Апортирана власт

Днес, 02.10.2022 г., сме пак на избори – „поправителни“ – за парламент, но на този фон ме гложди, че догодина са се задали най-малкото местни. И неусетно в съзнанието ми изплува какво се случи преди около 10 години. На 20.02.2013 г., в 7:24 часа, пред община Варна се самозапали Пламен Горанов, човек на 36 години. Тогава живеех в чужбина, а сърцето ми се късаше от болка и възхита по родната Варна. Затова не веднъж съм посягал към протокол № 15 от заседанието на ОбС-Варна, проведено в същия ден между 9:00 и 17:30 часа. Както в книгите за революциите, така и в този случай ми е било интересно случващото се едновременно в залите на властта и по площадите на хорското недоволство, доколко едните не могат, а другите (не знаят) какво искат. Отворих протокола и сега. Едно решение – № 869-13 от 20.02.2013 г., довело до апортиране на поземлен имот в капитала на ТД „Пазари“ Варна – ми се стори интересно и се задълбочих в него. Особено на фона на остатъчния спомен от репортаж по БНР за актуалните намерения на „Пазари“-Варна: „Подали сме писмо до общински съвет-Варна за апортиране в капитала на дружеството на три площадки, на които да се изградят нови пазари, тъй като имаме събрана добра сума, която може да се инвестира, да си възстановим загубените пазари и да направим нещо хубаво за града.“¹ А думата „апортиране“, откакто бях прочел като дете статията „Как да научим кучето да апортира“, не престава да буди всякакви асоциации. Така отново вземането на властта на абордаж и апортирането на имоти се преплетоха в мислите ми.

През 2017 и 2018 г. се сблъсках на практика с проблема „обременяване на публични имоти“ и благодарение на контактите ми със Стоян Ставру започнах да гледам с други очи на вещните правомощия. В резултат на което дори споделих тегобите си публично.² Провокациите на Ставру ме накараха да го репликирам с идеята, че още античните представи за природата на стихиите може би е намерила продължение в дефиниции на римски юристи; а той на свой ред разгърна темата по напълно неочакван, а и досега, донякъде загадъчен начин.³ Въпросният текст е предговор, заради който си набавих и книгата.⁴ Нейният автор ме е накарал да си подчертая някои „опорни точки“: че главните текстове, регламентиращи апорта, са в Търговския закон, но че съответните членове от ТЗ не се прилагат директно за действия на държавата и общините (с. 23), че в това поле на правомощията са релевантни ЗДС и ЗОС, в които „се дава възможност за спецификация“ (с. 24). Също така, хем бях изненадан, хем – не, че самият Ставру се е занимавал с апорта още 10 години по-рано! Явно съм се стреснал на какви ли години е бил, когато е писал, че в апортна ситуация имаме договор в полза и в тежест на трето лице – смайваща диалектика, която ми е харесала все едно дали съм я схванал. А следващата „опорка“ в самата книга засяга годните за апорт предмети, сред които съм отличил сякаш най-вече… криптовалутата. И тук се изненадах от самия себе си; още през 2018 г. съм си отбелязал в страничното поле по темата за изключените от апорта предмети купчина удивителни (с. 148-149). Точно на това място авторът е отправил препоръки за допълване на ТЗ, но дали тези, дето се занимават с писането на ТЗ, са ги взели предвид, не се нагърбвам да проверявам.

Както преди, така и сега, разчекнати от четене са стр. 182-190 – как трябва и не трябва да оперира общината, когато реши да апортира. На преден план излиза, че апортирането не може да е моментно хрумване; то трябва да бъде заложено в програма по чл. 8, ал. 9 от ЗОС като „предвиждане в стратегията и програмата за управление“ (с. 183). Идея си нямам колко общини предвиждат планови апорти, но някой надзорник по законността може би ще ни каже. И на това ключово място откривам препратки към интернет сайтове, където образцови общини – Велико Търново, Бургас, Русе – следват тези законови норми и – нещо повече – регулират самата практика в свои наредби. Книгата заслужава не преразказ на избрани моменти, а прочитане. Затова ще спра. Но и защото установявам, че в печатния текст не откривам фраза от ЗОС, която е убола вниманието ми, а не разполагам с версия, която да претърся с помощни по-сръчни технически средства. Става дума за „свободните имоти“, чийто смисъл едва ли е ясен на първо четене от страна на правен лаик, сблъскал се темата „как да научим общината да апортира“.

1. В какво се състои свободата на свободните имоти?

Правната фигура „свободни имоти“ под формата „свободни нежилищни имоти – частна общинска собственост“ е въведена в ЗОС през 2004 г. (ДВ, № 101/2004), а под формата „свободни имоти или части от тях – публична собственост“ – през 2011 г. (ДВ, № 15/2011). Това допълнително квалифициране чрез белега „свободни“ на имотите изобщо засяга чл. 14 от ЗОС, регламентиращ отдаването под наем. При това неговата ал. 1 дефинира още две ограничения: „които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридическите лица на издръжка на общинския бюджет“. Това е безспорен израз на рестриктивна, но предполагаемо и на разумна, осъзната във времето законодателна политика! Другото място в ЗОС, където за известно време е използвана правната фигура „свободни имоти“, е в чл. 51, ал. 6 (ДВ, 54/2008), а от 01.01.2013 насетне до днес това става възможно с помощта на специалния член с буквен акцент в обозначението си – чл. 51б (ДВ, № 45/2012); в този случай – за разлика от даването под наем – без допълнителни условия за преценка на интереса на органите на властта и на нуждите на юридическите лица на бюджетна издръжка, но пък с изискване за мнозинство от 2/3 от общия брой на общинските съветници. Но и на двете места имотите са „свободни“. Абсурдно е да се допусне, че „свободните имоти“ в чл. 14 от ЗОС са свободни от наемни отношения, тъй като именно този член позволява отдаването им под наем. Затова не виждам основание и логика, по силата на които да се приеме, че „свободни имоти“ в чл. 51б (или за известно време в 51, ал. 6) от ЗОС означават несвободни от наемни отношения. Както въвеждането на правната фигура „свободни имот“ на един по-късен етап от влизането в сила на ЗОС (през 1996 г.), така и пестеливото й използване в закона свидетелстват, че прилагането на чл. 14 трябва да е много прецизно, а това на чл. 51б (или за известно време чл. 51, ал. 6) – много рядко.

Търся помощ „от приятел“ и откривам – в АПИС – цитирана практика по едно-единствено дело. Решение № 7355 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2015, 3 отд. постановява относно случка във Ветово, Русенско: „решението за… апортиране на недвижими имоти – частна общинска собственост, противоречи на чл. 51б, ал. 1 от ЗОС, където е посочено, че общината може да внася свободни имоти… [доколкото] по отношение на апортираните имоти има сключени 32 договора за наем с юридически лица“. А Решение от 8.06.2015 г. на АдмС – Русе по адм. д. № 476/2014 г. внася допълнителна яснота: „Смисълът на свободни имоти означава имоти, които не са обременени с каквито и да е тежести и условия по отношение на тях. Видно от доказателствата по делото, включително и от справката, която не се оспори, има сключени 32 договора за наем с юридически лица. Налице са 32 обекта, които се ползват от наематели, и тези имоти са отдадени от общинския съвет с решение, вследствие на което е организиран търг от страна на общината и тези имоти в момента се ползват от съответните юридически лица (л. 85-166 от делото)… В оспореното решение по никакъв начин не е установено на какво правно основание общинският съвет ще подмени волята на две страни в този договор; на какво основание тези договори ще бъдат прекратени; на какво основание общинският съвет ще задължи кмета да прекрати договора; желае ли наемателят, страната по този договор, да му се подмени волята и да сключи договор с друго лице“.

Съдебната сага с имотите в село Ветово продължава и по-късно в хода на адм. дело № 387 по описа за 2019 г., довело до Решение № 64 на АдмС-Русе от 11.12.2019 г. В него се твърди: „че предмет на апорта са и имоти, за които са налице сключени дългосрочни договори за наем, поради което за тях не е изпълнено изискването по чл. 51б, ал. 1 от ЗОС да са свободни“, но надделява тезата, че „трите недвижими имота, за които са налице сключени дългосрочни договори за наем, не са предмет на решението, поради което не е нарушено изискването по чл. 51б, ал. 1 от ЗОС“.⁵ Особено впечатление ми прави не изходът от делото, а една констатация на съдията в него: „Следва да се отбележи също, че апортирането на имот – общинска собственост, в капитала на търговското дружество, който капитал е еднолично притежаван от общината, не е необратимо. Напротив, в чл. 46, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 6 на общински съвет – Ветово е предвиден механизъм за възстановяване статута на апортираните имоти като такива – общинска собственост, чрез намаляване на капитала на едноличните търговски дружества с общинско участие по решение на общинския съвет“. Ясно, от апорта, за разлика от аборта, връщане назад има. А ветовчани явно са станали доста предвидливи.⁶

В какво виждам „варненски проблем“. През 2013 г., когато е бил апортиран поземлен имот в капитала на ТД „Пазари“-Варна, този поземлен имот (1) вече се използва за пазарна площадка от същото това дружество, (2) вече е застроен с 24 „сгради“ съгласно кадастралната система, които са упоменати и в АОС № 6811 от 06.08.2012 г., и (3) повечето от тези сгради вече са били вече отдадени под наем, предполагаемо от страна на „Пазари“-Варна. В контекста на горните размисли, апортираният поземлен имот не ми изглежда „свободен“, защото е застроен със сгради, отдадени под наем; т.е. не е „свободен“ от застрояване и не е свободен от отношения с трети лица. Но, от друга страна, същите сгради, макар и налични в АОС № 6811/2012, навярно са построени от „Пазари“-Варна и с техни средства, отдадени са под наем на трети лица от „Пазари“-Варна; т.е. „Пазари“-Варна са част от самата „несвобода“, легнала върху поземления имот, както като строителна тежест, така и като наемно отношение. От трета страна, съгласно Наредбата на ОбС-Варна, в сила от 1996 г., за вътрешния ред на пазарните площадки във Варна, чл. 1: „ПАЗАРИ“ – ЕООД – Варна стопанисва пазарните площадки на територията на гр. Варна, предоставени в оперативно управление от община Варна“, а от своя страна „оперативно управление“ е правомощие, което не фигурира в ЗОС. Силите ми стигат дотук.

Впрочем не само по отношение на апорта, но и на аборта има значение волята на трето лице, в единия случай на наемател, във втория – на баща, съпруг, но и на страната-поръчител по договор за сурогатно майчинство.⁷

2. Може ли да се играе на прескочикобила с наредбите?

Апортирането се „ражда“ в чл. 34 от ЗОС през 2004 г. (ДВ, 101/2004) и е било „абортирано“ в този член през 2008 г. (ДВ, 54/2008). Който могъл, могъл. ОбС-Варна е могла. През 2005 г. (решение 2181-7 по протокол № 31 от заседание на 27.07.2005 г.) ОбС-Варна апортира „Колхозния пазар“ в капитала на ТД „Пазари“ именно по силата на чл. 34, ал. 5, изр. 1 от ЗОС. Навярно защото § 10, ал. 2 от ЗПСК гласи: „Членове 72 и 73 от ТЗ не се прилагат за непарични вноски на държавата и общините в дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие“.

В по-горния раздел вече цитирах чл. 51 ал. 5 и 6 от ЗОС, предшественици на днешните 51а и 51б. През 2008 г. българските законодатели не само са преместили института на апорта от един член в друг, но са го издигнали на качествено ново равнище, като заедно с това и са заличили самата дума като чуждица в речника на правото. Тя обаче не излиза от собствения ми речник.

За целта ми тук не смятам да обръщам внимание на факта, че чл. 51а и чл. 51б изглеждат различно през 2013, за разлика от последната им редакция от 2018 г. По-важно ми е друго. Сравнително новите норми предвиждат още нещо, апортът на недвижимост да става (за известно време в условията на чл. 51, ал. 5 и 6), а после „при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 51а, ал. 4“, съответно: „Условията и редът за упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества с общинско участие в капитала и за участието на общината в граждански дружества и за сключване на договори за съвместна дейност се определят с наредба на общинския съвет. В наредбата се определят: (1) образуването, преобразуването и прекратяването на еднолични търговски дружества с общинско участие в капитала; (2) възлагането на управлението и контрола и съдържанието на договорите, състава и компетенциите на органите за управление и контрол, реда за определяне на представителите на общината в органите за управление и контрол, техните права и задължения, възнаграждението и отговорността при неизпълнение на задълженията; (3) правилата за сключване на договори за наем и разпореждане с дълготрайни активи и за задължително застраховане на имуществото“.

Трудно ми е да преценя дали наредбата в чл. 51, ал. 5 и 6 (в „минало свършено“ време) и в чл. 51а и чл. 51б (в „сегашно продължително“) е била предвиждана от някакъв закон по-рано. Но предвид действието на чл. 34, ал. 5 от ЗОС в „минало предварително“ и отминало време, следи от такава наредба не откривам. Следователно дори една община да е имала право съобразно неспецифициран нормативен акт да упражнява собственически права в капитала на търговски дружества, след 2008 г. не е имала право „сама да си преценя“, без да поразпише нови специални правила, вменени й от нововъведенията в ЗОС. Нещата започват да ми изглеждат така, че общинските съветници в цяла България е трябвало да знаят от 2008 г. по принцип и са можели да научат конкретно за измененията на 15.06.2012 г. (датата на ДВ, бр. 45/2012), за да вземат предвид, че след 01.01.2013 г. биха могли да прилагат чл. 51а и чл. 51б от ЗОС – само и единствено – ако това е предвидено в изрична наредба, или изрично в съществуваща наредба.⁸

Така че днес, на 02.10.2022 г., ме споходи любопитство дали и доколко ОбС-Варна си е написал домашното, за да може да се възползва от чл. 51б от ЗОС, или е предпочел да си играе на прескочикобила след 2008 г. и особено между 15.06.2012 и 20.02.2013 г.

Очевидно търсеният регламент е приет от ОбС-Варна след влизане в сила на ЗОС и на ЗДС през 1996 г. Отварям съответната „Наредба за реда за упражняване на правата на собственост върху частта на община Варна от капитала на търговските дружества“ [НРУПСЧОВКТД], защото тъкмо нейните отколешни членове 6, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 (наред с новия чл. 51б от ЗОС) са в основанията за апорта на пазар „Чаталджа“ в капитала на „Пазари“-Варна през 2013 г.

• Действие първо

Нищо от заседание № 16 от 27.11.1996 г. не подсказва какво е наложило приемането на НРУПСЧОВКТД, тя не фигурира дори в утвърдения дневен ред, но пък т. 6 от него предвидливо е включвала „и други предложения“. В текстовете на Наредбата ЗОС присъства на две места, първо, в чл. 17, ал. 1, където е цитиран чл. 8, ал. 2 от ЗОС⁹, и второ, в заключителния й параграф, където е цитиран като нейно основание чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗОС¹⁰. През 2004 г. (ДВ, 101/2004) точка 2 изчезва от текста на чл. 2, ал. 2. Идея си нямам какви са последиците за една наредба, щом основанието за приемането и издаването й мине в небитието.

• Действие второ

ОбС-Варна се занимава с НРУПСЧОВКТД и на следващото свое заседание № 17, на 19.12.1996 г.; промените са козметични. Минават 14 години, докато НРУПСЧОВКТД влезе в полезрението и в дневния ред на ОбС-Варна. Промените от протокола по заседание № 8 от 23.02.2000 г. също са незначителни. Минават още 12 години. Протокол № 11 от заседание от 19.09.2012 г. свидетелства, че по точка 6 (29) от дневния ред е била променена НРУПСЧОВКТД. Това е обективирано в решение № 668-6. Както никой не е забелязал, че на 16.11.2004 г. и след това НРУПСЧОВКТД е виснала в нищото поради загуба на своето основание в чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗОС, както на 13.06.2008 г. никой не е забелязал, че НРУПСЧОВКТД може да открие за съществуването си ново основание в чл. 51, ал. 5 и ал. 6 от ЗОС, така на 15.06.2012 г. никой не е забелязал, че предстои ново преместване на основанията НРУПСЧОВКТД – в заложените чл. 51а и чл. 51б от ЗОС, които е предстояло да се излюпят на 01.01.2013 г. В периода 15.06.2012-20.02.2013 г. ОбС-Варна е заседавал 7 пъти. В никой от протоколите от какво се нуждае НРУПСЧОВКТД, за да реанимира основанията си, нямаме опити за шарниране на липсващите основания. Но и не само това, през целия период от съществуването си досега акцентите на текстовете й върху „имотите“ не търпят промяна, която да реагира на правната фигура „свободни имоти“. Вярно, в хода на заседание № 11 от 19.09.2012 г. е бил изменен чл. 17 от Раздел IV; но в тези изменения единствената връзка между думата „имот“ е с думата „наем“.

• Действие трето

Не без значение е фактът, че НРУПСЧOВКТД претърпява изменения и на 20.02.2013 г., заседанието, върху което съм се фокусирал. Създава се нов раздел VIII „Ред за водене на регистрите в общината“. Впрочем това само по себе си е важно, тъй като регистрите са публични (чл. 32), безсрочни (чл. 33-2) и включват, наред с други неща, „предоставеното на предприятието недвижимо имущество чрез посочване на актовете за общинска собственост“ (чл. 34-6). Днес, на финала на НРУПСЧOВКТД продължава да се мъдри редакцията от деня на приемането й – един правно абортитан от дълго време текст. Междувременно е бил предвиден негов заместител. Но никой не видял необходимост от това да замени мъртвото живото.

И така – какво излиза? ОбС-Варна не е съобразил НРУПСЧOВКТД (още с чл. 51 ал. 5 и 6), но най-вече с чл. 51а от ЗОС и е нямало, бих казал: и сега няма как, да прилага чл. 51б от ЗОС. Затова всяко апортиране на недвижимост по време на бурното заседание от 20.02.2013 г. е било действие „направо през просото“. Ще повторя, Решение № 869-13 от 20.02.2013 г. се основава на чл. 51а, ал. 1 от ЗОС и на чл. 6, ал. 1 (без да има ал. 1!): „Общинският съвет взема решения, когато упражнява правата на общината като едноличен собственик на капитала, а кметът на общината издава заповеди съобразно чл. 8, ал. 1, т. 9“, и на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НРУПСЧOВКТД: „Общинският съвет като едноличен собственик на капитала в едноличните акционерни дружества с общинско имущество: (1) изменя и допълва устава на дружеството; (2) увеличава или намалява капитала на дружеството“.

• онагледяващ excurs

  

Не е ли катастрофално, че в Решение № 869-13 от 20.02.2013 г. е цитиран чл. 51б, който изисква наредба по чл. 51а, а нея я няма, и членове от наредба, която си е загубила основанията, а самите членове нямат никаква спецификация относно имотите изобщо! Нима средствата, с които се увеличава или намалява един капитал, са без значение?

Апортирането изглежда се услажда, щом днес общинско дружество „Пазари“ пак ще иска имоти. И de facto ОбС-Варна е трябвало от немай къде да потърси през 2013 г. опора в чл. 51б от ЗОС, понеже след 2008 г. е нямало как да използва отменения чл. 34, ал. 5 от ЗОС. Впрочем, доколкото мога да преценя, до настоящия момент, до днес, когато пиша, ОбС-Варна е използвал чл. 51б от ЗОС само два пъти – в Решение № 869-13 от 20.02.2013 г. и в Решение № 25-7 от 02.12.2015 г., което обаче не се отнася за недвижимост, а за друг тип вещи¹¹. (Впрочем текстът изисква и за тях мнозинство от 2/3, което е било спазено.) Затова предстои да видим какво ще се случи с имоти, след като все още липсва наредба по чл. 51а от ЗОС.

• Coda

Налага се пак да прегледам заветните стр. 184-190 от книгата на Атанас Петров. В самото начало вече цитирах, че апортирането на имоти трябва задължително да бъде предвидено в програма по чл. 8, ал. 8 и ал. 9 от ЗОС¹². Сега, при актуалното четене, установявам, че общинските наредби би трябвало да вземат предвид % на общинско участие в търговските дружества. Не ми е по силите да проверя как стоят нещата с „Пазари“-Варна. В НРУПСЧOВКТД има диференциране, но то не се опира на никакви експлицитно посочени законови норми. Петров пише също: „Необходимо е ОбС да предвидят специален ред в наредбите, приемани по чл. 51б, ал 4 ЗОС, като те не би следвало просто да препращат или да копират общия ред по чл. 72 и чл. 73 ТЗ. В рамките на настоящото изследване бе установено, че именно такъв е масовият случай“!!! (стр. 184-185). На всичко отгоре темата е май спорна, тъй като са посочени и чужди публикации, а после: „Анализът показва две очертаващи се тенденции при оценяване на непаричните вноски“, „Препращането към общия ред противоречи на разпоредбите на ЗПСК“, „При противоречие с правилото на ЗПСК, както и при липсата на специален ред за оценка [тук в текста стои препратка – бел. под линия] в наредбите, приети по реда на чл. 51а ЗОС, е налице празнина, която следва да бъде преодоляна“ (с. 186). Ще призная, че и преди, и сега ми е трудно да се оправя. Но пък откривам в указаната бележка под линия следното: „Такъв е случаят с Наредбата, приета от ОбС-Варна, в която ред на оценка на непаричните оценки не се съдържа“ (стр. 188). О, Небеса! Спирам да чета, защото пропадам в ямата на правния нихилизъм. То бива, бива, ама чак пък толкоз. „Неродящий пустыр и сплошное ничто – беспредел“ (Вл. Висоцки). А Ветово съвсем не е на края на света…

На този по-общ фон проблемът, който виждам и за който алармирам, е, че в НРУПСЧOВКТД липсва какъвто и да бил акцент върху проблема със „свободните имоти“, дефиниран в ЗОС и вече смислово прояснен от ВАС. Затова ако се върнем назад, лесно можем да видим, че апортирането на пазар „Чаталджа“ не отговаря и фактически на това условие – нищо не удостоверява, че е било направено изследване дали същият представлява „свободен имот“. Дефицитът обаче е не само нормативен, но и процедурен. Особено когато е дело на безкрайно малки величини.

3. Процедурни хватки в режим на мъртво вълнение

Не съм юрист, затова си позволявам и една аналогия. (Друго) Решение № 519 от 18.04.2021 г., този път на Варненски АдмС по а.д. № 2800 от описа за 2021 г., касае несполучливия опит на ОбС-Варна от 2017 г. да прехвърли безналични акции вместо на държавата на Пловдивски панаир и косвено обръща внимание на неприложимостта на чл. 51а и чл. 51б от ЗОС в този случай. (Като обикновен читател намирам трудно съдебни производства по тези членове, но факт е, че все пак ги упоменават.) От въпросното решение обаче научавам друго – за задължителни процедури по АПК, които сякаш не откривам да са били спазени и съобразени от ОбС-Варна както през по-скорошната 2017 г., така и в решението от по-старата 2013 г. Вече споменах, че протоколът от заседание № 15 от 2013 г. се чете трудно, предвид екстремната форма на граждански протест в същия ден пред община Варна и постоянното отсъствие на едни общински съветници и останалите, опиващи се, все пак да останат по-твърди от обществения хаос и да се посветят и на апортирането. Което налага повторно гласуване по ключовия въпрос – Решение № 869-13 от 20.02.2013 г. за пазар „Чаталджа“. Този път – без дори да се чете текстът на решението. Как обаче, без да го чуят, без да знаят какво е било прочетено по време на отсъствието им, са гласували новодошлите 5 човека?¹³

Освен това Варненският АдмС през 2021 г. обсъжда дали през 2017 г. е била направена „самостоятелна проверка относно финансовото състояние на… [панаира]…,…. [има или няма] яснота какво налага апортирането на вноските“. На този фон една поостаряла, но литературно свежа проверка на ОбС-Варна, обективирана в Протокол № 14 от 14.07.2004 г., констатира: „управлението на дружеството… отказа на своя принципал да провери своето дружество“, „дружеството е било изправено пред финансов колапс“, „управител… е назначен с временен договор… конкурс не е провеждан до ден-днешен“, „на членовете на комисията не станаха съвсем ясни основанията, с които предният ОбС е освободил „Пазари“ ЕООД от задължението да изплати на общината дължимия дивидент“. На което самият председател на ОбС реагира с думите: „не съм виждал такова безочие и нахалство“!

Идея си нямам как от 2004 до 2013 г. въпросното общинско търговско дружество е заслужило доверието на ОбС. Може и да е така. Особено ако се замислим какво доверие заслужават нормотворчеството и решенията на ОбС. Но в светлината на темата за спазване на принципите на административния процес от двете страни – едва ли. Изобщо кой закон или правилник за дейността на ОбС-Варна позволява повторно гласуване в дадения случай?

Както през 2013 г. (чл. 68), така и сега (чл. 67) „Правилник за организацията и дейността на ОбС-Варна“ задължава обявяване на резултата от гласуването „веднага“ и позволява оспорване само и единствено „веднага след приключването“, а не на по-късен и неопределен етап от заседанието. Изключени са варианти на набавяне на отсъстващи от заседанието или на неприсъстващи в залата съветници. Единствената друга възможност за повторно гласуване е след връщане на акт, опорен от компетентна инстанция. (Текстът „веднага след приключването“ пристава и в чл. 104 от съответната наредба на Столичен ОбС.) Архивите свидетелстват, че само по време на последното Велико народно събрание е имало възможност за прегласуване след оспорване, без да е предвидено това да стене „веднага“. Макар по търговско дело, ОкрС-Варна се е произнесъл с Решение №626 от 31.07.2018 г. по т.д. №1028/2018 кога не може да се провежда повторно гласуване и ако такова се проведе, резултатите от него „не могат да бъдат зачетени“. В друго дело – решение на ВАС №10385 от 08.10.2015 г. по адм. д. №11476/2015 г. – повторно гласуване на ЦИК е обявено за „противозаконно“.

Скверни мисли минават през главата ми: Понякога апортирането е форма на абортиране на самото право.

4. Ако ще е лошо, то поне да е лошо докрай

През изминалата седмица общо заседание на три комисии към ОбС-Варна относно прилагането на генералния план за организиране на движението върху територията на Приморски парк, или „Морската градина“, ме върна и към други моменти от времето 2012-2013 г. – приемането на общ устройствен план.

В контекста на действието на този ОУП апортираният на 20.02.2013 г. с Решение № 869-13 имот – пазар „Чаталджа“ – попада в зона с тъмночервен цвят. От своя страна, действащата в момента редакция на чл. 36, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7 на МРРБ от 2003 г. [НПНУОВТУЗ] правят проблематично съществуването изобщо на пазар в територия от разновидност „смесена централна зона“ (Ц), а в най-скоро бъдеще – невъзможно, предвид заличаването на думата „комплекс“ в тази норма. Доколкото мога да преценя, в София нито „Женският пазар“, нито „Римската стена“ са в зона „Ц“. Не така стоят нещата с пазар „Чаталджа“, разположен в зона „Ц1“ (делови център).

На злокобния 20.02.2013 г. ОбС-Варна не е обаждал не само въпроса дали поземленият имот, върху който е разположен пазар „Чаталджа“, представлява „свободен имот“, но не е обсъждал и въпроса дали в условията на влязъл в сила ОУП на този терен изобщо има място за пазари. След 5 месеца ще се навършат 10 години от тогава и навярно някаква давност ще ни накара да преглътнем недъзите на решението, да се примирим с него като с фатална диагноза.

Понякога апортът е по-отровен от всякакъв биоотпадък и по-траен от тефлон¹⁴.

Иначе нищо не пречи едно общинско търговско дружество да ползва общински имот, без стойността му да е апортирана в капитала на това дружество. Но апетитът идва с яденето…

***

Питам се кой ли може да упражни надзор върху законността в дадения случай.

Ще търся отговори занапред. Време е да отида да гласувам. Докато нещата не се изпортят съвсем.

Бележки под линия: