Za-targoviata-s-reproduktivni-kletki

 
(интервю за в. Посредник, взето от Ивета Димитрова)
 
  • Д-р Ставру, споделете накратко каква беше причината да се насочите към толкова специфична част от правото и да започнете да преподавате „Биоправо”?

 

Биоправото е тази част от правото, която се съсредоточава върху регулацията на основните биологични факти. Такива в живота на всеки човек са раждането, болестта и смъртта. Развитието на биотехнологиите и множеството нови възможности, предлагани ни от прагматично ориентираната наука, поставиха пред изпитание редица „очевидни истини“ в правото. Така например юридическата аксиома за майчинството беше разколебана в две посоки. От една страна, опитът за легализиране на заместващо майчинство, включително в България, доведе до хипотеза, при която майка на детето става не жената, която го е родила, а т. нар. ползваща се съпруга – жената, която е „възложила“ и се ползва от процедурата на заместващото майчинство, без да ражда детето. От друга страна, допускането на възможността за промяна на гражданския (юридическия) пол на едно родено с женско тяло лице, без да е необходимо извършването на операция по отстраняване на детеродните органи, доведе до случаи, при които трансексуален мъж (променил, съобразно изискванията на закона, пола си от женски на мъжки) ражда дете. Такива случай нашумяха както в САЩ (Томас Бити роди 3 деца), така и в Европа (Берлин). По същия начин днес биотехнологиите променят понятията за болест и лечение (т. нар. персонална и наномедицина), както и разбирането ни за смъртта (например понятието за мозъчна смърт, опитите за крионизация с цел бъдещо съживяване и пр. и пр.).

 

  • Как се гледа на биоетиката и биоправото в България? Има ли разлика в отношението към тях в чужбина и у нас?

 

Биоправото е сравнително нов, интердисциплинарен правен отрасъл, който все още трудно се разпознава и признава в България. По-популярна учебна дисциплина, чието практическо значение все повече се осъзнава и която е генетично свързана с Биоправото, е Медицинското право. Към настоящия момент (от 2012 г.) Биоправо в България се преподава като задължителна учебна дисциплина единствено в Магистърска програма „Интегративна биоетика“ във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Биоправото се е обособило като специфична научна област, свързана с въпросите на биоетиката, в средата на миналия век в САЩ. Днес в САЩ биоправото представлява сериозен интердисциплинарен ангажимент, изправящ се пред динамиката на юридическите понятия, предизвикана от огромните промени, които са настъпили и продължават да настъпват в нашите общества.

 

  • Рано ли е да се говори за биоетика и биоправо на българите и смятате ли, че хората разбират необходимостта от тях?

 

Глобализацията на съвременния свят наказва всяко забавяне в осъзнаването и уреждането на нови, съдържащи опасност в себе си, обществени явления. Отсъствието на адекватна правна уредба би могло да превърне България в дестинация за сив „бизнес“, касаещ осъществяването на съмнителни научни практики и експерименти (например такива, свързани с въздействие върху определени човешки или животински гени) или извършването на трафик на хора (например за осигуряване на определени тъкани, клетки, та дори и трафик на бременни жени). Под принудата на синхронизацията с правото на Европейския съюз, в действащото българското законодателство има множество съвременни разпоредби по значителна част от въпросите на биоправото. Тъй като обаче липсва функционираща и разпознаваема научна и учебна дисциплина (каквато би следвало да бъде Биоправото), тези разпокъсани „парчета регулация“ остават несвързани помежду си и често биват пропускани в рамките на съответните правни отрасли, в които се появяват. Основната задача на Биоправото е именно да интегрира тази разпокъсаност на правните регулации в областта на биомедицината и биотехнологиите и да представи систематично възникващите там въпроси. Само така тези въпроси и необходимостта от тяхното поставяне биха могли да станат разбираеми за широката общественост. Една от основните цели на създадения от мен през 2010 г. професионален правен сайта ChallengingTheLaw.com е именно да поставя и да популяризира въпросите на биоетиката и биоправото.

 

  • Съществува ли някъде специален закон, определящ рамките на позволеното и непозволеното по отношение на донорството на клетки и тъкани?

 

Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК) е законът, който определя позволеното и непозволеното по отношение на донорството на органи, тъкани и клетки. Той обаче изрично посочва, че не урежда асистираната репродукция и свързаното с нея донорство на репродуктивни клетки. Правната уредба на асистираната репродукция и донорството на репродуктивни клетки се съдържа в Раздел трети „Асистирана репродукция“ на Глава четвърта „Здравна закрила на определени групи от населението“ на Закона за здравето (чл. 129-136 ЗЗ), както и в Наредба № 28 от 20 юни 2007 г. за дейности по асистирана репродукция.

 

  • Има ли законов текст, който да криминализира продажбата на яйцеклетки и смятате ли, че е нужен такъв в България?

 

В действащия Наказателен кодекс (НК) съществува текстът на чл. 349а (приет през 1997 г.). Според него който наруши правила, установени за вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за трансплантация, се наказва с лишаване от свобода от една до три години. Наказанието е лишаване от свобода от три до пет години, ако деянието е извършено с користна цел. Прави впечатление, че разпоредбата се отнася единствено до вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани, но не и на клетки. Яйцеклетките са именно репродуктивни клетки и не попадат в обхвата на посочената разпоредба. Продажбата на яйцеклетки би могла да бъде престъпно деяние, когато е свързана с трафик на хора. Съгласно чл. 159а, ал. 1 НК, който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до дванадесет хиляди лева.

Доколкото зная (съдейки от публикувания в сайта на Министерството на правосъдието законопроект), и двата текста не са намерили място в подготвяния проект за нов наказателен кодекс.

 

  • Нужен ли е закон, който да регламентира точно и ясно донорството на клетки, тъй като попаднахме на информация, че клиниките за ин витро и в момента заплащат по 2 000 – 3 000 лв. на донор? Това законно ли е и защо се плаща, след като донорството трябва да е безвъзмездно, според наредбите, които съществуват в България? От морална и етична гледна точка допустимо ли е?

 

Съгласно чл. 5 ЗТОТК човешките органи, тъкани и клетки не могат да бъдат предмет на възмездна сделка. Законът забранява и рекламата за наличие на органи, тъкани и клетки с цел търсене на материална изгода, както и предлагането на материална облага с цел получаване на органи, тъкани и клетки. Както видяхме користната цел при нарушаването на правилата, установени за вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за трансплантация, води до извършването на по-тежко наказуемо престъпление (чл. 349а, ал. 2 НК). Макар и двата цитирани текста в някаква степен да се самообезсилват по отношение на донорството на репродуктивни клетки: чл. 5 ЗТОТК, защото самият ЗТОТК посочва, че не се прилага при дейностите по асистирана репродукция, а чл. 349а, ал. 2 НК – защото се ограничава до вземане и предоставяне на органи и тъкани (не и клетки), те изразяват една обща забрана за възмездно разпореждане с части от човешкото тяло. Възмездните сделки с репродуктивни клетки се посочват и като накърняващи добрите нрави (недопустими от етична гледна точка) и поради това – нищожни, т.е. непораждащи правни последици.

 

  • В чужбина има ли подобни практики за заплащане на донорите и чували ли сте за търговия с яйцеклетки? От медико-правна гледна точка, докъде е допустимо да стигат донорите на органи, тъкани и клетки и трябва ли да има конкретен закон, който да регламентира търговията с тях? За пример можем да посочим случай, в който някой е обявил бъбрека си за продажба – подлежи ли той на наказание, след като бъбрекът си е негов?

 

Въпросът за собствеността върху отделените от човешкото тяло органи, тъкани и клетки е поставян многократно и винаги е предизвиквал бурни дискусии. Все още доминира патерналистичният подход, който ограничава възможността на човека да се разпорежда свободно (независимо от всякакви ограничения) с частите на своето тяло. Една от държавите, които легално допусна и уреди възмездното донорство на (търговия с) органи е Ислямска република Иран. Що се касае специално за репродуктивните клетки, в някои държави се предвиждат определени стимули (подобни на тези при кръводаряването), които обаче не следва да бъдат от такова естество, че да изкушават потенциалните донори към извършването на самоувреждащи действия с цел извличане на материална (парична) изгода.

 

  • Смятате ли, че от морална гледна точка, е правилно да се използват ин витро процедури, за да се избегнат някои генетични заболявания и не повдига ли това етични въпроси, свързани с хората с различни наследствени увреждания, които не биха се родили, ако се подбираше само „качествения” материал?

 

Въпросът Ви повдига един изключително сериозен дебат – за границите на намеса на науката при определяне на “качеството” на хората, които заслужават да живеят. Тъй като едва ли бих могъл да отговоря с няколко изречения, бих искал да се огранича до това, че уврежданията винаги са били част от междуличностната солидарност, която превръща една съвкупност от хора в осъзнала се общност с бъдеще. Разбира се, възможностите на съвременната генетика ще да бъдат използвани и това няма как да бъде ефективно ограничено. Това обаче, което смятам, че е важно да запазим и за което си струва да се борим, са способността ни да приемаме другия такъв какъвто е, както и волята ни, въпреки множеството (включително чисто биологични) пречки, да намираме пътя към нашата заедност. 

2 Коментари

  1. За съжаление в България дълго време нямаше донорски програми за „снабдяването“ на инвитроклиниките с яйцеклетки. В резултат на което те си набавяха такива по всякакви начини, без последици. Начините включваха и каквото си намерят в пациентите по време на операциите им.
    Последиците от „кражбата“ на яйцеклетки не може да бъде приравнена на “кражбата” на тъкани за трансплантация, защото случващото се във втория случай има значение включително и за здравето на бъдещото поколение. При кражбата на яйцеклетки и респективно използването им детето ти може да има братя/сестри, с които хипотетично някой ден да бъде съпруг/съпруга. При кражбата на клетки за репродукция и използването им ти биваш размножен без дори да подозираш, което е изключително травматично.
    За това трябва да има отделни състави в НК за човешките органи и тъкани, които могат да послужат за репродукция.
    За съжаление повечето хора лягат на операционните маси без дори и да подозират, какво може да последва, а лекарите имат пълно чувство за безнаказаност. Това е реалност в Българи, а не екзотика. В случай, че бъде приет новият НК вече ще има и обективни причини специалистите инвитро да „работят“ необезпокоявано. Може ли да бъде дадена гласност на непълнотата на проекта за НК? …то да беше само тази…

  2. Статията ви е изключително интересна.Тук отговаряте на жизнено важни въпроси и това дали е нужно да има закон за своловите клетки може би е редно да има някакво ограничение или поставени норами, в които та да се извършва.Медицината не спира да се развива и дава всичко за да успее да намери лек на едни от най – коварните болести.Според мен няма нищо лошо в това да се правят ин витро процедури и всяка една жена да изпита удоволствието от това да стане майка.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.