Решение № 4/16.06.2017 г.

на ВКС по търг. дело № 3129/2015 г., TК, 2-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 450, ал. 3 ГПК

чл. 507 ГПК

чл. 508 ГПК

чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти

[чл. 450, ал. 3 ГПК] Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507.

[чл. 507 ГПК] (1) Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.

(2) В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.

(3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.

[чл. 508 ГПК] (1) В тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:

1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;

2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;

3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.

(2) Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.

(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи.

[чл. чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти] Банковите сметки могат да бъдат разплащателни сметки – за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от титуляря до банката и за изпълнение на платежни операции по внасяне, прехвърляне и теглене на средства.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

1. Какво е времевото действие на запора, от кой момент и докога?

2. Върху кои суми разпростира действието си запорът – върху наличните към деня на налагането му или и върху последващи постъпления?

3. Има ли действие запорът върху банкови сметки, по които няма наличност или тя е недостатъчна?

4. Движението по сметката, водещо до положително салдо, може ли да се приеме като задължение на банката в качеството й на трето задължено лице?

 

Мотиви:

1. Запорът върху банкови сметки на длъжника е по своето естество запор върху вземания на длъжника по смисъла на чл. 450, ал. 3, респективно чл. 450а ГПК.

1.1. Запорът върху вземания на длъжника съставлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което:

– определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като

– се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да плаща на длъжника.

Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми (чл. 507, ал. 3 ГПК).

Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в банка, се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент третото задължено лице има задълженията на пазач по отношение на сумите съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК.

1.2. Запорът върху вземания на длъжника по банкова сметка по реда на ГПК се извършва от съдебния изпълнител чрез връчване на запорно съобщение на банката. С изпращането на запорно съобщение от съдебния изпълнител до съответната банка се налага запор на:

! евентуално съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки; и

! на практика се забранява на банката да извършва плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр.

1.3. Запорът върху вземанията по банковите сметки на определено физическо или юридическо лице може да бъде наложен

а) в рамките на обезпечително производство;

В този случай той е обезпечителна мярка по допуснато обезпечение по предявен или бъдещ иск (чл. 397, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК), като неговата цел е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено, т.е. сумата ще бъде платена и задължението – погасено – след постановяване на осъдително решение и образуване на изпълнително производство.

б) в рамките на изпълнително производство.

В този случай целта на наложения запор също е да се обезпечи изпълнението на паричните притезания, което следва да се извърши чрез превеждане на сумите от третото задължено лице (банката) по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител (чл. 508, ал. 3 ГПК), който е длъжен да изплати дължимите на взискателя и на присъединилите се кредитори суми в сроковете и по реда на чл. 455 ГПК, при спазване на предвидения в чл. 136 ЗЗД ред за удовлетворяване на вземанията.

2. Действието на запора върху вземания по банкова сметка зависи от естеството на вземането и в този смисъл от вида на банковата сметка. Поради обстоятелството, че в случая се касае до разплащателна сметка, настоящият съдебен ограничава отговора на поставения въпрос само по отношение на действието на запора върху вземания по разплащателна банкова сметка.

2.1. Съгласно чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3 от 29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи (отм., ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г., действала към момента на налагане на запора в настоящия случай) и чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (обн., ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г., в сила от 1.11.2009 г.) разплащателните сметки се използват за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от титуляря до банката и за изпълнение на платежни операции по внасяне, прехвърляне и теглене на средства.

2.2. Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие:

~ от:

деня, в който е връчено запорното съобщение на банката,

~ до:

– датата на погасяване на задълженията на длъжника – титуляр на сметката;

– реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя; респективно

– до отмяна на обезпечителната мярка;

– замяна на обезпечителната мярка с друга;

– вдигане на запора; или

– прекратяване на изпълнителното производство.

2.3. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху

а) наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и

б) върху последващите постъпления, […]

! но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер.

3. Разпоредбите на ГПК не обуславят действието на запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на запорното съобщение, нито от изискуемостта на вземането.

! Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на запорното съобщение и положителното (кредитното) салдо на сметката не са елементи от фактическия състав по налагането на запора. Те имат значение по отношение на последиците на наложения запор – дали изпълнителният способ ще бъде реализиран и взискателят удовлетворен.

4. Запорът върху вземанията по разплащателната банкова сметка, по която няма наличност, т.е., когато салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката и има действие по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката.

4.1. Поради това за банката в качеството й на трето задължено лице съществува задължение да не извършва плащане от водената при нея разплащателна банкова сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр с последващите постъпления.

4.2. В хипотезата на наложен запор на вземания по разплащателни банкови сметки в изпълнителното производство изпълнителният способ не може да бъде реализиран и вземането на взискателя не може да бъде удовлетворено, ако към датата на налагане на запора (връчване на запорното съобщение) няма наличност по банковите сметки, т.е. при отрицателно (дебитно) салдо. Изпълнителният способ може да бъде реализиран изцяло или частично при последващи постъпления по банковите сметки.

4.3. Ако към датата на налагане на запора наличните в банковата сметка суми са недостатъчни за изплащане на задължението, то запорът има действие както по отношение на наличните авоари по сметката, така и по отношение на последващите постъпления общо до размера, посочен в запорното съобщение.

 

Отговор:

В1: Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение на банката, до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство.

В2: Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка има действие върху банковата сметка на длъжника до размера, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към датата на налагането му суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер.

В3: Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка, по която няма наличност, т.е. при дебитно салдо, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, но изпълнителният способ може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено след последващи постъпления на суми по сметката на длъжника.

В4: Запорът има действие и по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, поради което за банката в качеството й на трето задължено лице при положително (кредитно) салдо съществува задължение да не извършва плащане от водената при нея разплащателна банкова сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр.

 

Свързани решения:

(посочени от съда)

Решение № 435/05.03.2015 г. на САС по т. д. № 3949/2014 г., т. о., 9 състав.

 

Забележка:

Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук