.

I. Въведение

С разпореждане от 09.06.2021 г. на председателя на ВКС бе образувано тълк. д. № 2/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС, чийто предмет са някои процесуалноправни проблеми на разпределението в гражданския изпълнителен процес. Един от тези проблеми, който ще бъде обект на настоящото изложение, е поставеният пред тълкувателния форум въпрос № 4: „Представлява ли таксата „битови отпадъци“ привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД?“.

Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика, публичното вземане за местна такса за битови отпадъци не попада в обхвата на особената привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, тъй като разширителното тълкуване и прилагането по аналогия на цитираната разпоредба е недопустимо1.

Според другото становище, доколкото таксата за битови отпадъци възниква по повод собствеността върху недвижим имот, с оглед публичния й характер по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, същата съставлява вземане от категорията на ползващите се с привилегията по т. 2 на чл. 136, ал. 1 ЗЗД.

По-долу са изведени съображения в подкрепа на първото становище, като е направен кратък историкоправен преглед на нормативната уредба.

.

II. Съображенията

Към настоящия момент процесуалното задължение за изискване на удостоверение за наличие или липса на непогасени данъчни задължения за имот или моторно превозно средство все още не е уредено изрично със закон във формален смисъл2. Включването на публичното общинско вземане за данък върху недвижимите имоти и моторните превозни средства, обект на публични продани, е израз на принципа на служебното начало в изпълнителния процес (чл. 7, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД) – с оглед предвидената привилегия, която се упражнява именно в рамките на изпълнителния процес, съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид определени вземания на тази категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворение. Подобно на присъединяването на държавата по реда на чл. 458 ГПК във вр. с чл. 191, ал. 3 и 4 ДОПК, присъединяването на общинско вземане за данък върху недвижим имот или моторно превозно средство3 се осъществява след настъпване на определен в закона процесуален факт – установяването на публично вземане към длъжника.

В историкоправен план с особена привилегия са се ползвали единствено финансовите вземания, свързани с данъчно облагане: 1) всички преки и косвени данъци върху движими вещи (т.е. дължими поради притежаването или използването на движими вещи); 2) всички преки данъци върху недвижими имоти, както и вземанията за мита и берии при прехвърлянето на недвижими имоти – чл. 17, т. 1 и чл. 21 от Закона за привилегиите и ипотеките (обн., ДВ, бр. 21 от 26.01.1908 г., отм.)4. Само вземанията за данъци върху продаденото конкретно движимо или недвижимо имущество са се удовлетворявали предпочтително пред обезпечените със залог или ипотека – чл. 23, ал. 3 от Закона за събиране на данъците и други държавни вземания (обн., ДВ, бр. 304 от 27.12.1948 г., отм.). Както преди, така и след приемането на Закона за държавните такси и Закона за местните данъци и такси (обн., Изв., бр. 104 от 28.12.1951 г.), които опростяват значително предишното сложно и разпокъсано уреждане на събираните дотогава гербови налози, такси, сборове, берии, мита и пр., таксите (държавни и местни) всякога са били разграничавани от данъчните плащания по това, че заплащането им се свързва с предоставянето на определена услуга5. На този правно-исторически фон не съществува причина да се смята, че законовият текст на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е по-тесен от неговия смисъл6 (ср. със специалната норма на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ7).

Недопустимо е да бъде разширяван кръгът на публични вземания с особена привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД посредством логическо тълкуване, респективно чрез прилагане способи за попълване на празнота в закона (каквато в случая липсва), базирайки се на идентичността на определени родови финансовоправни белези на данъка и таксата. Независимо че публичните задължения не могат да бъдат поставени на една и съща плоскост с частните, подобно разширяване би имало за резултат едно несправедливо фаворизиране на една категория кредитори и техните вземания за сметка на други. Осуетявайки възможността за удовлетворяване (поради изчерпване на паричната сума при разпределението й от съдебния изпълнител в полза на общината – чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, чиято привилегия предхожда общите привилегии по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД), то е от естество необратимо да накърни правната сфера на работниците и служителите и на кредиторите по задължения за издръжка в противоречие с международноправната (чл. 11, § 2 и чл. 12, § 1 от Конвенция № 95 на МОТ за закрилата на работната заплата, чл. 6, § 2, б. „е, чл. 34, § 1 от Конвенция за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството, чл. 3, пар. 1 и чл. 27, пар. 4 КПД) и конституционната закрила на техните вземания (чл. 14, чл. 47, ал. 1 и чл. 48, ал. 5 КРБ).

.

III. Заключение

С оглед гореизложените съображения би могло да се даде следният отговор на поставения по-горе правен въпрос, предмет на висящото тълк. д. № 2/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС:

Публичното общинско вземане за такса „битови отпадъци“ не се ползва с особената привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД.

Бележки под линия:

1 Вж. противоречивата съдебна практика, систематизирана в искането за приемане на тълкувателно решение, което е депозирано на 08.01.2021 г. от Висшия адвокатски съвет – www.vks.bg.

По-рано спорният въпрос е поставен на вниманието на ВКС и в рамките на инициативата „Сигнализирай: Правото!“ – вж. Неков, Р. Предложение за допълване на тълк. д. № 4/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС. // Електронно издание „Предизвикай правото!“ (17 декември 2017 г.), достъпно на: https://www.challengingthelaw.com/grajdanski-proces/predlojenie-dopalvane-td-4-2017-osgtk/

2 Такъв проект е имало – вж. § 2, т. 2–4 от законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите със сигнатура № 654–01–80 от 08.06.2016 г.

3 Митева, Д. Зачитане на права на присъединени по право кредитори. // Търговско и конкурентно право, 2012, № 6, ЕПИ Online, приема, че общинските публични вземания следва да се зачитат като присъединени по право, макар да не са изброени в чл. 458 ГПК, както и че несъмнено нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД налага установяване на публичните вземания на общината за данъци и такси (включително такса битови отпадъци) върху определен имот или за моторно превозно средство, ако те представляват обект на принудително изпълнение.

4 Вж. Венедиков, П. Ипотеки, залог, привилегии. С.: ИК „Петко Венедиков“, 2000, с. 282 и с. 306.

Коментирайки разпоредбата на чл. 852 ЗГС-1930 в частта досежно фискалната привилегия (в ред. от 12 ноември 1934 г: „От събраната сума съдията-изпълнител най-напред отделя сума за изплащането на разноските по изпълнението, за дължимите само върху продадения имот данъци и за вземанията, признати за привилегировани или обезпечени със залог или ипотека според реда на на ипотечните актове (чл. 833). Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.“), Силяновски, Д. Гражданско съдопроизводство. Том IV. Изпълнително производство. С., 1946, с. 167, приема, че трябва съгласно чл. 51 от Закона за събиране на преките данъци да се отделят суми не само за покриване на данъците за продадения на публична продан имот, но и за другите публичноправни вземания на държавата; в т.ч. той включва и общинските данъци, тъй като според него ЗГС не прави разлика между държавни и общински данъци. Същото приемат и Павлов, П., Сп. Парлапанов. Коментар на изпълнителното производство. С предговор от проф. д-р Л. Диков. С.: Печатница „Книпеграф“, 1936, с. 303. В практиката на ВКС се извежда тълкуване в смисъл, че общата фискална привилегия на държавата се простира само до размера на данъците, с които е обложен имотът, изваден по ипотека на публична продан – така р. 293–1931–III о. на ВКС, цитирано по: Кънев, Д., Й. Паппо. Наръчник по Закона за гражданското съдопроизводство с всичките му изменения до днес. Нови и стари текстове, библиография и касационна практика. Бургас, 1936, с. 349. Следва да се отбележи и че през 1952 г. е направено едно недопустимо допълване на закона с разпоредбата чл. 50 от Наредбата за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 13 от 12 февруари 1952 г., отм.).

5 Ангелов, А. Финансово право на НРБ. С.: Държавно издателство Наука и изкуство, 1955, 277–278.

6 Становището, че с особената привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД се обезпечават само данъците, се приема както в облигационноправната (Кожухаров, А. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения на проф. Петко Попов. С.: Издателство „Юриспрес“, 2002, с. 620; Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С.: Сиби, 2020, с. 569; Голева, П. Облигационно право. С.: Нова звезда, 2015, с. 230), така и във финансовоправната доктрина (Пенов, С. Финансово право. Обща част. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021, с. 292).

7 Уреждаща обща привилегия в полза на публичноправните вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В реда на удовлетворение тя следва вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ), и вземанията за издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица (чл. 722, ал. 1, т. 5 ТЗ) – Недкова, К. – В: Герджиков, О., И. Русчев, М. Марков, Г. Стефанов, К. Касабова, П. Голева, Т. Градинарова, В. Гигова, К. Недкова, Г. Хорозов, С. Стефанов. Обезпеченията в материалното и в процесуалното право. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С.: ИК „Труд и право“, 2018, с. 50 и с. 57.

СПОДЕЛЕТЕ:
Предишна статияСън и сънуване
Следваща статияВойната и небето
(ко-администратор и редактор в Професионален сайт "Предизвикай правото!") Винаги ми е представлявало трудност да говоря за себе си. Ако трябва да се опиша в едно изречение, бих казал, че съм едновременно две неща: жизнерадостно стриктен и стриктно жизнерадостен. Радвам се, вярвам и желая. Радвам се, че от октомври 2011 г. (още докато бях студент по право в Юридически факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски”) имам прекрасната възможност да съм автор в уебсайта, а от година по-късно до днес – и негов ко-администратор. Радвам се, че животът направи така да се срещна с хора, с които споделям едни и същи идеали. Вярвам в това, че сами трябва да търсим истината, а последната винаги се открива в детайлите. Вярвам, че най-доброто тепърва предстои. Желая – на себе си и на тези, с които общувам – творческо настроение, защото една от многото ни същности (тази на юристи) не само че иманентно го предразполага, но и перманентно го изисква. Може да се свържете с мен на следния електронен адрес: rnekov (at) gmail.com.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.