Автори:
Ас. Милена Сълева и проф. д-р Силвия Александрова – Янкуловска, д.м.н.
Катедра „Общественоздравни науки“, Факултет „Обществено здраве“
Въведение
Научните изследвания са в основата на човешкото познание, а техните резултати дават тласък на прогреса в практическата дейност на човека. При провеждането на биомедицински изследвания, каквито са и проучванията в здравните грижи, в които участват хора, следва да се спазват основни етични принципи. Оповестяването и разпространението на резултатите от научни проучвания основно се осъществява в научни публикации, което дава възможност за свободен обмен на научна информация с другите изследователи и професионалисти. Чрез публикуването резултатите стават достъпни за прилагане и използване от цялата общност, което обуславя необходимостта от спазване на етични принципи не само в хода на научноизследователския процес, но и при разпространението на научните резултати. Международната биомедицинска общност, представена от международно признати авторитетни издателства, издатели, редактори и специалисти са разработили ръководства, препоръки, критерии, утвърдили са стандарти и прилагат политики за добра научноизследователска и публикационна практика[1]. Като участници в биомедицинските изследвания медицинските сестри и акушерките също трябва да познават стандартите на публикационна етика, както и да се придържат към тях, когато подготвят материали за публикуване.
Издателите поставят изисквания към изпратените за публикуване материали, свързани с проведените научни изследвания, като гарант за спазването на етичните принципи е наличието на разрешение от съответна етична комисия. Доскоро изискванията на редакторите и издателите на научна литература към авторите са били предимно технически. Вече голяма част от университетските научни издания и биомедицински научни списания имат разработени собствени етични принципи и насоки за публикуване. Препоръките на международно утвърдени авторитети като Международната асоциация на редакторите на медицински списания (МАРМС) и Комитетът за публикационна етика (COPE) към издателите е да представят изисквания и етични норми относно оригиналност, плагиатство, обективност на резултатите, възможен конфликт на интереси и др. Използваните от българските издатели принципи се основават и ръководят от следните международни ръководства за добра научна публикационна практика:
– Единни препоръки на Международния асоциация на редакторите на медицински списания (2019) – Recommendations for the Conduct, Reporting, Editing and Publication of Scholarly Work in Medical Journals(ICMJE Recommendations)[2];
– Основни практики на Комитета за публикационна етика – COPE’s Core Practices[3];
– Elsevier, Publishing Ethics policy[4];
– Elsevier, Publishing Ethics Resource Kits[5].
В тези политики и препоръки са регламентирани изисквания към участниците в научнопубликационния процес, съобразно специфичните им отговорности, част от които са насочени към следното:
! Към авторите: обективност, истинност, оригиналност, плагиатство, цитиране, авторско право, „раздробяване“ на цялостно изследване, многократно публикуване, възможен конфликт на интереси и др.;
! Към редакторите: публикуване само след рецензиране, подходящи рецензенти, независимо оценяване, анонимност, конфиденциалност, избягване на конфликт на интереси;
! Към рецензентите: конфиденциалност, обективност, своевременност, поверителност, избягване на конфликт на интереси.
В някои документи са включени задължения и отговорности на спонсориращите органи. Други добавят в своята публикационна политика изисквания и за самите издателства като отделен участник.
Сред най-популярните и широко приети ръководства за публикуване на биомедицинските изследвания и утвърдени като международни стандарти са Единните препоръки на Международната асоциация на редакторите на медицински списания (МАРМС) от 2019 г. Дискутабилен и спорен е въпросът за авторството, чието деклариране само по себе си не носи информация за личния принос. Препоръките целят разбиране на отговорността на декларираните като съавтори лица, както и да се отчете трудът на лицата, допринесли за дадена публикация. МАРМС разработва и оповестява 4 /четири/ ясни критерии за авторство/съавторство:
– Значим принос към дизайна на изследването или към получаването, анализирането и интерпретирането на резултатите;
– Принос към написването на ръкописа/черновата или критичния анализ;
– Одобрение на окончателната версия за публикуване на ръкописа;
– Поемане на отговорност за всички аспекти на разработката и гарантиране на акуртаност в изследването и интегритет на която и да е част от нея.
Лица, които не покриват и 4-те критерия, не трябва да бъдат включвани като автори. За лица, които имат принос в подготовката на дадена публикация без да покриват горепосочените критерии за авторство, се препоръчва да се изказва поименна благодарност в раздела „Признаване“ (Acknowledgement) в края на публикацията. Обикновено в тази група се отнасят лица, които са оказвали помощ и съдействие с финансиране, надзираване на изследването, административна подкрепа, подпомагане в набиране на текст, техническо и езиково редактиране и др.
Бързото навлизане на информационните технологии в ежедневието, широкият и неограничен достъп до различни бази данни и изключително бързото нарастване на броя на научни издания и публикации създават предпоставки за нарушаване на етичните правила. В свое проучване Керековска и Ушева (2011) разглеждат етичните аспекти на авторството в биомедицинската публикационна практика и най-честите свързани с това идентифицирани нарушения. По-късно са разгледни проблемите, свързани с публикационната етика при биомедицинските изследвания в България, като се прави задълбочен анализ на тази специфична област (2015). Керековска представя най-добрите практики в света и насочва вниманието на научно-медицинската общност към проблема[6]. Предоставени са ценни препоръки и насоки за формулиране на публикационна политика като интегрална част от националната политика за развитие на научните изследвания у нас.
Медицинските сестри и акушерки в България публикуват в различни специализирани научни издания у нас и в чужбина, което предполага, че са запознати и могат да прилагат основните етични норми при публикуване. В България се издават две специализирани издания за професионалисти по здравни грижи: „Сестринско дело“ и „Здравни грижи“. Списанието „Сестринско дело“ се издава от 1970 година първоначално под наименованието „За средните медицински кадри“, но по-късно е преименувано[7]. Редакционната колегия е съставена от експерти с базова специалност „медицинска сестра“ и „акушерка“. В изискванията към авторите има ясно оповестена политика относно спазването на етични норми при публикуване, които се отнасят до следното:
– Авторите трябва да гарантират, че представят за публикуване собствени разработки и се съблюдава стриктното спазване на авторското право;
– Повторното публикуване на един и същ научен труд в периодично издание е допустимо само под формата на вторична публикация;
– Лицата, които следва да бъдат посочени като съавтори; благодарности към лица или институции;
– Отговорност за съдържанието на публикациите и съответствие с утвърдените етични стандарти;
– Деклариране на липса на конфликт на интереси, на отсъствие или наличие на финансова обвързаност на изследването и провеждащите го институции.
Списанието „Сестринско дело“ е реферирано и индексирано в Web of Science.
Списанието „Здравни грижи“ поставя на този етап изискване за изрично деклариране от името на всички съавтори, подписано от водещия автор, че ръкописът (или части от него) не е публикуван и не е в процес на рецензиране в други списания[8]. Списанието „Здравни грижи“ също декларира желание за включването в международните бази данни за рефериране, т.к. отговаря на изискването на международните бази данни материалите да имат заглавие и резюме на английски език. Утвърждаването на авторитета на списанието поставя пред издателите и редакторите на списание „Здравни грижи“ необходимостта от разработване на такива етични стандарти и политика, свързана с публикационната етика, което е и задължително условие за индексиране в световни бази данни.
За медицинските сестри и акушерките, като част от биомедицинската общност, познаването на стандартите на публикационната етика е също важен фактор за качеството на тяхната изследователска работа. Спазването на етични норми предпазва авторите от допускане на публикационни нарушения от етичен характер. Познаването на препоръките на Международната асоциация на редакторите на медицински списания (МАРМС) и на Комитета за публикационна етика е стъпка в развитието на научноизследователската дейност в здравните грижи. В двете специализирани списания публикациите на медицински сестри и акушерки с проведени собствени научни изследвания са малко над 450 за периода 2000-2020 г., като в болшинството от тях преподавателите са първи автор.
Цел на проучването
Целта на проучването е да се установи информираността на медицинските сестри и акушерките в България относно стандартите на публикационната етика.
Материал и методи
Чрез анонимно анкетно проучване обхванахме три категории лица от специалност „медицинска сестра“ и „акушерка“: 58 преподаватели; 139 студенти в IV курс (стажанти); 549 практикуващи в болнични заведения лица. Анкетирането проведохме в периода юли – септември 2020 г. между първата и втората вълна на заболяване от COVID – 19, което беше решаващо за отзоваването на анкетираните лица. Данните са обработени статистически с IBM SPSS v.24, а за графичното оформление е използван MS Office Excel 2010.
Резултати и обсъждане
На първия въпрос „Запознати ли сте със стандартите на публикационната етика на Международната асоциация на редакторите на медицински списания?“ (МАРМС) малко над половината в групите на студентите и практикуващи категорично са посочили отрицателен отговор относно познаването на стандартите (фиг. 1). Единствено сред преподавателите преобладават лицата, които отчасти (39,7%) или напълно (36,2%) познават стандартите, но си проличава явна несигурност. Провеждането на научни проучвания и публикуване на резултати от тях е сред основните задължения, произтичащи от професионалния статус, който заемат. И въпреки това 1/5 от преподавателите са отговорили отрицателно.
Фиг. 1. Познаване на стандартите на публикационна етика на МАРМС
С цел да проверим в дълбочина познанията на изследваните лица относно публикационната етика потърсихме мнението им по въпроса: „Според Вас за кого се отнасят основните препоръки и изисквания на Международната асоциация на редакторите на медицински списания?“ (Табл. 1). И трите изследвани групи смятат, че стандартите се отнасят основно за авторите (80,4%; 49,3% и 45,9%) и малко респонденти виждат стандартите като задължителни и за издателите, редакторите, рецензентите и собствениците на научни списания. Всички преподаватели са изключили категорично като възможен отговор „собственици на издателства“. Доста колебливи и неубедителни са резултатите на респондентите, свързани с другите отговори. И в трите групи има лица, които считат, че препоръки и изисквания има и към „организациите, финансиращи научни изследвания“.
Табл. 1. Мнение на лицата за кого се отнасят препръките и изискванията на МАРМС
Критериите за авторство при публикуване на резултати от научни изследвания, разработени от МАРМС, са следните:
- Значим принос към концепцията или дизайна на разработката или при събирането, анализа и интерпретация на данните;
- Непосредствено участие в написване на чернова или критично ревизиране на интелектуалното съдържание;
- Заключително одобрение на версията за публикуване;
- Съгласие да се поеме отговорност за всички аспекти на разработката и гарантирането на акуратност в изследването и интегритет на която и да е част от него.
С. Александрова обобщава условията на МАРМС за авторството на лицата: „Лица, които не покриват и 4-те критерия, не трябва да бъдат включвани като автори, но им се изказва благодарност в списък в края на публикацията“[9]. Примери за такива лица са тези, които подпомагат финансово проекта, надзирават изследването или оказват административна подкрепа, помагат в набирането на текст, техническото и езиковото редактиране.
Попитахме лицата кой според тях може да бъде член на авторски колектив (фиг. 2).
Фиг. 2. Мнение на респондентите относно лицата, които могат да бъдат членове на авторските колективи
* Сумата от отговорите е повече от 100%, тъй като анкетираните са посочвали повече от един отговор
Разнопосочни са мненията относно авторството, макар че безспорно е мнението в полза на лица с непосредствен принос в написването на статията и поемащи отговорност (74,1%; 60,7% и 66,2%). Болшинството от преподавателите (91,4%) посочват лицата с принос към самото проучване, докато само половината стажанти (53,3%) и малко повече от половината практикуващи (57,5%) споделят същото мнение. Почти 1/5 от анкетираните преподаватели и практикуващи са на мнение, че лицата, оказващи техническа и организационна подкрепа, също могат да бъдат членове на авторския колектив. Обезпокоителна е и високата подкрепа (19% от преподавателите) на порочни практики на приписване на авторство на лица, които оказват само техническа и организационна подкрепа.
Отговорите и на трите групи анкетирани лица потвърждават нашата хипотеза, че медицинските сестри и акушерките в България не познават достатъчно стандартите на публикационна етика. Съществува криза в тяхната информираност, което се подкрепя и от неубедителните отговори за това към кого са адресирани тези препоръки и изисквания. По-добре ориентирани са лицата за състава на авторски колектив, но това не доказва дали познават критериите на МАРМС за авторство при публикуване. Съществува и необходимост от действия срещу погрешното мнение, че като съавтори могат да бъдат включвани представители на финансиращи организации и лица, оказали техническа и организационна помощ.
Заключение
Важна стъпка в утвърждаването на авторитета на медицинските сестри и акушерките в България като изследователи в здравните грижи е преодоляването на кризата в информираността им относно стандартите на публикационна етика. Трябва да се подложат на сериозно преосмисляне практиките на създаване на научни публикации сред медицинските академични среди особено в контекста на зависимост на качеството на публикационната активност, рейтинга на висшите училища и тяхното финансиране.
Бележки под линия:
[1] Керековска, А. Публикационна етика в биомедицинските изследвания. Нарушения и стандарти за добра публикационна практика. Варна: ИК Стено, 2015.
[2] International Committee of Medical Journals Editors, Recommendations for the Conduct, Reporting, Editing, and Publication of Scholarly work in Medical Journals., 2019, http://www.icmje.org/recommendations/
[3] Committee on Publication Ethics, COPE’s Core Practices, 2017, https://publicationethics.org/core-practices
[4] Elsevier, Publishing Ethics, Duties of the publisher, editors, reviewers and authors, https://www.elsevier.com/about/policies/publishing-ethics
[5] Elsevier, Publishing Ethics Resource Kits (PERK), https://www.elsevier.com/editors/perk
[6] Керековска, А. Цит. съч.
[7] Списание „Сестринско дело“, Централна медицинска библиотека. Достъпно на адрес: http://cml.mu-sofia.bg/CML/Journals/Sestrinsko_delo
[8] Списание „Здравни грижи“. Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи. Достъпно на адрес: http://nursing-bg.com/издания
[9] Александрова-Янкуловска, С. Етични аспекти на научно-изследоватеската работа. Докторантско училище на МУ Плевен, 2021.
