Решение № 17/01.03.2017 г.
на ВКС по т. дело № 2923/2016 г., ГК, II-о г. отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 69 ЗС
[чл. 69 ЗС] Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго..
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК
[въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]
Въпрос:
Налице ли е обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещ съсобственик, когато невладеещият съсобственик, макар и с известно местожителство в страната, не се интересува от имота и не изявява воля да упражнява правото си на собственост?
Мотиви:
1. Въззивният съд, позовавайки се на Решение № 214 от 28.10.2015г. по гр. д. № 1919/2015г. на І г. о., е приел, че промяната на намерението на единия от съсобствениците да владее цялата обща вещ не е възприета лично от останалите единствено поради това, че те не са проявявали никакъв интерес към имотите. И тъй като на владеещия съсобственик не може да се вмени задължение да търси лично и да информира невладеещия съсобственик за промяната на намерението си, обективна невъзможност за манифестиране на намерението за своене е налице в случаите когато:
! невладеещият съсобственик е с известно местожителство, но
– по никакъв начин не изразява воля да упражнява правата си в съсобствеността.
Поради това осъществяваната от владеещия съсобственик фактическа власт върху цялата вещ има характера на (явно) давностно владение.
2. ВКС ревизира изводите на въззивния съд и посочва, че състоянието на обективна невъзможност е изключение и поради това не може да бъде прилагано разширително. Обективна невъзможност за манифестиране на намерението за своене е налице в случаите, при които съсобствениците:
! изобщо не се познават,
или
! между тях не съществуват никакви отношения поради трайна отдалеченост.
3. Не е налице обективна невъзможност за манифестиране на намерението за своене от страна на владеещия съсобственик, който желае да се ползва от придобивната давност, когато
! съсобствениците се познават, но живеят в различни населени места в страната, и част от съсобствениците:
– не посещават населеното място, където е имота,
– не проявяват интерес към имота и
– не извършват действия, с които пряко се упражнява правото на собственост върху имота, още повече когато имотът е земеделски.
Отговор:
Не е налице ли е обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещ съсобственик, когато невладеещият съсобственик, макар и с известно местожителство в страната, не се интересува от имота и не изявява воля да упражнява правото си на собственост. И в тези случаи намерението за своене на владеещият съсобственик трябва да бъде демонстрирано пред другите съсобственици ясно и категорично с отричане на техните права върху съсобствената вещ.
Свързани решения:
(посочени от съда)
Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС
[относно приложението на чл. 69 ЗС между съсобственици]
Мотиви:
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
Диспозитив:
А. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Определящо за това какво трябва да докаже позоваващият се на придобивна давност съсобственик е основанието, на което той е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта:
А.1. На основание, което изключва владението на останалите:
– той е владелец и намерението му за своене се предполага и
– е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.
А.2. На основание, по което владее само своята идеална част, но да държи вещта като обща:
– той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена и при спор за собственост той
– трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Решение № 214 от 28.10.2015г. по гр. д. № 1919/2015г. на І г. о.:
[относно обективната невъзможност за манифестиране на намерението за своене пред останалите съсобственици]
А. Промяна в намерението, с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг съсобственик от съсобствената вещ, трява да се демонстрира:
! пред невладеещите съсоственици.
Б. Демонстрирането на промяната в намерението пред невладеещите съсобственици не е задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност, когато:
Б.1. е обективно невъзможно демонстрирането на промяната в намерението на владеещия съсобственик, тъй като невладеещият съсобственик е:
– с неизвестно местожителство,
– напуснал е пределите на страната преди години,
– не се е завръщал и
– не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот,
Мотиви: обвързването на определени правни последици със задължение за действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от волята на извършващото действието лице.
За да достигне промяната в намерението до адресата е необходимо местонахождението му да е известно на извършващото действията лице, а за да бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в намерението се противопоставя, следва: а) да е предприел действия, свързани с упражняване на правата си върху имота или б) поне да е демонстрирал намерение за това.
Само ако: а) местонахождението на невладеещия съсобственик е известно, б) той е проявявал интерес към съсобственото имущество и в) е изразявал воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но въпреки това позоваващият се на придобивна давност съсобственик: а) не е извършвал действия по упражняване на фактическата власт върху целия имот по начин да бъдат възприети от невладеещия съсобственик, респ. б) не е демонстрирал открито спрямо него намерението си да свои целия имот, може да се приеме, че не е изпълнил надлежно задължението си да обективира спрямо другия собственик намерението да владее идеалните му части за себе си.
Б.2. не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота:
– не е установено трайното отсъствие на невладеещия съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да преодолее.
Няма да отпада необходимостта от демонстриране на промяната в намерението на владеещия съсобственик спрямо невладеещите съсобственици в случаите, когато отсъствието им от сраната се дължи на фактори, които са извън техен контрол – екстремен например за това е отвличане на другия съсобственик.
В. Когато са налице и двете условия (Б.1. и Б.2), за да може владеещият съсобственик да се позове на придобивна давност, е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана:
! спрямо всички по несъмнен начин,
т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, “изброителни” тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.
За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.
