(интервю на Стоян Ставру със Стефан Кръстев)

21 май 2017 г.

 

1. Вие сте автор на книгата “Ферма за лица. Репортажи от Платония”, която излезе на българския книжен пазар през 2016 г. Форматът е джобен и удобен за четене по всяко време и на всяко място. Издателството е Монт, а като автор на книгата е посочен Стивън Крос. Бихте ли споделили каква е историята на това име? 

Стефан Кръстев: Преди да се върна на “отлежалия” с годините, още незавършен роман “Ферма за лица” бях изострил до край (за човек като мен, а и за фантастиката) патриотичната вълна. Изглежда беше ответна реакция срещу лекомисленото отричане на някои от родните ценности; известно раздразнение при честото назоваване на тракийски митологични герои като гръцки в световната литература (пример Табита Кинг в “Лица под водата”).Донякъде бях стимулиран и от факта, че живеем в истинска съкровищница за фентъзи сюжети. В този период “Монт” издадоха и книгата ми “Ромфея” – една симбиоза от много жанрове, но преди всичко с много, много роден дух. Но изведнъж, след “Ромфея” решаваме с издателите ми да преминем на “Репортажи от Платония” – поредица, в която описвам една глобална държава. Преди 26 години беше издадена първата ми книга, тя излезе под англоезичен псевдоним. Пак бях Стивън, но заради съавторския ми тандем (с Йордан Матеев) беше подписана със Стивън Джордън. През изтеклото време много пъти се бях заклевал да не подписвам книгите си с англоезично име, но “Ферма за лица”, особено след “Ромфея” – при целия контраст от усещания ми, звучеше по-скоро написана от Стивън, отколкото от Стефан. Защото на едно дете на глобален свят повече отива англоезичното име. И някак, това е част от социалната сатира и антиутопията в книгата. И когато издателите ми предложиха да сложим англоезичен псевдоним, приех с радост, понеже вече бях мислил по въпроса. Иначе Стивън Крос е Стефан Кръстев в англоезичен вариант.

 

2. Книгата е представена като “репортажи” от Платония. В текста обаче се говори съвсем малко за това утопично място. Може ли да ни разкажете повече за Платония? Има ли тя нещо общо с Платон?

Стефан Кръстев: Да. Платония е една зловеща пародия на идеалната държава на Платон. Малко е развита още тази страна. Надявам се с всяка следваща книга да навляза по-дълбоко. Предизвикателството е голямо, защото най-големите кошмари на човечеството пряко или непряко са вдъхновени от същите мечти за идеален свят, който разработва във възхитителните си трудове и Платон. Дори Третият райх, всъщност най-вече Третият райх, е несполучлив опит да се изгради реалност по модела. И така е освен в историята и във фантастиката, много често в антиутопичните сюжети се разглежда кастовото общество, много подобно на онова, за което пише Платон и което вижда като общество на Идеалната държава. Тази кастовост ще бъде развита и в поредицата, а предизвикателството е в това да не повтарям вече написаното… Защото, честно, от “кастови общества” във фантастиката и на мен ми омръзна. Ако се пише за нещо толкова интересно, но станало тривиално от честа употреба, трябва да се подходи наистина сериозно. И с дух. 

 

3. Книгата, както посочва и заглавието й, е фокусирана върху един основен продукт: одухотвореното синтетично лице.  Живеещите в Колонията творци посвещават цялото си ежедневие, за да придадат уникални черти на присадени им синтетични лица, които впоследствие продават на своите клиенти. Нещо повече, при най-добрите творци, бъдещите лица често са капарирани още докато се одухотворяват. В книгата има едно изречение, което бих искал да цитирам: “Заради поверието, че имплантите пречат да се одухотвори лице, творците на тела остават телата си чисти”. Какво е различното на лицата в с телата?

Стефан Кръстев: Една донякъде зловеща, донякъде забавна ирония на съдбата. В момента съм в продължителен болничен, защото понесох тежък инфаркт. С три стента съм вече и те ми опазиха сърцето. Преди няколко десетилетия нямаше да съм жив. Тоест имплантите ме спасиха. И понеже си ги свързвам с Платония, донякъде си ги нося с гордост. Точно в този фрагмент се опитвах да маркирам с бърз ескиз идеята, че електрониката обезличава, че е част от масовото производство. И сливането с телата, погубва индивидуалността им. А лицето е обратно на загубата на индивидуалност. Независимо колко се развива технологията и как ще допринесе за всеобщия тоталитаризъм, чисти от матричността хора ще има. И те са творците. Но след този инфаркт и стентове, които пак казвам – нося си с гордост: ще си имам най-доброто предупреждение, че трябва да не забравям, да задълбочавам върху темата, която съм отворил, но не съм развил добре.

 

4. Описвате свят, в който човешкото тяло е изцяло овладяно от технологиите, които осигуряват неговото съвършенство както от анатомическа и медицинска, така и от естетическа гледна точка. Хората са спрели да забелязват телата си – нещо повече, телесните взаимодействия са се превърнали в рядко събитие: въпрос на лош вкус или на изключителна интимност. Те обаче полагат огромни грижи за лицата си – включително като възлагат одухотворяването им на професионалисти. Що за бизнес е бизнесът с лица? Може ли в него да бъде открит своеобразен отказ на клиента от лична отговорност за неговото лице, а с това – и за душата, която стои зад това лице?

Стефан Кръстев: Горе дадох отговори на част от въпроса, но като цяло бизнеса с лица си го има и сега. При това е много доходен. Бизнесът с имидж. За сега “фермите за лица” са алегория, но ги има. С течение на времето е много възможно да станат съвсем реални.

 

5. На няколко места в книгата си посочвате, че сетивата на хората в Платония са изцяло управляеми. Всеки човек разчита на сетивен редактор, които филтрират света около него и му го “сервира” (презентира) в подходящ и лесно смилаем вид. Сетивата пропускат само онези части от света, които са подходящи/желани/съобразени с интересите/способностите/целите на човека. Това напомня много информационния балон, в който живеят потребителите на социалните мрежи, но и на феноменологичния подход към разкриването на света. Светът се прави от нашите сетива. Който контролира нашите сетива, контролира и нашия свят. Мислите ли да развиете тази идея в следващите “репортажи” от Платония? Какви са възможните според Вас сценарии за бъдещето на човешките сетива?

Стефан Кръстев: Да. Непременно ще я развия. И е точно информационният балон. Открих интернет преди повече от десетилетие и половина. Спаси ме донякъде, защото чрез него споделих литературата си. Но още ми се присънва кошмара – да бъда убеждаван, да бъда мамен, като по-голямата част от обществото, от малка групичка от обслужващи интереси хора. През тези петнадесет години видях колко пъти, опитвайки се да защитя истини, в които вярвам, ставах за подигравки в мрежата и ми навлякоха много повече врагове и огорчение… Много от тези истини се потвърждават. Положението е донякъде по-добро, но само до някъде, защото методите за всеобща манипулация са преминали в следващо, по-високо ниво. И ще продължат… А “сетивните редактори” са причина за много тежки последици.

 

6. По-голямата част от сюжета на книгата е свързана с провеждането на един изключително странен – от гледна точка на настоящия момент, съдебен процес. На някои места, докато четях книгата, си мислех, че това е по-скоро фарс, отколкото сериозен съдебен процес. При второто му прочитане обаче осъзнах, че по-скоро става въпрос за наистина огромно разминаване в културата на правораздаването на днешния свят и в света на Платония. Съдебното производство се води от съдия андроид, който пролича на Соломон. Той не е човек и това е добре. Защо процедурата е “освободена” от човешкия фактор?

Стефан Кръстев: В началото реших, че най-доброто огледало на един свят е един съдебен процес. Законите. Малко се забавлявах в маниер Шекли, но по някое време усетих, че не ми е никак забавно. Утрешните нрави ще ни изглеждат толкова налудничави, колкото нашите на хора от отминали столетия, а в същото време ще си останем еднакво величави и еднакво глупави. При новите технологии собствената ни глупост може да бъде най-голямото наказание. И за себе си, си формулирах един от най-сериозните ми въпроси. Колкото по-съвършено става правото, толкова по-тоталитарна ще изглежда държавата, която обслужва. От друга страна – нали това е смисълът на правото: да се развива, да става по-съвършено. Та, като обикновен, непосветен на материята човек мисля по въпроса за границите на правото. Докъде трябва да се развива. Кога справедливостта започва да се превръща в терор? Но съвършения закон… “съвършения закон” го виждам над хората, над слабостите им. И следва въпрос? Тогава човешки ли ще е този закон, въпреки, че ще отсъжда за хората, при това по-правилно. 

 

7. В системата от наказания, които се прилагат в Платония, съществуват доста неочаквани санкции. Достатъчно е да спомена затварянето в клетка в зоологическа градина. Вашият герой прокурорът е убеден, че най-жестоката страна на наказанието е унижението чрез любов. Това е доста странна, на пръв поглед, но и интуитивна теза. Бихте ли ни разказали как любовта може да унижава и да наказва едновременно? 

Стефан Кръстев: Най-болезненият за мен пример са осъдените на смърт в някои американски щати. Ако ги застрелят на момента, дори и изпълнението на присъдата да е по-антихуманно, няма да ми изглежда толкова страшно. Но те ги държат с години, грижат се за тях като за деца, голяма част от тях стават звезди и много популярни, дори обичани… Това може да събуди друг човек у злодея. Злодея често е създаден от обществото. Че е бил гладен, забравен, отритнат. Че е заблуден, че е лишен от всичко човешко, че е прокълнат и никога няма да бъде обичан. Да, разбира обратното. Ето я истината. И… ето – друг човек. Съвсем друг. Но този другият – понася смъртното наказание. Защо му е на обществото да го създава, като ще го убива. Та, един пример на наказание, чрез любов.

 

8. През миналата година в медиите нашумя името на д-р Канаверо, който обяви, че планира извършването на трансплантация на глава. Поставиха се много и различни въпроси, не само от медицинско, но и от етическо и от юридическо естество. Кой е донорът и кой е реципиентът: главата или тялото? Може ли главата да бъде призната за личност, която сменя телата си? Кое прави главата “собственик” на тялото? В Платония съзнанието като система от спомени може да бъде пренасяно от едно тяло в друго тяло. Нещо повече, няколко лица (с различни тела) могат да формират едно общо съзнание, а обособена част от едно съзнание може да бъде отделена (включително и като тяло) като отделен субект. Какво според Вас е значението на паметта? За лицето? За личността? 

Стефан Кръстев: Паметта – това е златното покритие на един живот. И сега тепърва предстои, действително предстои разглеждането дали тя не е самия живот. По принцип не е оригинално във фантастиката, има го и в “Гейтуей” (прехвърляне на човешка памет в компютър), има го дори в стари серии на “Стар трек” в различни варианти, в “Робокоп” и стотици още произведения. Винаги е открит въпроса: “това ли е безсмъртието?”. Доста дълго се питах, според мен – не. Отпечатък на живота е. Това е паметта. Останалото е непознато, винаги ще е непознато за науката, защото опознаем ли го – ще се превърнем в богове, а има ли в мирозданието място за повече от един Бог, едва ли. Все въпроси, които ще описвам в Платония.

 

9. Един особен герой (или колектив от герои) е изключително интересен за мен, а предполагам и за приятелите на “Предизвикай правото!” – това е образът на съдебния заседател. За разлика от съдията, който е андроид и отговаря единствено за процедурата, съдебните заседатели олицетворяват общественото чувство за справедливост, до което те стигат благодарение на своята изключителна емоционална чувствителност. Строгостта на закона осигурява процедурата, емпатията на човека – справедливостта. Какво съдиите и съдебните заседатели в България биха могли да научат от съдиите и съдебните заседатели в Платония?

Стефан Кръстев: Този път отговора ми ще е кратък: Истината не прощава. Не и на всекиго. Не всеки е способен (повечето не са) да прави компромиси със съвестта си. 

 

10. В книгата “Ферма за лица” има много идеи. Веднага се сещам за просека, който трябва да направи така, че всеки човек в Платония да може да го види само веднъж: защото само тогава просенето запазва своята мистична същност. Огромно е и разнообразието на героите и техните странности. И все пак: за какво всъщност е книгата “Ферма за лица”? Има ли тя някаква основна теза и, ако да: каква е тя? 

Стефан Кръстев: Лицето на мечтателя е творчески проект на човек отдаден на изкуството си; също тъй е умален модел на творческия проект на цяло човечество – идеалната държава. Важен беше отрицателят им, не винаги е положителният герой, като какъвто сме свикнали  да възприемаме бунтовника; може да е пълно нищожество като героя ми Рапошляв – завистлив, не особено умен, агресивен, звездоман, и още куп отрицателни качества, които мога да изредя за този постмодерен Сизиф. Но това все пак е човекът, който се противопоставя, в момент, в които  другите нямат сили да го направят… И разбира се – обречен е, не защото е осъден, а защото постига целта си и става звезда. В ценностна система, която е отрекъл. 

 

11. Един последен въпрос: кога може да очакваме следващия репортаж от Платония? Ще бъде ли той продължение на първия или ще включва нови герои, нови ситуации и нови теми?

Стефан Кръстев: “Лиценз за престъпление” – това е този “репортаж от Платония” над който ще работя. Написан е, ще трябва да му направя редакция, в която да променя някои неща… Работа за около месец. След това ще го предам отново на издателите, които са го чели, одобрили, с които обсъдихме промените, които трябва да направя. Няма проблем излизането му, но все пак… Трябва да се покрият поне до някъде разходите по първата книга, че да може да бъде издадена втората. В книгата кастите са по-подробно описани. Един човек ще расте от най-ниската нагоре… Друг ще слиза от най-високата надолу. Някъде ще се срещнат. Това е най-силният конфликт, който поне аз някога съм описал. Една глава от двете книги ще се дублира. Съвсем кратка глава. Тя е и ключът.

 

Благодаря на Стивън Крос и с нетърпение очаквам следващите репортажи от Платония.

Стефан КръстевБлагодаря и аз!

 

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук