(сигнал № 8 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)
С настоящия сигнал, депозиран на 1 септември 2017 г., председателят на Върховния касационен съд и заместник-председателят и ръководител на Гражданска колегия бяха сигнализирани за съществуването на противоречива съдебна практика на окръжни съдилища, създадена в производства по чл. 122 ГПК за разрешаване на спорове за подсъдност между различни районни съдилища.
I. Противоречивата съдебна практика е по следния въпрос:
Кой е местно компетентният районен съд по молба с правно основание чл. 29 ЗОПДНПИ (понастоящем отм. със Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.)) за разкриване на банкова тайна по чл. 62, ал. 2 ЗКИ, на търговската тайна по чл. 35, ал. 1 ЗПФИ и сведенията по чл. 133, ал. 2 ЗППЦК?
1. Според първото становище местната подсъдност по молбите на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) се определя от седалището на съответната териториална дирекция на КОНПИ (подсъдност по седалището на молителя).
В този смисъл е напр. практиката на Окръжен съд-Варна, Окръжен съд-Видин, Окръжен съд-Враца, Окръжен съд-Благоевград и Окръжен съд-Кюстендил, обективирана в следните съдебни актове:
Определение от 15.05.2017 г. по в. гр. д. № 1054/2017 г., ОС-Варна;
Определение № 99 от 23.05.2017 г. по в. ч. гр. д. № 179/2017 г., ОС-Видин
Определение № 483 от 29.06.2017 г. по в. ч. гр. д. № 349/2017 г., ОС-Враца;
Определение № 852 от 7.12.2016 г. по в. ч. гр. д. № 633/2016 г., ОС-Враца;
Определение № 4003 от 28.7.2016 г. по гр. д. № 20161200500565/2016 г., ОС- Благоевград;
Определение № 42 от 18.01.2017 г. по в. ч. гр. д. № 615/2016 г., ОС-Кюстендил;
Определение № 221 от 25.02.2015 г. по в. ч. гр. д. № 122/2015 г., ОС-Кюстендил.
В част от посочените съдебни актове се приема, че регламентираното в чл. 29 ЗОПДНПИ производство притежава всички характеристики на едностранна съдебна процедура, тъй като започва и се развива само с участието на заинтересованото лице – директорът на териториалната дирекция на КОНПИ, без страна по него да бъде субектът, спрямо когото се иска разкриване на банкова тайна по ЗКИ или на информация, представляваща тайна по смисъла на ЗПФИ и ЗППЦК. Приема се и че производството по своя характер е охранително, независимо от факта, че се инициира от държавен орган – КОНПИ, тъй като цели съдействие при упражняване на граждански права, а именно потестативното право на държавата за отнемане на чуждо имущество на значителна стойност придобито по незаконен начин, което право е уредено от специалния ЗОПДНПИ.
2. Според второто становище местната подсъдност по молбите на КОНПИ се определя от постоянния адрес на проверяваното лице (подсъдност по постоянен адрес на лицето, чиято тайна се иска да бъде разкрита).
В този смисъл напр. практиката на ОС-Бургас, ОС-Пловдив, ОС-Велико Търново и СГС, обективирана в следните съдебни актове:
Определение № 1454 от 25.08.2017 г. по ч. гр. д. № 1291/2017 г., ОС-Бургас;
Определение от 15.06.2017 г. по ч. гр. д. № 848/2017 г., ОС-Бургас;
Определение № 802 от 9.05.2017 г. по в. ч. гр. д. № 658/2017 г., ОС-Бургас;
Определение № 10 от 5.01.2016 г. по ч. гр. д. № 1953/2015 г., ОС-Бургас;
Определение № 1287 от 29.05.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1326/2017 г., ОС-Пловдив;
Определение № 1720 от 21.07.2016 г. по в. ч. гр. д. № 1693/2016 г., ОС-Пловдив;
Определение № 312 от 17.06.2016 г. по в. ч. гр. д. № 445/2016 г., ОС-Велико Търново;
Определение № 9615 от 30.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 4518/2014 г., СГС.
Приема се, че производството по чл. 29 ЗОПДНПИ е специфично производство, което не може да бъде причислено нито към спорната, нито към безспорната съдебна администрация. Изхождайки от горното становище, се приема в част от посочените по-горе актове, че относно местната подсъдност следва да се прилагат по аналогия правилата на чл. 37 и чл. 74 ЗОПДНПИ, тъй като те предвиждат всички останали искания на ТД на КОНПИ да бъдат отправяни до окръжния съд по постоянния адрес на проверяваното лице. Дори ако не бъде възприета тази теза, а се приеме, че след като случаят не е уреден в специалния закон, то следва да се приложат нормите на чл. 56 и чл. 80 ЗОПДНПИ, препращащи към правилата на ГПК, то би се наложил същият извод относно местната подсъдност на производството по чл. 29 ЗОПДНПИ. Тъй като то няма белезите на охранително производство, правилата на чл. 531, ал. 2 ГПК не следва да се прилагат, а подсъдността следва да се определи съобразно общите правила на чл. 105 и чл. 108 ГПК.
II. Считам, че посочената по-горе противоречива съдебна практика на окръжни съдилища може и следва да бъде отстранена, при бездействието на законодателя, посредством постановяване на Тълкувателно решение.
1. Това е така, защото:
– въззивните съдилища в страната са създали своя, местна съдебна практика, от която няма изглед да отстъпят;
– актовете на съда, който разглежда спор за подсъдност, по чл. 122 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба и по тях казуална практика на състави на ВКС по ГПК не би могла да бъде създадена;
– освен КОНПИ, право да искат разкриване на банкова и друга защитена от закона тайна имат териториалните дирекции на НАП и редица други държавни органи, а от тази година – на основание чл. 175д, ал. 6 ЗСВ – и Инспекторатът към ВСС. Общото постъпление на дела за разкриване на банкова и друга защитена тайна на КОНПИ и Инспектората към ВСС за годината се очаква да бъдат над 10000 дела;
– специално за последния молител – ИВСС (и за разлика от КОНПИ) – трябва да се отбележи, че генерира най-много дела, защото подава молби за разкриване на банкова и друга защитена тайна на КОНПИ поотделно за магистрата, за съпруга на магистрата (или фактическия му съжител) и за ненавършилите пълнолетие дела;
– по тези дела районните съдилища дължат произнасяне по същество в рамките на 24 часа от постъпване на молбата, а вместо това делата се прекратяват и препращат по подсъдност, респ. повдигат се спорове за подсъдност.
По тази причина и независимо че противоречивата съдебна практика, която прилагам, е само относно чл. 29 ЗОПДНПИ, произнасянето на Тълкувателно решение би осуетило формирането на противоречива съдебна практика и по чл. 175д, ал. 6 ЗСВ.
