Определение № 65/06.03.2017 г.

на ВКС по ч. гр. дело № 318/2017 г., ГК, 3-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 210, ал. 2 ГПК

[чл. 210, ал. 2 ГПК] Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Дали при действието на чл. 210, ал. 2 ГПК, след като съдът е приел в определението си по чл. 140, ал. 1 ГПК защита на ответника с възражение, може да отдели в отделно дело по-късно подадената насрещна искова молба, която почива на същите основания, както направеното възражение?

 

Мотиви:

1.1. Релевираното от ответника възражение в делбеното производство, че е изключителен собственик на имот, предмет на предявения иск за делба, не препятства възможността последният да предяви насрещен иск (в случая ревандикационен по чл. 108 ЗС) за същия имот, тъй като:

– възражението и насрещният иск са самостоятелни средства за защита срещу първоначалния иск; а

насрещният иск, освен и наред с това, е средство за защита на претендираното с него право, което се противопоставя на спорното право, въведено с първоначалния иск.

1.2. По насрещния иск съдът е длъжен да се произнесе със съдебно решение, []:

! което се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на претендираното субективно право; докато

! подобна процесуалноправна последица не е характерна относно извода на съда за основателност на възражението, […]; при уважаването на което

! искът за делба подлежи на отхвърляне; и

! сила на пресъдено нещо се формира единствено по отношение на въпроса, дали имотите имат съсобствен характер между страните по делото, […]; но не и

! относно това, че ответникът е изключителен собственик на имотите и има право на тяхната ревандикация.

1.3. Ето защо, дори възражението и насрещният иск да се основават на едни и същи фактически обстоятелства, предявяването на възражението няма за правна последица недопустимост на по-късно предявения насрещен иск. В подобна хипотеза съдът следва да го приеме и да го отдели за разглеждане в отделно производство, доколкото искът подлежи на разглеждане по реда на общото исково производство.

 

Отговор:

Съдът може да отдели в отделно дело по-късно подадена насрещна искова молба, която почива на същите фактически обстоятелства, на които се основава направено в хода на защитата срещу първоначалния иск възражение.

 

Свързани решения:

(посочени от съда)

Определение от 28.09.2016 г. по ч. гр. д. № 11243/2016 г. на СГС, ІІ-А състав;

Протоколно определение от 24.03.2016 г. по гр. д. № 40226/2015 г. на СРС, г. о., 61 състав.

 

Забележка:

Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук