъде отстранена посредством постановяване на тълкувателно решение.
Това е така, защото:
– въззивните съдилища в страната са създали своя си, местна съдебна практика, от която няма изглед да отстъпят;
– актовете на съда, който разглежда спорове за подсъдност по чл. 122 ГПК, не подлежат на обжалване с частна жалба и по тях казуална практика на състави на ВКС по ГПК не би могла да бъде създадена;
– препращането на делата по подсъдност и образуването на частни граждански дела по чл. 121 ГПК или чл. 122 ГПК забавя със седмици и дори месеци издаването на заповед за незабавна защита в случаите, в които съдът, преди да препрати делото, не е издал такава заповед; това заплашва живота и здравето на пострадалите от домашно насилие лица;
– обратното, когато преди или едновременно с препращането съдът издаде заповед за незабавна защита, ответникът, когато има доказателства, че твърденият акт за насилие не се е осъществил, се лишава от възможността своевременно да докаже правотата на тезата си в открито съдебно заседание;
– по тези дела районните съдилища дължат бързо насрочване в открито заседание, а вместо това делата се прекратяват и препращат по подсъдност, респ. повдигат се спорове за подсъдност.
След отмяната на втората алинея на чл. 7 от закона с ДВ, бр. 102/2009 г., съдът, разглеждащ производство по СК или ЗЗДет. с предмет родителски права, местоживеене на дете, настаняване на дете извън семейството или режим на контакт с дете, вече няма правомощието да налага мерки за закрила от домашно насилие. Това подтиква родителите или ДСП да водят допълнително и дела по ЗЗДН, наред с производствата по СК и ЗЗДет., а паралелното водене на производства по спорна съдебна администрация по отношение на едно и също дете създава вероятност за противоречиво произнасяне и невъзможност за спазване на ясен регламент за отношенията с детето.
Единственият изход е поне делата по ЗЗДН да се разглеждат и да приключват по-бързо, а не да се прекратяват и препращат по подсъдност между различни районни съдилища.
