Здравейте, приятели,
Човек и добре да живее, 10 години минават. През тях се случват много неща. Едни събития ни изстрелват в небесата, други ни притискат до стената. Хората се променят. Предизвикателствата нарастват.
Екипът на „Предизвикай правото!“ не прави изключение. Вярвам, че това, което помага в подобни ситуации, е способността ни да бъдем истински в различията си и да продължаваме да стоим рамо до рамо, търсейки общите за нас въпроси и ценности.
Преди 10 години тръгнах сам в това свое пътешествие – недостатъчно ядосан, но достатъчно самоуверен, за да си мисля, че съм в състояние да предложа алтернативен подход пред юридическата наука. Макар и тогава тези амбиции да не ми изглеждаха толкова големи, днес осъзнавам, че те на практика са непостижими. Младият човек се храни с утопии. Но именно непостижимостта е тази, която прави целите и особено ценностите толкова привлекателни. Пътища към тези цели и ценности са прекрасни за вървене. Особено ако вървиш към тях заедно с приятели. С малки крачки. Всеки ден.
За мое огромно щастие през последните 10 години намерих много истински приятели, с които продължавам да споделям предизвикателството „Предизвикай правото!“. Няма да изброявам колко неща сме направили заедно – ще доскучае, ще стане твърде дълго, а и не всичко, което сме направили, може да бъде описано с думи.
Затова ще се до огранича няколкото изречения по-долу, които са толкова малка част от богатството на хората от „Предизвикай правото!“, че чудесно демонстрират катастрофалната недостатъчност на езика да изрази човешките емоции. Моля, бъдете снизходителни 🙂
Кой стои зад „Предизвикай правото!“ Ето КОЙ:
Румен Неков! Истински приятел, който пръв се усмихна на идеята и до ден днешен е един от основните мотори, задвижващи вътрешните процеси в „Предизвикай правото!“ Човек с емоционалността на Ботев и със смелостта на Левски.
Рум, благодаря ти от сърце!
Делян Недев! Оригинерно преживяване, което пожелавам на всеки. (Авант)юрист, който с усмивка на лице и с музикален инструмент в ръце може да ви провокира да мислите за нещата, които доскоро са били напълно безразлични за вас.
Дел, благодаря ти от сърце!
Васил Петров! Природна стихия, чиято центробежност може да ви възнесе, но и да ви погребе. Съдията, който обича да мирише печатана хартия, и винаги ще ви помогне, дори и когато твърдо е заявил, че няма време за вас.
Васко, благодаря ти от сърце!
Димитър Топузов! Животрептяща съвест, чиито свобода и добросъвестност не могат да бъдат покорени. Учен, който знае как да подкрепи приятелите си, как да запази баланс и как да продължи напред, въпреки всичко.
Митко, благодаря ти от сърце!
Стефан Тихолов! Бяла магия, която искаш да се повтаря. И ловец (на закони), и рибар (в истинския смисъл на думата), който знае как да обича и го прави непрекъснато, защото друг начин … няма.
Стеф, благодаря ти от сърце!
Благодаря и на Теофана Евгениева, която не се умори да ми помага, особено – в случаите, когато започвам да мисля глупости. Благодаря на Маргарита Павлова, която посрещна всички трудности с усмивка и за която хилядите километри никога не са били пречка за нищо. Благодаря на Христо Кутиев, който може да ме докара до инфаркт от смях, но и да ме накара да мисля до безумие. Благодаря на Мартин Пенчев, за който организацията е втора природа, а иновативността – първи закон. Благодаря на Николай Павлевчев, зад чийто понякога скептичен поглед се крие силно емоционален приятел и човек на действието. Благодаря и на Полина Петкова и на Добри Тенев, които ми липсват, защото искам да бъдем повече заедно. Благодаря и на Стоянка Манова, която се хвърля с готовност във всяко събитие, във всяка задача, във всяко приключение – с желанието на човек, който знае отговора на ключовия въпрос „Защо“.
Благодаря ви!
Това са хората, на които „Предизвикай правото!“ в най-голяма степен дължи не само своето съществуване, но и качествата на своите резултати. Това са хората, които ще останат в сърцето ми, независимо от това колко дълго то ще продължи да тупти. Това са хората, от които бих искал да помоля за прошка за всички онези грешки, които съм допускал през годините – било то с думи, било с действия или с бездействия. А тези грешки не са малко. Някои от тях продължавам да допускам. Допуснах и днес.
Бих искал да благодаря и на всички приятели на „Предизвикай правото!“, които не се наемам да изброя поименно 🙂 С годините тези приятели станаха много и продължават да стават все повече, макар и не веднъж да сме били посрещнати със скептицизъм. Човек посреща по претенцията, но изпраща по предизвикателството. Дайте ни шанс, дайте ни вашата реакция и ние ще се опитаме да станем по-добри.
Искам не само да благодаря на хората, които подкрепят „Предизвикай правото!“ и смятат, че предизвикателството трябва да продължи, но едновременно с това и да ви помоля да ни простите за несъвършенствата на нашите опити. Несъвършенствата правят човека и ние не правим изключение. Изключението е може би в това, че въпреки индивидуализма, егоизма и комерсиалността във всеки един от нас, НИЕ все пак сме възможни и нашата общност реално съществува. Това е истинско постижение и всеки ден се опитвам да си спомням за него, за да не забравям какво имаме и какво можем да постигнем. Още. Заедно.
За мен е огромна радост, че съм с всички вас.
10х10ян Ставру
