Решение № 114/19.01.2017 г.
на ВКС по гр. дело № 1357/2016 г., ГК, 2-о отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 214, ал. 1 ГПК
[чл. 214, ал. 1 ГПК] В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]
Въпрос:
Относно правомощията на въззивния съд да осъществи контрол при оплакване за допуснато процесуално нарушение на чл. 214, ал. 1 ГПК, изразило се в липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по искане за изменение на иска.
Мотиви:
1.1. В случаите, в които ищецът е предприел изменение на иска в рамките на преклузивните срокове, предвидени в чл. 214, ал. 1 ГПК, липсата на произнасяне от първоинстанционния съд съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Последното:
– подлежи на задължително отстраняване от въззивния съд; но
– при наличието на обосновано оплакване във въззивната жалба (чл. 2, чл. 6 ГПК).
1.2. Когато е налице процесуално действие по намаляване на претенцията и първоинстанционният съд е пропуснал да установи дали изменението на иска се съчетава с частично оттегляне (чл. 232 ГПК) или частичен отказ от иска (чл. 233 ГПК), въззивният съд е длъжен:
! да даде съответните указания на ищеца, съобразявайки и становището на ответната страна в хипотезата на оттегляне на иска; след което
! да се произнесе по искането за изменение на иска с нарочно определение.
1.3. Определенията, с които съдът се десезира от разглеждането на спора, каквото е и определението, с което при намаление на иска производството се прекратява частично, подлежат на самостоятелно обжалване (чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 232 и чл. 233 ГПК).
Когато след влизане в сила на въззивното определение по чл. 214, ал. 1 ГПК се констатира произнасяне от първата инстанция извън рамките на поддържания от ищеца размер на иска, въззивният съд упражнява правомощието си да обезсили обжалваното решение в съответната част, като постановено „свръхпетитум“.
Отговор:
Допуснатото процесуално нарушение на чл. 214, ал. 1 ГПК, изразило се в липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по искане за изменение на иска, се отстранява от въззивната инстанция при наличието на обосновано оплакване във въззивната жалба.
Когато е налице процесуално действие по намаляване на претенцията и първоинстанционният съд е пропуснал да установи дали изменението на иска се съчетава с частично оттегляне (чл. 232 ГПК) или частичен отказ от иска (чл. 233 ГПК), въззивният съд е длъжен да даде съответните указания на ищеца, съобразявайки и становището на ответната страна в хипотезата на оттегляне на иска, след което да се произнесе по искането за изменение на иска с нарочно определение. При констатирано произнасяне извън рамките на поддържания от ищеца размер на иска, въззивният съд упражнява правомощието си да обезсили обжалваното решение в съответната част, като постановено „свръхпетитум“.
Свързани решения:
(посочени от съда)
Решение № 1/27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на ІV г. о. на ВКС;
Решение № 142/22.12.2015 г. по в. гр. д. № 380/2015 г. на Окръжен съд – Видин.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.