(дата на записа: 24.11.2021 г., продължителност: 1:36:02)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
– Какво е общото между Коста Рика и Ямайка: психеделичните ваканции?
– Кой се страхува от наркотиците?
– Иманентност и трансцедентност при дрогите?
—
„ДРОГА: наркотични трансценденции?“ (24.11.2021)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво е общото между Коста Рика и Ямайка: психеделичните ваканции?
– Кой се страхува от наркотиците?
– Иманентност и трансцедентност при дрогите?
– Как опиатите създават политиката?
– Да легализираме ли наркотиците?
– Кой даде привилегиите на Алкохола?
– Има ли наркотици за плебса и наркотици за богатите?
– Да намерим (в дълбочина) или да избягаме (в широчина) от себе си?
– Какво означава ремотопия и … „фарматопия“?
– Ще реши ли проблемите ни социалната химия или защо да минаваме на отсрещния тротоар, когато наближим аптека?
– Кой залага на човешката воля и защо „цената“ на наркотиците е висока?
– Химия ли е свободата?
– Какво ни очаква след Страшния утрешен ден?
След секса, ето го и разговорът за наркотиците. Остава единствено рокендролът, но него ще го покажем на някое от следващите Ratio-събития „на живо“. Темата, обаче, съвсем не е лека, и това си личи дори и на фона на несполучливите ни смешки и закачки. Защото психоактивните субстанции и променените състояния на човешкото съзнание винаги са били съществена част от човешкия копнеж по отвъдност, но и стремглав път към личностен упадък и деградация. Изненадващо, а може би и съвсем не, покрай гъбите с мед се появяват традиционни философски и правни концепции, като свобода, воля, интерес, щастие. Все по-малко хора като че ли търсят „услугите“ на философите, защото проблемите могат да бъдат решение с психотропни вещества: „Лекарства трябват, а не думи!“ е фармацевтичната версия на Дякона…
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Пътуване до дълбините на ума (книга), Майкър Полан, ИК „Изток-Запад“, 2021 (линк);
– Тази почивка е истински транс. Психоделичните прижевявания се превръщат в неизменна част от луксозните курорти, Макс Берлингер, Blumberg Businessweek BG, Септември, 2021, с. 118-122;
– Европейски доклад за наркотиците. Тенденции и развития, Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманите, 2021 (линк);
– Dolphins Seem to Use Toxic Pufferfish to Get High, Rachel Nuwer, Smithsonian Magazine, 30.12.2013 (линк);
– Въображаемият свят на дрогите (книга), Макс Милнер, С., Лик, 2004 (линк);
– Дверите на възприятието (книга), Олдъс Хъксли, С., изд. Изток-Запад, 2015 г. (линк);
– Изповедите на един английски пушач на опиум (книга), Де Куинси, Т., С., Фама, 2008 (линк и линк);
– Изкуственият рай (книга), Шарл Бодлер, С., Стено, 2010 (линк и линк).
За госта: Валентин Калинов е психолог и философ с интерес към естетиката, феноменологията и психоанализата. Той е и преводач, а също и редактор, на ключови български преводи на книги от италиански език.
И още:
„…След първата фаза на детинска веселост настъпва кратко уталожване. Но скоро усещането за хлад в крайниците (той може да се превърне в непоносим студ при някои индивиди) и голяма слабост в цялото тяло предизвестяват нови явления;ръцете ви омекват, в главата и в цялото си същество усещате смущаващо вцепенение. Очите ви се разширяват. Неутолим екстаз ги кара да се въртят на всички посоки. Бледост залива лицето ви. Устните се смаляват и хлътват навътре в устата, както при затрудненото дишане, характерно за амбициозен човек в плен на велики проекти, подтиснат от необхватни мисли или бегач спрял дъх, за да се засили. Гърлото сякаш се стяга. Небцето е пресушено от жажда, която с безкрайна наслада бихте утолили, ако насладата от леността не е по-приятна и не възпира и най-малкото ви помръдване. Дрезгави, дълбоки въздишки излизат от гърдите ви, като че ли бившето ви тяло не може да понесе желанията и дейността на новата ви душа. От време на време ви разтърсва тръпка и ви диктува неволно движение, напомнящо рязкото трепване в края на работен ден или в бурна нощ, преди да заспите дълбоко…
…Ала на другия ден! Страшният утрешен ден! Отпадналостта, умората в цялото тяло, разхлабените нерви, досадната сълзливост, невъзможността да се заемете със системна работа жестоко ви показват, че сте играли забранена игра. Грозната ви същност, лишена от озарението през изтеклата нощ, напомня тъжни следи от празненство. В най-жалко състояние е волята, най-ценната способност. Казват, и е почти вярно, че хашишът не причинява физическо заболяване, поне не сериозно заболяване. Ала може ли да се твърди че когато някой е недееспособен и годен само за бленуване, е истински здрав дори ако всичките му органи са в добро състояние? Ние познаваме достатъчно човешката природа и знаем, че ако някой може с лъжичка конфитюр да си достави мигновено всички блага на небето и земята, никога не би припечелил и една хилядна част с труд. Представяте ли си държава, в която всички граждани се опиват с хашиш? Що за граждани? Що за воини? Що за законодатели?…“
Бодлер, Ш., Из „Поема за хашиша”, В: Бодлер, Ш., Сърцето ми разголено, С., Рива, 2005, стр. 60-61, 81, прев. Л. Сталева
