Информационното общество – обществото, в което основният ресурс е информацията, се характеризира с редица особености, все по-често разглеждани в съвременната правна доктрина: защита на лични данни, информационна сигурност, свобода на изразяване, работа с класифицирана информация… Разпространението на информацията може да има сериозни последици за цялото общество. Поради това съвременното законодателство все по-често урежда някои особени случаи на употреба с информация.
Son of Sam Law
Става въпрс за американски закон, забраняващ печалбата от книги, посветени на автобиографията на серийни убийци и престъпници. Той ограничава авторските права върху признанията, спомените и мемоарите на серийни убийци и престъпници, като отнема получените от престъпниците приходи от авторски права и ги предоставя на жертвите от престъплението, съответно – на техните наследници. Причината за наличието на подобна законодателна реакция е необичайната популярност на литературния профайлинг, който информационното общество е превърнал в културен феномен. Желанието да бъде разбран начинът на мислене на серийния убиец е в основата на множество касови филми и популярни телевизионни сериали. Son of Sam Law изхожда от разбирането, че увлечението на хората по литературния профайлинг не следва да се превръща в средство за печалба от страна на престъпниците посредством упражняването на авторските им права върху техните самопризнания или мемоари. Ограничението е следствие от древната римска максима, според която никой не може да извлича права от собственото си неправомерно поведение. Недопустимо е "на гърба на пострадалите" и въз основа на извършени жестоки и системни престъпления да се печели от авторски права. В този смисъл е и Son of Sam Law. В някои случаи забраната се прилага не само спрямо самите престъпници, но и спрямо техните приятели, съседи и членовете на техните семейства.
Право върху „дистанционното”
Друго американско правно "изобретение" :), свързано с ограничаване на сродните на авторското права, е възможността за филтриране на филмите, чрез премахване на определено, нежелано от потребителя (зрителя) съдържание. Така например филтриращият продукт ClearPlay представлява DVD плейър, който предлага възможност за отстраняване на сцените на насилие, частична или пълна голота, обидни и нецензурни думи, расистки квалификации и пр. Кои сцени и по какви критерии те следва да бъдат премахнати при възпроизвеждането на филма при всяко конкретно гледане се определя от зрителя чрез предварителното въвеждане на съответните настройки.
В правораздавателната практика на Съединените американски щати е поставян въпросът дали направените от посочените устройства промени (изтривания) в съдържанието на филма засягат неговата артистична цялост и по този начин нарушават съществуващите върху него сродни на авторското права. Срещу посочената марка филтриращ DVD плейър е воден ключов съдебен процес, по който ищци са били 8 студия от Холивуд и 14 режисьора, включително Стивън Спилбърг. Съдебният спор е предизвикал широка обществена дискусия, която в крайна сметка е защитила правото на всеки зрител сам да избира (филтрира) това, което гледа. Възможността на зрителя да филтрира определено, нежелано от него съдържание, е част от тенденцията за нарастваща интерактивност на съвременните медии. Още преди завършването на съдебния процес законът, уреждащ правата на режисьорите в САЩ, бил променен като се въвел стандарт за 7-секундно забавяне на телевизионните предавания, позволяващо на устройства като ClearPlay да филтрират съдържанието на излъчваните филми по различни критерии, определени от потребителя.
„Информационни” престъпления
В on-line пространството все почесто се говори за "интернет нинджи" 🙂 и х-активисти – хакери-активисти, защитаващи определени каузи в интернет, без да се съобразяват с ограниченията на закона. Използва се и терминът "революция на хакерите", изразяваща се в действия на анонимни хакери, които се противопоставят на несправедливостите на глобалния свят със средствата на съвременните технологии. Нарастващата активност на въпросните хакери предизвиква "ответни" законодателни мерки, включително и в България.
С приемането на Глава девета "а" (ДВ, бр. 92 от 2002 г.) българският законодател уреди т. нар. компютърни престъпления. Съществуват множество различни определения за компютърно престъпление (за тях подробно може да прочетете монографията на Моника Копчева „Компютърни престъпления”, Сиби, 2006). Ето едно от тях (наистина доста широко) е: „всяко незаконно, неетично или неоторизирано поведение, включващо автоматична обработка на данни или пренс на данни, т. е. това е деяние, което по един или друг начин е свързано с използването на технологиите и засяга автоматично обработвани данни” (цитатът е от псочената монография, с. 14). За разкриването на същността на компютърните престъпления изисква съществуването на конкретните престъпни състави, уредени в наказателния закон. Към т. нар. същински компютърни престъпления се причисляват тези, уредени в „Глава девета „а” от НК, а именно:
– нерегламентиран достъп до ресурсите на компютър: копиране, използване или осъществяване на достъп до компютърни данни в компютърна система без разрешение, когато се изисква такова (чл. 319а НК);
– компютърен саботаж: добавяне, промяна, изриване или унищожаване на компютърна програма или данни без разрешение на лицето, което администрира или ползва компютърна система, когато случаят е немаловажен (чл. 319б и чл. 319в НК);
– въвеждането на компютърен вирус в компютър или информационна мрежа, както и на друга компютърна програма, която е предназначена за нарушаване на дейността на компютърна система или компютърна мрежа или за узнаване, заличаване, изтриване, изменение или копиране на компютърни данни без разрешение, когато такова се изисква (чл. 319г НК);
– разпространение на компютърни и системни пароли и кодове за достъп, от което последва разкриване на лични данни или информация, представляваща държавна или друга защитена от закон тайна (чл. 319д НК);
– престъпно нарушаване на Закона за електронния документ и електронния подпис: несъхраняване в предвидения от чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗЕС срок (3 години) на информация за времето и източника на предаваните електронни изявления (чл. 319е НК). Това задължение е предвидено в тежест на всеки посредник при електронното изявление – т. е. лице, което по възлагане от титуляря, автора или адресата изпраща, получава, записва или съхранява електронно изявление или извършва други услуги, свързани с него.
Инкриминирането на посочените общественоопасни деяния е безспорна крачка напред в развитието на българското законодателство. С изключение на престъплението по чл. 319е НК, останалите са свързани най-често с използването на злонамерен софтуер – софтуер, който в повечето случаи се инсталира на компютъра на потребителя без знанието му и има за цел да му навреди или евентуално да открадне определена информация от него.
Фишинг, кибербулинг и астротърфинг?
Извън НК остават редица специфични за информационното общество обществено опасни прояви, които също изискват определена правна регламентация. Сред тях могат да бъдат посочени:
– създаването и поддържането на фалшиви интернет страници и фишинг сайтове: фишинг атаката се определя като представяне под чужда самоличност с цел потребителят на определена онлайн услуга да бъде подведен да споделите лична или друга поверителна информация, обикновено – през фалшив уеб сайт;
– приканване за ползване на платени услуги срещу предварително генерирани мними (фалшиви) заплахи: т. нар. scareware или в превод от английски "нещо, което служи за заплаха". Подобен е случаят на обявената фалшива опасност от спам съобщения в skype, на която според разпространителя на информацията може да се "противодейства" чрез инсталиране на платено приложение;
– кражба на он-лайн самоличност: кражба и неоторизирано управление на чужд акаунт в gmail, във фейсбук и в другите социални мрежи; създаване на фалшив блог (flog) от името на нищо неподозиращо лице, който използва авторитета и името на това лице. Интересен скорошен пример за фалшива on line самоличност е разкриването на обстоятелството, че блогърката лесбийка от Дамаск "Амина" всъщност е хетеросексуален мъж – Том от Америка. В продължение на няколко месеца публикациите на "Амина" срещу унижението, на което е подложена в Сирия заради половата й ориентация, привлякоха огромно обществено и медийно внимание. Въпреки самопризнанието на действителния автор, реакцията на хората, които бяха повярвали във фалшивата самоличност, демонстрира силно отрицателното обществено отношение към подобна практика. Макар и в случая "кражбата на самоличност" да била ограничена до "кражба на образ", тъй като като снимка на "Амина" във Фейсбук била използвана снимката на лондончанката Йерена Лечич. Възможността за кражба на он-лайн самоличност става все по-лесна с новите технологични постижения. Пример в това отношение е наскоро представената програма, променяща в реално време лицето на говорещия по видео връзка в интернет, превръщайки го в чуждо, включително в лицето на определена знаменитост. С основание се посочва, че подобна програма може да подкопае по радикален начин доверието на потребителите в on line видеочата, тъй като с усъвършенстването й ще бъде все по-трудно да разберем с кого реално комуникираме;
– някои случаи на кибер тормоз (cyberstalking): причиняване на тревога или безпокойство чрез изпращане на заплашителни електронни съобщения (те може да не съставляват престъпления, например когато заплахата не е за извършване на престъпление). Съществува и по-общо определение за кибертормоз (cyberbullying): използване на информационни и комуникационни технологии за умишлено, повтарящо се и враждебно поведение от едно лице или група, предназначено да навреди на останалите;
– публикуване на нецензурни (без да се порнографски) материали или притежаване/разпространение на такива с цел публикация за печалба…
Негативно явление в информационното общество представлява и астротърфинга (astroturfing, което в буквален превод от английски език означава "изкуствено поставяне на трева"): генериране на изкуствено обществено мнение в интернет. Астротърфингът се изразява организирането на фалшиви масови кампании, при които няколко лица (наричани тлолове или астротърфари) заглушават мнението на реално съществуващи потребители или заинтересовани лица, като регистрират десетки и стотици акаунти и профили, генерират изкуствени IP–адреси и публикуват съгласувани фалшиви мнения, оценки, споделяния и коментари по съответната тема. Те действат синхронизирано като се прикриват зад фалшиви самоличности, за да създадат впечатлението, че позицията и аргументите им се ползват с широка обществена подкрепа. Именно поради това астротърфарите са известни и като "мъртви души" в интернет. Извън квалификацията му като клевета, подобно поведение не би могло да бъде санкционирано от наказателното право. Това обаче не променя съдържащата се в него обществена опасност (засягане на свободата на словото) и демонстрира особеностите на новите правонарушения в информационното общество.
Постигането на определено въздействие върху общественото мнение целят и сайтове, които предоставят заблуждаваща или невярна информация, която представят като напълно достоверна и научно установена. Като пример за подобен сайт се сочи сайтът, "отразяващ" първата "мъжка" бременност. Истината 🙂 е, че към настоящия момент е възможно единствено симулиране на част от свързаните с бременността неудобства и спрямо тялото на мъжа. Това се постига чрез използването на създадения от японския технологичен институт Танагава "Корем на мама" или Mommy Tummy, който се изпълва с вода и с помощта на различни сензори имитира: увеличаването на корема по време на бременността, подуването и нарастването на гърдите, изпълването им с кърма, ритането на плода и пр. "Процесът" на имитация продължава по време на деветте месеца на "бременността" и симулира настъпващите през този период промени и дисконфорт. Преживяването обаче не е може да се обозначи като "мъжка бременност" :). Всъщност единственият мъж, който е родил дете (и то два пъти), е транссексуален – с юридически призната промяна на пола от женски в мъжки…
Посочените по-горе конкретни примери са само част от предизвикателства, които информационното общество отправя към регулативните претенции и възможности на правото. Предизвикателства, справянето с които ще определи и бъдещето на съвременното право…
Интервю по темата със Стоян Ставру в предаването "Преди всички", радио Хоризонт, от 28 Октомври 2011 г., може да чуете тук.
