Намаляване на дарение с учредено право на ползване в полза на дарителя поради накърняване на запазена част

(публикувана за първи път в сп. „Собственост и право“, 2024, № 8)

1. Хипотезата, разглеждана в статията

Заглавието на статията описва достатъчно ясно житейската хипотеза, която ще разгледам в статията. То звучи по-скоро екзотично, като някаква рядка хипотеза, но всъщност не е.

Най-простият пример: наследодателят има две деца. На това, което му е любимо, или на чийто грижи разчита, той дарява недвижим имот, но си запазва пожизнено вещно право на ползване, а на другото дете не оставя по дарение или по завещание нищо. След смъртта на наследодателя дарител ощетеното дете, считайки, че запазената му част от наследството е накърнена, предявява иск за отмяна на дарението с цел възстановяване на запазената част. Ако дарението беше „чисто“, т.е. без запазено вещно право на ползване, за определяне накърнена ли е запазената част на другото дете и как тя да бъде възстановена, има подробни и общо-взето ясни правила в глава III, раздел 4 на ЗН. Обаче тук имаме на практика дарение на гола собственост, тъй като дарителят си запазва пожизнено вещно право на ползване, а за дарения до смъртта на дарителя остава само голата собственост. Даренията и заветите на гола собственост се отменят с цел възстановяване на запазена част по друг ред – той е уреден в четирите алинеи на чл. 35 ЗН. А това са едни от най-неясните и най-сложните за приложение разпоредби от ЗН. Сложността идва от първата алинея на чл. 35 ЗН, според която „когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част.“

Неяснотите тук са относно това: 1. как се изчислява доход от плодоползване, пожизнена рента или гола собственост и с какво той е различен от дохода от цялата вещ; 2. как се изчислява доход от разполагаемата част; 3. дали разполагаемата част по см. на тази разпоредба съвпада с разполагаемата част по см. на чл. 31 ЗН; 4. както и какво е съотношението между възстановяването по чл. 35 ЗН и това по чл. 31 ЗН и сл.¹?

Дали обаче изобщо коментираната хипотеза се субсумира под нормите на чл. 35 ЗН? Дали те са приложими за нея?

2. Смисълът на правилата на чл. 35 ЗН

Езиковото тълкуване на ал. 1 и ал. 2 на чл. 35 ЗН сочи, че законодателят има наум хипотезите, при които наследодателят с дарение или завещание е учредил в полза на някакво трето лице или лица – дарени и заветници – било вещно право на ползване, било гола собственост – върху един отделен имот или върху съвкупността от вещи в актива на наследството. Това трето лице или лица могат да са един или повече наследници със запазена част, могат да са и наследници без запазена част или съвсем чужди на роднинския кръг на наследодателя лица. Същественото е, че след като на такова трето лице или лица се прехвърля/учредява плодоползване или гола собственост, „остатъкът“ до пълната собственост, т.е. в единия случай голата собственост, а в другия – правото на ползване, отива за наследниците, респ. другите наследници – различни от облагодателстваните с дарението или завета лица.

По този начин към откриването на наследството две групи лица се оказват „оплетени“/„чифтосани“ един с друг – едните (облагодетелстваните с дарението или завета) и другите (наследниците – със или без право на запазена част, според степента на родство с наследодателя) общо имат по едно „парче“ от общата вещ или вещи. Нито едните, нито другите обаче не може да се наслаждават на пълните икономически или житейски ползи от вещта. Голият собственик не може да ползва вещта, докато е жив вещният ползвател. Голият собственик не може, поне от икономическа гледна точка, и да продава имота, тъй като малцина купувачи биха купили имот, върху който тежи пожизнено право на ползване. Вещният ползвател, от друга страна, може да ползва имота, докато е жив, но не може да го „остави“ след смъртта си на наследниците си по закон, не може да го завещае, не може да го продаде приживе ².

Видно е, че разпоредбите на чл. 35 ЗН искат да „разплетат“ това „нежелано съжителстване“, като дадат право (при наличие на предпоставките на нормата) на избор в ръцете на наследниците със запазена част да решат – да се изпълни ли дарението или заветът, т.е. да се направи ли отказ от правото на намаляване на дарението или завета с цел възстановяване на запазената част, или, за да се възстанови тази запазена част, да се отмени изцяло дарението или завета, като на дарения или заветника се даде по избор някаква друга вещ или вещи от наследствената маса по избор на наследниците.

Историческата справка в произхода на института несъмнено потвърждава горния извод. Нормите първоизточници на чл. 35 ЗН – чл. 95 ЗН 1992 и чл. 338 ЗН 1892, респ. чл. 917 Code civil 1804 – адресират именно същите житейски ситуации на „нежелано съжителстване“ между две групи лица, „оплетени“ един с друг по отношение на „общата“ вещ или вещи³.

И тук е едно от разковничетата на питането в началото на статията – дали коментираната хипотеза се субсумира под нормите на чл. 35 ЗН. Чл. 35 ЗН има предвид наличие на подобна ситуация на „нежелано съжителстване“, съществуващо към датата на откриване на наследството, а после – и към датата на иска за възстановяване на запазена част и делбата, не към предходен момент. Чл. 35 ЗН урежда начин на ликвидация на наследствените правоотношения, а те се ликвидират, след като са възникнали, т.е. след откриване на наследството, а не преди това. В хипотезата, при която дарителят си е запазил пожизнено вещно право на ползване, при смъртта му това право се прекратява, а голата собственост на дарения става пълна, така сякаш изобщо вещно право на собственост не е съществувало и сякаш е направено „чисто“ дарение – няма ситуация на „нежелано съжителстване“ между групи лица, която наследственото право да отстранява.

3. Невъзможността да се приложи чл. 35 ЗН по отношение на дарение на имот със запазено пожизнено право на ползване за дарителя

Следващ аргумент за тълкувателния извод, че чл. 35 ЗН не се прилага за хипотезата на дарение на имот със запазено пожизнено вещно право на ползване за дарителя, е от самата диспозиция на чл. 35, ал. 1 ЗН. Да започнем отдалеч – от правилата на отменения ЗН 1890.

Според чл. 338, ал. 2 ЗН 1890 правилата на чл. 95 и 106 от същия закон се прилагат и за даренията, а според чл. 95 ЗН 1890 ако завещателят предава право за ползване или пожизнен доход, ценността на който надминава разполагаемата част, то от наследниците, които имат право на законна част, зависи да изпълнят това разпореждане или да отстъпят, вместо него, собствеността на разполагаемата част. Тъй също, гореозначените наследници имат избирателно право, ако завещателят оставя в собственост, без право на ползване, част от имуществото, което надминава разполагаемата част.

Видно е, че тук законодателят е искал да сравни „ценността“ на завета, респ. дарението, от една страна, с размера на разполагаемата част, от друга. Първото е алеаторна величина. Каква е стойността на едно пожизнено вещно право на ползване, чийто титуляр не е сигурно колко точно ще живее? Каква е стойността на една гола собственост, чийто титуляр не е известно колко точно време няма да може да ползва имота, защото върху него тежи вещно право на ползване в полза на друго лице, което не е сигурно колко точно ще живее? Това са все актюерни въпроси⁴, подходящи за заключение на вещо лице актюер/статистик, което може да даде приблизителна оценка. Във всеки случай може да се получи стойност на оценката. От друга страна, при хипотезите, при които има дарение или завет с учредено вещно право на ползване смисълът на чл. 31 ЗН изключва добавянето им към масата по чл. 31 ЗН. Прочее, при хипотезата на чл. 35 ЗН се приема, че масата по чл. 31 ЗН включва само наследството, но не дарения, в които има „оплетени“ права с алеаторен характер, поради което „разполагаемата част“ по см. на чл. 95 ЗН 1890 и по чл. 35 ЗН се приема, че е различна от „разполагаемата част“ по чл. 31 ЗН и не включва облагодетелствания с визирания алеаторен характер⁵. И логично, една от възможностите на опционното право, което чл. 35 ЗН урежда, за наследниците със запазена част – да отменят дарението или завета и да дадат на облагодетелстваното лице други имоти на стойност, равна на разполагаемата част, предполага, че разполагаемата част тук е равнозначна с актива на наследството, тъй като наследниците могат да дадат само от наследствената маса.

Така, в масовия случай при чл. 35 ЗН разполагаемата част на практика се свежда до процент от наследствената маса. Сравнението между ценността на завета и дарението, от една страна, и размера на разполагаемата част, от друга, може да се направи. При дарение на имот със запазено пожизнено право на ползване в полза на дарителя е още по-лесно – тъй като правим оценката след смъртта на дарителя, знаем колко години реално е живял от дарението до откриване на наследството и можем да оценим ползата от дарената гола собственост. Дали е справедливо, или не, да правим подобно сравнение, при положение че размерът на ползата зависи от случайния факт колко години е живял дарителят след дарението, е без значение; от значение е, че нормата все пак може да бъде приложена.

По-различно е положението при действащата норма на чл. 35, ал. 1 ЗН. Тя изисква сравнение не между ползата/ценността на завета или дарението и разполагаемата част, а между дохода⁶ от едното и дохода от другото. Когато законодателят иска от нас да сравняваме дохода от две неща, от две блага, за да определим кое благо е по-доходно, поначало трябва да разсъждаваме, че законодателят е искал да съпоставим две величини паралелно във времето, актуално. След като ликвидацията се прави сега, в производство по възстановяване на запазена част или в делбено дело, идеята е да сравним доходите от двете неща, двете блага, паралелно във времето. Не можем да сравняваме напр. дохода от дарението в минал момент, преди дарителят наследодател да е починал, може би десетки години назад във времето, с дохода от разполагаемата част, която възниква едва от откриване на наследството, т.е. сега. Явно е, че в чл. 35, ал. 1 ЗН законодателят иска от нас да сравняваме доходите актуално, т.е. към датата на откриване на наследството. Затова е без значение колко години е живял дарителят или завещателят наследодател, между дарението и съставянето на завещанието и преди да почине. За чл. 35, ал. 1 ЗН е важно да се съпостави доходът от завета или дарението и доходът от разполагаемата част за някакъв период от време след откриване на наследството. Венедиков дава примери с дохода за едногодишен период, което според мен е разумно⁷ (във всеки случай доходът от всички отделни обекти следва да бъде приравнен за еднакъв времеви период, ако напр. някоя вещ или обект дава доходи през по-голям или по-малък период от година). Венедиков дава и конкретни примери относно дохода от типични активи от наследството – движими и недвижими вещи, пари в наличност или по банкова сметка и пр.⁸ Такава съпоставка и тук би изисквала заключение на вещо лице, но не на актюер/статистик, тъй като не ни интересува предполагаемата от статистическа или актюерна гледна точка продължителност на живота на титуляря на вещното право на ползване. Интересува ни оценката на дохода, напр. среден пазарен наем, на всички вещи от наследствената маса.

При дарение обаче на имот с пожизнено право на ползване за дарителя след смъртта на последния дарението става „чисто“, а голата собственост на дарения става пълна. След откриване на наследството не можем да разсъждаваме за доход от гола собственост, защото гола собственост вече няма. И това е аргумент, че при редакцията на чл. 35 ЗН дарението, каквото разглеждаме в статията, не подлежи на отмяна или намаление по реда на чл. 35 ЗН.

4. Извлича ли полза дареният с гола собственост, докато е жив дарителят с вещно право на ползване?

Несъмнено трябва да признаем, че дареният в хипотезата, която разглеждаме, би имал от правна и икономическа гледна точка оценима полза от голата си собственост. И наистина, имот, върху който тежи вещно право на ползване, може да бъде продаден все пак, макар и на много по-малка цена от имот, чист от подобно вещно право. Голият собственик има имуществено притежание, оценимо в пари, към всеки даден момент. Обаче, той няма доход от това имуществено притежание. Защото ако може да има пазар на имоти, върху които има непогасени вещни права на ползване, няма пазар на наеми за такива имоти. Никой, от икономическа гледна точка, няма да вземе под наем имот, който няма да може да ползва, защото върху имота тежи вещно право на ползване в полза на трето лице. И това, дори без да съобразяваме, че не голият собственик, а вещният ползвател, е по закон този, който може да отдава имота под наем – арг. чл. 56, ал. 1 ЗН.

5. Приложими правила за намаляване на дарение, накърняващо запазена част, със запазено вещно право на ползване за дарителя, след смъртта на последния

Както вече посочихме, в доктрината безспорно се приема, че опцията по чл. 35 ЗН не се конкурира с иска по чл. 31 ЗН. При опцията по чл. 35 ЗН наследниците със запазена част решават: дали да изпълнят дарението или завета, т.е. да се откажат от възможността, която им дава правото на запазена част, или изцяло да отменят дарението и завета и да дадат вместо това на облагодетелстваното лице други имоти от наследствената маса до размера на разполагаемата част. Във втория случай отмяната е пълна. Напротив, по чл. 31 ЗН, когато се атакуват дарения или завети не на вещно право на ползване, пожизнена рента или гола собственост, съдът може да отмени, но и само да намали завета или дарението.

След като приехме, че дарението, което обсъждаме в статията, не може да се атакува по реда на чл. 35 ЗН, то остава общият ред по чл. 31 ЗН. Възстановяването на запазена част от наследството на дарителя в полза на наследника със запазена част и образуването на маса по чл. 31 ЗН предполага, че наследодателят дарител е следвало да гарантира на необходимите си наследници една определена наследствена маса, без да я изчерпва приживе или след смъртта си с безвъзмездни разпоредителни сделки – дарения и завещания. Масата по чл. 31 ЗН в известен смисъл не представлява просто „фиктивна“ маса, образувана, за целите на математическото пресмятане на запазената част и нейното накърнение. Тя представлява образ на имуществото на наследодателя, което той би имал към момента на смъртта си, ако не беше правил приживе дарения, т.е. ако бе запазил това, което сам той е придобил по наследство (les propres), бе го умножил, чрез възмездни придобивания (les acqu?ts) през време на живота си, за да остави на наследниците си по закон една значителна част от имуществото си, чрез интестатно наследяване.⁹ От тази гледна точка, това „повеление“ на закона наследодателят да запази придобитото по време на живота си имущество и да го предаде на наследниците си със запазена част, до определена квота, еднакво се нарушава и в случая, в който е изчерпил разполагаемата част с „чисто“ дарение, и в случая, когато го е сторил с дарение с тежест за запазено вещно право за ползване за самия себе си. Прочее, това дарение трябва да се разглежда след откриване на наследството като обикновено дарение без алеаторната тежест. Приложими са общите правила на чл. 31 ЗН.

Бележки под линия: