Решение № 16/09.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 50185/2016 г., ГК, 1-о отд.

Решение № 16/09.05.2017 г.

на ВКС по гр. дело № 50185/2016 г., ГК, 1-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 110 ЗЗД

чл. 111, б. „в“ ЗЗД

чл. 342, ал. 2 ТЗ

чл. 345, ал. 1 ТЗ

[чл. 110 ЗЗД] С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

[чл. 111, б. „в“ ЗЗД] С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

[чл. 342, ал. 2 ТЗ] С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

[чл. 345, ал. 1 ТЗ] Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК

[решаван противоречиво от съдилищата]

 

Въпрос:

Какъв е приложимият давностен срок (обща или кратка погасителна давност) по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски (в частта им за главница)? Имат ли последните характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД?

 

Мотиви:

1. Законът за задълженията и договорите установява различна погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, която е приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен срок, общата погасителна давност е петгодишна. Такъв друг специален давностен срок е например предвиденият в нормата на чл. 111, б. „в“, според която с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

2. Съгласно възприетото общо официално тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с:

– изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, […];

– имащи единен правопораждащ факт, […];

– чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, […]; а

– размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В съобразителната част на цитирания тълкувателен акт се приема становището, че

! не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания поради това, че правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни;

! законодателят е посочил примерно две от тях в разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД – вземанията за наем и лихви.

3. Договорът за финансов лизинг е обективна търговска сделка, със сключването на която едната страна (лизингодател) се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от другата страна (лизингополучател), и да я предостави на последната за ползване срещу възнаграждение. По време на договора или след изтичане на уговорения срок лизингополучателят може да придобие собствеността върху вещта, но при всяко положение рискът от случайното й погиване или повреждане е за него (чл. 343 ТЗ).

Основното насрещно задължение на лизингополучателя е да заплаща възнаграждение във формата на определени (лизингови) вноски, платими по предварително уговорен погасителен план. С всяка лизингова вноска се заплаща част от цената на вещта, като еквивалент на предоставеното ползване, и лихва поради разсрочване на плащането на цената на вещта.

4. Спецификите на договора за финансов лизинг, които го отграничават от оперативния лизинг, а именно, че:

– съчетава елементи на договора за поръчка и на договора за наем (арг. от чл. 342, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 ТЗ);

– по своите правни последици е близък до договора за продажба на изплащане срещу запазване на собствеността (ср. чл. 343 ТЗ и чл. 205, ал. 1 ЗЗД);

– може да се разглежда и като форма на предоставяне на целево инвестиционно кредитиране, с оглед факта, че вместо да придобие вещта и да плати цената за нея, лизингополучателят влиза в правоотношения с лизингодателя, който се съгласява да я закупи и да му я предостави за ползване,

! не изключват характеристиката на основното парично задължение на лизингополучателя (за заплащане на възнаграждение във формата на лизингови вноски) като периодично плащане.

! Подобно на юридическото задължение на наемателя за плащане на наемна цена (чл. 232, ал. 2 ЗЗД, към който текст препраща и нормата на чл. 345, ал. 1 ТЗ), се касае за повтарящо се, трайно изпълнение на парични задължения, които имат единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерът на плащанията е изначално определен.

В този смисъл вземането за възнаграждение по договора за финансов лизинг попада под дефиницията на понятието „периодични плащания“ по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., поради което за него е приложим специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Настоящият състав смята за правилна практиката, изразена в обжалваното въззивно решение (чл. 291, т. 1 ГПК).

 

Отговор:

По отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски (в частта им за главница), което има характер на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, е приложим тригодишен давностен срок.

 

Бележка на представилия решението:

По идентичен правен въпрос (Дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД?), допуснат до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (решаван противоречиво от съдилищата), е постановено Решение № 65 от 23.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 904/2016 г., II т. о., в което е приет следният отговор: Плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което за вземанията на лизингодателя за тези вноски е приложим предвиденият в тази разпоредба тригодишен давностен срок.

Същото тълкуване е възприето и от решаващите състави, постановили Решение № 92 от 26.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1107/2016 г., II т. о., и Решение № 89 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 907/2016 г., II т. о.

 

Свързани решения:

(посочени от съда)

 

Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г.;

 

Решение № 249/08.10.2015 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в. т. д. № 147/2015 г.;

 

Решение № 1113/04.12.2013 г. на ОС – Варна по т. д. № 1046/2013 г.;

[по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски (в частта им за главница) е приложим петгодишният давностен срок]

Като форма на особено вещно кредитиране, финансовият лизинг е по-близък до кредитните сделки (Решение № 102 от 3.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 897/2009 г., II т. о.; Решение № 613 от 14.06.1996 г. на ВС по гр. д. № 1366/1994 г., IV г. о.), а не до наема. Вноските по погасителния план на лизинга не представляват периодични плащания, а разсрочени падежи на части от едно задължение за главница, за които се прилага общата петгодишна давност (Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о.).

 

Решение № 1027/14.11.2013 г. на ОС – Варна по т. д. № 1048/2013 г.;

[по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски (в частта им за главница) е приложим петгодишният давностен срок]

С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя – с финансово-кредитния елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение, платимо на отделни лизингови вноски. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение (общата стойност на лизинговите вноски) е калкулирано по такъв начин, че да покрива първоначалната стойност на актива (вещта), разноските на лизингодателя и неговата печалба, като се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. Интересът на лизингодателя при финансовия лизинг е получаване на цялото предварително уговорено лизингово възнаграждение при условията на разсрочено плащане, обектът на договора не се осчетоводява като ДМА при лизингодателя, с отделно начисляване на цена за ползване, а уговореното лизингово възнаграждение се осчетоводява като парично вземане.

В случая по сключения между страните договор за финансов лизинг е уговорено осчетоводяване на постъпление от вторична реализация на лизинговата вещ като погасяващо задълженията на лизингополучателя до този размер. Този допълнителен, нетипичен елемент на конкретното правоотношение в случая е в подкрепа на тезата, че характерът на отделните лизингови вноски е по-близък до този на вноски при разсрочено плащане на продажна цена при договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, отколкото на периодични задължения за заплащане на цена за ползване на вещ по договор за наем.

В този смисъл тригодишната давност, предвидена за погасяване на периодични плащания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, е неприложима за лизинговите вноски по сключения между ищеца и първия ответник договор за финансов лизинг, с които се заплаща разсрочено предварително уговорено лизингово възнаграждение.

(посочени в Решение № 1113/04.12.2013 г. на ОС – Варна по т. д. № 1046/2013 г.)

 

Решение № 102 от 3.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 897/2009 г., II т. о.;

[за договора за лизинг (финансов или оперативен) и критерия „незначителност“ по чл. 87, ал. 4 ЗЗД]

С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването – лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение (общата стойност на лизинговите вноски) е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива (вещта), разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. При оперативния лизинг не е налице мандатен елемент – поръчката на лизингополучателя за придобиване на вещ от трето лице. При него стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани през установения в договора срок, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, като разчита на възможността за продажбата му или за повторното му предоставяне за ползване от друг лизингополучател. Докато при оперативния лизинг интересът на лизингодателя е получаване на отделната лизингова вноска, при финансовия лизинг интересът е получаване на цялото лизингово възнаграждение.

 

Решение № 613 от 14.06.1996 г. на ВС по гр. д. № 1366/1994 г., IV г. о.;

[за договора за финансов лизинг]

Като нещо ново и неуредено напълно в правната уредба, договорът за лизинг акцентира най-вече върху момента на прехвърляне собствеността от лизингодателя върху лизингополучателя, което трансформира специфичния договор дотогава като за наем в договор за продажба. При договора за лизинг правният интерес е насочен преди всичко към правото на ползването на вещта, докато при продажбата – към прехвърлянето на собствеността. Но като цяло, финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя.

 

Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о.

[налице ли е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати]

В противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., въззивният съд е приел, че вземанията са за периодични плащания. Настоящият състав възприема изразеното в цитираното решение казуално тълкуване, че при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. В този смисъл е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

 

Забележка:

Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.