1. Определението на ВКС

Повод за настоящите бележки1 е постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 60154 от 07.12.2021 г. по ч.гр.д. № 4506/2021 г., ВКС, I г.о., което повдига важни наследственоправни въпроси.

Казусът е бил следният: в хипотезата на чл. 11 ЗН община е поискала да приеме по опис наследството на наследодателя. Районният и окръжният съд са й отказали с аргумента, че общината в хипотезата на чл. 11 ЗН не е наследник и не отговаря за наследствените задължения.

ВКС допуска касационно обжалване по въпроса: „Допустимо ли е общината да приеме по опис наследствените вещи и имоти, които придобива на основание чл. 11 от Закона за наследството?“.

На въпроса ВКС отговаря утвърдително със следните аргументи:

Разпоредбата на чл. 61 от Закона за наследството не ограничава лицата, които могат да приемат наследствено имущество по опис. Ал. 2 от тази разпоредба само посочва кои лица задължително следва да приемат наследството по опис. Спрямо тези лица това задължение е въведено с цел осигуряване защита на имуществените им права от бъдещи претенции от страна на кредиторите на починалото лице.

При заявено искане от заинтересована страна обаче по опис може да бъде приемано наследствено имущество както от наследниците по закон (чл. 5-10 ЗН), така и от всички други лица, които придобиват част от наследственото имущество, но не по наследство, а по силата на закона (държавата и общините, които придобиват собственост по силата на чл. 11 ЗН, а не като наследници на починалия).

Обстоятелството, че в хипотезата на чл. 11 ЗН общината не е универсален правоприемник на починалия, а придобива само определени негови вещи, не е пречка за придобиването на това имущество от общината по опис, когато общината е направила такова искане. Действително в този случай положението на общината е сходно с положението на заветник. В същото качество се намира обаче общината и в хипотезата на придобиване на движими вещи или имоти по дарение и завещание, в които случаи съгласно чл. 34, ал. 3 от Закона за общинската собственост общината също следва да придобие дарените или завещани имоти, като ги приеме по реда на чл. 61, ал. 2 ЗН – по опис.

Приемането на посочените в чл. 11 ЗН движими вещи и недвижими имоти от общината по опис се налага не за да се ограничи отговорността на общината за задължения на починалото лице, защото независимо дали общината е приела по опис или не, тя не отговаря за задълженията на починалото лице (за тях отговоря само държавата до размера на полученото имущество, тъй като съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН държавата винаги приема това имущество по опис), а спрямо общината е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 68 ЗН: полученото от общината наследствено имущество се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество (в случая останалото в собственост на държавата наследствено имущество) не е достатъчно за изплащането на наследствените задължения. Приемането по опис на придобитото от общината на основание чл. 11 ЗН имущество се налага, за да се отграничат движимите вещи и недвижимите имоти, които общината придобива по реда на чл. 11 ЗН от останалите движими вещи, жилища, ателиета, гаражи, парцели и имоти, предназначени предимно за жилищно строителство, останали в наследството на починалия, но намиращи се на територията на други общини, както и от останалите недвижими имоти на починалото лице, които остават в собственост на държавата. Същото е необходимо, за да е ясно спрямо кои недвижими имоти на държавата кредиторите на починалия могат да насочат претенциите си и спрямо кои вещи на общината ще бъде приложена разпоредбата на чл. 68 ЗН при недостиг на придобитото по реда на чл. 11 ЗН от държавата имущество за удовлетворяване на кредиторите.

2. Критика на изведеното разрешение на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване

Първият довод на ВКС, който се извежда от систематическото тълкуване на двете алинеи на чл. 61 ЗН, е неправилен. Във втората алинея са посочени държавата и две категории наследници по закон, за които законодателят иска да отговарят всякога ограничено, поради което и ги задължава да приемат само по опис. В първата алинея на чл. 61 ЗН ясно се сочи, че приемащият по опис е наследник. В нито една от алинеите заветник или правоприемник на отделни обекти от наследството не се посочва като титуляр на право да приема по опис.

Вторият довод е неубедителен и логически неиздържан. Действително в хипотезата на чл. 11 ЗН държавата не е наследник. Държавата не наследява, а „получава“ наследството (така текстът чл. 11 ЗН), и то в качеството си не на наследник от последна инстанция, а на власт (iure imperii). Това е ясно посочено в мотивите на министъра на правосъдието към законопроекта за ЗН от 6 октомври 1948 г., публикувани в Стенографския дневник от 20 заседание от 29 декември 1948 г. на Шестото ВНС, приело ЗН2. То е ясно посочено и в поредица актове на ОСГК. Така с решение № 72/1960 г., ОСГК, е прието, че държавата не е наследник на вакантното наследство, поради което за нея не важат разпоредбите на чл. 48 (отм.) ЗЛС, който дава право на наследниците на починалия съпруг да продължават вече предявения иск за развод, при положение че е основан на вината на преживелия съпруг. С ТР № 87/1961 г., ОСГК, ВС изрично противопоставя правата и качеството на наследниците по закон по чл. 5-10 ЗН и тези на държавата. С ТР № 65/1989 г., ОСГК, изрично се сочи, че ако чужд гражданин остави вакантно наследство у нас, почивайки на територията на Република България, без да остави завещание и наследници по закон, то държавата, на която е гражданин, не ще може да придобие наследството в качеството й на негов законен наследник по отечествения му закон именно защото наследството ще се придобие от българската държава iure imperii.

В хипотезата на чл. 11 in fine ЗН общината също както държавата е правоприемник ex lege, макар и само на отделни обекти от наследствената маса. Но от това, че два правни субекта при едни и същи обстоятелства получават ex lege някакви права, не означава, че трябва да имат еднакви задължения – в случая да направят опис на полученото. Впрочем в хипотезата на чл. 11 ЗН нито държавата, нито общината се нуждаят от опис или от нарочно приемане, за да настъпи правоприемство в тяхна полза. Държавата поначало е длъжна да извърши опис, защото тя отговаря за наследствените задължения. Общината обаче не отговаря за тях.

Третият аргумент на ВКС също е неубедителен. Чл. 34, ал. 3 ЗОбС действително говори за приемане по опис от общините при получаване на дарения и завещания, но очевидно тук законодателят е обединил неумело две хипотези: приемането по опис и описа като действие на заинтересованото лице3. При даренията няма изобщо наследяване, а е налице облигационен договор, сключван чрез акцепт на предложението за дарение, адресиран до дарителя, а не чрез волеизявление до районния съд по чл. 61, ал. 1 ЗН. В хипотезата на завещание, в което общината е назначена за наследник, действително чл. 34, ал. 3 ЗОбС я задължава да приеме по опис, но в този случай тя бездруго има качеството на наследник. Когато общината е наначена за заветник, чл. 61 ЗН не е приложим. Това е така, защото по силата на препращането в чл. 22, ал. 2 ЗН за заветите се прилагат правилата на чл. 48-54, съответно не и на чл. 61 ЗН. Това законово препращане само до чл. 54 ЗН не е случайно, а е израз на констатацията на законодателя, че заветникът не отговаря за наследствените задължения, поради което и няма нужда от защитата на приемането по опис4. В хипотезата на чл. 11 in fine ЗН общината се оприличава на особен правоприемник/заветник ex lege.

Четвъртият аргумент на ВКС също е неправилен.

Преди всичко има контроверсия в доктрината и съдебната практика по въпроса допустимо ли е изобщо общината по чл. 11 ЗН да отговаря косвено за наследствени задължения при недостатъчност на актива за плащането на задълженията.

Така според проф. Методи Марков5, д-р Катя Аспарухова6 и според съдия Диана Митева7 в хипотезата на чл. 11 ЗН, когато държавата не може да плати наследствените задължения от останалото имущество, което съгласно чл. 11 ЗН остава за държавата, то кредиторите с неудовлетворени вземания могат да предявят обратен иск по чл. 66, ал. 2 ЗН против общината за събиране на неудовлетворените наследствени задължения. В полза на това становище е определение № 458 от 30.09.2016 г. по ч.т.д. № 1303/2016 г., ВКС, II т.о.

Според доц. Стоян Ставру и д-р Васил Петров8 общината в хипотезата на чл. 11 ЗН има качеството на частен правоприемник на определени имуществени обекти от наследството, положение, което може да се уподоби на „заветник по закон“. При недостатъчност на наследствената маса за удовлетворяване на наследствените кредитори от страна на държавата, те могат да се възползват от потестативното право по чл. 68 ЗН, приложимо по аналогия, и да намалят отделни „завети“ на придобитите от общината вещи, като по този начин се върне част от собствеността върху тези вещи в полза на държавата (и последната съумее да плати наследствените задължения). В същия смисъл определение № 60154 от 07.12.2021 г. по ч.гр.д. № 4506/2021 г., ВКС, I г.о.

Според трето, междинно, становище9 по отношение на недвижимите имоти, получени от общината по чл. 11 ЗН, действително е приложим по аналогия чл. 68 ЗН, но по отношение на родово определените движими вещи, получени от общината, следва да бъде допустим иск по чл. 66, ал. 2 ЗН. Посочва се, че сред получените от общината движими вещи може да има такива, подлежащи на бърза развала, стоки на склад и др., от които общината може да е извлякла изгода чрез продажбата им, поради което е разумно да се признае на наследствените кредитори правото на обратен иск по чл. 66, ал. 2 ЗН.

ВКС в обсъжданото тук определение на I г.о. приема тезата за прилагане по аналогия на чл. 68 ЗН. Визираната разпоредба10 урежда потестативно право на наследствен кредитор да намали завет на индивидуално определена вещ при недостатъчност на актива на наследството за погасяване на наследствен дълг. Разпоредбата не урежда никакво право на заветника и не е създадена в негова полза, напротив, съществуването й утежнява положението на заветника. Производството по чл. 61 ЗН е охранително и завършва с охранителен акт, който по дефиниция трябва да облагоприятства молителя, инициирал производството. По логиката на ВКС приемането по опис от община в хипотезата на чл. 11 ЗН облагоприятства правното положение не на молителя, а на някакво неопределено трето лице – наследствен кредитор. Това противоречи на цялостната концепция за охранителните производства. Не съществува охранително производство, инициирано с цел да се издаде облагоприятстващ за трето лице акт и утежняващ правното положение на молителя11.

3. Обобщение

Досегашното изложение сочи, че тезата на ВКС за възможността в хипотезата на чл. 11 in fine ЗН общината да може да инициира производство по чл. 61 ЗН за приемане по опис, е неправилна. Тя няма опора в закона, не поражда полезни правни резултати, а само създава излишно допълнителна работа на районния съд по местооткриване на наследството. Общината може да иска съдействието на районния съд, но не по реда на чл. 61 ЗН за приемане по опис на наследство, а по реда на чл. 556, ал. 1 и ал. 2 ГПК вр. чл. 554, т. 3 ГПК за запечатване и съставяне на опис.

Ако е налице основание за развитие на правото и за уеднаквяване на практиката, то то е в посока разрешаване на контроверсията дали е приложим по аналогия чл. 66, ал. 2 ЗН или чл. 68 ЗН в хипотезата на недостатъчност на актива на наследството за погасяване на наследствените задължения.

Бележки под линия:

1 Тезата, застъпена в определението, се среща инцидентно и в едно по-ранно определение на ВКС: определение № 3 от 03.01.2019 г. по ч.гр.д. № 3403/2018 г., I г.о., което тук не коментирам. Коректността изисква да посоча, че определението, което коментирам, е постановено по дело, по което съм бил докладчик в СРС.

2 Стенографският дневник е достъпен на сайта на Народното събрание: https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/3666.

3 Те се разграничават в съдебната практика – вж. т. 4 от Тълкувателно решение от 19.12.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГК.

4 В хипотезата на предявен и уважен обратен иск по чл. 66, ал. 2 ЗН отговорността на заветника е всякога до размера на полученото. Вж. вместо всички Петров, Венцислав. Наследяване на задължения и отговорност за завети. С., Сиела, 2020, с. 180.

5 Марков, М. Придобиване на имущества от общините по чл. 11 от Закона за наследството. // Собственост и право, 2000, № 4, с. 46.

6 Аспарухова, К. Наследяване по закон. С., Сиела, 2012, с. 156.

7 Митева, Д. – В: Пунев, Бл. и колектив. Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. С., Труд и право, 2017, с. 1059.

8 Ставру, Ст., В. Петров. Дискусии в българското наследствено право. С., Фенея, 2013, 105–106.

9 На доц. Венцислав Петров. Цит. съч., с. 184.

10 Вж. Кацарски, Ал. Намаляване на завети поради недостатъчност на актива на наследството (чл. 68 ЗН). // ГСУЮФ, т. 85 (1992), 184 –204.

11 В това е и разликата между охранителните производства и производствата по спорна съдебна администрация. Вж. Сталев, Ж., Ан. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 9 прераб. и доп. изд., първо по действащия ГПК. С., Сиела, 1243–1244.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.