(превод на Добри Тенев и Злати Ангелов)

 

Ordonnance n° 2016-131 du 10 février 2016 portant réforme du droit des contrats, du régime général et de la preuve des obligations

 

ГЛАВА III

ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

 

Чл. 1100. (1) Задълженията възникват от юридически актове, юридически факти и по силата на закона.

(2) Те могат да възникнат от доброволното изпълнение или от обещанието за изпълнение на нравствен дълг.

Чл. 1100-1. (1) Юридическите актове представляват волеизявления, предназначени да произведат правни последици. Те могат да бъдат базирани на споразумяване или да бъдат едностранни.

(2) По отношение действителността и действието на юридическите актове се прилагат съответно правилата за договорите.

Чл. 1100-2. (1) Юридическите факти са действия или събития, към които законът прикрепва правни последици.

(2) Задълженията, които възникват от юридически факти, се уреждат, в зависимост от конкретния случай, от раздела за извъндоговорната отговорност или раздела, уреждащ другите източници на задължения.

 

ПОДЗАГЛАВИЕ I

ДОГОВОР

 

ГЛАВА I

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Чл. 1101. Договорът е съгласуваност на волята на две или повече лица, целящо възникване, промяна, прехвърляне или погасяване на задължения.

Чл. 1102. (1) Всеки е свободен да сключва или не договор, да избира лицето, с което да договаря, и да определи съдържанието и формата на договора съгласно границите, определени от закона.

(2) Чрез свободата на договаряне не може да се постигне отклонение от правилата, установени в обществен интерес.

Чл. 1103. Договорите, които са сключени правомерно, имат силата на закон за онези, които са ги сключили.

Чл. 1104. (1) Договорите трябва да се уговарят, сключват и изпълняват добросъвестно.

(2) Тази разпоредба е установена в обществен интерес.

Чл. 1105. (1) Доколкото няма специална уредба, за всички договори се прилагат общите правила, които са уредени в това подзаглавие.

(2) Специалните правила за отделните договори са поместени систематично в специалните разпоредби, уреждащи съответния договор.

(3) Общите правила се прилагат съответно и при действието на тези специални правила.

Чл. 1106. (1) Договорът е двустранен, когато страните поемат насрещни задължения във взаимна полза.

(2) Договорът е едностранен, когато едно или повече лица поемат задължения в полза на едно или повече други лица, без в замяна да е поето някакво насрещно задължение.

Чл. 1107. (1) Договорът е възмезден, когато всяка една от страните получава облага от другата в замяна на това, което тя дава.

(2) Договорът е безвъзмезден, когато едната страна предоставя облага на другата, без да очаква или получава нещо в замяна.

Чл. 1108. (1) Договорът е комутативен, когато всяка от страните се задължава да осигури облага на другата, която се приема за еквивалент на това, което всяка от страните получава.

(2) Договорът е алеаторен, когато страните се съгласяват, че действието на договора по отношение на печалбата или загубата от него ще зависят от едно несигурно събитие.

Чл. 1109. (1) Договорът е консенсуален, когато е сключен чрез размяна на съгласия, по какъвто и начин да са изразени те.

(2) Договорът е формален, когато за неговата действителност се изисква определена форма, установена от закона.

(3) Договорът е реален, когато за сключването му е необходимо да се предаде нещо.

Чл. 1110. (1) Индивидуалният договор е този, при който уговорките се определят чрез преговори между страните.

(2) При договора с общи условия съществените му клаузи се изготвят предварително от една от страните, без да преговаря с другата.

Чл. 1111. Рамковият договор е съглашение, с което страните договарят основните характеристики на техните бъдещи договорни отношения. Договорите за изпълнение определят реда и условията за изпълнение съобразно рамковия договор.

Чл. 1111-1. (1) Договорът е с еднократно изпълнение, когато задълженията могат да се изпълнят чрез една-единствена престация.

(2) Договорът е с продължително изпълнение, когато задълженията на поне едната от страните се изпълнява чрез няколко престации за определен период от време.

 

ГЛАВА II

ФОРМИРАНЕ НА ДОГОВОРА

 

Раздел 1

Сключване на договора

 

Подраздел 1

Преговори

 

Чл. 1112. (1) Започването, продължаването и прекратяването на преговорите преди сключването на договора могат да бъдат прекратени по всяко време. Те трябва задължително да отговарят на изискванията на добрите нрави.

(2) В случай че виновно е причинена вреда по време на преговорите, обезщетението не включва пропуснатата полза, която се е очаквало да настъпи от несключения договор.

Чл. 1112-1. (1) Страната, която притежава информация от решаващо значение за съгласието на другата, трябва да я информира, когато последната оправдано не я знае или разчита на другата страна да я уведоми.

(2) Въпреки това, задължението за уведомяване не се прилага относно преценката на стойността на дължимата престация.

(3) Информацията е от решаващо значение, ако е пряко и непосредствено свързана със съдържанието на договора или положението на страните.

(4) Лицето, което твърди, че предоставянето на определена информация му се е дължало, носи тежестта да докаже, че другата страна е била длъжна да предостави тази информация, а другата страна носи тежестта на доказване, че е предоставила информацията.

(5) Страните не могат да ограничат или изключат това задължение.

(6) В допълнение към отговорността на съответната страна, непредоставянето на дължимата информация може да доведе до унищожаемост на договора по реда на чл. 1130 и следващите.

Чл. 1112-2. Лицето, което без разрешение използва или разкрие поверителна информация, получена в хода на преговорите, носи отговорност за това съгласно общите правила.

 

Подраздел 2

Предложение и приемане

 

Чл. 1113. (1) Договорът е сключен при съвпадението на предложение и приемане, чрез които страните изявяват воля за правно обвързване.

(2) Това може да се извърши изрично или чрез конклудентни действия.

Чл. 1114. (1) Предложението, без значение дали е предназначено за конкретно лице или не, трябва да съдържа същественото съдържание на бъдещия договор и да изразява волята на предложителя да се обвърже в случай на приемане. Ако това не е сторено, налице е само покана за започване на преговори.

Чл. 1115. Предложението може да бъде оттеглено свободно по всяко едно време, стига то да не е достигнало до лицето, до което е адресирано.

Чл. 1116. (1) Предложението не може да бъде оттеглено преди изтичането на определения от предложителя срок, а ако такъв не е определен – до изтичането на един разумен срок.

(2) Оттеглянето на предложението, противно на тази забрана, осуетява сключването на договора.

(3) Лицето, което чрез оттеглянето на предложението въпреки забраната причини вреди, отговаря съгласно разпоредбите на извъндоговорната отговорност, но не и за пропуснатите ползи, които са очаквани от несключения договор,

Чл. 1117. (1) Предложението губи действие с изтичането на срока, определен от предложителя, а ако такъв не е посочен – с изтичането на един разумен срок.

(2) Предложението губи действие също и в случай на настъпила недееспособност или смърт на предложителя.

Чл. 1118. (1) Приемането е волеизявление на адресатa на офертата, изразяващо неговото съгласие да се обвърже съгласно условията на предложението.

(2) Докато приемането не е достигнало до предложителя, то може да бъде оттеглено свободно, стига оттеглянето да достигне до предложителя преди приемането.

(3) Приемане, което не съвпада с предложението, не поражда действие, а се счита ново предложение.

Чл. 1119. (1) Общите условия, изготвени от едната страна, не обвързват другата, освен ако те са били представени пред последната и тя ги е приела.

(2) При несъответствие между общи условия, изготвени от всяка от страните, противоречащите си клаузи не произвеждат правно действие.

(3) Индивидуалните уговорки се ползват с предимство пред общите условия.

Чл. 1120. Мълчанието не се счита за приемане, освен ако не следва друго съгласно закона, обичаите, търговските сделки или други особени обстоятелства.

Чл. 1121. Договорът се счита за сключен в момента, в който приемането достигне до предложителя. Счита се сключен на мястото, където приемането е пристигнало.

Чл. 1122. Законът или договорът може да предвиждат срок за размисъл, в който адресатът не може да приеме предложението, или срок за отказ, в който всяка страна може да оттегли съгласието си.

 

Подраздел 3

Споразумение за предимство при закупуване и едностранни обещания

 

Чл. 1123. (1) Споразумението за предимство е договор, при който едната страна се задължава, в случай че реши да сключва договор, да отправи първото предложение за този договор до ползващото се лице, посочено в споразумението.

(2) Когато договорът е сключен с трето лице в нарушение на споразумението за предимство, ползващото се лице може да иска обезщетение за претърпените загуби. Когато третото лице е знаело за съществуването на споразумението за предимство и намерението на ползващото се лице да се възползва от споразумението, ползващото се лице може да иска от съда да обяви договора за недействителен или да встъпи на мястото на третото лице.

(3) Третото лице може да даде писмено уведомление до ползващото се от споразумението лице, с което изисква то да потвърди, в рамките на определен от третото лице разумен срок, съществуването на споразумение за предимство и дали то възнамерява да се възползва от него.

(4) В писменото уведомление трябва да се посочи, че ако ползващото се лице не отговори в рамките на посочения срок, то ще изгуби правото си да иска да бъде заменено с третото лице, както и правото да иска обявяване на недействителността на договора.

Чл. 1124. (1) Едностранното обещание е договор, с който едната страна (обещател) предоставя на другата (бенефициер) право на опция за сключването на договор, чието съществено съдържание е определено, и за сключването на който липсва само съгласието на ползващото се лице.

(2) Оттеглянето на обещанието в срока, в който бенефициерът може да упражни опцията, не осуетява сключването на обещания договор.

(3) Договор, сключен в нарушение на обещанието с трето лице, което е знаело за съществуването на обещанието, е нищожен.

 

Подраздел 4

Специални правила за договорите, сключени по електронен път

 

Чл. 1125. Електронните средства могат да бъдат използвани, за да направят достъпни договорните уговорки или информация относно собственост и услуги.

Чл. 1126. Изискваната информация при сключването на договор или предоставена по време на изпълнението му може да бъде изпратена по електронна поща, ако получателят се е съгласил да се използва този метод.

Чл. 1127. (1) Информацията, предназначена за професионалисти, може да бъде изпратена до тях по електронна поща, стига те да са посочили такава.

(2) Ако за информацията е необходима определена форма, последната трябва да е достъпна електронно за лицето, от което се изисква да я спази.

Чл. 1127-1. (1) Лице, което в професионално качество направи предложение за сключване на договор по електронен път с предмет доставка на стоки и услуги, трябва да направи достъпни за приемане приложимите договорни клаузи по начин, позволяващ тяхното съхранение и възпроизвеждане.

(2) Лицето, отправило предложението, е обвързано от него за времето, през което е достъпно за него по електронен път.

(3) Предложението, отправено по електронен път, трябва да съдържа:

1. Различните стъпки, които трябва да бъдат следвани, за да се стигне до сключване на договора по електронен път;

2. Техническите средства, чрез които лицето, до което е адресирано предложението, може да открие евентуални грешки и да ги коригира преди сключването на договора;

3. Предлаганите езици, на които да бъде сключен договорът, като задължително трябва да бъде включен френски език;

4. Начините, по които предложителят да отправи своето предложение и условията за достъп до сключения договор, когато това е необходимо;

5. Начините за електронен достъп до професионалните и търговските правила, които предложителят посочва като обвързващи за него.

Чл. 1127-2. (1) Договорът е валидно сключен само ако страната, до която е отправено предложението, има възможността да провери детайлите относно поръчката си, крайната й цена и да коригира евентуални грешки преди потвърждаването й, за да изрази своето окончателно приемане.

(2) Страната, която е отправила предложението, трябва в разумен срок да потвърди по електронен път, че е получила поръчката, която е била адресирана до нея.

(3) Поръчката, потвърждението за приемане на предложението и обратната разписка се считат за получени, когато страните, до които те са адресирани, са имали възможност за достъп до тях.

Чл. 1127-3. (1) Задълженията по алинеи 1 – 5 на член 1127-1 и първите две алинеи на чл. 1127-2 не се прилагат за договори с предмет доставяне на стоки или услуги, които са сключени единствено по електронен път.

(2) Разпоредбите на алинеи 1-5 на член 1127-1 и член 1127-2 могат да бъдат изключени или ограничени за сделки между професионалисти.

Чл. 1127-4. (1) (Modifié par LOI n°2016-1321 du 7 octobre 2016 – art. 93) Вън от случаите, посочени в членове 1125 и 1126, документите се считат за получени от момента, в който получателят е могъл да се запознае с тях и след това да получи обратна разписка.

(2) Ако има изискване документът да бъде прочетен на получателя, се счита, че документът е прочетен на лицето, ако изпращането на електронния документ на лицето отговаря на изискванията, посочени в алинея първа[1].

 

Раздел 2

Валидност на договорите

 

Чл. 1128. За да породи действие един договор, е необходимо:

1. съгласието на страните;

2. дееспособност на страните;

3. съдържанието му да е определено и да е съобразено със закона.

 

Подраздел 1

Съгласие

 

Параграф 1 – Наличност на съгласие

 

Чл. 1129. В съответствие с член 414-1, лицето трябва да притежава здрав разсъдък, за да даде валидно съгласие за сключване на договор.

 

Параграф 2Пороци на съгласието

 

Чл. 1130. (1) Грешката, измамата и принудата опорочават съгласието, когато те са от такова естество, че без тях една от страните не би сключила договора или би го сключила при съществено различни условия.

(2) При преценката за тяхното наличие са от значение лицето, сключило договора, и обстоятелствата, при които съгласието е дадено.

Чл. 1131. Пороците на съгласието са основания за унищожаемост (nullité relative) на договора[2].

Чл. 1132. Грешката в правото или относно факта, доколкото не е неизвинима, е основание за унищожаемост на договора, когато тя се отнася до съществените качества на престацията на която и да е от страните.

Чл. 1133. (1) Съществените качества на престацията са тези, които са били изрично или мълчаливо договорени и които са били от значение за страните при договарянето.

(2) Грешката е основание за унищожаемост, когато се отнася до престацията на едната или на другата страна.

(3) Съгласието за наличието на риск (alea) относно качеството на изпълнението изключва приложимостта на грешката, свързана с качеството.

Чл. 1134. Грешката относно съществените качества на другата договаряща страна е основание за унищожаемост само ако договорът, който се сключва, е с оглед личността.

Чл. 1135. (1) Грешка относно мотива, която не се отнася до съществените качества на предмета или лицето, не е основание за унищожаемост, освен ако страните изрично не са го посочили като решаващ за съгласието им.

(2) Грешката относно мотива при безвъзмездните сделки е основание за унищожаемост, когато при липса на грешка дарителят не би сключил договора.

Чл. 1136. Грешката при пресмятането не е основание за унищожаемост, а подлежи на поправяне, ако не е налице грешка по отношение на съществените качества на предмета. 

Чл. 1137. (1) Измамата е действие на една от страните, с което се получава съгласието на другата чрез хитрост или лъжа.

(2) Умишленото укриване на информация от една от страните, имаща съществено значение за другата страна, също се счита за измама.

Чл. 1138. (1) Измама е налице и когато тя изхожда от представител, гестор, служител или поръчител на другата страна.

(2) Измама е налице и когато тя изхожда от трето лице, действащо в съглашение с другата страна.

Чл. 1139. Грешката, предизвикана от измама, е винаги извинима. Тя е основание за унищожаемост дори когато се отнася до стойността на предмета или обикновения мотив на страната.

Чл. 1140. Принуда е налице, когато едната страна е дала съгласието си под влияние, което я кара да се страхува за здравето, живота или материалното състояние на себе си или близките си, които могат да бъдат изложени на значително увреждане.

Чл. 1141. Заплахата с иск не се счита за принуда, освен ако по този начин процесуалните правила се отклоняват от нормалното си предназначение или когато правото се упражнява с цел да се получи явно и прекомерно предимство[3].

Чл. 1142. Принудата е основание за унищожаемост независимо от това дали тя изхожда от другата страна или трето лице.

Чл. 1143. Заплаха е налице също когато едната страна се възползва от състоянието на зависимост на другата страна към нея и получи съгласие за сключване на договор, което зависимата страна не би дала при липса на такава зависимост, като по този начин тя получава явно и прекомерно предимство.

Чл. 1144. В случай на грешка или измама срокът за предявяване на иск за унищожаемост на договора започва да тече от деня на откриването им, а при принуда – от деня на преустановяването й.

 

Подраздел 2

Дееспособност и представителство

 

Параграф 1 – Дееспособност

 

Член 1145. (1) Всяко физическо лице е в състояние да сключи договор, освен ако е недееспособно съгласно разпоредбите на действащото законодателство.

(2) Дееспособността на юридическите лица е ограничена до действия, свързани с реализирането на предмета им на дейност, посочен в устава им, и отделни инцидентни действия, в съответствие с приложимите за тях правила.

Чл. 1146. Недееспособни да сключат договори са:

1. непълнолетни лица, които не са еманципирани;

2. лица, поставени под закрила по смисъла на чл. 425[4].

Чл. 1147. Недееспособността за сключване на договор е основание за унищожаемост.

Чл. 1148. Всяко физическо лице, което е неспособно да сключва договори, може въпреки тази забрана да действа самостоятелно при сделки, свързани с неговите всекидневните нужди, позволени от закона или обичаите, ако са сключени с обичайни уговорки.

Чл. 1149. (1) Сделките, сключени от непълнолетен, свързани с неговите всекидневни нужди, могат да бъдат унищожени само ако са крайно неизгодни за непълнолетния. Това правило не се прилага, когато промяната в еквивалентността на престациите е в резултат от последващо непредвидимо събитие.

(2) Фактът, че при сключването на сделката непълнолетният се е представил за пълнолетен, не представлява пречка за унищожаването на договора.

(3) Непълнолетният не може да се освободи от задълженията, които той е поел в качеството си на професионалист.

Чл. 1150. Сделките, сключени от лица, поставени под закрила, се уреждат от чл. 435, 465 и 494-9, без да се засяга прилагането на чл. 1148, 1151 и 1352-4.

Чл. 1151. (1) Договарящата страна, която е дееспособна, може да се защитава срещу иск за унищожаемост, чрез установяване, че сделката е била в полза на поставения под закрила и не е била сключена при нееквивалентност на престациите или че той се е възползвал от нея.

(2) Такава договаряща страна може също така да се противопостави на иск за унищожаемост на договора, ако другата страна го потвърди след като е придобила или възобновила дееспособността си.

Чл. 1152. Давността за исковете за унищожаемост започва да тече:

1. по отношение на сделките, сключени от непълнолетни – от деня на навършване на пълнолетие или еманципация;

2. по отношение на сделки, сключени от лице, поставено под закрила – от деня, в който това лице узнае за сделката, при условие че е в състояние да я извърши отново валидно;

3. по отношение на наследниците на лице, поставено под настойничество (независимо дали е непълнолетно или пълнолетно), или на лице, по отношение на което има нареждане, оправомощаващо неговото семейство да действа от негово име – от деня на неговата смърт, освен ако срокът не е започнал да тече преди това.

Бележки под линия:

[1]След промяната от февруари са настъпили нови промени (LOI n° 2016-1321 du 7 octobre 2016 pour une République numérique – Article 93), с които разпоредбите на чл. 1127-4 и чл. 1127-5 са отменени, а предишният чл. 1127-6 сега е чл. 1127-4. Ето текстът на отменените разпоредби:

Чл. 1127-4. (отм.) (1) Писмата, свързани със сключването или изпълнението на договора, могат да се изпращат чрез електронна поща.

(2) Датата на изпращането може да бъде установена чрез електронните данни, като при липса на доказателство за противното се предполага, че тя е достоверна, стига това да отговаря на изискванията, установени с указ от Conseil d’État.

Чл. 1127-5. (отм.) (1) Препоръчано писмо относно сключването или изпълнението на договор може да бъде изпратено по електронен път, ако електронната поща се администрира от трето лице по начин, позволяващ идентификация на това трето лице, обозначаване на подателя и гарантиране на самоличността на получателя, както и установяващ дали писмото е било получено от адресата или не.

(2) По избор на подателя съдържанието на такова писмо може да бъде отпечатано от трето лице на хартия и да бъде доставено на получателя или може да бъде изпратено до него по електронен път. В последния случай, ако получателят не е търговец, той трябва да е поискал писмото да бъде изпратено по електронен път или трябва да е приел това съгласно обичайната практика между него и подателя, установена чрез предишни доставки.

(3) Датата на изпращането и получаването на обратна разписка, установена по електронен път, се счита за правилна, ако няма доказателства за противното, стига това да отговаря на изискванията, установени с указ от Conseil d’État.

(4) Обратната разписка може да бъде изпратена до получателя по електронен път или други средства, които позволяват тя да бъде запазена.

(5) Редът и условията за прилагане на този член се определят чрез указ на Conseil d’État.

[2] Във френското право недействителността се дели на абсолютна (nullité absolue), която съответства на нищожността в българското право, и относителна (nullité relative), която съответства на унищожаемостта в българското право. В превода за точност ще бъдат използвани термините, които съответстват на тези, утвърдени в българското право.

[3] Тук се има предвид преди всичко злоупотребата с право.

[4] Терминът, който е използван в оригиналния текст, е „les majeurs protégés”, което в българското право съответства на поставянето под запрещение, но има и редица различия между двата института във френското и българското право.

СПОДЕЛЕТЕ:
Предишна статияРешение № 17/01.03.2017 г. на ВКС по т. дело № 2923/2016 г., ГК, II-о г. отд.
Следваща статияРешение № 114/19.01.2017 г. на ВКС по гр. дело № 1357/2016 г., ГК, 2-о отд.
Добри Тенев

Едва ли същестува теза, която добрият юрист не може да защити. В стремежа си към съвършенство обаче понякога забравяме, че освен добри юристи, трябва да бъдем и добри хора. След обучението си повечето юристи забравят крилата фраза на Целз – ius est ars boni et aequi, а не просто някакъв занаят, чрез който си изкарват прехраната. Истинският юрист е този, които обича правото и се бори за правото. Обичта може да се измери в отдадеността на човек към правото, а борбата за правото е ежедневна, повсеместна и с всички възможни средства.
Интересите ми са насочени към гражданското право, но считам за важно изучаването и на другите правни клонове, защото в живота правото е единно, разделно е само изучаването му. В днешно време може да се обобщи, обратно на римските философи и Йеринг, че който е само цивилист, едва ли е качествен юрист.

1 кометар

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук