(доклад, изнесен на Десета национална конференция по биоетика и биоправо „Живот или технологии“, проведена на 15.12.2022 г.)

Увод

През последните десетилетия няма друга област на научното знание, която по темпове на развитие да съперничи на биологичното. Тази „експанзия“ на биологичното познание променя позицията му в границите на цялото човешко знание (Koch, T. 2010). Появяват се нови активни взаимодействия, наблюдавани в трансхуманизма, в който се преплитат научни, политически и етични идеи. През 50-те и 60-те години на XX век евгениката като научна дисциплина е силно дискредитирана поради престъпленията, извършвани в нацистките концентрационни лагери, и холокоста през Втората световна война. Евгениката сякаш изчезва, но много от идейните й постановки се пренасят в социобиологията през 60-те години XX век, когато възниква и трансхуманизмът, който се стреми с насочена еволюция да усъвършенства човешкия вид. Трансхуманизмът вече е идеология, която превръща техническия прогрес в основна движеща сила за развитие на човешката цивилизация, и затова той е нещо повече от технонаучен проект. Тази своеобразна биологизация на човешкия социум се извършва чрез пренасяне на действащите природни закони (в случая еволюционните) в развитието на обществото. Тези взаимоотношения действат на различни нива, но техният краен резултат е появата на мисловни концепции за непрекъснатия еволюционен процес на човешката цивилизация чрез развитие на технологиите (Веss, M. 2010). Развитието на съвременните биотехнологии достига прага за преосмисляне границите на човешкото съществуване, които потенциално биха позволили да се преодолеят човешките биологични ограничения. Ето защо този богословски анализ няма за цел да заклейми научното развитие, а да придаде и осмисли тяхното развитие и да покаже протичащата идеологизация на биологичното познание, от една страна, и биологизацията на идеологиите – от друга, осъществени в трансхуманизма.

 

1. Възникване и развитие на трансхуманизма

За основоположник на трансхуманизма се смята биологът Джулиан Хъксли, който пръв въвежда понятието през 1957 г. Според трансхуманистите нововъзникващите технологии са възможност за радикално отстраняване ограниченията на човешкото тяло и преобразяване на човешкото съществуване в съответствие с технологичните възможности.

Джеймс Хюз открива корените на трансхуманисткото движение в Просвещението, чието основно кредо е върховенството на разума. Трансхуманизмът, пише той: „е убеждението, че науката може да се използва, за да надхвърли ограниченията на човешкото тяло, т.е. той е идеологически потомък на Просвещението“. Когато Кант (1784) написва есето „Was ist Aufklaurung?“ („Какво е просветление?), той обобщава Просвещението като своеобразно „свещено откровение“. Макар и разделени от епистемологията и теологията, мислителите на Просвещението се опитват да обосноват философията чрез неоспорими мисловни концепции, като „Cogito ergo sum. Идейната основа на Просвещението заедно с еволюционната теория пораждат идеологизация на човешкия социум, в която биологичното знание се превръща в нова идеология (Lilley, S.2013). Естественият отбор вече не се управлява от условията на съществуване (абиотични и биотични фактори), а е насочван от самия човек. Новите биотехнологии и генното инженерство според идеите на трансхуманизма вече са една от възможностите за осъществяване на естествен отбор и продължаване на човешката еволюция, която е насочена еволюция посредством технологичния прогрес и конкретно чрез генното инженерство.

Така идеите на евгениката за усъвършенстване на човешкия вид се утвърждават в трансхуманизма. Еволюцията е движещата сила на живота и онези видове, които не могат да са приспособят, са обречени на изчезване, затова човешкият вид трябва да се движи напред, което е въпрос на оцеляване (Koch, T. 2010).

 

2. Научната дейност на Джулиън Хъксли, Томас Малтус, Бъръс Фр. Скинър – следващ етап от развитието трансхуманистичните идеи

Следващият етап от развитието на трансхуманистичните идеи се свързва с научната дейност на Джулиън Хъксли[1], ревностен еволюционист като своя дядо Томас Хъксли, той вярва непоклатимо, че принципите на еволюционната теория са валидни и действат в човешкото общество. Доразвивайки идеите на Спенсър, той формулира именно понятието „трансхуманизъм“ като върховна еманация на еволюционния процес чрез научен прогрес (Hughes, J. 2010). Еволюционният процес при трансхуманизма е самонасочен и се ръководи от самия човек. Всъщност това е логото на втората конференция по евгеника, провела се през 1921 г. – „Самонасочена човешка еволюция с хармоничен резултат“ (Вж. фиг. 5.).

Фиг. 5. „Самонасочена човешка еволюция с хармоничен резултат“

Идеите на евгениката се доразвиват в трансхуманизма. Според тях еволюцията продължава, но трябва да бъде насочена и контролирана от човека посредством различните видове технологии, вкл. и генното инженерство. Макар да критикува крайния евгенизъм, Хъксли е водеща фигура във световната евгеника[1]. Той твърди, че най-нисшите слоеве от обществото са по-малко генетично надарени, затова те се възпроизвеждат твърде бързо. Хъксли смята, че трябва да бъдат предприети мерки за контрол на раждаемостта. Евгеничната програма, която той разработва, е лечебна и оздравителна за обществото според него, а не превантивна и ограничителна. Хъксли предлага нов метод – чрез промяна на жизнената среда да се въздейства положително на еволюционния процес в човешката популация. Въз основа на тези идея Хъксли предполага, че промяната на абиотичните и биотичните фактори според еволюционната теория ще доведе до промени в морфологията и поведенческите реакции на човека (Веss, M. 2010).

Бихейвиористичният модел също е в съзвучие с идеите на евгениката и това не е случайно, че той е развиван и използван в подкрепа на еволюционизма като цяло и на евгениката в частност. Бъръс Фр. Скинър (B. F. Skinner), американски психолог – бихейвиорист, прави тази връзка в своето изследване „Поведение на организмите(“The Behavior of Organism) и обобщава, че хората в обществото се научават да бъдат добри граждани чрез система от награди и наказания. Промяната в условията на жизнената среда (дразнител) водят до промяна (отговор) в морфологията и поведението на човешките индивиди. Хъксли използва тази теза и формулира постановката, че повишаването в стандарта на живот на най-бедните в обществото неизменно ще намали плодовитостта им. Той не желае унищожаването на определена част от обществото, а има за цел елиминиране на най-ниските и най-опасни „прослойки“. Хъксли смята, че биологията може да бъде използвана като основен инструмент в социалната политика.

Самият Чарлс Дарвин посочва, че започва работа по своя фундаментален труд „Произход на видовете“, провокиран от есето на Томас Малтус на евгенична тематика – Есе за принципите на населението“. Дарвин споделя в своята автобиография: „През октомври 1838 г., или петнадесет месеца, след като започнах систематичното събиране на сведения, от чисто желание за развлечение прочетох труда на Малтус за населението. Именно Ч. Дарвин създава своята теория „просветен“, както той се изразява, от евгеничната идея. Самият Малтус изразява своите евгенични идея в това есе – според него, ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична. Според него това, което държи населението под контрол, са бедствията (войни, епидемии, глад и болести), както и моралните ограничения и покварата (към които той включва убийствата, предпазването от забременяване и хомосексуализма) (Еngelhardt, H. Tr. 2010).

Тук е мястото да посочим и влиянието, което има върху Дарвин неговият братовчед Фр. Галтон, смятан за основоположник на евгениката. Малтус, Дарвин, Спенсър и Галтон са либерали, затова техните научни изследвания и теории са обусловени от политическите им пристрастия. Техните теории всъщност са научни аргументи за защита на една идеология – либерализма – защото той изповядва свободния пазар и конкуренцията като основна движеща сила в развитието на икономиката, в която трябва да оцелеят онези икономически субекти, които са най-конкурентни и най-приспособени към свободния пазар, а това, от своя страна, съвпада с еволюционната концепция за конкуренцията и естествения отбор в природата (Николов, Т. 1988). Социално-политическият климат в конкретния исторически момент избутва на преден план идеите на либерализма и ги противопоставя на властващия тогава консерватизъм. Консерватизмът губи доминантното си положение, което притежава няколко столетия. Както точно определя Тибор Мачан (Tibor R. Machan): „Това, което Спенсър направи за либерализма, е същото, което Маркс направи за комунизма – предостави му пълна научна обосновка (Machan, R.T. 1974).

 

3. Развитие на трансхуманистичните идеи в постмодерността

Евгеничните идеи, които явно се свързват с еволюционната теория, печелят привърженици и сред консервативните среди, защото евгениката утвърждава консервативните идеи за превъзходство на определени раси над други. По тази причина особено в САЩ евгениката се развива и популяризира именно в средите на консервативния бял политически елит през XX век. Евгеничните идеи съвпадат с теориите на крайните консервативни расистки движения, които виждат в евгениката възможност за осъществяването на техния идеал за чиста раса. Това привидно противоречие демонстрира политически релативизъм, наблюдаван и при трансхуманизма. Затова в него се губят полюсите на лявото и дясното политическо мислене. Причината е, че голяма част от трансхуманистите са консервативно мислещи и застъпват идеята за техноавторитаризъм (Lilley, S. 2013). Ник Бостром (Nick Bostrom) обобщава тази идея и предлага създаването на глобално правителство за смекчаване на „екзистенциалните рискове“. Иманентното желание на човека да властва над себеподобни отново се проявява в трансхуманизма чрез желанието за нова форма на власт – техноавторитаризъм. Според Бостром формирането на глобално правителство ще предотврати глобални проблеми, в това число и еволюция на човечеството в нежелани посоки. В този случай обаче човешкият фактор е елиминиран и властовите механизми ще бъдат поверени в ръцете на суперкомпютър или на киборги. В капиталистическата икономика разпределението следва ефективно търсенето – тези, които имат средства да платят за това, което искат, а тези, които нямат средства, са елиминирани от конкурентните икономически механизми. Трансхуманистите поддържат общото мнение, че някои стоки и услуги са толкова важни за по-голямото благо, че държавата трябва да се намеси, за да осигури универсално разпределение. Според Бостром това може да бъде постигнато чрез технократизъм (Веss, M. 2010). Той уточнява, че правителството може да бъде и демократична световна република, при създаването на която ще се премахнат националните граници, мечтата за всеки икономист либерал, защото това ще доведе до свободно движение на капиталите без ограничение от страна на правителства на отделните държави.

Научният прогрес за трансхуманизма предполага, че технологиите следват логиката на потребителския капитализъм, тъй като „потреблението“ е всичко. Напредъкът обаче може да се използва за нови форми на експлоатация, а науката да попадне под корпоративен контрол (Cherry, M. J. 2007). Развитието на технологиите се определя като „разпореждане за рационално овладяване“, комерсиалните интереси стимулират научноизследователската и развойната дейност, осъществявайки на практика бавен, но постоянен процес на дехуманизация. Развитието на трансхуманизма се поощрява от социалната конкуренция, която стимулира иновациите. Потвърждение на това са интернационалните консорциуми за генноинженерни технологии, които се очаква след две или три десетилетия да притежават патенти за повече от 30 000 гена от човешкия геном, както и патенти за клетъчни линии, тъкани и органи (Charo, R., Hynes. 2017). Всичко това води до безпрецедентна икономическа и политическа мощ и възможност да контролират всички сфери на социума. Развитието в бъдеще на търговската евгеника може да бъде определяща сила за социалната динамика. Пазарната евгеника ще увеличи обаче социалния натиск върху обществото, като извършва всякакви генетични интервенции, а това ще доведе до нови форми на дискриминация и до намаляване на човешкия генетичен фонд. Всички тези констатации показват, че в значителна степен човечеството вече е в някакъв вид постхуманна ситуация. Постчовекът вече е предоставил контрола върху жизнените области на човешкия живот на машините и системите, например световните компютърни мрежи за сигурност, за регулиране на глобалния пазар и т.н.

 

4. Еволюционен процес до постигане на Homo cyberneticus

Трябва да посочим, че идеите на трансхуманизма се преплитат и с идеите на футуристите, които възприемат механичния възглед за индивида като машина, чиито елементи могат лесно да бъдат манипулирани. Терминът „киборг“ е съкращение от „кибернетичен организъм“ и обозначава организъм, съставен от биологична и машинна част. Манфред Клинс и Нейтън Клайн (Manfred Clynes, Nathan Kline) първи използват термина, за да опишат астронавт, способен да оцелее дълъг период от време в Космоса посредством вградени монитори и инфузионни устройства, изкуствени бели дробове и т.н. (Lilley, S. 2013). Тази идея е доразвита от Саймън Йънг, който обявява Homo cyberneticus за следващия етап в човешката еволюция. Той смята, че човек трябва да се освободи от „биологичното робство“ и чрез еволюция да превъзмогне материалните ограничения. За мнозина това освобождаване минава през генното инженерство и човешкото клониране, при което човешката телесност ще придобие нови качества и характеристики, осигуряващи възможност на човешкия вид да оцелее в бъдещето. Анди Кларк (Andy Clark) подчертава, че човекът винаги се е стремил към създаването на кибернетичен организъм и затова е създал и използвал през вековете различни технологии. Според Кларк „добрата стара раница“, както той нарича човешкото тяло, е твърде ограничена дори за обикновени цели, например за разговори на големи разстояния (Lilley, S. 2013). За Кларк и неговите съидейници човешкото тялото е носител или скафандър, който има нужда от непрекъснато подобрение посредством технологията[2]. Той предполага, че характеристиките, управлявани от нашия геном, могат да бъдат заменени или подсилени именно от генното инженерство. Тялото според него подлежи на технокултурен натиск и чрез насочена еволюция може да се изменя до момент, в който човек се трансформира в нов вид от рода Homo, а именно-Homo cyberneticus.

Кевин Уоруик (Kevin Warwick), един от първите кибернетични пионери, използва собственото си тяло за експерименти в тази посока. Той поставя импланти, свързани с нервни влакна в лявата си ръка, и чрез радиопредавател приемник, изпращащ сигнали от нервната система към компютър, управлява роботизираната си ръка. Уоруик смята, че чрез мозъчните импланти, които са много по-мощни, могат да бъдат подобрени много характеристики на съвременния човек. Генноинженерните технологии се използват за създаване на импланти и биочипове, които надвишават многократно силициевите по капацитет. Тези предимства отварят огромна перспектива пред използването на биокомпютрите и тяхното прилагане в бъдещите изследвания за подобряване когнитивните способности на човека и постепенното му превръщане в киборг, чийто интелект е изграден от мрежа биокомпютри. Според Уоруик ограничените възможности на човешкото тялото ще бъдат преодолени от технологиите и нашият ум ще получи онази свобода, за която човек винаги е мечтал и търсил (Lilley, S. 2013).

В подкрепа тезите на Уоруик е възможността, която вече е реализирана за получаване на изкуствен геном на базата на генома на Mycoplasma. Новият геном е малък, но е способен да се транскрибира (превежда и произвежда) в клетките на дрожди и E. coli. Постиженията на синтетичната биология отварят вратите към получаване на всякакви желани генни последователности. В бъдеще могат да бъдат разработени нови изкуствени геноми, чрез които да се трансформира и редактира значително човешкият геном. Тази еволюция ще да бъде сурова, но според трансхуманистите именно тя е създала в миналото Homo Sapiens, който е вече подготвен чрез самонасочена еволюция за следващия еволюционен етап – да се трансформира в Homo cyberneticus.

Интересни са мислите на Ерик Дейвис (Erik Davis), който вижда в бъдеще развитието на трансхуманизма в един техногностицизъм „technognosis, когато чистият интелект ще замени Бога и човек не ще има нужда от изкупление и спасение. Кристофър Хок (Christopher Hook) смята, че трансхуманизмът е новият път за осъществяване идеите на древния гностицизъм[3]. Ето защо Мор вижда в смелата употреба на технологиите чудесна възможност да се осъществи творческият дух на свръхчовека (Lilley, S. 2013).

Трансхуманистите отхвърлят идеята за душата и я заменят с идеята за информационен модел, като пренебрегват и игнорират тялото като теологичното понятие за телос, т.е. че човешките същества са били създадени в определена форма, за да реализират определена божествена цел. Игнорирането на тялото не е нова идея, макар да е пропагандирана от трансхуманизма. Така идеите на древния гностицизъм се преливат в трансхуманизма и заради взаимното влияние между евгениката и философските концептуални модели, възраждащи гностицизма, който отхвърля тялото като ненужен материален носител на разума и чистия гносис. Идея присъства във всички футуристични филми и романи, където винаги се показва как в бъдеще човешките същества ще еволюират до асоматични форми на съществуване. Нашата естествена наклонност към самотрансформация дава възможност за преструктуриране и самомоделиране благодарение създаването на мрежа от култура, политика и технологии. Според трансхуманистите нашата когнитивна машина сега е насочена към самотрансформация, за която нашите умове трябва да бъдат подготвени чрез технологични промени, за да се слеят с това, което откриват, и с това, което сами създават (Lilley, S. 2013). В този бъдещ процес генното инженерство има огромна роля, защото чрез неговите методи ще се осъществи усилването на когнитивните способности на бъдещите хора, както и реализацията на нови човешки възможности, като телепортация и телепатична комуникация. Тези нови възможности според трансхуманистите са възможни чрез комбинирането на генно усилване и редактиране на човешкия геном и последваща насочена еволюция.

Бъдещето принадлежи на проучването и резултатите от редактирането на генома, провеждано върху човешки клетки, тъкани (метод – CRISPR/Cas9). То предлага възможности за получаване на информация за функциите на човешките гени, преподреждане на генома, механизмите за редактиране на ДНК и установяване на връзките между различните гени. Саймън Йънг идентифицира „желанието да се развива“ като еволюционния принцип за „непрекъснато увеличаване на способността за оцеляването и приспособяване“, продължение на Дарвиновата еволюция към увеличаване на интелигентността и когнитивните способности на човека. Еволюционният процес трябва да продължи според трансхуманистите, което предполага развитие на генноинженерните методи, защото те осигуряват възможност за тази бъдеща човешка еволюция.

Интелектуалният потенциал на човека според трансхуманистите трябва да бъде насочен и към преодоляване на смъртта и нейните последствия. Биологичните науки и генното инженерство са впрегнати в осъществяване на биологичното безсмъртие на човека (Frankel, B. 1883). Трансхуманистите третират болката и смъртта като основни препятствия за личностното себеосъществяване. Саймън Йънг категорично заявява: „Смъртта за мен е нечестна“. Съществуването според него е само в рамката на живота, затова и премахването на смъртта е начин да се достигне универсалното добро. Такова разбиране за смъртта е в противоречие с повечето религии. Смъртта е независима променлива в постоянно изменящия се свят. Всяко одушевено същество умира, но само човекът е определян като смъртен не защото умира, а защото знае, че умира, което означава, че неговото съществуване се осмисля със смъртта. От православна перспектива, ако смъртта не съществува, самото човешко битие губи смисъл, затова и стремежът към безсмъртие от страна на трансхуманизма обезсмисля човешкия живот (Fukuyama, F. 2002). Според църковното учение смъртта е преди всичко духовно явление; тя е отделяне на душата от извора на живота – Бога (вж. Рим. 5:12)(Мандзаридис, Г. 2013). Човекът е същество, ограничено и предопределено да умре. Трансхуманистите обаче вярват, че човек има неограничени способности и посредством технологичния прогрес ще може да постигне безсмъртие. Смисълът на живота се разглежда правилно само когато обхваща и смъртта. Само когато смъртта се припознае и се оцени като последен етап от живота, тогава може да се оцени достойно и самият живот. Достойно оценяване не откриваме в идеите на трансхуманизма, те по-скоро обезсмислят живота и го превръщат в своеобразно пътуване с неизвестен край.

 

5. Икономически предпоставки за развитието на трансхуманизма

Развитието на трансхуманизма в близко бъдеще е обусловено от явно икономически предпоставки, които ще разгледаме тук накратко. Тези предпоставки „настояват“ за развитието на този постхуманистичен проект. Много изследователи пренебрегват икономическите предпоставки, но те излизат на преден план в бъдещето развитие на трансхуманизма. Екскузивният капитализъм, като последно стъпало в развитието на постиндустриалните общества, изисква постоянен икономически разтеж. Ако този растеж не се извършва в една експоненциална крива, е нужно да се намали поне себестойността на произвежданите продукти. Постоянно повишаване на цените на суровините и енергоизточниците сега, както и в бъдеще, поставя пред комплицирана ситуация мениджърските екипи на големите компании днес. Преминалата пандемия с няколкото локдауна също постави в изпитание глобалната икономика. Онези производства, които бяха максимално автоматизирани и роботозирани, не преустановиха работа и в този хоризонт по-нататъшна роботизация и максимална автоматизация имат своето абсолютно икономическо основание. В тази перспектива развитието на изскуствения интелект /IT/, както и на хуманоидни роботи, има своята икономическа предопределеност и по-нататъшен хоризонт на развитие. Трябва още един път да подчертаем, че процесите, водещи до едно трансхуманистическо бъдеще, са многопластови и се осъществяват в разнопосочни социални области. Икономическите са обаче водещи в своята неминуема икономическа реалност.

От поне 30 години постиндустриалните общества се задъхват от недостиг на работна ръка във всички сфери на икономиката. Ето защо бяха „предизвикани“ няколкото мигрантски кризи с тайната идея да бъде вкарана „свежа кръв“ в иномомиките на застаряващите западни общества. Застраряването обаче е един от проблемите, на преден план излизат също проблема с „нежеланието“ на около 10 % от работоспособното население на Запад да не работи и то е отдавна в графа на трайната безработица. Появата на т.нар. ненужни хора, които през целия си съзнателен живот са на социални помощи, е факт, пряк резултат от прекалената либерална социална политика. Почти навсякъде се разглеждат бъдещи социалните мерки за въдеждане на т.нар. „безплатна заплата“, която вече се изплаща в някои страни, като например Норвегия. Всички тези мерки показват че, се търсят начини за избягване на всички тези проблеми, но едва ли те ще доведат до по-добра иконамическа ситуация в бъдеще.

Много от трудовите дейности остават в перманентен дефицит на работни сили с години наред. Ето защо въвеждането на роботи хуманоиди или киборги в експлоатация е сремеж за преодоляване на много икономически проблеми, посочени по-горе, защото те ще се зъдълбочават в бъдеще. Още повече че синдикатите постоянно настояват за намаляване на работната седмица и увеличаване на почивните дни. Вече в много сфери имаме въведена 30-часова работна седмица, както и увеличаване на отпуските.

Друг аспект за преодоляване на икономическите проблеми е търсене на ресурси на други планети, каквато е Марс. Не бяха случайни през изминалите 10 години засилените изследвания на Марс чрез изпращане на марсоходи в търсенето на ресурси, каквито са благородните и цветни метали. Резултатите са обнадеждаващи и според експерти първата колония със заселени човеци на Марс трябва да функционира през 2050 г. Екстремните условия обаче на Марс са почти непреодолими за биологичния човек, но роботи биха се справили много по-добре в тази бъдеща планирана колонизация. Мечтата на всеки инвеститор е да експлоатира едно находище безгранично и безрегулаторно, което ще се случи и на Марс поради простата причина, че там няма правителства и регулаторни органи; ето защо това отваря широка врата за развитието на кибернетиката и роботиката в близкото бъдеще.

Освен обаче посочените икономически причини има и множество други, които засягат социокултурни особености развитието на постиндустриалните общества.

 

Заключение

Технологиите определено промениха начина, по който работим, пътуваме, комуникираме, изобщо начина на живот. Най-значимо е тяхното въздействие върху човешкото тяло. Ето защо не става въпрос в бъдеще дали технологичният напредък ще продължи, а доколко ще бъдат гарантирани социалните ценности като свобода и човешко достойнство. Човечеството и сега е дълбоко засегнато от науката и технологиите, а в бъдеще се предвижда възможност за разширяване на човешкия потенциал чрез преодоляване на остаряването, когнитивните недостатъци, неволното страдание и т.н. Вследствие на това се разви и идеята за създаване на техночовешка раса, или Homo cyberneticus.

Този богословски анализ няма за цел да заклейми научното развитие, а да придаде смисъл на тяхното развитие и да покаже идеологизация на биологичното познание, защото тези описани научни процеси и събития се проследяват като своеобразна червена линия, която пресича модерността и постмодерността, периодът, когато възниква и има своя разцвет либерализмът, а паралелно с него възниква и се развиват евгениката, еволюционната теория и класическата генетика[3]. Паралелното развитие на идеология и научни теории обяснява биологизацията на постиндустриалните общества. В този контекст генното инженерство е част от процес, започнал с доминиране на еволюционизма и евгеничните идеи, по-късно доразвити в идеите на трансхуманизма вече като цялостна идеология. Тази идеология е всъщност израз на стремежа на човека към безсмъртие. Пътищата за постигане на това в човешката история са два: апотеоз (apotheosis) или теозис (theosis) (Тутеков, Св. 2007). Всъщност апотеозът и теозисът са двата различни пътя към една и съща цел – обожението. Първият, пътят на самообожението – апотеозът, е пътят на човечеството от Вавилонската кула през Просвещението до идеята за създаване на техночовешка раса, или Homo cyberneticus. Другият път е теозисът – пътят на обожението чрез Божията благодат: „Сина Божий стана Син Човечески, за да могат синовете човечески да станат синове Божии“. Тези пророчески думи на св. Ириней Лионски показват средоточието на етоса, който кулминира в Божието въплъщение. Имаме една цел и два пътя, както в притчата за тесния и широкия път. Широкият път, избран от по-голяма част от човечеството, е чрез самонасочена еволюция да се достигне до обожение, а тесният – посочен от Христос – е път на кеносиса, извървяването от образа до подобието чрез Божията благодат. Този нов живот е целенасочен и устремен към Бога. Всъщност най-реалното и адекватно обяснение на греха е гръцката дума hamartanо (Милн, Б. 2011), която означава ‘стрелецът да пропусне целта’. Да не пропуснем целта, която е Христос, е смисълът на православната вяра. Разбирането за покаяние[4] е също важно – обръщане, смяна на посоката от смъртта към живота в Христа. Този нов живот е целенасочен и устремен към Бога, което обяснява какво е светостта в нейната онтологична цялост – целеустременост.

Обожението със своя есхатологичен характер не е индивидуално, а еклисиологично събитие, плод от усъвършенстването на вярващите като части от Тялото Христово.

 

Бележки под линия:

[1] Джулиан Хъксли е изтъкнат член на Британското общество по евгеника, негов заместник-председател (1937–1944 г.) и президент (1959–1962 г.). Той смята, че евгениката е важна за отстраняване на нежеланите варианти от човешкия генофонд, макар че след Втората световна война вярва, че расовата теория е безсмислена концепция в биологията и приложението й към хората е противоречиво. Хъксли е открит критик на най-крайния евгенизъм през 20-те и 30-те години на ХХ век. През 1936 и 1962 г. издава мемориална лекция за дейността и живота на Фр. Галтон. – б.а. Св.С.

[2] Търсенето на начини за постигане на безсмъртие води до създаване на нов клон на биологията – криобиология. Той си поставя за цел откриването на възможности за продължаване на живота чрез ниски температури – процес, наречен –cryopreservation (-136°C), при който кръвта и другите течности се изтеглят от тялото и се заменят с течност, подобна на антифриз, позволяваща след определено време отново достигане на нормална температура на тялото и виталитет. Въз основа на този метод се създават няколко центъра, най-известният и най-големият е в щат Калифорния, където към този момент има 70 човешки тела, които са замразени и чакат момента на откриването на „формулата на безсмъртието“. Тези и други ефимерни цели показват посоката на развитие на нашата механократична цивилизация, в която човекът става обект и цел на технологията, която сам създава. Преследването на тези цели провокира откъсването на човека от естественото му състояние. Човекът се отчуждава от себе си и себеподобните, като заменя общуването с ближния с технологични средства за виртуалното пространство на Интернет – вж. Thomasma, D., Kushuner, Th. Birth to Death-Science and Bioethics. Cambridge, 1996. р. 56.

[3] Другата старозаветна дума в превода на Седемдесетте е ????????, или ‘завръщам се’, ‘обръщам посоката’, за евреите, живеещи по времето на Иисус, „покаянието“ означава „фундаментална промяна в мисленето и живота“. За Новия завет тази промяна е необходима съставка в осъществяването на Божия план за спасение и общество за всички – подразбира се човекът да избере правилната посока в живота си – б.а., Св.С.

Литература

На кирилица:

Бигович, Р. Църква и общество. С., 2003.

Мандзаридис, Г. Християнска етика. Том I–II, С., 2011–2013.

Минков, Ив. Молекулярна биолотия. С., 1992.

Милн, Б. Наръчник по систематично богословие. С., 1996.

Николов, Т. Обща биохимия. С., 1988.

Тутеков, Св. Добродетелта заради истината. ВТ: Синтагма, 2009.

Тутеков, Св. Богословието на личността като conditio sine qua non (задължително условие) на православната социална етика. // Теология и социум. Съвременни перспективи. С., 2013.

На латиница:

Веss, M. Enhanced Humans versus “Normal People”: Elusive Definitions. // Journal of Medicine and Philosophy, 35: 641–655, 2010.

Charo, R., Hynes, R. Human Genom Editing: Science, Ethic, and Cavernace. Washington: Nacional Academic press, 2017.

Cherry, M. J. Traditional Christian Norms and the Shaping of Public Moral Life: How Should Christians Engage in Bioethical Debate within the Public Forum? // Christian Bioethics, 13: 129–138, 2007.

Еngelhardt, H. Tr. The Search for Global Marality: Bioethics, the Culture Wars, and Moral Diversity, Global Bioethics. Huston, 2006, pp. 18–49.

Еngelhardt, H. Tr. Christian Bioethics in a Post-Christian World: Facing the Challenges. // Christian Bioethics, 18(1), 93–114, 2012.

Fisher, A. Catholic Bioethic. Cambridge, 2012.

Frankel, B. The Post-Industrial Utopians. Oxford, 1987.

Fukuyama, F. Our posthuman future: Consequences of the biotechnology revolution. New York: Farrar, Straus and Giroux, 2002.

Hughes, J. Contradictions from the Enlightenment Roots of Transhumanism. // Journal of Medicine and Philosophy, 35: 622–640, 2010.

Iltis, A. S. The Failed Search for the Neutral in the Secular: Public Bioethics in the Face of the Culture Wars. // Christian Bioethics, 15, 2009, pp. 220–233.

Lilley, S. Transhumanism and Society: The Social Debate over Human Enhancement. // SpringerBriefs in Philosophy, 2013.

Machan,R.T.The pseudo-science of B.F. Skinner. New Rochelle, N.Y.:Arlington House Publishers. 1974.p.89.

Macintyre, A. Hauerwas, S. Riasons: Changing Perespectives in Moral Philosophy. London, 1983.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.