„Най-добре можеш да помогнеш на човечеството, като усъвършенстваш самия себе си.“ (мисъл, приписвана на Кришна)
„Умът е като мускулите; срещу пари можеш да го наемеш да ти работи. Единственото нещо, което не се продава, е характерът“ (Салваторе Юджийн Скалия)
Навършват се 10 години от онази Бъдни вечер през 2010 г., когато д-р (тогава) Стоян Ставру създава свой блог, който назовава „Предизвикай правото!“.
Нямам представа какво всъщност си е мислил той тогава, но съмнявам се, че е очаквал, че:
– сайтът ще просъществува 10 последователни години, публикувайки без прекъсване пост всяка неделя, а понякога и по няколко поста на седмица,
– ще събере около себе си общност от 14 постоянни предизвикатели, сред които преподаватели по право, адвокати, съдия, докторанти по право, студенти,
– ще даде трибуна на десетки външни автори, някои от които с по над 10 публикации на сайта,
– ще роди за по-малко от пет години поредица от 20 монографии и сборници от конференции по право с ниво, равно и надвишаващо нивото на академичната и научно-практическата литература в страната,
– ще произведе 13 сборника съдебна практика, цитирани и ползвани в практиката на съдии от районно до върховно равнище,
– ще съорганизира 6 национални конференции по право, 8 национални конференции по биоправо и биоетика и множество други събития,
– ще създаде 28 сигнала за противоречива или неправилна съдебна практика, по част от които ще се образуват тълкувателни дела и ще се постановят тълкувателни решения, задължителни за всички, включително на Конституционния съд на страната,
– в крайна сметка ще се превърне в разпознаваемо име на общност както в академичните среди, така и във върховните съдилища. В електронно издание, в което е престижно да се публикува и което се цитира навсякъде.
Всички тези постижения на сайта се дължат на ентусиазма и работоспособността на предизвикателите, запалени за каузата на сайта от доц. (понастоящем) Стоян Ставру, и най-вече и на самия Стоян Ставру.
Годишнината на сайта несъмнено е повод да изтъкнем всички тези постижения и свои успехи. И имаме пълното право да се гордеем с тях. Но тя не бива да бъде повод за ВЪЗгордяване, а съвсем не и в самоувереност в дълговечността на сайта. Нашата вече немалка правна история сочи на примери на успешни проекти за правни общности, групирани около правни издания, разпаднали се в разцвета на силите си:
– общността на млади върховни съдии и прокурори, групирана около първото наше юридическо списание (наречено без особено въображение „Юридическо списание“), се разпада след 11-тата годишнина на списанието, през 1899 г.;
– в общността на университетски преподаватели по право, бъдещи светила на правната наука в страната, около „Юридически архив“ настъпва разкол след нейната 11-тата годишнина през 1939 г.;
– дори просъществувалото в 34 годишнини списание „Юридически преглед“ спира през 1933 г. поради преклонната възраст на основателя и издателя си Стефан Савов Бобчев и липсата на ентусиазъм у млади следовници.
На мен ми е ясно, че общността „Предизвикай правото!“ като всяка общност може да претърпи разпад и не се съмнявам, че това би предизвикало радост у злорадите. Аз обаче съм оптимист, че това няма да се случи, по следните причини:
– за разлика от общностите на „Юридическо списание“ и „Юридически преглед“, които подобно на „Предизвикай правото!“ са били едновременно алтернатива и допълнение на академичната университетска наука, нашият сайт не се крепи на ентусиазма и работоспособността единствено на един човек или на двама-трима души; той разчита на малка общност от 14 предизвикатели, всеки един от които в различен етап на своето професионално, научно и житейско развитие, но еднакво запален за каузата на сайта;
– за разлика от общността на „Юридически архив“, хората от „Предизвикай правото!“ нямат нужда да мерят един другиму академичните си кариери, нито да се бутат с лакти за преуспяване в науката и в професията на гърба един на друг;
– за разлика от много други проекти – не само научни – каузата „Предизвикай правото!“ не се движи от парите, нито е средство за финансово преуспяване. Публикуването в сайта не носи никаква финансова отплата. То не се ползва и за професионална реклама, маскирана като наука. Сайтът „Предизвикай правото!“ не разчита също така на чужди финансови подаяния, за да продължава да съществува.
Така че – ще ни има!
И ще продължаваме да отстояваме каузите на неосквернената наука, свободата на мисълта, пробиването на таваните на мисленето, защитата на доброто и новото, застъпването за законността и човечността. Това е смисълът на нашата общност и ние ще работим, за да я усъвършенстваме.
