Правните предизвикателства на информационното общество – Част II-ра

Живот в балон?

Интересно явление, свързано с достъпа до информация в интернет е т. нар. балон на филтъра. Става въпрос за персонализирането на резултатите от търсене в най-големите търсачки и сайтове он лайн: Google, Yahoo, Facebook и пр. Голяма част от търсачките "проследяват" поведението ни при търсене на информация в интернет и въз основа на това предполагат какви са интереси ни. Така направените "изводи" в последствие се използват като критерий при генерирането на резултатите от последващи наши търсения. Различните хора получават различни резултати при търсенето на информация по една и съща ключова дума. Какви ще са резултатите и как ще са подредени те зависи от информацията, която търсачката получава относно местоположението на потребителя; неговите проследени предпочитания; споделените данни в неговия профил (при регистрирани потребители); линковете, които е активирал при предишните търсения по същата ключова дума; активността му в други сайтове и мрежи, които са проследими от съответната търсачка (например информацията от gmail се използва и в търсачката Google); операционната система, която ползва потребителят и пр., и пр.

Подобно селектиране на информацията в зависимост от това което търсачката знае за нас се посреща противоречиво.

От една страна, се смята че това допринася за по-бързото намиране на информацията, която наистина интересува потребителя, като му помага да отсее и приоритизира по важност и релевантност резултатите от търсенето.

От друга страна, обаче се възразява, че социалното търсене може да се превърне в невидима цензура. Правото на избор каква информация и в какъв ред да получава принадлежи единствено на потребителя и следва да бъде упражнявано само от него. Изземването на преценката и използването на ботове (изкуствен интелект, управляван от друго лице), които по свой собствен алгоритъм отделят важното за нас от маловажното, се определя като посегателство срещу свободата на информация.

При възприемането на модела на персонализираните резултати при търсене може да се окаже, че всеки отделен потребител живее в своя собствен свят: при търсене по една и съща ключова дума получава различна информация, подредена по различен начин. Така всеки човек има ограничен достъп до конкретно определена информация, оформяща своеобразен информационен "балон", в който той живее – т. нар. "балон на филтрите". А когато всеки живее в своя "балон на филтрите" и разполага с различна информация, пречупена през предназначената за него цензура ("настройка"), това би могло да създаде сериозни разминавания в гледните точки на хората. Изолирането на отделните потребители в техните "собствени балони" се критикува като възможна пречка за разрешаването на глобалните проблеми, пред които е изправено човечеството и които изискват обща визия, споделена информация и съгласувани решения.

Тази опасност се засилва от обстоятелството, че селектирането е невидимо за потребителя – тъй като става автоматично и без неговото участие (в този смисъл "балонът на филтрите" се обозначава и като "тих филтър"). Потребителят не може да сравни своите резултати с тези на другите, което остава у него впечатлението, че информацията е обективно подредена и всеки друг, който търси по същата ключова дума ще получи същите резултати, подредени в същия ред. От юридическа гледна точка персонализиране на резултатите, както и  персонализиране на рекламите, представлява услуга, която се урежда с договора между потребителя и съответната търсачка. И тъй като този договор е типичен договор с общи условия, който се сключва (приема от потребителя) със самото ползване на търсачката, условията по него се определят едностранно от притежателя на търсачката – обикновено не съществува опция за преговаряне и включване на индивидуални условия, важащи единствено за конкретния потребител.

Струва ми се, че посоченото противоречие между желанието за предоставяне на ("невидимо") персонализирани услуги и опасенията на защитниците на получаването на еднаква информация, може да бъде разрешено чрез предвиждане на възможност потребителят сам да определя своите предпочитания, като да декларира дали при подреждането на резултатите от търсенето да бъдат използвани специфични персонални филтри (критерии) и какви да бъдат те. Възможен аналог е правото на човека сам да определя с какво да се храни, вместо някой друг, в случая с търсачките – автоматичните "интелигентни ботове", въз основа на свои собствени критерии да му налагат задължителна информационна "диета"…

За "изкривяването" на информацията в он лайн пространството допринасят и някои злонамерени техники за SEO (search engine optimization) – оптимизация на сайтовете с оглед излизането им на по-предни позиции в резултатите от търсенето. Сред тези техники могат да бъдат посочени т. нар. шлюзови страници – страници, които са специално оптимизирани и създадени, за да бъдат откривани при търсене по точно определен термин, с единствената цел да препращат автоматично търсещия към други страници, както и сайтовете със скрито съдържание – страници, които са изпълнени с невидим текст, чийто цвят на шрифта съвпада с цвета на фона: текстът, макар и да остава скрит за потребителя, се индексира и се отчита при резултатите от търсенето, като по този начин генерира посещения. Макар и търсачките да откриват и да преодоляват подобни опити за измама, непрекъснато се измислят нови начини за манипулация на получаваната като резултати от търсенето информация.

Интерес представлява правният спор, възникнал между JC Penney и Google, свързан с използваните от JC Penney средства за оптимизация (SEO) на притежавания от тях сайт при търсене в Google. Той се издигнал на първо място при търсене по целените от тях ключови думи чрез използване на огромно количество специално създадени за целта сайтове, които съдържали хипер връзки (линкове) към сайта – техника, обозначавана като "black hat". Това поведение предизвикало реакция от страна на Google, който коригирал ранга на страницата на JC Penney, в резултат на което тя излизала значително по-назад при търсене по същите ключови думи. Стремежът да се предоставят най-релевантните  резултати при търсене по определена тема се изтъкнат като основание за реализиране на определени санкции по отношение на притежателите на сайтове, които чрез SEO се опитват да реализират агресивен дигитален маркетинг. От друга страна обаче, казусът поставил темата за "гугълизацията" на дигиталния маркетинг и въпросът доколко от Google могат да се намесват "ръчно" при подредбата на резултатите от търсенето по определени думи. Дотолкова, доколкото предоставянето на резултати от търсене по определена ключова дума е безплатна услуга, предлагана от частна компания по отношение на индексирани от нея интернет сайтове, последната остава свободна да определя сама алгоритъма, по който да става това …

Електронни правни услуги

Все по-често в полезрението на юристите попадат т. нар. електронни правни услуги. В Европа водещ е примерът на Естония (наричана още "Е-стония" 😉 ), при която идеята за т. нар. електронно правителство отдавна е реален факт. Така например личните карти на естонците (по данни на в-к Капитал, бр. 20 от 20 май 2011 г.) са с вграден чип с електронен подпис. С помощта само на личната си карта всеки естонец може да използва стотици електронни правителствени услуги, да регистрира фирма за броени минути, включително в съседни европейски държави, с които Естония има споразумения в този смисъл. Голяма част от нотариалните услуги се извършват в интернет, като производството протича он-лайн с участието на нотариуса и страните, които имат директен достъп до необходимите за сделката документи (справки в регистри, информация за данъчни задължения, лични данни на страните и пр.). Личните карти с електронен чип правят излишни шофьорската книжка и застрахователните полици – пътната глоба се налага чрез електронен фиш.

Естонците разполагат и с електронен здравен картон, съдържащ цялата здравна информация за съответното лице. След предоставената възможност в полза на всеки гражданин за on line проследяване на производства по издаване на електронни административни актове, близо изглежда и бъдещето на електронното правораздаване: осъществявани он лайн електронни съдебни производства и постановявани в интернет съдебни решение…

Като фактори, довели до успеха в Естония се посочват:

– изграждане на електронните услуги през погледа на потребителя (гражданина), а не през погледа на администрацията (което води до преодоляване на бюрокрацията и улесняване на връзката между гражданина и държавата);

– обединяването на отделните електронни регистри, осигурено от наличието на силни координационни държавни органи;

– принципът да не се иска информация, която вече е събрана в определен електронен регистър – осигурява леснота и ефективност на електронната услуга;

– липсата на такси за извършване на електронни услуги или въвеждането на значително по-ниската цена на електронните услуги в сравнение с техните "хартиени" аналози.

Друга съществуваща в сравнително правен план услуга е т. нар. електронен нотариат. Такава съществува например в Германия (вж статията на нотариус Себастиан Мизен, озаглавена "Електронни регистри в Германия" и публикувана в сп. "Нотариален бюлетин", 2011, бр. 1, с. 35-36). Чрез т. нар. електронна сигнатура – електронен файл, който придружава файла, съдържащ електронния документ, се извършва електронна нотариална заверка на заявленията за вписване в търговския регистър. Електронната сигнатурата удостоверява интегритета (обстоятелството, че съдържанието на изявлението/документа е същото като това, което е заверил нотариуса) и автентичността (обстоятелството, че автор на изявлението/документа е посоченото в него лице) на документа. Тя се извършва въз основа на сигнатурна карта с парола за квалифициран електронен подпис, издадена на нотариуса от дъщерно дружество на Федералната нотариална камара на Германия (НотарНет ООД). Сигнатурната карта се използва единствено лично от нотариуса с помощта на специален софтуер (SigNotar), чрез който електронната сигнатура се прибавя към електронния документ и се изпраща в райония съд за извършване на вписването. Електронната сигнатура има правното действие на поставянето на печата и подписа на нотариуса и се проверява автоматично при получаването на електронния документ в районния съд. Електронната комуникация между нотариуса и съда се осъществява в специално създадена за целта съдебно-административна електронна пощенска кутия, гарантираща изискуемата от закона конфиденциалност.

Следва продължение 😉

Интервю по темата със Стоян Ставру в предаването "Преди всички", радио Хоризонт, от 28 Октомври 2011 г., може да чуете тук.