(дата на записа: 12.02.2024 г., продължителност: 1:19:54)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Деконструкция и правораздаване“ (12.02.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:
– Кое е „копелето на рациото“ (Кракауер)?
– Какво представлява деконструкцията (Дерида) и метод ли е тя?
– Как да се упражняваме в невъзможното?
– Каква е разликата между „дар“ и „дарение“?
– Разполага ли добрият самарянин с иск за неоснователно обогатяване?
– Защо „корабът на правото“ трябва да остане сух в „морето на морала“?
– Пречи ли езикът на правото (Цеко Торбов)?
– Едно ли е правото?
– Как съдията „казва“ правото и може ли да го „прочисти“ от себе си?
– Кай плаши юристите с деконструкция?
– Защо правилният ред е проблематичен (Кракауер)?
– Къде е „пяната на правото“ (Ставру) в това „нечисто място“ (Тенев), каквото представлява особеното мнение?
– Случват ли се събития в съдебната зала?
– Какво има в раниците на двама японци, посетили София?
– Съществува ли разлика между „правоприлагане“ и „правораздаване“?
– Може ли справедливостта да е упражнение по „спрягане“ (Ставру) на закона?
В този епизод обединяваме усилията на деконструкцията като не-метод без място във философията с правораздаването като акт на „казване на правото“ чрез извличането му от текста на закона. Възможно ли е обаче право без текст и как текстовата структура на правните норми влияе върху тяхното съдържание? Функцията на правото да създаде „фонов ред“ чрез очевидностите на регулациите срещат съпротивите на интерпретативната динамика, с която съда чете закона. Дали обаче „фикцията за единното право“ (Ставру) не е „лоша литература“, която ни пречи да разберем и да се радваме на „хубавата литература“, позволяваща на един „проблематичен“ ред да бъде правилен и да „спряга“ справедливостта? И когато някой (Тенев) във Вокс нихили ви каже, че не разбира нищо… не му вярвайте!
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Указване на невъзможното, или защо в деконструкцията на Дерида няма метод (статия), Дарин Тенев, Пирон, 22/ 2022 (линк);
– Етиката в преддверието на правото (студиа), Стоян Ставру, Маринова, Е. (съст.) Етика и развитие: българският контекст. Сборник студии. Велико Търново, 2015, с. 211-258 (линк);
– Дар (книга), Марсел Мос, прев. Илия Илиев, Антоанета Колева, Критика и хуманизъм, 2001 (линк);
– Въведение в творчеството на Марсел Мос (студиа), Клод Леви-Строс, прев. А. Колева, В: М. Мос, Дарът, София: КХ (линк);
– Donner le temps (книга), Jacques Derrida, Paris: Galilee, 1991 (линк);
– Практическият усет (книга), Пиер Бурдийо, прев. М. Янакиева, В. Антонова, София: Фигура, 2005 (линк);
– Деридарът 1. Дар и обмен. – В: Отклонения. Опити върху Жак Дерида (книга), Дарин Тенев, София: Изток-Запад, 2013 (линк);
– Векът и прошката (текст), Жак Дерида, В: Вяра и знание (книга), прев. Владимир Градев, София: ЛИК, 2001 (линк);
– Force de loi (книга), Jacques Derrida, Paris: Galilee, 1994 (линк);
– Относно субективната страна на договора за дарение (статия), Стоян Ставру, сп. „Съвременно право”, 2005, № 4, 2005, с. 81-98 (линк);
– Детективски роман (книга), Зигфрид Кракауер, прев. Стилиян Йотов, Агата-А, 2016 (линк);
– Правораздаването и неговите видове (статия), Живко Сталев, Съдебно право, 22 февруари 2016 (линк);
– The Concept of Law (книга), Herbert Hart, Oxford: Oxford University Press, 2012 (1961) (линк).
Представяне на госта:
Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е “Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време” (Изток-Запад, 2023).
„… еднозначното мислене – стремежа си да полага идентичности – директно превръща легалното в любимо дете на рациото, при което нелегалното се обезценява чисто и просто като копеле.“
Зигфрид Кракауер
„Четирите определения на Жак Дерида за деконструкзията могат да се открият на едно място в Jacques Derrida, Alain Veinstein, “Paroles nocturnes”, L’Entretien, 03/2017.
Ето ги в превод:
- “Деконструкцията, това е Америка.”
- “Деконструкцията е да говориш повече от един език”
На други места това се появява като: деконструкцията е “повече от един език”, Jacques Derrida, M?moires for Paul De Man, Paris: Gaalilee, 1988.
- “Деконструкцията е невъзможното”
По-често се появява във формулировката, цитирана по време на разговора: деконструкцията е опитът за невъзможното”. Jacques Derrida, Force de loi, Paris: Galilee, 1994; Jacques Derrida, Psyche. Inventions de l’autre, Paris: Galilee, 1987-1998);
- “Деконструкцията е това, което идва/ което се случва”
И уточнява в същото интервю: “това, което се случва като невъзможно”.
Определението, дадено в началото, което не е на Дерида, беше:
“Деконструкцията е поставянето на въпрос на очевидностите, неразпитаните сигурности на една система със средствата на самата система.”
От това определение се извежда както това, че всяка система е отворена и множествена, така и това, че условията за възможност са в същото време и условия за невъзможност. Понятия като идентичност, присъствие, свойствено са направени възможни от различието и другостта.“
Дарин Тенев
